Р Е Ш Е Н И Е
София, 18.04.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д. № 3169/2019 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен е иск от „И.“ АД, ***
против Н.К.В., ЕГН **********,*** и В.Н.М., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че към
26.10.2018 г. Н.К.В. и В.Н.М. дължат при
условията на солидарна отговорност на „И.”
АД сумата 200 000 лв. - главница,
ведно със законна лихва, считано от 26.10.2018 г. - част от цялото вземане
по записа на заповед, възлизащо на 2 000 000 лв., произтичащо от запис на
заповед, издаден на 28.06.2018 г. от „А.С.АД и авалиран
от Н.К.В. и В.Н.М., за която сума на 20.11.2018 г. по ч.гр.д. № 69095/2018 г.
на СРС, 56-ти с-в са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на
28.06.2018 г. „А.С.АД е издала в полза на „И.” АД запис на заповед за сумата 2
000 000 лв. с падеж на предявяване - 29.10.2018 г. Записът на заповед е авалиран от двамата ответници - Н.К.В.
и В.Н.М., видно от саморъчно изписаните им имена и поставените подписи на
лицевата страна на менителничния документ.
Записът на
заповед е редовно предявен за плащане на издателя „А.С.” АД и на авалистите Н.К.В. и В.Н.М., като волеизявлението на Банката
за това е достигнало до знанието на адресатите чрез Нотариални покана от 31.08.2018
г., връчена им чрез нотариус В.И., peг.№ 271 на НК,
район на действие CPC. С връчването на поканата записът е предявен за плащане
на издателя и на авалистите, като същите са поканени
да платят в седемдневен срок от връчването дължимата по записа на заповед сума.
Връчването на Нотариалната покана, съдържаща волеизявлението на Банката за
предявяване на процесния запис за плащане, на издателя и авалистите
е удостоверено от нотариуса, видно от което нотариалната покана е получена,
респективно записът на заповед е предявен за плащане на издателя „А.С.” АД на
12.09.2018 г. и лично на авалистите Н.К.В. и В.Н.М. на
същата дата.
Според
твърденията в исковата молба, записът на заповед е издаден като обезпечение по
Договор за издаване на банкова гаранция № БГ-1686/2016-Л от 20.07.2016 г., допълнен
и изменен с Анекс № 1 от 26.01.2018 г.; Анекс № 2 от 26.01.2018 г.; Анекс № 3
от 23.03.2018 г.; Анекс № 4 от 25.04.2018 г. и Анекс № 5 от 28.06.2018 г. към
него, сключени между „И.” АД и „А.С.” АД, в качеството му на „Кредитополучател”.
Дължимата по
записа на заповед сума не е била погасена към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 26.10.2018 г., поради което за ищеца „И.”
АД се е породил правен интерес да иска издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 10 и сл. ГПК. За това на 26.10.2018
г. ищецът „И.” АД е подал заявление по чл. 417 ГПК в СРС за снабдяване с
изпълнителен лист единствено срещу авалистите по
записа на заповед Н.К.В. и В.Н.М. за част от сумата, дължима по записа на
заповед, а именно - за 500 000 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната част от главницата, считано от 26.10.2018 г. до окончателното й
погасяване.
Образувано е
ч.гр.д. № 69095/2018 г., по описа на Районен съд - София, ГК, 56-ти състав и на
20.11.2018 г. в полза на Банката са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, по силата на които двамата ответници са осъдени да заплатят
при условията на солидарна отговорност на „И.” АД следните суми: 500 000 лв. –
главница /част от цялото вземане, възлизащо на 2 000 000 лв./, ведно със
законната лихва, считано от 26.10.2018 г. до окончателно изплащане на
задължението, 10 000 лв. - държавна такса и 150 лв. – ю.к. възнаграждение.
С Разпореждане
от 31.01.2019 г., връчено на 07.02.2019 г., съдът е уведомил Банката за постъпилото от длъжниците Н.К.В. и В.Н.М. възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
В тази
връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда да постанови решение, с
което да се признае за установено, че към 26.10.2018 г., Н.К.В. и В.Н.М. му дължат
при условията на солидарна отговорност сумата
200 000 лв., произтичаща от
запис на заповед, издаден на 28.06.2018 г. от „А.С.АД и авалиран
от Н.К.В. и В.Н.М. и присъдена с издадените по ч.гр.д. № 69095/2018 г., на СРС,
ГК, 56-ти състав заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 20.11.2018 г.,
ведно със законна лихва от 26.10.2018 г., която сума представлява част от цялото вземане по записа на заповед,
възлизащо на 2 000 000 лв. Претендира разноски и за двете инстанции..
Представил е
писмени доказателства. Поискал е назначаване на експертизи. Изискал е прилагане
на ч.гр.д. № 69095/2018 г., на СРС, ГК, 56-ти състав.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск,
като основателен и доказан. Претендира разноски по списък. Възразил е за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответниците Н.К.В. и В.Н.М. оспорват изцяло така предявеният
иск по основание и размер. Претендират разноски.
Не
оспорват факта, че „А.С.„ АД е издала на 28.06.2018 г., като промитент, запис на заповед с ремитент
„И.„ АД. Записът на заповед е издаден без протест и без разноски, на
предявяване, което е следвало да се осъществи преди 29.10.2018 г. Като
представляващ издателя е положил подписа си изпълнителният директор на „А.С.„
АД - В.Н.М..
Не оспорват
факта, че върху лицевата страна на записа на заповед като авалисти
са се подписали ответниците В.Н.М. и Н.К.В. с
идентифициращи ги данни.
Не оспорват
твърдението в исковата молба, че записът на заповед е предявен за плащане чрез
връчване на препис от него с нотариална покана чрез нотариус В.И. № 271 от
регистъра на НК. Връчването, както на издателя чрез изпълнителния му директор,
така и на авалистите, е осъществено на 02.11.2018 г.
Не оспорват
факта, че записът на заповед от 28.06.2018 г. е издаден като обезпечение по
Договор за банкова гаранция № БГ-1686/2016 - Л от 20.07.2016 г., изменен с
Анекс № 1/26.01.2018 г., Анекс № 2/26.01.2018 г., Анекс № 3/23.03.2018 г.,
Анекс № 4/25.04.2018 г. и Анекс № 5/28.06.2018 г.
Ответникът В. твърди, че подготвеният от Банката Анекс №
5 в два екземпляра е предоставен за подпис на кредитополучателя за
подписване/оформяне. Екземпляр от Анекс № 5, повече не е предоставян на
кредитополучателя, като първи момент, в който той, чрез изпълнителния си
директор - ответник в настоящото производство, се запознава с окончателния вид
на този документ, изменящ правоотношението между страните по Договора за
банкова гаранция. Заявява, че е въведен в заблуждение относно уговорките на
страните по Договора за банков кредит, направени преди оформянето на записа на
заповед. Твърди, че не е известна датата на авалиране
на записа на заповед от негова страна.
На следващо
място ответниците заявяват, че уговореното в каузалното правоотношение
обезпечение на кредитното задължение на кредитополучателя е комплекс от
договорните клаузи на чл. 4 , чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Анекс № 5/28.06.2018
г. Кредитополучателят поема задължението да учреди в срок до 23.07.2018 г.
особен залог върху своето предприятие с индивидуализация на активите му по чл.
4, т. 1, 2 и 3. Менителничният ефект, като
обезпечение на задълженията по кредитния договор, е уговорен да бъде учреден за
определен срок - до учредяване на особения залог върху търговското предприятие
на хонората. С клаузата на чл. 8 изрично страните
уговарят прекратяване на менителничния ефект и менителничното поръчителство, издадени на основание чл. 6,
след учредяване на обезпечението по чл. 4 (особен залог върху предприятието с
индивидуализация на част от активите).
Особен залог
върху предприятието на кредитополучателя не е учреден, по причини, които не
произтичат от изпълнение на задълженията на кредитополучателя. Независимо, че
той изпълнява всичките си задължения относно предоставяне на исканата от
кредитора информация и документи, по различни формални причини, ищецът
отклонява сключването на Договора за особен залог на предприятие в уговорените
в Анекс № 5 срокове.
Ценната
книга на заповед, по която ответниците са авалисти,
съгласно чл. 6 от Анекс № 5, обезпечава променената банкова гаранция за
удължения срок по чл. 2 от същия този анекс - 29.07.2018 г. Променената
стойност по банковата гаранция е 1 595 000 лв., като обезпечението следва да
обезпечи именно тази стойност за периода до 29.07.2018 г. Съгласно клаузите на
Договора за банкова гаранция, ако бъде предявен иск от бенефициента АЕЦ
„Козлодуй„ ЕАД в срока на валидност на банковата гаранция и до размера на
сумата по банковата гаранция, Банката е задължена да удовлетвори чрез плащане титуляра по гаранцията и да активира с платената сума стенд
бай кредит със срок на издължаване 30 дни. Ако гаранцията или част от нея не е
инкасирана от титуляра в срока на валидност,
банковата гаранция се погасява, без да е налице предоставен стенд бай под
условието на инкасиране на гаранцията. Безспорно, в тази връзка, записът на
заповед обезпечава само бъдещи вземания по стенд бай кредит на ищеца, но не и
вземания, възникнали преди датата на сключване на Анекс № 5 и издаването на авалирания запис на заповед, тъй като той обезпечава
променената банкова гаранция за удължения й срок. Независимо от посочения в
записа на заповед размер на менителничното
задължение, при анализ на каузалното правоотношение е безспорно, че
задължението, обезпечено с процесния записа на заповед, е с максимален размер 1
595 000 лв., но не по - голям от инкасирания от титуляра
на банковата гаранция размер в срока на валидност на банковата гаранция.
Ответниците
твърдят още, че са в неизвестност дали е инкасирана банковата гаранция или част
от нея, както и дали е активиран стенд бай кредит за издателя на обезпечението.
Ответникът В.
прави възражение за унищожаемост на
едностранното волеизявление, представляващо менителнично
поръчителство /авал/, направено от него, поради
грешка в основанието и предмета.
Молят да
бъдат допуснати и приложени по делото писмени доказателства, подробно описани в
отговора на исковата молба.
Ответникът М. моли на основание чл. 190 ГПК да се
задължи нотариус № 271 в НК да представи разписката, с която му е връчена
Нотариалната покана, рег.№ 16308, акт № 19 на 02.11.2018 г.
С оглед
дадената му от съда възможност на 05.08.2019 г. ищецът депозира становище, в
което възразява срещу оспорването от страна на ответника на представената
разписка за връчване. Независимо от това счита, че изискуемостта е настъпила,
тъй като записът на заповед е предявен на издателя. Счита всички твърдения в
подадените отговори от ответниците за неоснователни, несъстоятелни и
ирелевантни с подробно изложени съображения.
На основание
чл. 420, ал. 5, вр. чл. 421, ал. 2, вр. чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК молят да се постанови частично спиране на изп.д.
№ 20198380400160 на ЧСИ Милен Бъзински в частта за главницата в размер над 200 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2018 г. и
съответната част от разноските в това число в изп.
производство. В хода на делото това искане не
се поддържаше от ответната страна и
съдът не се произнесе по него.
Представили са
писмени доказателства. Поискали са назначаване на експертизи.
В хода по
същество молят съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и
недоказан, като им присъди сторените разноски по представен списък.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните
по делото писмени доказателства и заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на 20.07.2016 г.
е сключен Договор за издаване на банкова
гаранция № БГ 1686/2016-Л между „И.” АД и „А.С.АД, по силата на който Банката – ищец е издала банкова
гаранция със срок на валидност 31.07.2007 г. за сумата – 2 000 000 лв. за гарантиране на добро
изпълнение на Договор за продажба на електрическа енергия № ********* от
25.07.2013 г., както и действащи и бъдещи специални условия в полза на „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД /чл. 1, ал. 1 от Договора/. Договорено е, че гаранцията влиза в
сила от датата на нейното издаване и е платима при поискване от страна на
бенефициента при условията посочени в нея. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора, при
плащане от страна и за сметка на Банката по гаранцията, платените суми се
оформят служебно като банков кредит.
Между
страните са подписани няколко Анекса към
Договора за издаване на банкова гаранция № БГ1686/2016-Л: - Анекс 1 от 26.01.2018 г. /за удължаване срока на банковата
гаранция до 30.03.2018 г./, - Анекс № 3/23.03.2018
г. /за удължаване на срока на банковата гаранция до 30.04.2018 г./, - Анекс 4/25.04.2018г. /за удължаване на
срока на банковата гаранция до 29.06.2018 г./ - Анекс 5/28.06.2018 г., с който страните са потвърдили, че на
21.06.2018 г., след редовно предявен иск от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за частично
плащане в размер 405 000 лв. по банкова гаранция №51-200/4524 по описа на „И.”
АД, Банката е заплатила сумата 405 000 лв., съгласно искане за плащане,
активирана е съответната част от стендбай кредита в размер 405 000 лв. със
срок на плащане 21.07.2018 г, а ангажиментът на Банката по гаранцията е редуциран
съответно до 1 595 000 лв. С този анекс е договорено, че крайният
срок на валидност на издадената съгласно Договор за Банкова гаранция реф. № 51-200/4524, с редуциран размер 1 595 000
лв., се удължава до 29.07.2018 година”.
В посочената
банкова гаранция е декларирано задължението на Банката да заплаща на бенефициента
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД предявени от него суми, „общия
размер на които не надвишава 2 000 000 лв. в срок от 3 работни дни
след получаването на писмено поискване, съдържащо декларация, че дружеството „А.С.”
АД не е изпълнило някое от договорените си задължения и посочваща кои задължения
не е изпълнило.
Размерът на усвоените
суми
по Договор за издавена на Банкова Гаранция № БГ-1686/2016 – Л от 20.07.2016 г.
и Анексите към него, формиран по активирани при условията на
Договор за издаване на банкова гаранция стендбай кредити от 21.06.2018 г.,
12.07.2018 г. и 26.07.2018 г. възлиза общо на 2 000 000 лв. и представлява сбор от следните суми: - 405 000,00 лв. – усвоена сума на 26.10.2018 г.; - 469 698,82 лв.
– усвоена сума на 12.07.2018 г. и - 1 125 301,18 лв. – усвоена сума на
26.07.2018 г.
По делото се
доказа, а и това обстоятелство не се оспорва от страните, че на 28.06.2018 г. „А.С.АД
е издала в полза на „И.” АД запис на заповед за сумата 2 000 000 лв. с падеж на
предявяване - 29.10.2018 г. Записът на заповед е авалиран
от двамата ответници - Н.К.В. и В.Н.М. на лицевата
страна на менителничния документ.
Доказа се,
че записът на заповед е редовно предявен за плащане на издателя „А.С.” АД и на авалистите Н.К.В. и В.Н.М. чрез Нотариални покана от 31.08.2018
г. на нотариус В.И., peг. № 271 на НК, район на
действие CPC, връчена им лично – на представителя на издателя „А.С.” АД и на авалистите на 12.09.2018 г., като те са поканени да платят
в седемдневен срок от връчването дължимата по записа на заповед сума.
Не се спори
също и че записът на заповед е издаден като обезпечение по Договор за издаване
на банкова гаранция № БГ-1686/2016-Л от 20.07.2016 г., допълнен и изменен с
Анекс № 1 от 26.01.2018 г.; Анекс № 2 от 26.01.2018 г.; Анекс № 3 от 23.03.2018
г.; Анекс № 4 от 25.04.2018 г. и Анекс № 5 от 28.06.2018 г. към него, сключени
между „И.” АД и „А.С.” АД. Издаването му е на
основание чл. 6 от Анекс № 5 от 28.06.2018 г. по Договор за издаване на
банкова гаранция № БГ-1686/2016-Л от 20.07.2016 г.
Съгласно
предоставена от Банката информация на вещото лице – съдебно счетоводна
експертиза, по Договора за Банкова Гаранция №
БГ-1686/2016–Л от 20.07.2016 г. и Анексите към него няма
погасени суми.
ССЕ е
установила, че по Договора за банкова гаранция във връзка с исканията на „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД за плащане, вх. №№ при „И.” АД: № 5147-2133#6/21.06.2018 г., №
9160-4602#7/12.07.2018 г. и № 9160-4602#10/23.07.2018 г., от банкова сметка *** *** „И.“ АД ***,
Централен са извършени
плащания по банкова сметка *** *** „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД, както следва: - 405 000,00 лв./ на 21.06.2018 г./; - 469 698,00 лв. /на
12.07.2018 г./ и - 1 125 301,18 лв. /на 26.07.2018 г./.
Вещото лице е дало отговор на въпроса какъв е размерът на вземането на
Банката по процесния Договор за издаване на банкова гаранция № БГ 1686/2016-Л
от 20.07.2016 г. и Анексите към него, формиран по активирани при условията на
договора за издаване на банкова гаранция стендбай кредити от 21.06.2018 г.,
12.07.2018 г. и 26.07.2018 г., в това число по главница, договорна /възнаградителна/ лихва, лихва за забава, комисионна за
управление и други такси, обезпечено с процесния запис на заповед, към
26.10.2018 г. – датата, на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК срещу авалистите по записа на заповед и настоящи ответници Н.В. и В.М..
Съгласно заключението
общо задължението към 25.10.2018 г. – датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение е в общ размер 2 108 857,95 лв. и представлява
сбор от следните суми: - 2 000 000,00 лв. – усвоена главница; - 13 673,76
лв. – възнаградителни лихви; - 18 923,89 лева –
лихви за забава; - 29 784,32 лв. – комисионни за управление на кредитни
задължения; - 38 129,17 лв. – законова лихва върху главница – след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и - 8 346,81 лв. – комисионна
за издаване на банкова гаранция.
Не
се спори също, а и се установява от събраните доказателства, че сумата по
записа на заповед не е била погасена след извършеното предявяване на
издателя и авалистите в законовия срок,,
във връзка с което по образуваното по искане на „И.” АД ч.гр.д. № 69095/2018 г., по
описа на СРС, ГК, 56-ти състав на 20.11.2018 г. в полза на Банката са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които двамата ответници
са осъдени да заплатят при условията на солидарна отговорност на „И.” АД
следните суми: 500 000 лв. – главница /част от цялото вземане, възлизащо по
Договора за банкова гаранция на 2 000 000 лв./, ведно със законната лихва,
считано от 26.10.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, 10 000
лв. - държавна такса и 150 лв. – ю.к. възнаграждение.
Във връзка с
подадено възражение от ответниците за недължимост на
сумите по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда и в
срока, предвиден в ГПК, е предявен настоящият иск за установяване дължимостта на вземането.
По отритото производство по чл. 193 ГПК за оспорване
на представената от ищеца разписка № 145/12.09.2018 г. за връчване на
нотариална покана до ответниците, съдът назначи както единична, така и – след
оспорването й, тройна съдебно –
графологична експертиза. Съгласно заключението й, подписът на получател в посочената разписка е положен от В.Н.М., ръкописното изписване на имената му „В.Н.М.“
под подписа за получател също е извършено от него. Ръкописните текстове „лично“
в оспорената разписка от името на В.Н.М. и в разписка № 147/12.09.2018 г. от
името на Н.К.В., са написани от едно и също лице и то не е В.Н.М.. След
преценка на представените доказателства и заключението на съдебно –
графологичната експертиза съдът приема, че предявяването на записа на заповед е
редовно, а в хода на делото оспорването на цитираната разписка не бе доказано.
Изложеното се доказва от приетите по делото и
неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото доказателства не са
представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците Н.К.В. и В.Н.М., че те дължат на
ищеца, сумите, визирани в издадените по реда на чл. 417 ГПК заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения, а, съобразно характера на предявения иск -
положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване в гражданското
съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следваше да докаже в
процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответникът
-длъжник - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи наличието на сключения
Договор за банкова гаранция № БГ-1686/2016 - Л от 20.07.2016 г. и
Анексите №№ 1,2,3,4 и 5 към него.
Договорът
за банкова гаранция е изменен с няколко
Анекса, като Анекси № от 1 до 4 изменят – удължават срока на
банковата гаранция.
С Анекс
5/28.06.2018 г., ангажиментът на Банката по гаранцията е намален на
1 595 000 лв., с препращане към крайния срок на валидност на банковата
гаранция, издадена съгласно Договор за Банкова гаранция реф.
№ 51-200/4524, който се изменя на 29.07.2018 г.
В чл. 4 от
посочения Анекс № 5 страните по банковата гаранция са се договорили „А.С.„ АД
да учреди в срок до 23.07.2018 г. в полза на ищеца „ИНВЕСТБАНК“, АД особен
залог върху
цялото си търговско предприятие, включващо имоти и вземания.
В
изпълнение на договореното в чл. 6 от Анекс № 5 на 28.06.2018 г. е издаден
запис на заповед от „А.С.„ АД в полза на Банката за обезпечаване размера
по гаранцията със срок на предявяване – 29.10.2018 г., авалиран
от двамата ответници - Н.К.В. и В.Н.М..
По
делото не са представени доказателства за учредяване на особения залог, в
изпълнение на посочената по – горе разпоредба на чл. 4 от Анекс № 5 от
28.06.2018 г.
Константната
съдебна практика на ВКС приема, че в производство по реда на чл. 422 ал.1 ГПК вземането
на кредитора – ищец ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение на
основание издаден запис на заповед, ако е изискуемо към падежа на ценната
книга, при условие, че бъде доказана в хода на производството обезпечителна й функция
по отношение конкретно задължение по каузалното правоотношение между издателя и
поемателя. Ако записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между
издателя и поемателя, то за реализиране вземането по записа на заповед следва
да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение.
Настоящият
съдебен състав намира наличието на каузално правоотношение, обуславящо
издаването на записа на заповед, за доказано, пред вид факта, че от събраните писмени доказателства
се установява, че записът на заповед е издаден от дружеството с обезпечителна
цел, т.е. задължението на дружеството по този запис на заповед има акцесорен
характер и неговата действителност е обусловена от действителността на
основното /обезпеченото/ вземане.
С
оглед на това в хода на делото ответникът доказа наличието на валидно и
изискуемо задължение на издателя по каузалното правоотношение – договор за банков
кредит, във връзка с което е образувано заповедно производство, издаден е
изпълнителен лист и са събирани суми за погасяване на съществуващото
задължение.
Съгласно
съществуващата и приложима съдебната практика /Решение №162/ 02.11.20ИГг. по т.д. № 1126/2011 г. на ВКС,
II т.о./, запис на заповед с падеж на предявяване, трябва да бъде предявен на
издателя, като необходимо условие за определяне падежа на задължението и
настъпване изискуемостта му за плащане. Задължението по запис на заповед с
падеж на предявяване възниква със самото му подписване, а изискуемостта му - от
момента на предявяването му за плащане на издателя, респ. на авалиста, тъй като с извършването на предявяването до
знанието на издателя, респ. авалиста се свежда и на кого трябва да плати.
В този смисъл съдът намира за
доказани твърденията на ищеца за предявяване на записа на заповед за плащане на
издателя, респ. авалистите на посочената, отразена в
приложените разписки и съобразно изискванията на ТЗ, дата и счита, че
възраженията на ответната страна за непредявяване на записа на заповед са
неоснователни и не следва да бъдат взети предвид.
Ответниковите възражения, обаче, са основателни досежно твърдяното от тях обстоятелство, че записът на
заповед, респ. авалът към него, са издадени само и до
момента на сключване на договора за особен залог на предприятие, както е описан
в чл. 4 от Анекс № 5 към Договора за банкова гаранция. Безспорно е, че такъв
договор не е сключен, а именно той е предвиден като обезпечение към банковия
договор в посочения анекс, с който се променя и сумата по гаранцията – от
2 000 000 лв. на 1 595 000 лв.
Учредяването на особен залог е уредено в ЗОЗ. Особеният залог
винаги е договорен, тъй като законът не предвижда хипотезата на законен особен
залог. По силата на договора за особен залог, заложният кредитор може да се
удовлетвори предпочтително от заложените активи, в случай на неизпълнение на
обезпеченото със залог задължение. Договорът е едностранен, тъй като поражда
задължения само за едната страна – залогодателя, но този договор е формален - изисква
се обикновена писмена форма или писмена форма с нотариална заверка на
подписите, в изрично предвидените в закона случаи, и подлежи на вписване в
ЦРОЗ. Заради действието на вписването, залогът се счита учреден едва от
момента на вписването му в ЦРОЗ.
С оглед на това съдът приема
тезата на ответниците, че в рамките на настоящото
производство не бе установена причината за отказа за сключване на договор за
особен залог на предприятие, като от ищцовата страна
ви бяха ангажирани никакви доказателства относно факти за покана до
кредитополучателя да реализира задълженията си по Анекс № 5 или дори искане на
определената информация за подготовката за сключване на заложното
правоотношение. Кредиторът е активна
страна в процеса на учредяване на залога, доколкото се обезпечават негови вземания и той се явява страната,
която черпи ползите от това заложно правоотношение, а без неговия подпис
договор за особен залог не може да бъде сключен. С оглед на това, и при изрично
договореното в посочения по – горе Анекс № 5 към Договора за банкова гаранция, съдът
споделя тезата на ответниците, че с поведението си ищецът провокира
невъзможността за замяна на учреденото обезпечение, чрез авалирания
запис на заповед и въвежда кредитополучателя в невъзможност да погаси
задължението, като получи обратно временно учреденото обезпечение – и то до
размер 1 595 000 лв. – в срок до 29.07.2018 г. Тези ищцови действия говорят за недобросъвестност. Когато приносителят на менителничния
ефект е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с правата си, знаейки за
наличието на възражения, които би имал хонората по
каузалното правоотношение, е допустимо авалистът да възрази, като предяви възраженията на хонората. В тези случаи, както и в случаите на доказана
злоупотреба с право, авалистът може да противопоставя успешно на
приносителя и личните възражения по
каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да
не му принадлежи.
С
оглед на това съдът намира, че липсата на учреден договор за залог върху предприятието
е по вина на кредитора, поради което той следва да поеме неблагоприятните
последици от погасяване на менителничното задължение,
по начина, уговорен в каузалното правоотношение.
Базирайки се на
нормата на чл. 465 ТЗ, недобросъвестен е и кредиторът, който към момента на
придобиване на правата по ценната книга знае, че каузалното задължение, покрито
с менителничната сделка, не е възниквало или е
възникнало, но е погасено изцяло или отчасти. Релевантният момент за преценката
за добросъвестност е този, към който приносителят придобива правата по менителничния ефект. Моментът има значение за материалната
легитимация по прекия иск на онзи кредитор, който не е кредитор по каузалното
правоотношение с длъжника, покрито с менителнична
сделка. Моментът е без значение за материалната легитимация по прекия иск на
онзи кредитор, който е и кредитор по каузалното правоотношение с длъжника,
покрито с менителнична сделка. Във всеки момент този
кредитор знае дали и доколко прекият иск покрива задължение по каузално правоотношение
с длъжника. По упражнения пряк иск неговият длъжник разполага с възражение за
фактите, които са от значение за каузалното правоотношение и рефлектират върху
прекия иск.
В тази връзка съдът приема за доказана тезата на ответника, че каузалното
правоотношение, въз основа на което е издаден процесният запис на заповед, е
описаният по – горе Договор за банкова гаранция №
БГ-1686/2016 - Л от 20.07.2016 г. и Анексите към него и, в частност, Анекс №
5/28.06.2018 г.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2014 год. с въвеждане на твърдение за наличие на каузално
правоотношение от някоя от страните в производството по чл. 422 ГПК, то подлежи
на доказване и то доколкото възраженията, основани на това правоотношение, имат
за последица погасяване вземането по записа на заповед. Доказването на
каузалното правоотношение като причина за издаването на записа на заповед е
необходимо в случай на обвързаност на записа на заповед с каузалното
правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на
заповед.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск за установяване на
обстоятелството, че ответниците дължат на ищеца исковата сума, ведно със
съответните лихви и разноски – така, както това е постановено в издадените по
делото в СРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на
издадения на 28.06.2018 г. запис на заповед, е неоснователен и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
В диспозитива не решението, в
съответствие с разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ГПК, следва да се посочи, че
оспорването на оспорването на разписка № 145/12.09.2018 г. за връчване на нотариална
покана на нотариус В.И., район на действие СРС, рег. № 271 на НК, във връзка с
извършеното предявяване на процесния запис на заповед, не бе доказано в хода на
делото.
С оглед изхода на делото на ответниците следва да се присъдят разноски,
както следва: адвокатско възнаграждение в размер 3 530 лв. и 2 050лв. депозити
за вещи лица.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатския хонорар, като приема, че в настоящия случай той изцяло е съобразен
с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „И.“ АД, *** иск против Н.К.В., ЕГН **********,*** и В.Н.М.,
ЕГН **********,***, с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че към 26.10.2018 г. Н.К.В.
и В.Н.М. дължат при условията на солидарна отговорност на „И.” АД сумата 200 000 лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от
26.10.2018 г. - част от цялото вземане по записа на заповед, възлизащо на 2 000
000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 28.06.2018 г. от „А.С.АД и
авалиран от Н.К.В. и В.Н.М., за която сума на 20.11.2018
г. по ч.гр.д. № 69095/2018 г. на СРС, 56-ти с-в са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА,
съобразно чл. 194, ал. 3 ГПК, че оспорването
на разписка № 145/12.09.2018 г. за връчване на нотариална покана на нотариус В.И., район на действие СРС,
рег. № 271 на НК, на основание чл. 193 ГПК НЕ Е ДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА „И.“
АД
да заплати на Н.К.В. и В.Н.М. сторените по делото разноски, както следва: адвокатско възнаграждение в
размер 3 530 лв. и 2 050лв. депозити за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: