О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №261035
град
Пловдив, 14.05.2021 г.
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в закрито
заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Станева въззивно частно гражданско дело №693 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 278 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба с вх. №268568/11.03.2021 г. на регистратурата на Окръжен съд
Пловдив, подадена от М.П.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. К.А., срещу
определение №57/12.02.2021 г., постановено по гр.д. №244/2021 г. по описа на Районен
съд Карлово, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят
твърди, че атакуваното определение е неправилно, като моли да се отмени и
делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Неправилно е прието от районния съд, че липсва
правен интерес от иска. Касае се за правоотношение, възникнало по силата на
съдебно решение, като именно с такъв акт следва да се развали. Излага
съображения, че е налице изменение в обстоятелствата, при които му е
предоставено ползването на семейното жилище.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата е
процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване
на съдебния акт, в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.
Производството
по гр.д. №244/2021 г. на РС Карлово е образувано по искова молба, подадена от М.П.Г.
срещу М.М.Б., с която е предявен иск, посочен като такъв с правно основание
чл.56, ал.4 СК. Твърди се, че при прекратяване на брака между страните е
одобрено споразумение, като му е предоставено ползването на семейното жилище
срещу заплащане на месечен наем на ответницата от датата на подписване на
споразумението до прекратяване съсобствеността върху имота. Тъй като напуснал
предоставеното му жилище е поискал прекратяване на ползването.
С обжалваното определение
съдът е приел, че се касае за иск с правно основание чл.87, ал.3 във вр.
чл.233, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.57, ал.1 от СК и чл.56, ал.4 от СК. Искът по
чл.87, ал.3 от ЗЗД е конститутивен и може да се предявява само в предвидените в
закона случаи. Прието е, че липсва правен интерес, тъй като се иска разваляне
на договор, който няма за предмет вещни права, а това право – за разваляне на
договора - може да се упражни по извън съдебен ред и да се постигне същия
правен резултат.
Разсъжденията на състава на
районния съд относно приложимостта на чл.87, ал.1 от ЗЗД са правилни, но нямат
отношение към настоящия случай.
Както
е посочено в решение от 01.10.2018 г. по в.гр.д. №336/2018 г. на ОС Сливен, съгласно чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях,
ако той е поискал това и има жилищна нужда, а ако от брака има ненавършили
пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
Постановената мярка относно ползването на семейното жилище съставлява акт на
спорна съдебна администрация - не е акт на правораздаване, тъй като не признава,
нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя
реда и начина на упражняване на материалните субективни права.
Същото важи и в
настоящия случай, при който със съдебно решение е одобрено постигнатото
споразумение между страните на основание чл.51, ал.1 от СК. Във всички хипотези на предоставяне
ползването на семейното жилище по силата на съдебното решение, възниква наемно
отношение – чл. 57, ал. 1 СК. Страни по него са собственикът на имота – в
качеството на наемодател, и бившият съпруг, на когото е предоставено ползването
- в качеството на наемател, като произнасянето по чл. 56 СК в съдебното решение
замества съгласието на наемодателя.
За да бъде уважена
претенцията, следва освен развалено валидно наемно правоотношение, приложение
да намери и разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от СК. Законодателят не поощрява
намесата в чужда правна сфера, като ограничаване на правото на собственост, а със
СК възможностите на ползващия съпруг-несобственик се стесниха, като се въведе
срок от 1 г. за ползването на семейното жилище, собственост на близки на бившия
съпруг, комуто не е възложено упражняването на родителските права, и се въведе
второ основание за предсрочно прекратяване на ползването, а именно отпадане на
жилищната нужда, освен сключването на нов брак. В настоящия случай ищецът е
посочил, че е отпаднала именно жилищната му нужда.
Според решение № 392 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2010
г., III г. о., ГК, отношенията
между съпруга, на когото е предоставено
ползването на семейното жилище, и
притежателя на вещното право на ползване на
жилищния имот, са като наем за срока на
ползването, с тази особеност, че източник на
облигационното правоотношение не е договор, а акт на
съдебна администрация на семейните
отношения. Поради това притежателят на
правото на ползване върху имота, може да
търси наемна цена, която се определя на
база средно-месечен пазарен наем.
Според Решение № 160 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 2290/2015 г., II г. о., ГК, когато няма ненавършили пълнолетие родени от
брака деца и в съдебното решение не е определен срок, за който ползването се
предоставя при условията на чл. 56, ал. 5 СК, наемното правоотношение възниква като безсрочно с произтичащата
от това възможност за приложението на чл. 238 ЗЗД.
В настоящия случай наемното правоотношение възниква с влизането в сила на
бракоразводното решение, от който момент се дължи и заплащането на наемната
цена, като същата може да бъде определена и в отделно от бракоразводното решение
– в исково производство. По силата на съдебния акт, с който семейното жилище е
предоставено за ползване на единия бивш съпруг, между него и другия бивш съпруг
се поражда облигационно правоотношение, аналогично на това по договор за наем.
Именно поради това, аналогично на отношенията между страните по договор за
наем, обстоятелството, дали наемателят е ползвал предоставения му от
наемодателя имот през периода на договора, е без значение относно дължимостта на наема. Както се сочи и в мотивите към
решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о.,
твърдението на ответника, че не ползва имота е релевантно, само ако е за време,
след като правото на ползване е прекратено - поради изтичане на срока или
настъпване на други обстоятелства. Именно с цел прекратяване дължимостта на
наемните вноски е предявен и иска от ищеца.
В
конкретния случай ползването е предоставено със срок – до прекратяване на
съсобствеността, и не се твърди, нито се установява то юридически, а не
фактически, да е прекратено по общо съгласие на страните. Заплащането на наем
се дължи пряко на основание на бракоразводното решение и е без значение, дали
страната се е възползвала от предоставеното ѝ ползване на жилището. След като една от
алтернативните предпоставки за предсрочното прекратяване на наемното
правоотношение, а именно отпаднала жилищна нужда, е налице, се поражда правото
да се развали наемното правоотношение.
В случая разпоредбата на чл.87 ЗЗД е неприложима, доколкото
се касае за неизпълнение на договор, като право да се иска развалянето му по
посочения ред е дадено само на изправната страна. От страна на жалбоподателя не
се твърди неизправност нито от негова страна, нито от бившата му съпруга, а
само разваляне на договора за наем, възникнал помежду им по силата на спорна
съдебна администрация.
Искът е допустим, като неправилно е прекратено производството по делото.
Определението е неправилно
и незаконосъобразно, следва да се отмени и делото да се върне за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Воден от
гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение №57/12.02.2021 г., постановено по гр.д. №244/2021
г. по описа на Районен съд Карлово, с което е прекратено производството по
делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд Карлово за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: