Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 23.07.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 722 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.10.2019 г. по гр.д. № 29470/18 г.,
СРС, ІІ ГО,164 с-в е признал за установено
в отношенията между страните, че С. С.А., ЕГН ********** дължи
на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 471,12 лв. - главница, представляваща стойността на
доставената и ползвана през периода от 01.10.2014 г. до 28.02.2015 г. топлинна
енергия до собствения й недвижим имот, представляващ офис № 2, находящ се в гр. София, ул. „*******“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 30.11.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за част от която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 84141 по описа за 2017 г. на СРС, като е отхвърлил предявения от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******* иск
за горницата до пълния предявен размер от 504, 33 лв., като недоказан. Отхвърлил е изцяло предявения от „Т.С." ЕАД иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че С. С.А., ЕГН **********
дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******* обезщетение за забава при плащане на
главницата за ТЕ, в размер на 133,81 лв., за периода от 01.12.2014 г. до
15.07.2017 г., като неоснователен. Осъдил е на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С. С.А., ЕГН ********** да
заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сумите от: 424, 51 лв. -
разноски в исковото производство пред СРС, сумата от 55,37 лв., разноски
в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 84141/2017 г. по описа на СРС,
както и сумата от 221 лв., част от платеното от ищеца
възнаграждение за назначения на ответника особен представител, определени
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника С. С.А., ЕГН **********, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Д.С.Б. от САК, със съдебен адрес: *** в частта,
в която съдът е признал за установено, че С. С.А., ЕГН
********** дължи на „Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 471,12 лв. -
главница, представляваща стойността на доставената и ползвана през периода от
01.10.2014 г. до 28.02.2015 г. топлинна енергия до собствения й недвижим имот,
представляващ офис № 2, находящ се в гр.
София, ул. „*******“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК - 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в
частта на присъдените разноски в полза
на „Т.С." ЕАД с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че ответницата не е
предприела действия за сключване на договор
с ищцовото дружество, но последното е продължавало да я снабдява с ТЕ,
поради което ответницата не се е обогатила неоснователно, защото не е заявила потребление
на ТЕ. Освен това, по делото не са били
отчетени уредите за дялово разпределение/УДР/, като не са били събрани
доказателства, формиращи фактическият състав на служебното начисляване на
претендираните суми и не са били представени доказателства да са събирани данни
от топломера и индивидуалните измервателни уреди. В този смисъл не е доказано
твърдението на ищеца, че сумите за ТЕ са начислени по действителен разход на УДР.
Не е осъществен и съставът на неоснователното обогатяване.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** оспорва исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че С. С.А., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******
следните суми: 504,33
лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 28.02.2015 г. и 133,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от
01.12.2014 г. до 15.11.2017 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че доставял
гоплинна енергия в имот с адрес: гр. София, общ. Студентски, ул. „*******, офис 2, с абонатен №
371733, че ответницата, като собственик на имота, се явява потребител на ТЕ за
стопански нужди. Топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от „Т.С." ЕООД съобразно сключения договор между
това дружество и етажна собственост в сградата. Между потребителя и
топлофикационното дружество не е бил сключен договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди по см. на чл.149, ал.1, т.З от ЗЕ. Въпреки това през процесния
период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът
следва да плати цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му в горепосочените
размери.
Ответникът С. С.А., ЕГН **********, чрез
назначения си по делото особен представител, е оспорил исковата молба с отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач е
заявило, че исковете се явяват основателни.
По направените във
въззивната жалба възражения, СГС излага
следните мотиви:
По делото е безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост, в
която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Действащата в исковия период разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ определя всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение за клиенти на топлинна енергия. От депозирания по делото н.а. № 143/12.10.2006 г. може да се
приеме, че през процесния период ответникът С. С.А. е бил собственик на процесния имот, представляващ офис 2, с абонатен № 371733, находящ
се в гр. София, общ. Студентски, ул. „*******, обстоятелство, което не се
оспорва между страните.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.
33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
В настоящия казус ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. По делото е
приложен цитирания по-горе нотариален акт, от който се установява, че ответникът е
придобил правото на собственост върху процесния имот, отчужден в полза на трето
лице в по-късен момент, след процесния период.
Безспорно е, че писмен договор за доставка
на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което
между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди/за небитови нужди/. При липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и
това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване
на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на
договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна
енергия по чл.142, ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е
ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи,
които е следвало да направи.
Количеството на доставена от
ищеца ТЕ се установява от доказателствата по делото и от приетата СТЕ. Според
СТЕ, топлинния счетоводител представил Констативен протокол за липса на достъп
за отчет през процесния период, подписан от потребител. Ето защо, количеството
ТЕ за битово горещо водоснабдяване било изчислено на база оценка на
потреблението от предходен период. Доколкото
процесния период от м. октомври 2014 г. до м. февруари 2015 г. е
непълен, изчислението е станало на база денградуси. За процесния период
фактурираното количество ТЕ и БГВ е на обща стойност 330, 95 лв., като при
изравняването извършеното от ФДР, се установило, че потребителят дължи
доплащане на сумата от 140, 17 лв. Така общият размер на задълженията за
ползваната ТЕ от потребителя през процесния период 01.10.2014 г. до 28.02.2015
г. възлиза на 471,12
лв. Настоящата инстанция намира, че при тези данни следва да се приеме, че ответникът е използвал в собствения си имот
доставената стока/ТЕ/ в посочената стойност.
Ето защо и доколкото между
страните няма сключен писмен договор, искът с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явявя основателен за посочената от СРС сума.
Предвид изхода на делото и
предявената претенция, въззивницата С. С.А. следва да заплати на въззивамото
дружество направените от него разноски за настоящата инстанция за заплатено
възнаграждение за особения предствител на С.
С.А. в размер на 150 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 29.10.2019 г. по гр.д. № 29470/18г. на СРС, ІІ ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА С. С.А., ЕГН **********,
чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Д.С.Б.
от САК, със съдебен адрес: *** да
заплати на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от Изпълнителнишя директор Александър Александров направените
разноски за въззивната инстанция за заплатено възнаграждение за назначения
особен представител на ответницата С. С.А. в размер на 150 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.