№ 33
гр. Силистра, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20223400500002 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
С Решение 489/07.10.2021г. по гр.д. № 256/2021г. на PC Силистра е
признатато за установено, че АЛ. АСП. АСП. с ЕГН ********** и ГР. Р. ХР. с
ЕГН ********** дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД с
ЕИК ********* главница по договора за банков кредит от 29.07.2010 г. в
размер на 891,98 евро (осемстотин деветдесет и едно евро и 98 евроцента),
възнагнаградителна лихва по чл. 4 от договора закредит за периода от
29.09.2017 г. до 10.07.2020 г. в размер на 153,71 евро (сто петдесет итри евро
и 71 евроцента), обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от29.09.2017 г. до 12.03.2020 г. в размер на 222 евро (двеста двадесет
и две евро),обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
14.05.2020 г. до 28.09.2020г. в размер на 34,19 евро (тридесет и четири евро и
19 евроцента) и законна лихва върху главницата от 29.09.2020 г. до
окончателното плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1157 по описа на СРС за 2020 г. С решението, съдът
е отхвърлил иска за установяване съществуването на вземане в ползна на
ищеца от ответниците за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава
над така посочените суми.
Недоволен от горното решение е останал ищецът „Първа
инвестиционна банка“ АД с ЕИК ********* , който по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК обжалва така постановеното решение, в частта в която съдът е отхвърлил
претенцията му за сумата от 413,16 евро, представляваща разликата между
1
претендирана наказателна лихва за периода от 29.09.2017г. до 13.03.2020г. в
размер на 635,16 евро и присъдения размер от 222,00 евро и сумата от 96,68
евро, представляваща разликата между претендираната наказателна лихва за
периода от 14.05.2020г. до 28.09.2020г., като неправилно и необосновано.
Конкретните доводи са свързани с неправилност на извода на съда, че т. 10
от договора за кредит уговаря размер на наказателната лихва по-висок от
закрепения в чл. 33 ЗПК. Изтъква, че ако съдът беше анализирал задълбочено
въпросната клауза щеше да стигне до извода, че уговореното между страните
обезщетение е в размер на законната лихва и не е налице противоречие на
клаузата на т. 10 от договора с императивните норми на ЗПК. Върху
неолихвените по плана части се начислява всъщност текуща възнаградителна
лихва по прилагания лихвен процент. Затова типичен обезщетителен характер
има само надбавката над него и размерът на това допълнително обезщетение
за вреди от забава (с характер на мораторна неустойка) не надхвърля
законната лихва и съответно валидността на това основание за начисление на
задължение по кредита не може да се отрече.
Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част, като вместо
това се постанови друго, с което изцяло се уважат претенцията на банката,
както и за присъждане сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
Ответниците АЛ. АСП. АСП. и ГР. Р. ХР. чрез назначения си по делото
особен представител депозират становище за неоснователност на жалбата.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както
и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по
същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна.
За да отхвърли претенцията на банката в посочената част, съдът излага
становище, че предвиденото в чл. 10 от договора за кредит задължение за
кредитополучателите да заплащат неустойка за забава при закъснение в
плащанията в размер на договорната лихва плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК
която гласи, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тъй
като клаузата на чл. 10 нарушава тази императивна норма, същата е приета за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тази си част, която предвижда
по –висок размер на дължимата неустойка от законово определения такъв,
още повече че обезщетение за забава дължи при всички случаи с оглед
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Крайните изводи на първата инстанция следва да бъдат споделени по
реда на чл.272 ГПК изцяло, като се имат предвид и следните съображения:
Спрямо договора намира приложение действащият ЗПК, който съдържа
ограничение в размера на дължимото обезщетение при забава, уговорено в
договорите за банков кредит. В случая, от клаузата на т.10 на договора и
2
въззивният съд разбира, че наказателната лихва по договора се формира като
сбор от лихвеният процент на възнаграителната лихва и лихвеният процент
на законната лихва. Това означава, че общият размер на обезщетението за
допусната забава надхвърля регламентирания в закона, поради което е налице
противоречие с чл. 33 ЗПК. Поради тези причини претендираното от ищеца
обезщетение съдът само редуцирал по размера на законната лихва, която
според вещото лице възлиза на сумата от 222 евро за периода от 29.09.2017 г.
до 12.03.2020 г. и на сумата от 34,19 евро за периода от 14.05.2020г. до
28.09.2020 г.
В исковото производство е недопустимо да се установяват различни
основания на претендираните вземания от тези, посочени в заявлението,
учредило заповедното производство. Предвид това без значение за спора са
доводите в жалбата, че макар и да е включена в наказателната лихва, върху
неолихвените по плана части се начислява всъщност текуща възнаградителна
лихва по прилагания лихвен процент, която е дължима.
Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
решението в обжалваната му част- потвърдено.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС
Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение 489/07.10.2021г. по гр.д.
№ 256/2021г. на PC Силистра.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3