Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260133
гр.Русе, 18.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично
заседание на 31-ви август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Красимира
Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ гр. дело № 5553 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявеният иск е за реално изпълнение на договорно задължение
по договор за търговска продажба. Искът е с правно основание чл. 79 от ЗЗД във
вр. чл. 327 от ТЗ.
Претенцията на ищеца се основава на твърдение,
че с ответното търговско дружество са сключили
договор за продажба на 05.06.2019 г., като другият ответник, който е бил управител дружеството се задължил като съдлъжник по
договора. В изпълнение на същия доставили на ответното дружество строителни
материали по шест броя данъчни фактури на обща стойност 4441,11 лв. По същите
нямало плащане. Фактурите били подписани от втория ответник, който бил и
управител на ответното търговско дружество. Въпреки опитите да уведомят
ответника за задължението му не успели да осъществят контакт и до момента
нямало плащане по фактурите. С оглед на това претендират за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата в размер на 4441,11 лв.,
ведно със законната лихва от завеждането на иска, както и направените по делото
разноски.
За ответниците е подаден отговор
само от адв. М. в качеството ѝ
на служебен защитник на ответника Ю.П.Х..
С отговора се оспорва
основателността на иска поради
това че не са представени доказателства за осчетоводяването на фактурите в
дневниците за продажби и другата счетоводна документация, че не са представени заявки
от купувача, че писмата до управителя на ответното дружество и до втория
ответник не са връчени и не представляват покани за плащане. Уговореният
кредитен лимит в размер на 4000 лв. по чл. 15 от договора, обезпечен със Запис
на заповед, бил надвишен при което положение продавачът имал право да прекрати
договора с писмено изявление, което не било направено. От представените писмени
доказателства не се установявало категорично извършването на доставката от страна на ищеца.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
По делото е представен рамков договор за продажба на стоки
№***г., сключен между ищеца и ответното търговско дружество, съгласно който
ищецът се задължава да доставя на ответното дружество стока, която последното
да заплаща по цени, съгласувани между двете страни по ценови оферти на
продавача. Като съдлъжник по договора се е задължил и ответникът Ю.П.Х. /С. Ю./,
който е управител на ответното дружество. С приложение №2 към договора са
определени лицата, упълномощени да представляват страните по него като за
ответното дружество това е ответникът Ю.П.Х. /С. Ю./. С приложение №1 към
договора е уговорена система за отложено плащане, съгласно която кредитният
лимит е 4 000 лв. Посочено е че същият е във връзка с чл.16 от договора.
Представени са шест броя двустранно подписани фактури за извършени доставки по
договора на обща стойност 4 441,11 лв. Във фактурите изрично е посочено,
че плащането по тях ще е по банков път. Представени са преписи от счетоводна
документация на ищеца (салда клиенти към 30.06.2020 г. и
дневник за продажбите ) от които е видно, че ищецът е
осчетоводил продажбите по шестте фактури на обща стойност 4 441,11 лв. и
неизплатено задължение на ответното дружество като клиент в същия размер.
Представени са шест броя стокови разписки към фактурите, в които е отразено
получаването на стоките по тях от склад „СКЛАД ШУМЕН 11“, като във всяка от тях
е отразявано текущо салдо като след последната доставка то е 4 441,11 лв.
При така установеното от
фактическа страна съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен. С
представените по делото писмени доказателства се установява извършването на
търговски продажби по шест броя фактури за периода от 28.06.2019 г. до
11.07.2019 г. на обща стойност 4441,11 лв. от страна на ищеца към ответното
дружество, а видно от сключения между страните рамков договор за продажба на
стоки №***г. съдлъжник на получателя на стоките е управителя на ответното
дружество в качеството му на физическо лице. Ищецът надлежно е осчетоводил
продажбите и счетоводните записвания в неговото счетоводство също следва да се
зачетат като доказателство на осн. чл.182 от ГПК. Не са налице доказателства за
плащания от страна на ответниците с оглед на което съдът приема, че е налице
непогасено тяхно задължение в общ размер 4441,11 лв. Доводите на адв. М. в качеството ѝ на служебен защитник на ответника Ю.П.Х. за
неоснователност на иска поради това, че е надвишен уговореният кредитен лимит в
размер на 4000 лв. по чл. 15 от договора, обезпечен със Запис на заповед, са
неоснователни. Този кредитен лимит е установен във връзка с уговорено отложено
плащане и надвишаването му е основание доставчикът да откаже извършването на
доставки. В случай че не се е възползвал от тази опция обаче няма основание за
недължимост на цената по осъществените доставки. Обстоятелството дали писмата
до управителя на ответното дружество и до втория ответник са връчени и дали представляват
покани за плащане е без значение за основателността на иска, т. к. съгласно
приложение №1 към договора задължението за заплащане на цената е срочно и не е
необходима покана.
Предвид уважаването на иска в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “КОД ГРУП Г“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Шумен с ЕИК
********* и Ю.П.Х., ЕГН:********** да заплатят солидарно на „ХВГ – Комерс“ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Русе с ЕИК ********* сумата в размер на 4441,11лв., представляваща неплатена
цена за доставки на стоки по рамков
договор за продажба на стоки №***г. по шест броя фактури за периода от 28.06.2019
г. до 11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2019
г. до окончателното плащане, както и 1027,64
лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
Районен
съдия: