О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
Гр.Несебър,
05.10.2017г.
Несебърски районен съд, трети
състав, в закрито съдебно заседание на пети октомври, през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Председател: Петър
Петров
Като се запозна с
докладваното от районния съдия гр.д.№
888/2017г. по описа на Несебърския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на предявен от Б.Г., роден на ***г. и А.Г., родена на ***г.,
поданици на Обединеното Кралство, чрез процесуалния им представител адвокат М.М.
***, иск за отмяна решенията на общото събрание на етажната собственост на
комплекс „СОЛО-2”, с идентификатор 51500.32.3.1, находяща се на адрес: град
Несебър, местност „Юрта-Балкана”, представлявана от Председателя на
Управителния съвет на етажната собственост А.М.М., взети на 30.08.2017г., като
противоречащи на повелителни разпоредби на закона – чл.12 и чл.13 от ЗУЕС,
както и по чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на
отделни решения на самостоятелни основания. Така, според ищците решението по
т.1 от ЗУЕС е взето в нарушение на чл.19, ал.8 от ЗУЕС, решението по т.3
противоречи на чл.50, ал.2, т.1 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС, решенията по т.8 и т.9
са в нарушение на чл.17, т.1, т.3 и т.5 от ЗУЕС. С молбата е поискано и спиране
на изпълнението на решенията. Представени са писмени доказателства.
Въз основа на представените до
момента писмени доказателства и на закона, съдът намира за установено следното:
Съгласно чл.40, ал.3 от Закона за
управление на етажната собственост, съдът може да постанови спиране на
изпълнението на решенията на общото събрание.
В настоящия случай в исковата
молба се сочат нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общото
събрание, взело атакуваните решения, липсата на изискуемия от закона кворум при
вземане на част от решенията, обявяването на протокола и решенията от ОСЕС.
Съгласно разясненията, дадени в
ТР № 5 от 24.06.2016г. по ТД № 5/2014г., на ОСГК на ВКС, т.3, молбата за
спиране на изпълнението на решение на ОСЕС по чл.40, ал.3 от ЗУЕС подлежи на
разглеждане по реда на обезпечителното производство, а определението, с което
съдът се произнася по молбата, подлежи на обжалване по реда на обжалване на
обезпеченията. Наред с това е посочено, че спирането на изпълнението защитава
легитимния интерес на молителя да не претърпи материалноправно
незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило
правно състояние, следващо от решението на общото събрание, т.е. по своя
характер то е вид обезпечителна мярка, която се предприема за да се ограничат
евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му докато трае исковия
процес.
Основателността на молбата по
чл.40, ал.3 от ЗУЕС от ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск за
отмяна на решенията на ОСЕС чрез спиране на изпълнението им, се обуславя от
кумулативното наличие на няколко предпоставки. Обезпечение на иска чрез спиране
изпълнението решенията на ОСЕС като вид обезпечителна мярка може да се допусне,
когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването
на правата по решението, т.е. следва да е налице обезпечителна нужда, като
искът следва да е допустим и вероятно основателен, т.е. подкрепен с писмени
доказателства. Претендираната и единствено възможна в случая обезпечителна
мярка следва да е подходяща и да води до оправдано накърняване правната сфера
на ответника, съответстващо на вида на търсената с обезпечителния иск защита,
т.е. мярката следва да е съответна на обезпечителната нужда и да е съобразена с
вида на материалното гражданско право, което защитава.
В настоящия случай съдът приема,
че не са налице в кумулативна наличност предпоставките по чл.391, ал.1 от ГПК.
Като прецени твърденията на
ищците в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, съдът
намира, че искът е допустим, тъй като ищци по него са собственици в етажната
собственост, които имат правен интерес от предявяването му, и с който
претендират защита на свое материално право – отмяна на решенията на ОСЕС като
незаконосъобразни.
От представените към молбата
писмени доказателства обаче, не може да се направи извод за вероятната
основателност на иска.
В конкретния случай и според
представените доказателства в тази връзка се установява, че ищците са
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.32.3.1.23 в
режим на етажна собственост, находяща се град Несебър, местн. „Юрта Балкана”,
етаж 3, ап.2. От наличните данни по делото до момента не може да се направи
извод за вероятна основателност на предявения иск, тъй като не се установява по
убедителен начин нарушения, свързани със инициативата за свикването и
провеждането на общото събрание на етажната собственост, вземането на решения и
обявяването им. От ищцовата страна не е представен протокол от Общото събрание
на етажната собственост, така към настоящия момент не се установява наличие
на някои от посочени от молителя
нарушения, които да бъдат достатъчни да се приеме от съда, че особеното искане
за спиране на изпълнението на решенията на Общото събрание на етажните
собственици от 30.08.2017г. да се явява основателно с оглед на така
установеното във фактическо положение, както и с оглед на останалите твърдения,
изнесени в исковата молба.
Ищците са приложили
доказателства, че са собственици в етажната собственост, както и документи,
касаещи собственост в етажната собственост на други лица, като липсват писмени
документи на български език, от които да се направи извод както за
незаконосъобразно свикване и провеждане на ОСЕС, така и че взетите решения са
незаконосъобразни. Това означава, че искът им с наведените твърдения не е
подкрепен с убедителни писмени доказателства в насока за вероятната негова
основателност.
Наред с това нито предвидената в чл.40, ал.3
от ЗУЕС обезпечителна мярка е подходяща, нито атакуваните решения на ОСЕС са от
такова естество, които да причинят евентуални вреди, които биха настъпили от
изпълнението им докато трае исковия процес, защото изпълнението на тези решения
на ОСЕС не би накърнило правната сфера на ищците по начин, който да води до
накърняване на имущественото им положение, например чрез неоснователно плащане
на суми по който начин да се засягат правата на етажните собственици, които суми
да не могат да им бъдат възстановени ако бъде уважен искът им.
По този начин съдът приема, че не
е налице обезпечителна нужда за ищците единствено поради обстоятелството, че
оспорват решенията на ОСЕС като незаконосъобразни. Само по себе си, наличието
на спор за материално право не предполага обезпечителна нужда, която да налага
допускането на исканата и единствено предвидена в специалния закон
обезпечителна мярка.
В този смисъл, настоящият съдебен
състав намира, че молбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Воден от горните мотиви, Несебърският
районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б.Г.,
роден на ***г. и А.Г., родена на ***г., поданици на Обединеното Кралство, чрез
процесуалния им представител адвокат М.М. ***, за спиране изпълнението на
решенията на Общото събрание на етажната собственост на комплекс „СОЛО-2”, с
идентификатор 51500.32.3.1, находяща се на адрес: град Несебър, местност
„Юрта-Балкана”, представлявана от Председателя на Управителния съвет на
етажната собственост А.М.М., взети на 30.08.2017г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред Бургаския
окръжен съд,
в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :