Р Е
Ш Е Н
И Е
№89
25.02.2020г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Ангелина Латунова и
в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1373 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от Г.Д.Н. ***, подадена чрез пълномощник – адв. А.В. ***, пл.“С.“ №.., против
Решение №182/30.10.2019г., постановено по НАХД №173/2019г. по описа на Районен
съд - Харманли, с което е потвърдено Наказателно постановление №19-0271-000331
от 11.04.2019г., издадено от ВПД Началник РУП към ОДМВР - Хасково, РУ -
Харманли.
В касационната жалба се твърди,
че оспореното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Мотивите на съдебния акт били вътрешно
противоречиви. В него липсвало и обсъждане на твърдението на жалбоподателката,
че управляваният от нея лек автомобил бил спрян от движение, поради което не
било необходимо наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
съответно нямо как да се издаде НП. Излагат се обширни доводи за неправилна
правна квалификация на нарушението, с аргумент, че наказаното лице е собственик
на управлявания от него автомобил. В този смисъл не можело отговорността му да
бъде подведена под нормата на чл.683, ал.3 от Кодекса за застраховането.
Изразява се несъгласие с извода на съда за неизпълнение, от страна на
нарушителя, на разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Не бил съобразен представеният и приет по
делото нотариално заверен договор за покупко-продажба на управляваното МПС,
като съдът дал вяра на акта на административнонаказващия орган. Не издирил и
установил обективната истина по случая. Счита се, че бил налице маловажен
случай, тъй като с притежаването на нотариално заверен договор за
покупко-продажба на управляваното по време на проверката МПС жалбоподателката
имала съзнанието, че е собственик на същото. Последното, както и липсата на
вредни последици, не било отчетено от районния съд.
В съдебно заседание процесуалният
представител на касационната жалбоподателка поддържа жалбата. Излага твърдение
за некомпетентност на органа, издал потвърденото от районния съд наказателно
постановление. Счита, че от страна на съда било допуснато процесуално
нарушение, което не е отстранимо, тъй като се отнасяло за невзето предвид
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка се конкретизира, че в
санкционния акт веднъж било посочено, че нарушението е извършено на улица „Ш.“;
а в следващия момент, че е извършено на площад „Ш.“.
По изложените съображения се иса отмяна
на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът, РУ – Харманли към
ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира
становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши
проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №182/30.10.2019г.,
постановено по НАХД №173/2019г., Районен съд - Харманли потвърдил Наказателно
постановление №18-0271-000331 от 11.04.2019г., издадено от ВПД Началник РУ към
ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли, с което на Г.Д.Н., за нарушение на чл.638, ал.3
от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
За да постанови решението си, районният
съд констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената
от закона писмена форма и съдържание, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред. Във връзка с наличието на
компетентност на издателя на НП цитирал Заповед
с рег. № 1253з - 260/ 05.12.2018г. на ст. комисар А. Ц., която давала
право на Началника на РУ – Харманли при
ОДМВР – Хасково да издава санкционни актове за нарушения по чл.638, ал.1, 2, 3,
4, 5, 6 от Кодека за застраховането. По същество съдът приел, че
жалбоподателката на 21.03.2019г., в 11.50 часа, извършила визираното в АУАН и
НП нарушение, предвид данните от извършената справка в „Гаранционен фонд“,
която показвала, че за описания лек автомобил нямало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на управлението му и осъществяването на
проверката. Съдът, предвид представения договор за покупко-продажба на МПС,
установил, че управляваният от наказаното лице автомобил към момента на
проверката е собственост на Е. Д. Г.. Посочил, че на пръв поглед се създавало
впечатлението, че фактът на сключване на договора за прехвърляне на МПС лишавал
от фактическа и правна опора, както преценката на контролните органи относно
субекта на нарушението, така и тази за конкретното основание за ангажиране на
отговорността в зависимост от качеството му на собственик и водач или само на
водач на моторното превозно средство, предвид разпоредбите на чл.638, ал.1 и
чл.638, ал.3 от КЗ. В тази връзка посочил обаче, че разпоредбите на чл.145,
ал.2 ЗДвП създават задължения за приобретателят на регистрирано ППС в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба,
като установил, че това задължение не било изпълнено от
жалбоподателя Г.Д.Н.. След анализ на разпоредбата на в чл.33, ал.2 изр. от Наредба I-45/24.03.2000г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране на МПС и ремаркета, теглени от тях,
установил, че информацията от свидетелството за регистрация на МПС е тази,
която обективно и единствено могли да възприемат контролните органи на РУ-
Харманли при осъществената проверка, включително и относно собствеността по
отношение на лекия автомобил. Предвид последното, приел, че актосъставителят, и
наказващият орган действали в рамките на законовоустановената компетентност и
преценката им относно качеството на жалбоподателя, от гледна точка
принадлежността на правото на собственост върху процесното МПС, била обоснована
от наличната информация в тази насока, до която могли да имат и обективно имали
достъп. Относно възражението, че глобата е наложена на неправилно определен
субект, след сравнителен анализ на нормата на чл.683, ал.1, във връзка с чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и нормата на чл.638,
ал.3 от КЗ, съдът стигнал до извода, че двете разпоредби регламентират различни
правила за поведение, с нарушаването им се осъществявали отделни противоправни
деяния. Касаело се за самостоятелни фактически състави и различни субекти на
административни нарушения, тъй като не било налице препращане от нормата
на чл.638, ал.3 към чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, както това било направено в чл.638, ал.1 от КЗ.
Настоящата инстанция напълно
споделя изводите на районния съд.
Правилно е прието, че при
провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така
и НП съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42, респ. в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, в какво се изразява то,
нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършване на деянието. Не се
споделя оплакването за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН от
гледна точка на мястото на извършване нарушението. Посоченото в НП „пл.Ш.“
следва да се приеме за техническа грешка, тъй като е обективно невъзможно
нарушението да е извършено на площад, предвид характера му, поради което следва
да се счита, че нарушението е било извършено на ул.“Ш.“.
Неоснователно е възражението за
некомпетентност на издателя на наказателното постановление, доколкото, съгласно
Заповед с рег. №1253з - 260/05.12.2018г. на ст. комисар А. Ц., Директор на
ОДМВР - Хасково, Началникът на РУ –
Харманли има право да издава НП за нарушения по чл.638, ал.1, 2, 3, 4, 5, и 6
от КЗ. Посочването в санкционния акт на друга заповед не влияе на
компетентността на издателя на НП, тъй като тя възниква по силата на дадената
законова възможност с разпоредбата на чл.647, ал.2 от КЗ за делегиране на
правомощията по издаване на НП и не се обвързва със задължение за изрично
посочване в санкционния акт на заповедта, с която това се извършва. Достатъчно
е представяне на доказателство по АНП, че такава заповед е издадена от директора
на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, което изискване
в случая е изпълнено.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин извършването на визираното в АУАН
и НП нарушение, регламентирано в разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Съгласно
последната, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
наказва с глоба от 400 лв.
След като е безспорно доказано по
делото, че на посочената в АУАН и НП дата- 21.03.2019г., в 11.50 часа, Г.Д.Н. е управлявала моторно
превозно средство, което не е нейна собственост, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то същата е осъществила от
обективна и субективна страна вмененото ѝ административно нарушение.
Напълно се споделят изводите на
районния съд за правилно определена правна квалификация на нарушението,
съответно и тези в насока правилно определен субект на нарушението, предвид разпоредбата
на чл.145, ал.2 ЗДвП, която създава задължение за приобретателя на регистрирано
ППС в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата
за регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с
цел продажба. Действително в случая това задължение не е било изпълнено от касатора
Г.Н., като правилно е прието от съда, че информацията от свидетелството за регистрация на МПС е
тази, която обективно и единствено са могли да възприемат контролните органи на
РУ- Харманли при осъществената проверка, а така също и АНО при издаването на
НП. След като задължението по чл.145, ал.2 от ЗДвП не е било изпълнено от
наказаното лице, то няма как на контролните, респ. на наказващия орган да е
известно, че лицето Г.Д.Н. е действителният собственик на проверявания лек автомобил, а не
фигуриращия в Централна база – КАТ Е. Д. Г.. Поради това основателно е прието,
че управляваният от Н. автомобил е собственост на друго лице, като с оглед
установената липса на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на същия, именно тя се явява субект на описаното в АУАН и НП административно
нарушение. Действително от представения едва пред първата инстанция договор за
покупко-продажба на МПС от 24.06.2015г. се установява, че към момента на
проверката процесният автомобил, за който липсва сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, е собственост на жалбоподателката. Това обстоятелство
е съобразено от районния съд като правилно е прието, че то само по себе си не е
достатъчно да обоснове извод за неправилност на констатациите в акта и в
издаденото НП, респ. за различна правна квалификация на безспорно установеното
нарушение. При подробен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства и относимата в случая правна уредба, съдът е достигнал до
правилен извод, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
е законосъобразно ангажирана. Настоящият състав изцяло се солидаризира с
изложените в тази насока съображения и не е необходимо да ги преповтаря.
Правилно съдът е стигнал до
извода, че спряното от движение МПС не е от значение за съставомерността на
административното нарушение. В тази връзка касационната инстанция намира за
неоснователни доводите в жалбата, че не се дължи сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесното МПС, тъй като същото е спряно от движение,
съответно, че нормата на чл.638, ал.3 от КЗ визира единствено и само
регистрираните МПС, които не са спрени от движение. Възприемането на подобно
тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на изрядните
собственици, изпълнили законовите изисквания за регистрация на притежаваните от
тях превозни средства, съответно лицата, които управляват такива автомобили,
спрямо собствениците и водачите на нерегистрирани или спрени от движение МПС.
Член 483, ал.1, т.1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са спрени от
движение, тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани по пътищата,
отворени за обществено ползване (арг. от чл.140, ал.1 и 2 от ЗДвП и Наредба №
I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства). След като обаче водачът
управлява неизрядно МПС, това обстоятелство категорично не го освобождава от
задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“. Действително
задължението за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ е на собственика и е за всяко регистрирано МПС, което не е спряно
от движение /чл.483, ал.1 от КЗ/, но чл.481, ал.3 от КЗ въвежда абсолютна
забрана за движение на МПС, за които няма сключена и действаща застраховка ГО
за водача: „не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс“.
Предвид тази абсолютна забрана за движение на МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, то основателно е направен извода, че от касатора е осъществен
съставът на административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, с всички негови
обективни признаци, а именно управление на МПС, във връзка с чието използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Настоящият състав намира, че
случаят не е маловажен. Нормата на чл.28 от ЗАНН регламентира маловажност на
случаите на извършени административни нарушения. Последните се обуславят от
наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за
извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са
комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, общественоопасните му последици,
наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения
от извършителя и други. Нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касационната
жалбоподателка, е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на
физическите, юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и
неимуществени вреди. Посочената норма е императивна и възвежда задължително
поведение – управление на МПС след сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ за посочените в нормата лица. Освен това фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не сочат на маловажност по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно
нарушение. За да е налице „маловажен случай“ на административно нарушение, то
следва извършеното, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. В случая обаче, в хода на производството не са
релевирани доводи и не са ангажирани доказателства, указващи на по-ниска степен
на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи.
При постановяване на решението си
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. Преценявайки фактите по
случая и анализирайки наличните доказателства, районният съд е установил
правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните правни изводи.
Ето защо, настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба
пороци, които да водят до отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №182/30.10.2019г., постановено по НАХД №173/2019г. по описа на
Районен съд - Харманли.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.