Определение по дело №693/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 261035
Дата: 14 май 2021 г.
Съдия: Светлана Ангелова Станева
Дело: 20215300500693
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №261035

 

град Пловдив, 14.05.2021 г.

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V  граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана ИЗЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА

                                                                Светлана СТАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно частно гражданско дело №693 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

                   Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

                   Образувано е по частна жалба с вх. №268568/11.03.2021 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от М.П.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. К.А., срещу определение №57/12.02.2021 г., постановено по гр.д. №244/2021 г. по описа на Районен съд Карлово, с което е прекратено производството по делото.

                   Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, като моли да се отмени и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Неправилно е прието от районния съд, че липсва правен интерес от иска. Касае се за правоотношение, възникнало по силата на съдебно решение, като именно с такъв акт следва да се развали. Излага съображения, че е налице изменение в обстоятелствата, при които му е предоставено ползването на семейното жилище.

                   Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

                   Жалбата е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

                   Производството по гр.д. №244/2021 г. на РС Карлово е образувано по искова молба, подадена от М.П.Г. срещу М.М.Б., с която е предявен иск, посочен като такъв с правно основание чл.56, ал.4 СК. Твърди се, че при прекратяване на брака между страните е одобрено споразумение, като му е предоставено ползването на семейното жилище срещу заплащане на месечен наем на ответницата от датата на подписване на споразумението до прекратяване съсобствеността върху имота. Тъй като напуснал предоставеното му жилище е поискал прекратяване на ползването.

                   С обжалваното определение съдът е приел, че се касае за иск с правно основание чл.87, ал.3 във вр. чл.233, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.57, ал.1 от СК и чл.56, ал.4 от СК. Искът по чл.87, ал.3 от ЗЗД е конститутивен и може да се предявява само в предвидените в закона случаи. Прието е, че липсва правен интерес, тъй като се иска разваляне на договор, който няма за предмет вещни права, а това право – за разваляне на договора - може да се упражни по извън съдебен ред и да се постигне същия правен резултат.

                   Разсъжденията на състава на районния съд относно приложимостта на чл.87, ал.1 от ЗЗД са правилни, но нямат отношение към настоящия случай.

                   Както е посочено в решение от 01.10.2018 г. по в.гр.д. №336/2018 г. на ОС Сливен, съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Постановената мярка относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация - не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на материалните субективни права.

                   Същото важи и в настоящия случай, при който със съдебно решение е одобрено постигнатото споразумение между страните на основание чл.51, ал.1 от СК.  Във всички хипотези на предоставяне ползването на семейното жилище по силата на съдебното решение, възниква наемно отношение – чл. 57, ал. 1 СК. Страни по него са собственикът на имота – в качеството на наемодател, и бившият съпруг, на когото е предоставено ползването - в качеството на наемател, като произнасянето по чл. 56 СК в съдебното решение замества съгласието на наемодателя.

                   За да бъде уважена претенцията, следва освен развалено валидно наемно правоотношение, приложение да намери и разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от СК. Законодателят не поощрява намесата в чужда правна сфера, като ограничаване на правото на собственост, а със СК възможностите на ползващия съпруг-несобственик се стесниха, като се въведе срок от 1 г. за ползването на семейното жилище, собственост на близки на бившия съпруг, комуто не е възложено упражняването на родителските права, и се въведе второ основание за предсрочно прекратяване на ползването, а именно отпадане на жилищната нужда, освен сключването на нов брак. В настоящия случай ищецът е посочил, че е отпаднала именно жилищната му нужда.

                   Според решение № 392 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2010 г., III г. о., ГК, отношенията между съпруга, на когото е предоставено ползването на семейното жилище, и притежателя на вещното право на ползване на жилищния имот, са като наем за срока на ползването, с тази особеност, че източник на облигационното правоотношение не е договор, а акт на съдебна администрация на семейните отношения. Поради това притежателят на правото на ползване върху имота, може да търси наемна цена, която се определя на база средно-месечен пазарен наем.

                   Според Решение № 160 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2015 г., II г. о., ГК, когато няма ненавършили пълнолетие родени от брака деца и в съдебното решение не е определен срок, за който ползването се предоставя при условията на чл. 56, ал. 5 СК, наемното правоотношение възниква като безсрочно с произтичащата от това възможност за приложението на чл. 238 ЗЗД.

                   В настоящия случай наемното правоотношение възниква с влизането в сила на бракоразводното решение, от който момент се дължи и заплащането на наемната цена, като същата може да бъде определена и в отделно от бракоразводното решение – в исково производство. По силата на съдебния акт, с който семейното жилище е предоставено за ползване на единия бивш съпруг, между него и другия бивш съпруг се поражда облигационно правоотношение, аналогично на това по договор за наем. Именно поради това, аналогично на отношенията между страните по договор за наем, обстоятелството, дали наемателят е ползвал предоставения му от наемодателя имот през периода на договора, е без значение относно дължимостта на наема. Както се сочи и в мотивите към решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., твърдението на ответника, че не ползва имота е релевантно, само ако е за време, след като правото на ползване е прекратено - поради изтичане на срока или настъпване на други обстоятелства. Именно с цел прекратяване дължимостта на наемните вноски е предявен и иска от ищеца.

                   В конкретния случай ползването е предоставено със срок – до прекратяване на съсобствеността, и не се твърди, нито се установява то юридически, а не фактически, да е прекратено по общо съгласие на страните. Заплащането на наем се дължи пряко на основание на бракоразводното решение и е без значение, дали страната се е възползвала от предоставеното ѝ ползване на жилището. След като една от алтернативните предпоставки за предсрочното прекратяване на наемното правоотношение, а именно отпаднала жилищна нужда, е налице, се поражда правото да се развали наемното правоотношение.

                  В случая разпоредбата на чл.87 ЗЗД е неприложима, доколкото се касае за неизпълнение на договор, като право да се иска развалянето му по посочения ред е дадено само на изправната страна. От страна на жалбоподателя не се твърди неизправност нито от негова страна, нито от бившата му съпруга, а само разваляне на договора за наем, възникнал помежду им по силата на спорна съдебна администрация.

 

 

 

Искът е допустим, като неправилно е прекратено производството по делото.

                   Определението е неправилно и незаконосъобразно, следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

                   Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                  ОТМЕНЯ определение №57/12.02.2021 г., постановено по гр.д. №244/2021 г. по описа на Районен съд Карлово, с което е прекратено производството по делото.

                   ВРЪЩА делото на Районен съд Карлово за продължаване на съдопроизводствените действия.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: