МОТИВИ по НОХД № 478 / 2009г. на РС-М.
Подсъдимият А. /А. / А. М. е обвинен в
това, че на 7/8.04.2008г. в с. П. л., обл. М., при условията на повторност в
немаловажен случай, в съучастие с подсъдимия М. Л. П., като извършител, чрез
повреждане на прегради здраво направени за защита на имот-разбил катинар на
входна външна врата и разбил катинар на стопанско помещение, и чрез използване
на МПС-л. а., марка “Фолксваген Голф” с ДК № xxxxxx, отнел от владението на Р.
Х. П. от с. П. л., обл. М.3 бр. ярета местна порода и 2 бр. агнета местна
порода, на обща стойност 590 лв., без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1
и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият М. Л. П. е обвинен в това, че
на 7/8.04.2008г. в с. П. л., обл. М., в съучастие с подсъдимия А. А. М., като
извършител, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на
имот-разбиване на катинара на входната външна врата и разбил катинара на
стопанско помещение, и чрез използване на МПС-л. а., марка “Фолксваген Голф” с
ДК № xxxxxx, отнел от владението на Р. Х. П. от с. П. л., обл. М.3 бр. ярета
местна порода и 2 бр. агнета местна порода, на обща стойност 590 лв., без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги
присвои-престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.1, във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителя на
Районна прокуратура-гр. М. поддържа обвинението и неговата правна квалификация.
Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни и им наложи съответни
наказания, съобразявайки се и с предходната съдимост. За подсъдимия А. М.
предлага наказание под 7 месеца лишаване от свобода, към минимума определен от
закона. Тъй като са налице условия за комулиране на наказанията по настоящето
дело и по НОХД № 170/09г. по описа на Районен съд-гр. Враца, предлага да се
определи общо най-тежко ваказание, като съдът приспадне и изтърпяната част от
наказанието по предходната присъда. По отношение на подсъдимия М. Л. П. моли
съда да постанови присъда между 3 и 5 месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, с
приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НКТъй като са налице
предпоставките на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК и за този подсъдим,
няма пречка да се извърши групиране на наказанието по настоящата присъда, което
също следва да бъде определено между 3 и 5 месеца, и наказанието по НОХД № 170/09г.
на В. районен съд, като се определи едно общо най-тежко наказание от 7 месеца
лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият А. А. М. разбира в какво е
обвинен. Признава и осъзнава вината си и съжалява за извършенотоРазкайва сеПри
условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинението и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Подсъдимият М. Л. П. разбира в какво е
обвинен и признава вината си. Разкайва се и съжалява за извършеното. На
основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинението и дава съгласие на де не събират
доказателства за тези факти.
Служебният защитник на подсъдимите М. и
П. счита, че делото е изяснено от фактическа страна. Правилно е определена и
квалификацията на извършеното деяние. Приветства първоначалното становище на
прокурора за прилагане разпоредбата на чл.179 от НК и това да бъде
преквалифицирано деянието, а не както е внесено за деяние по чл.195 от НК.
Поддържа, че по отношение на подсъдимия А. М. са налице многобройни смегчаващи
вината обстоятелства-тежко семейно положение, тежко здравословно състояние на
съпругата му. Моли за този подсъдим съдът да наложи наказание към минимума от 3
месеца “лишаване от свобода” и да счете, че това наказание съотвества на вината
му и ще постигне целите заложени в разпоредбата на чл.36 от НК. Тъй като това
деяние е извършено преди влязлата в сила присъда по НОХД П№ 170/09г. на РС-гр.
Враца по което му е наложено наказание от 7 месеца “лишаване от свобода”, при
“общ” режим, като при условията на чл.25 от НК извърши групиране на наказанията
по двете присъди, като от общото най-тежко наказание се приспадне изтърпяното
време. По отношение на подсъдимия П. поддържа, че нямало никаква пречка за
приложението на чл.197, ал.3, във вр. с чл.195, ал.1 от НК, като моли съда да
наложи едно наказание “пробация”, което ще е достатъчно и справедливо, и за в
бъдеще ще изиграе положителна роля за превъзпитанието му. Излага смегчаващи
вината обстоятелства, свързани със социалното положение на подсъдимия П..
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
С оглед процедурата по чл.370 и сл. от НПК съдът прие, приобщи и прочете събраните на досъдебното производство писмени
доказателства, протоколите от разпит на свидетелите и заключението на
изготвената на досъдебното производство и неоспорена от страните
съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимите А. /А. / А. М. и М. Л. П. са
чести извършители на различни престъпления от общ характер, включително и
квалифицирани кражби. За тези инкриминирани деяния са били признавани за
виновни с влезли в сила присъди.
Подсъдимите М. и П. се познавали отдавна.
Двамата често вършили кражби на птици и животни в различни села в района.
Така станало и вечерта на 7.04.2008г.
когато отново двамата тръгнали по селата. Пътували с л. а. марка
„Фолксваген", модел „Голф" с ДК № xxxxxx. Тази кола била на приятел
на П., който му я бил платил, но собствеността още не била прехвърлена. Тъй
като на същия подсъдим тогава му било отнето СУМПС, управлявал подсъдимия М..
По пътя подсъдимия М. споделил с приятеля си подсъдимия П., че знае, че в една
къща в с. П. л. живеят стари хора, които гледат животни. Въпреки, че били
тръгнали на друго място, двамата решили да отидат в нова С. -с. П. л..
Подсъдимия М. го закарал до къщата и спрели на около 30м. Огледали и разбрали,
че тук наистина има животни. Разбрали и това че има агнета и ярета. Решили
обаче преди да ги откраднат да осигурят продажбата им, за това отишли първо в
с. Л. при свидетеля А. Б. М.. Предложението да отидат при него дал подсъдимия
М., който заявил, че се познават добре и той ще вземе животните. С него и
двамата се познавали добре от преди. Човека при когото отивали също знаел кои
са. Известно му било, че и двамата са от с. Г., както и имената им. Знаел и кой
от тях е М. и кой А. включително и това, че неговия прякор е „Л.". Било
късно вечерта на 7/8.04.2008г., когато пристигнали. В колата нямало никакви
животни и свидетелят М. видял добре това. Казали му, че имат добитък за продан
и попитали дали ще иска да купи от тях ярета и шилета. Свидетелят М. бил
животновъд и се съгласил, още повече, че се спазарили за цена от по З лв. на
килограм. Тогава подсъдимите си тръгнали.
Веднага се върнали се в с. П. л. и спрели
до същата къща. Тя била в края на селото по пътя за гр. Криводол. Двамата подсъдими,
заедно решили как да осъществят кражбата. Така вътре в стопанския двор на
къщата трябвало да влезе подсъдимия П., а приятеля му подсъдимия М. да стои в
колата „за отцепка", т. е. ако дойде някой, да го предупреди. Подсъдимия
М. останал в колата, за да наблюдава а приятеля му тръгнал. От улицата към
стопанския двор на къщата имало метален портал, който бил заключен с катинар.
Подсъдимия П. го изкъртил, като катинара паднал на земята. Отворил по този
начин и влязъл в самия двор. Приближил до една от стопанските постройки, която
била масивна, изградена от тухли с размери 6 на 3.50м. Вратата на тази
постройка също била заключен с катинар, макар и малък. Подсъдимия П. успял да
се справи и го отворил, като и него хвърлил на земята. След това започнал да
извежда животните, по две наведнъж. Това били агнета и ярета. Тогава подсъдимия
М. излязъл от автомобила, за да отвори багажника. След това двамата натоварили
животните. Така подсъдимия П. извел общо 5 животни, от които Збр. ярета и 2бр.
агнета местна порода. Приятеля му помогнал и заедно успели да натоварят всички
животни в багажника. Дори не затворили след себе си вратите на дома от където
ги отнемали. Тръгнали като минали през с. Г., и по черен път стигнали до с. Л..
Тук направо отишли при свидетеля А. М., с когото вече се били уговорили преди
около час да купи животните. Когато отново дошли вече било около полунощ.
Тогава те водели със себе си 3 шилета и 2 агнета. Свидетеля М. се съгласил да
ги вземе. Вкарали ги в двора при кошарата на свидетеля М. и ги премерили. За
тях подсъдимите трябвало да получат общо 280лв, но свидетеля М. им казал, че
сега няма пари и може да оставят животните, а да дойдат на следващия ден, за да
им ги плати. Вкарали ги в зимника, където отглеждали зайци, а не при останалите
животни след което се разделили със свидетеля М..
Без използването на МПС-в случая л. а.
марка „Фолксваген Голф" подсъдимите не биха могли да осъществят
престъплението, като отнемат животните.
Тъй като той знаел че единия има ферма, а
и те му казали, че са закъсали за пари, тогава свидетеля М., не предполагал че
животните които взема са крадени.
Имота от където обвиняемите откраднали
животните, както и самите 3 бр. ярета и 2бр. агнета, които отнели, били
собственост на свидетеля Р. Х. П. от с. П. л. обл. М.. Той се занимавал с
животновъдство, като тогава имал пет кози и пет овце. От животните си имал
седем ярета и две агнета.
На 7.04.2008г. късно вечерта ходил до
постройката където отглеждал животните си. Вече бил заключил металния портал с
катинар. Вътре бил затворил козите, яретата и агнетата заедно. Нахранил ги и
заключил с катинарче, като описал вратата със синджир. Когато сутринта на
8.04.2009г. около 06.00ч. станал първо видял металната входна врата е отворена.
След като приближил намерил катинара бил захвърлен на земята. При приближаване
към постройката забелязал, че и тук вратата зее широко отворена, а катинара с
който е била заключена също е захвърлен на пода. Когато влязъл вътре първото
което му направило впечатление, че козите били скупчени до едната стена. Тогава
се огледал, че му липсват двете агнета, от които едното около 30кг, а другото
около 40кг, като и двете били мъжки. Липсвали му и три ярета, които били женски
от по 15 кг всяко една от тях. Веднага се обадил в полицията. След обяд
пристигналите служители го уведомили, че подобни на неговите животни са открити
в една ферма в с. Л., при човек, който гледа много животни. Това била фермата
на свидетеля М. и баща му свидетеля Б. М. М.. Посрещнал ги свидетеля М., който
разбрал, че свидетеля П. е стар животновъд и ще си познае безпогрешно
животните, ако са във фермата му. Освен това вече бил видял, че в зимника му
има животни, които не са негови, а и предния ден ги е нямало. На същото място
отглеждали само зайци. Дори мислил по-късно да ги пусне при останалите животни.
Когато свидетеля П. влязъл в този зимник намерил двете си агнета и две от
яретата си. Веднага ги познал, а и самите животни дошли при стопанина си и
започнали да блеят. Тогава свидетеля М. казал на свидетеля П. да си ги взима,
тъй като разбрал, че наистина са негови и както той, така и служителите на
полицията попитали от къде ги има. Искал да знае и къде му е третото яре.
Тогава свидетелят М. казал, че вечерта ги е купил от две лица, като тогава
заявил, че не ги познава. За липсващото животно обяснил, че го бил продал на
друг човек от с. Л.. Собственика настоявал да му го върне и тогава свидетеля М.
отишъл и го донесъл.
С Протокол за доброволно предаване от
8.04.2009г. свидетелят М. предал двете
агнета и 3-те ярета на органите на МВР, като в протокола заявил, че ги е купил
за сумата от 280лв. от непознати лица. С разписка от същата дата животните били
върнати от РУ на МВР-М. на собственика им свидетеля П..
Първоначално свидетеля М. както по време
на разпита така и при последвалото разпознаването заявил, че не познава лицата,
които са му продали животните. Впоследствие обаче при следващите разпити,
включително и при разпита си пред съдия обяснил, че казаното от него до сега не
е вярно. Заявил, че е лъгал, като посочил и мотивите си, поради които го е
направил. Категорично заяви, че се е познавал с тях и преди, а и сега ги
познава добре. Поради това са му известни и редица подробности за същите лица.
Познал ги е и първия път, разпознал ги е и по снимките и номерата под които са
фигурирали, но се страхувал много да каже това. Опасявал се, че ако кажел
тогава от къде са животните и кои са лицата, които са му ги продали, е било
възможно те да му запалят кошарата или да му напакостят по друг начин. Тъй като
от тях можел да очаква всичко, излъгал от страх. След това вече разказва всичко
подробно, включително и това, че разбрал, че са крадени едва след като
полицията дошла в дома му. Потвърдил същите обстоятелства и при направените
очни ставки, като в резултат и двамата подсъдими накрая признали за извършената
от тях кражба и дали обяснение за начина на извършването й, включително и
относно последвалите им действия по разпореждане с откраднатото имущество.
При извършената съдебно - оценъчна
експертиза е установено, че стойността на две от яретата тежали по 15кг. и
възлизали на стойност 150лв, третото било 12кг и струвало 60лв. Едното от
агнетата тежало З0кг. по 6лв. за килограм, общо 180лв. и другото било 40кг. по
5лв. за килограм, общо 200лв. Общата стойност на откраднатите животни възлизала
на 590лв.
Установено е по безсъмнен и категоричен
начин, че двамата подсъдими на 7/.04.2008г. в с. П. л. обл. М., в съучастие,
като съизвършители, чрез унищожаване на преграда здраво направена за защита на
имот-разбиване на два катинара на врати и чрез използване на МПС-Фолксваген
Голф" с ДК № xxxxxx, отнели от владението на Р. Х. П. от с. П. л. обл. М.
Збр. ярета местна порода и 2бр. агнета също местна порода, на обща стойност
590лв., без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като по отношение на подсъдимия А. М. същото е и повторно, тъй като настоящото
деяние е извършено след като този подсъдим е осъждан с влязла в сила присъда за
Т. престъпление и от изтърпяване на наказанието му не са изминали 5 години.
С оглед на установеното от фактическа
страна подсъдимия А. М. е осъществил състава на чл.195 ал.1 т. З пр.2, т.4,
пр.1 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал. П във вр. и с ал.1 от НК.
Съответно квалификацията по отношение
подсъдимия М. Л. П. следва да бъде по чл.195 ал.1 т. З пр.2, т.4, пр.1 във вр.
с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал. П във вр. с ал.1 от НК.
По отношение на него не е налице
повторност, тъй като първата му присъда, макар и вече постановена е влязла в
сила след извършване на настоящото престъпление.
След справка в ИИС"Справки"се
установи към настоящия момент имената на подсъдимия са А. А. М., но в С. на БДС
фигурират и старите данни за него а именно същото лице фигурира с името А. А.
М..
От субективна страна, престъплението е
извършено от подсъдимите М. и П. с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК-съзнавали са общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и са искали настъпването на тези
последици.
Горната фактическа обстановка се установява
по бецсъмнен начин от събраните в хода на наказателното производство писмени
доказателства, от показанията на разпитаните свидетели по делото:Р. П.
л.23-л.25, Б. М. л.26, А. М. л.27 и л.28„л.29, л.53 и л.55 и л.56, л.73 и 74,
л.75 и л.76, Н. П. Ц. л.77л.78 и л.79,2, които съдът кредитира, като дадени
обективно, всестранно и взаимно допълващи се, от приложените писмени
доказателства по делото:Писма за продължаване на срока л.4 и л.5, л.7, Докладни
записки л.9 и л.12, Протокол за доброволно предаване л.16, Разписка л.17, и
л.18, Експертна справка л.20,3аключение на съдебно-оценъчна експертиза л.
ЗО-л.32, Протокол за разпознаване на лица и Фото албум л.35-л.37 и л.38-л.40,
Постановление за спиране л.43 и л.44, и л.45, Постановление за възобновяване
л.48 и л.49, Писмо за продължаване на срока л.51 и л.52, Писма за идентичност
на лице с различни имена л.57 и л.58, Справка за съдимост на подсъдимия М. П.
л.59 и л.60, Справка за съдимост на А. /А. / А. М. л.66-л. л.70, както и от
назначената и неоспорена от страните съдебно-оценъчна експертиза.
Причини и условия, способствали
извършването на горното престъпление, свеждат се до проявената корист и
желанието за лично облагодетелстване, без оглед на начина за осъществяванещито
от къде се извършва кражбатадакто и пренебрежението към чуждата собственост.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А. А. М., съдът взе
предвид наказанието предвидено в разпоредбата на чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, касаещи обществената опасност на деянието, общите
разпоредби на същия закон, смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед индивидуализиране на наказанието,
съдът съобрази степента на обществената опасност на деянието, подбудите за
неговото извършване, обстоятелствата при които е извършено, степента на
обществената опасност на извършителите. Смегчаващи вината обстоятелства за
двамата подсъдими са социалното им положение и тежкото семейно състояние,
признаването и осъзнаването на вината, разкаянието. А като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид предходната съдимост, за подсъдимия М.
деянието е извършено в условията на повторност. При определяне на наказанието
съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК-относно целите на наказанието.
Съобразявайки всички изисквания на
закона, съдът наложи на подсъдимияА. А. М., при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. съобразно разпоредбата на
чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален СТРОГ РЕЖИМ на наказание и
постанови същото да бъде изпълнено в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
Тъй като са налице предпоставките за
групиране на наказанията по настоящата присъда и по присъда, постановена по
НОХД № 170/09г. на РС-гр. Враца, съдът определи едно общо най-тежко наказание
от СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание също следва да бъде
изтърпяно при първоначален “строг режим”, в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип. Деянието по настоящата присъда е извършено преди влизане в сила
на присъда по НОХД № 170/09г. на РС-гр. Враца.
На основание чл.25, ал.2 от НК приспадна
и изтърпяната част от наказанието.
Съдът намери подсъдимия М. Л. П. за
виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1,
т.3 и т.4, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С оглед разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК и като отчете смегчаващите вината обстоятелства-тежко С. положение,
признаване и осъзнаване на вината, разкаянието, съдът му наложи наказание от
ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Тъй като съдът не откри пречка за приложението
на чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на така определеното наказание за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
При наличие на предпоставките за групиране на наказанията по настоящата присъда
и по присъда по НОХД № 170/09г. по описа на Районен съд-гр. Видин, съдът
определи едно най-тежко наказание от СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието
изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи за изпитателен срок
от три години.
Съдът намира, че така наложените
наказания са съобразени със закона, обстоятелствата по делото, подкрепени с
надлежни доказателства и личността на подсъдимите, както и с техните
самопризнания. И ще изиграят своята възпитателна и предупредителна роля както
по отношение на подсъдимвите, така и по отношение на останалите граждани.
Предвид осъдителната присъда и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите М. и П. беше присъдена и
същите се осъдиха да заплатят по сметка на ВСС разноски по делото в размер на
40 лв. и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При този фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: