РЕШЕНИЕ
№ 23022
***, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110137334 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно и съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът */*** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Дж.- А Б., Г. Ц. Б. и С. И. Б. въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** като те не са изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при
условията на разделност сумите, както следва: 3 776,62 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 580,00 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 21.08.2023 г.; 27,72 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 5,95 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 50770/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
1
чл. 410 ГПК от 19.09.2023 г., при следните квоти: по отношение на Дж.- А Б. – 1/6, а именно:
629,44 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; 96,67 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; 4,62 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 0,99 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. до
окончателното им заплащане; по отношение на Г. Ц. Б. – 1/6, а именно: 629,44 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 96,67
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.; 4,62 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 0,99 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. до окончателното им
заплащане и по отношение на С. И. Б. – 4/6, а именно: 2 517,74 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 386,66 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 21.08.2023 г.; 18,48 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.; 3,97 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Дж.- А Б. и Г. Ц. Б. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер, твърдейки, че не живеят в
страната, а в САЩ, поради което считат, че не следва да отговарят по тях. Заявяват, че
имотът в *** се ползва и обитава от С. И. Б., която е другата наследница на А. Г.ев Б., без да
оспорват, че след смъртта на чичо си са наследили идеални части от него. Оспорват
действието на договор № 4621/01.10.2002 г., тъй като срокът му е изтекъл, поради което няма
отношение към исковия период. Оспорват и протокола от 20.09.2002 г., тъй като не е
подписан от чичо им, а освен това има пожелателен характер, без да обвързва етажната
собственост. Оспорват доказателствената сила на представената справка от гр. дело №
55869/2017 г. по описа на СРС, 83 състав. Обобщават, че не е доказано наличието на
облигационни отношения с ищеца, както и доставянето на твърдяното количество топлинна
енергия, равняващо се на посочената стойност. Претендират и разноски.
Ответницата С. И. Б. не е подала отговор на исковата молба. В открито съдебно
заседание на 21.11.2024 г., чрез адв. И., изразява становище за неоснователност на исковете,
излагайки подробни съображения в тази насока. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – *** изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово по извършване на дялово разпределение е
законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
2
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – акт за граждански брак № 1092/1982 г., издаден от
Благоевски районен народен съвет, нотариален акт за замяна на недвижим имот № 197, том
V, нот. дело № 926/2003 г., удостоверение за идентичност на адрес, издадено от „***,
удостоверение за наследници на А. Г.ев Б. и др. съдът приема, че в рамките на исковия
период ответниците С. И. Б., Дж.- А Б. и Г. Ц. Б. се легитимират като съсобственици на
процесния недвижим имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно
обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения
нотариален акт за замяна на недвижим имот № 197, том V, нот. дело № 926/09.12.2003 г. (л.
16-17 от делото) се установява, че на 09.12.2003 г. А. Г.ев Б. е придобил чрез замяна на свой
собствен имот собствеността върху ателие № 5, находящо се в ***, ***, бл. 215, вх. 1, ет. 11,
заедно с прилежащото избено помещение № 61 и 0,625 % идеални части от правото на
строеж върху мястото, като с оглед описанието на административния му адрес и данните,
удостоверени в представеното удостоверение с изх. № 68-00-1646/11.12.2013 г. за
идентичност на адрес, издадено от „***, съдът приема, че същият е идентичен с имота, за
който се отнасят исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, още повече, че от страна на ответниците не е направено изрично оспорване
по отношение на така посоченото обстоятелство. На следващо място, от представения акт за
сключен граждански брак № 1092/1982 г., издаден от Благоевски районен народен съвет (л.
109 от делото), става ясно, че през м. ноември 2018 г. А. Г.ев Б. е сключил брак със С. И. П.
като по делото няма данни относно последващото му прекратяване, поради което съдът
прави извод, че брачната връзка между посочените лица е съществувала включително и към
момента на осъществяване на придобивната сделка от 09.12.2003 г., а това означава, че
имотът, предмет на същата, е придобит от Б. и съпругата му П. при условията на
съпружеска имуществена – арг. чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм., но действащ през
релевантния период). Ето защо, при липсата на данни по делото относно осъществяването
впоследствие на последващи разпоредителни сделки или настъпването на други юридически
факти, довели до промяна в правата върху имота, съдът приема, че същият е бил част от
наследствената маса на наследодателя Б., като видно от представеното удостоверение за
наследници с изх. № РТР22-ВК08-1065/26.04.2022 г. (л. 18 от делото) същият е починал на
08.04.2008 г., а това означава, че след смъртта му притежаваната от него 1/2 идеална част е
преминала в патримониума на наследниците му по закон, а именно: С. И. Б. – съпруга,
3
придобила 2/3 идеални части от нея – арг. чл. 9, ал. 2, пр. 2 ЗН, доколкото видно е, че тя е
била в брак с него, продължил повече от 10 години, или общо 2/6 иделни части, като наред с
това на собствено основание тя е притежавала и 1/2 идеална част, или общо 5/6 идеални
части. Останалата 1/6 от наследството на А. Г.ев Б. (1/3 от 1/2) е била наследена от
низходящите на брат му Цв. Г.ев Б., починал преди него – на 20.03.2007 г., а именно:
ответниците Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. – синове, придобили по 1/12 идеална част всеки от тях. В
случая, при съблюдаване на изискването за равенство в знаменателя на квотите на всеки от
съсобствениците, съдът прави извод, че квотите на ответниците са, както следва: 10/12
идеални части – по отношение на С. И. Б. и по 1/12 идеална част от – по отношение на Г. Ц.
Б. и на Дж.- А Б. за всеки от тях, а не на посочените от ищеца такива. По делото няма данни
относно осъществяването на последващи прехвърлителни сделки или на други юридически
факти, довели до промяна в обема от права на всеки един от ответниците поотделно, поради
което съдът прави извод, че на основание наследствено правоприемство в рамките на
исковия период именно те се легитимират като собственици на процесното ателие № 5, респ.
като клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава,
че именно те следва да отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема
от участието си в съсобствеността, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не
е необходимо. Нещо повече, ирелевантно се явява и обстоятелството относно реалното
ползване на имота, предвид данните по делото, че част от ответниците Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. не
са живели в него в рамките на исковия период, в какъвто смисъл са събраните по тяхна
инициатива показания на разпитаните свидетели Г. М. В. и А. А.ова И., тъй като обсъдената
по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва
качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по
делото. В хипотезата на договорно обвързване, когато се касае до топлоснабдена сграда –
етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажна собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни
по договорно правоотношение с доставчика, в който случай законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. По императивен ред чл.
153, ал. 1 ЗЕ приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на
имота, какъвто е настоящият случай, предвид данните по делото, че на основание
наследствено правоприемство ответниците Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. са били носители на по 1/12
идеална част от правото на собственост върху топлоснабдения имот всеки от тях, в какъвто
смисъл те са направили и изрично признание.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. В случая, несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по
делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от
ищеца такива или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в
рамките на исковия период те са били съсобственици на процесното ателие № 5 съдът прави
извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
4
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 20.09.2002 г. – Приложение № 1,
списък към него, договор от 01.10.2002 г. (л. 22-26 от делото), данните, отразени в
представените изравнителни сметки (119-120 от делото), както и предвид изложеното в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на
исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в
сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: ***, ***, бл. 215, вх. 1, е била
възложена и извършвана от третото лице – помагач - ***.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. по
отношение на действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение, тъй като списъкът към протокола към него от 20.09.2002 г. не е подписан от
наследодателя им, както и, че срокът му е изтекъл. Представеният в заверен препис списък е
подписан от голяма част от етажните собственици, като по делото нито се твърди, нито се
доказва решението на общото събрание да е било атакувано от наследодателя на страните по
реда на ПУРНЕС /отм., но действащ към момента на вземане на решението/. Ето защо,
съдът намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, включително и
ответниците предвид установения по делото факт, че те са наследили съответна идеална
част от самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В
случая, касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е
взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения
имат действие по отношение на всички субекти в общността, включително и ответниците.
Ето защо, съдът приема, че договорът за топлинно счетоводство от 01.10.2002 г. е произвел
своето действие. Нещо повече, по делото се установява още, че за процесния период
услугата дялово разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвала
именно от третото лице – помагач - ***, като видно от приетите документи за връчване на
изравнителни сметки, отнасящи се за процесния аб. № 124115, страните са изпълнявали
поетите по договора задължения, като потребителите са допускали представителите на
топлинния счетоводител за отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили
обвързаността си от договора за топлинно счетоводство от 01.10.2002 г. За пълнота следва да
се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са
длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата
дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди общото събрание
на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в договора от
01.10.2002 г. лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен
писмено за новия избор. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не
могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
На следващо място, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ***,
5
***, бл. 215, вх. 1, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер,
който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от
общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на
ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация,
като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така сумите за
отопление са начислявани с оглед наличието на 1 брой щранг лира без уред в банята с
мощност 472.32Вт, с оглед липсата на осигурен достъп сумите за битово гореща вода са
начислявани на база за двама потребители съответно по 140 литра дневно (за отчетен период
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и по 280 литра дневно (за отчетен период м.05.2021 г. – м.04.2022
г.) съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са
начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към
горната Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 143 куб. м.
и този на етажната собственост – 20 291 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответниците не са
ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата
през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на
реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 3 416,43 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури (3 397,96 лв.) и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки (18,47 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Както се посочи по-горе, през целия
исков период сумите за битово гореща вода са били начислявани на база неосигурен достъп
от абоната, като макар по делото да не са представени самите протоколи за отчет,
удостоверяващи липсата на осигурен достъп от страна на абоната, това обстоятелство не е
оспорено от ответниците, доколкото по време на откритото съдебно заседание на 21.11.2024
г. част от тях, чрез адв. И., единствено са оспорили, че служебното начисление следва да се
извърши на база 1 брой, а не на база 2 броя потребители, както е възприето от топлинния
счетоводител. В случая, при наличие на неосигурен достъп, както е в настоящата хипотеза,
действително по отношение на компонент битово гореща вода приложение следва да намери
чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като
начисляването на същата следва да се извърши от фирмата за дялово разпределение при
6
норма за разход на потребление на гореща вода от 140, респ. от 280 литра на обитател за
едно денонощие. В случая, този ред за начисляване на сумите за битово гореща вода
действително е бил спазен, но с оглед данните по съдебно-техническата експертиза, че за
целия исков период това е ставало на база 2 броя обитатели, съдът намира, че по делото не
са ангажирани доказателства, че това действително е било така. Точно обратното, по делото
се установява, че ползвател на имота е била единствено ответницата С. И. Б., без да са
ангажирани доказателства за наличието на промяна в броя на потребителите, които го
обитават, за да се приеме, че през исковия период сумите по компонент битово гореща вода
следва да се начисляват на база двама такива. Точно обратното, установи се от показанията
на разпитаните свидетели, че другите двама ответници Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. са били трайно
установени в САЩ. Ето защо, няма основание да се приеме, че през исковия период
процесното ателие № 5 е било обитавано от повече от едно лице, различно от ответницата С.
И. Б., поради което съдът намира, че начисляването на сумите за битово гореща вода е
следвало да се извърши на база 1 брой обитатели, а не на база 2 броя такива. Оттук и при
съобразяване на критериите по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата и на база на 1 брой обитател за
процесния имот съдът приема, че стойността на общо фактурираното количество топлинна
енергия за компонент битово гореща вода за целия искови период (м.05.2020 г. – м.04.2022 г.)
следва да възлиза на 1 446,03 лв., а не на 2 932,06 лв., както е прието от фирмата за дялово
разпределение и е отразено в колона 6 на таблица № 6 от заключението. Към тази стойност
следва да се добави и стойността на фактурираното количество топлинна енергия за
компонент отопление и сградна инсталация, което съгласно данните по колона 4 на същата
тази таблица възлиза на 465,90 лв. Следователно, след извършеното от съда преизчисляване
на сумите за компонент битово гореща вода (на база 1 брой обитатели) за целия исков
период, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на прогнозно фактурираното
количество топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. се равнява на сумата от 1
911,96 лв. (1 446,03 лв. + 465,90 лв.). Към тази сума следва да се добави и подлежащата на
доплащане от абоната такава по изравнителните сметки, която съгласно данните по таблица
№ 5 от заключението се равнява на 18,47 лв., при което съдът прави извод, че главното
задължение за цена на топлинна енергия, отнасящо се за целия исков период, възлиза в
размер на 1 930,43 лв. (1 911,96 лв. + 18,47 лв.), като по делото не се твърди и не се доказва
посочената сума да е била заплатена от ответниците.
Ето, защо, с оглед обема на отговорността им ответниците се явяват задължени за
сумите, както следва: С. И. Б. – 1 608,69 лв. (10/12 от 1 930,43 лв.), а Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. – по
160,87 лв. (1/12 от 1 930,43 лв.) за всеки от тях, до които размери предявените срещу тях
главни искове за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. са
основателни и следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните
предявени размери съответно от 2 517,74 лв., или за размера от 909,05 лв. (по отношение на
С. И. Б.), както и от 629,44 лв., или за размера от по 468,57 лв. (по отношение на Г. Ц. Б. и
Дж.- А Б.).
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 27,72 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите
условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
общите условия на договорите между */*** и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът */*** се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
7
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. С оглед обема на отговорността на всеки един от
ответниците, те се явяват задължени за сумите, както следва: С. И. Б. – 23,10 лв. (10/12 от
27,72 лв.), а Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. – по 2,31 лв. (1/12 от 27,72 лв.) всеки от тях, до които
размери предявените срещу последните двама искове за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. са основателни и следва да бъдат
уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери от 4,62 лв., или за
размера от 2,31 лв. за всеки от тях. С оглед принципа на диспозитивното начало, съдът
намира, че предявеният срещу С. И. Б. главен иска за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 18,48 лв. е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми за главница следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. до
окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуване на общата фактура, както се поддържа от ищеца. Ето
защо, за вземанията за цена на топлинна енергия не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава
/така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. По изложените
съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн
калкулатор, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., попадащо в обхвата на
общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 399,45 лв., начислена за претендирания
период от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г. Отново при съобразяване на дълга на всеки един
ответниците, съдът приема, че те се явяват задължени за сумите, както следва: С. И. Б. –
332,87 лв. (10/12 от 399,45 лв.), а Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. – по 33,29 лв. (1/12 от 399,45 лв.) за
всеки от тях, до които размери предявените срещу тях акцесорни искове за лихва за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. са
основателни и следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните
предявени размери съответно от 386,66 лв., или за размера от 53,79 лв. (по отношение на С.
И. Б.), както и от 96,67 лв., или за размера от по 63,38 лв. (по отношение на Г. Ц. Б. и Дж.- А
Б.).
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорните претенции за сумата от общо 5,95
лв., начислена за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., са неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло спрямо всеки един от ответниците.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
8
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр.
дело № 50770/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 73,42 лв. - платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и на 274,06 лв. - платена държавна
такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство/, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, без
събирането на допълнителни доказателства освен първоначално допуснатите. При това
положение всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите, както
следва: С. И. Б. – сумата от 61,20 лв. – разноски по заповедното дело и 228,40 лв. – разноски
по исковото дело, а Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. – сумата от по 6,11 лв. – разноски по заповедното
дело и 22,83 лв. – разноски по исковото дело всеки от тях. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
принципно ответниците Г. Ц. Б. и Дж.- А Б. имат право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, но същите не доказват реално заплащане на претендираното
от адв. Д. в хода на устните състезания адвокатско възнаграждение в размер от по 600 лв. за
всеки от тях, поради което съдът намира, че такова не следва да им се присъди с настоящия
съдебен акт. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на адв. Н. И. сумата от 136,18 лв. - адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в хода на исковото производство в
полза на ответницата С. И. Б., съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу нея
искове, приемайки, че претендираният размер от 500 лв. не съответства на обема на
извършената дейност и фактическата и правна сложност на делото, поради което възприе за
релевантна основа сумата от 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от */***, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: ***, **** срещу С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, бл. 215,
вх. 1, ет. 21, ап. 5, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. И. Б. дължи на */*** сумата от 1 608,69 лв., представляваща цена
на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 23,10 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
12.09.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 332,87 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 21.08.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 50770/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 608,69 лв. до пълния
предявен размер от 2 517,74 лв., или за размера от 909,05 лв.; иска за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 332,87 лв. до
9
пълния предявен размер от 386,66 лв., или за размера от 53,79 лв., както и иска за мораторна
лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 3,97 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от */***, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: ***, **** срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, *****,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.
Ц. Б. дължи на */*** сумата от 160,87 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; сумата от 2,31 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 33,29 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 50770/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 160,87 лв. до пълния предявен размер от 629,44
лв., или за размера от 468,57 лв.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 2,31 лв. до пълния предявен размер от 4,62 лв., или за
размера от 2,31 лв.; иска за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 33,29 лв. до пълния предявен размер от 96,67 лв., или за
размера от по 63,38 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение в размер на 0,99 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от */***, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: ***, **** срещу Дж.- А Б., ЕГН **********, с адрес: ******,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Дж.- А Б. дължи на */*** сумата от 160,87 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г.; сумата от 2,31 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.09.2023 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 33,29 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 50770/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 160,87 лв. до пълния предявен размер от 629,44
лв., или за размера от 468,57 лв.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 2,31 лв. до пълния предявен размер от 4,62 лв., или за
размера от 2,31 лв.; иска за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 33,29 лв. до пълния предявен размер от 96,67 лв., или за
размера от по 63,38 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение в размер на 0,99 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г.
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, бл. 215, вх. 1, ет. 21, ап. 5 да
заплати на */***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, ****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 61,20 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело
№ 50770/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 228,40 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, **** да заплати на */***, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: ***, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
10
6,11 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 50770/2023 г. по описа
на СРС, 79 състав, както и сумата от 22,83 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Дж.- А Б., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на */***, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: ***, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
6,11 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 50770/2023 г. по описа
на СРС, 79 състав, както и сумата от 22,83 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА */***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, **** да заплати в
полза на адв. Н. И. И. от САК с ЕГН ********** и адрес на кантората: ***, ул. „Гургулят“ №
31, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 136,18 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в хода на исково производство в полза на ответницата С. И. Б..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца **** – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11