РЕШЕНИЕ
№260500/2.12.2020г.
Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
девети ноември
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар П. Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 4051 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Г.С. –
ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 20-0819-002724/ 05.08.2020г. на Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД-МВР -Варна,
с което са й наложени следните административни наказания- по пункт 1 - „Глоба”
в размер на 20лв. на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 150 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата не се оспорва
обстоятелството, че въз.С. е управлявала автомобила и при движение на заден ход
, след като не преценила разстоянието до намиращото зад нея превозно средство,
предизвикала ПТП. Твърди се, че другия водач бил с грубо поведение и без желание за диалог.
В заключение въззивницата моли да й бъде наложена
глоба, но не и да бъде лишена от право да управлява МПС.
В съдебно заседание , въз. С., редовно призована, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се явява представител.Постъпили са писмени
бележки, с които депозираната жалба сес оспорва ,
твърди се, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и се иска постановлението да бъде потвърдено.Прави се
искане за присъждане на юрисконсутско възнаграждение
, а в условията на евентуалност- присъждане на адвокатско възнаграждение в
минималния предвиден размер от 100лв.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 08.07.2020г. около 12.40 часа
въз.С. управлявала собствения си л.а.
„ Тойота Корола“ с рег.
№ СВ 90 83 ВА и се намирала на ул.”Войнишка” до бл.5. Зад нея имало
друго превозно средство- л.а. „Хонда” с рег. № В 43
72 НК. Въз. С. предприела движение на заден ход , при което, тъй като не
преценила правилно разстоянието, със задната част на своята кола ударила другото превозно
средство в предната част. След това въззивницата напуснала произшествието и не уведомила
съответната служба за контрол. Сигнал за случилото се бил подаден от водача на
другата кола.На място пристигнали служители на сектор „ПП”-Варна, един от които
св.В.. По посочения им номер на автомобил въз.С. била установена като негов
собственик и водач.Тя била извикана на място и срещу нея бил съставен акт за
установяване на нарушение за това, че при движение на заден ход е блъснала
намиращото зад нея превозно средство и че е напуснала мястото без да има
съгласие относно обстоятелствата по произшествието и без да уведоми съответната
служба за контрол. Нарушенията били
квалифицирани като такива по чл.40 ал.2 от ЗДП и чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДП. Бил изготвен и
протокол за ПТП, в който били описаните установените по превозните средства
деформации При личното предявяване на акта , като и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.С. не направила и не депозирала
възражения.
Въз основа на така съставения
акт против въз. С.
било издадено и атакуваното наказателно постановление № 20-0819-002724/ 05.08.2020г., в което наказващият орган приел изцяло
описаните в акта фактически констатации, както и правната квалификация на
нарушенията.За това по чл.40 ал.2 от ЗДП
на въззивницата било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20лв. на основание чл.183 ал.2 т.11
от ЗДП, а за това по чл.123 ал.1 т. 3 б.”в” от ЗДП- „Глоба” в размер на 150 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. П.В.
-актосъставител , чиито показания съдът
кредитира. Действително, свидетелят не си спомни за случая с конкретика , но това
е обяснимо както с оглед изминалия период от време, така и съобразно
интензитета на този вид нарушения. Св.В. потвърди всички обстоятелства, описани
в акта .
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление 20-0819-002724/
05.08.2020г. е издадено от компетентен орган - от Началника на
група в сектор „Пътна полиция“
при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи. То е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Нарушенията, вменени във вина на въз. С. са конкретизирани в степен, позволяваща й
да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава.От фактическа страна
са посочени всички обстоятелства, при които са допуснати нарушенията, като наложените наказания са
индивидуализирани. При предявяване на акта, а и в последствие, не са били депозирани
възражения, които да са съдържали
конкретни спорни обстоятелства, които да се нуждаят от проверка и
разследване. Поради това съдът намира,
че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита
на въззивницата.
По пункт 1 от наказателното
постановление :
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.40 ал.2 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установява, че въз.С. ***, като при приближаване до бл.5 , е предприела
движение на заден ход. Установено и че зад автомобила на въззивницата
е имало друго превозно средство, като при движението на заден ход между двата
автомобила е възникнало съприкосновение, в следствие на което са били причинени
деформации съответно в предната и задната част на колите. Тези обстоятелства не
се и оспорват. Разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗДП предвижда, че по време на
движението си назад , водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.В случая въззивницата
не е изпълнила именно това си задължение. С оглед на това съдът намира за безспорно установено, че въз. С. е допуснала
нарушение на чл.40 ал.2 от ЗДП, в следствие на което е причинила ПТП, като
причините за движението назад са неотносими към спора.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП е предвидено
наказание за водач на МПС който нарушава правилата за движение назад, каквото
виновно поведение в случая е налице. Правилно е било наложено наказание „Глоба”
в размер на 20лв., като същият е императивно предвиден в закона.
Поради това съдът намира, че
наказателното постановление в пункт 1 е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По
пункт 2 от наказателното постановление:
От доказателствата по делото се установява, че
след настъпване на пътно-транспортното произшествие, въз. С., макар и да е била участник в него, го е
напуснала като не е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него и
без да уведоми службите за контрол.
Разпоредбата на чл.123 ал.1 т. 3 б. „в” от ЗДП сочи, че ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата свързани с
него, те без да напускат местопроизшествие, уведомяват съответната служба за
контрол на МВР. От доказателствата по
делото се установява, че въз. С. не е изпълнила това си задължение. Именно
напускането на мястото на произшествието е наложило въззивницата да бъде търсена и установявана допълнително
от полицейските служители, като следва да се отбележи, че поведението на другия
участник в произшествието не може да бъде прието за обстоятелство,
освобождаващо въз.С. от задълженията й като участник в ПТП. Поради изложеното до тук съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че въз.
С. е допуснала нарушение и на чл.123 ал.1 т.3 б.”в” 1 от ЗДП.
Правилно е била наложена и
санкционната норма, тъй като именно чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП предвижда санкция за
водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.На това законово
основание на въз. С. е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 150лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месеца. Наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” е наложено в минималния предвиден от закона
срок. Поради това и доколкото това наказание е комулативно
предвидено в закона наред с наказанието „Глоба”, съдът не би могъл да го измени
или отмени. Същевременно обаче съдът прецени, че при определяне на размера на
наказанието „Глоба”, наказващият орган не се е съобразил с обстоятелството, че
въз. С. е правоспособен водач на МПС от 2006г. и от тогава до настоящият момент
е била санкционирана само веднъж и то за допуснато нарушение на ЗБДС, което се
установява от приложената по преписката справка за нарушител. От това може да
се направи извод, че случаят е инцидентен и въз.С. не е системен нарушител на
правилата за движение. Поради това и съдът намира, че следва да намали размера
на наложеното наказание „Глоба” към минималния предвиден в закона, а именно на
100лв., като счита че това наказание е съответно на допуснатото нарушение и в
цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД-МВР
-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и
неговата сложност, съдът прецени, че следва да определи на
ОД-МВР- Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв., което съобразно изменения размер на
санкцията следва да бъде редуциран до 47 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление №
20-0819-002724/ 05.08.2020г. на Началника на група в сектор „ПП“ при
ОД-МВР -Варна, с което на А.Г.С. са
наложени следните административни
наказания- по пункт 1 - „Глоба” в
размер на 20лв. на основание чл.183 ал.2 т.11
от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в
размер на 150 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11месец на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното в пункт 2
наказание „Глоба” от 150лв. на 100 / сто/ лв.
ОСЪЖДА А.Г.С. – ЕГН **********
да заплати на ОД-МВР- Варна ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 47 / четиридесет и седем/ лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне
на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: