Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 138
гр.Пловдив, 23.04.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора..... .................., разгледа докладваното от съдия Георгиева в.т.д.
№ 118 по описа за 2019г на Пловдивски апелативен
съд и взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 549 от 30.11.2018г по т.д. № 294/2017г по описа на Окръжен съд
– С.З. е отхвърлен предявеният иск
от Д.Р. италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Б., И., с пост. адрес в гр.
М., ул. Г.№ 9, с л.к. № ***, изд. на 12.08.2015г. от община М., Р.И. против
"С." ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, за
признаване на установено по отношение на “С.” ООД съществуване вземането на Д.Р.
за сумата от 201 450.49 лв. по запис на заповед от 31.12.2008г., с падеж
30.04.2016г., ведно със съответната законна лихва от 07.12.2016г. до изплащане
на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 3673/21.12.2016 г. по
ч.гр.дело №5717/2016 г. по описа на Районен съд – С.З., като неоснователен и
недоказан.
Осъдена е Д.Р. да заплати на "С." ООД, ЕИК
*** направените по делото разноски в размер на 6 800лв.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д.Р., гражданин на РИ., с оплаквания, че е постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Основното оплакване на жалбоподателката се състои в това, че
съдът необосновано е приел, че същата не е доказала да е предоставила паричните
средства на ответното дружество „С.“ ООД *** на основание възникнало помежду им
заемно правоотношение. Така, както тя е превеждала заемни средства в полза на
дружеството, така средства са били превеждани и от останалите съдружници в
дружеството, а техните отношения са били уредени при признание от дружеството
за налиие на заем и това не се променя от начина на осчетоводяване на сумите от
дружеството. Заемното правоотношение е било въведено в процеса като каузално
правоотношение, стояло зад подписването на процесния запис на заповед, въз
основа на който Д.Р. е инициирала на заповедно производство и се е снабдила със
заповед за изпълнение. Жалбоподателката продължава, че след като от нейна
страна е бил представен редовен от външна страна запис на заповед, окръжният
съд е следвало да признае за установено съществуването на вземането по същия.
Като се е произнесъл в обратния смисъл, съдът е постановил незаконосъобразно
решение, което иска да бъде отменено, като ѝ се присъдят всички съдебни
разноски.
От ответника по
жалбата „С.“ ООД *** е постъпил отговор на въззивната жалба, в който заявява,
че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
Подадената въззивна
жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна
и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд,
след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с
оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК
приема, че постановеното решение е валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен
установителен иск от Д.Р., която сочи, че е съдружник в ответното дружество „С.”ООД
от учредяването му на 04.07.2005г и в периода 20.07.2005г - 11.10.2011г му е предоставила
по банков път заеми в общ размер от 378 000 евро, с левова равностойност
739 303,75лева. За сумите са били сключени няколко договори за заем, към
които в края на всяка календарна година, страните са съставяли и подписвали
нарочни протоколи, впоследствие приложени към съответния договор за заем, както
и записи на заповед за получените по банков път суми. Предоставените заемни
средства били надлежно осчетоводени от дружеството, според нея, което било
видно и от приложените счетоводни справки и оборотни ведомости, подписани и
заверени от счетоводната къща, която обслужвала дружеството. Тя посочва, че
всички съдружници са предоставяли на дружеството суми в заем, като всички те са
действали по идентичен начин – така между дружеството и съдружника и управител С.и
между дружеството и другия съдружник и управител Б.са сключени спогодби по две
съдебни производства с предмет отменителни искове по реда на чл.135 от ЗЗД, в
които те признават, че внасяните от съдружниците суми са по договори за заем и
всички суми са били осчетоводени като „други резерви“, а не като задължения на
дружеството към физическите лице – съдружници. По отношение на конкретната
процесна сума от 201 450,49лв посочва, че била дължима на основание
договор за заем за 103 000евро, подписан на 02.01.2008г с падеж 30.04.2016г,
без сумата да ѝ е върната от дружеството. Поради това тя инициирала образуването
на заповедно производство по ч.гр.д. № 5717/2016г по описа на РС - С.З. и се
снабдила със Заповед за изпълнение, с която сумата ѝ е присъдена. Против
Заповедта е било подадено възражение от дружеството длъжник, което обуславя
правния ѝ интерес от предявяването на установителен иск за съществуване
на вземането.
Ответното дружество е оспорило заявеното от
ищцата и е твърдяло, че не се установят възникнали подобни задължения за него
от заем към ищцата, вкл. видно от обявените по партидата му в ТР и регистъра на
ЮЛНЦ финансовите отчети, които ищцата е подписала като представляващ към
онзи момент дружеството, вкл. е подала декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, в която под страх от наказателна отговорност е декларирала
истинността на заявените от нея обстоятелства и приемането на представяните за
обявяване актове. В този смисъл, тези годишни финансови отчети можело да служат
и като писмено потвърждение от кредитора по чл. 75, ал. 1 изречение второ от ЗЗД - дори и да се допусне, че „С.” ООД някога е имало някакви
задължения към Д.Р., с полагането на подписа си върху гореописаните
финансови отчети ищцата, в качеството ѝ на представляващ
е потвърдила от името на
последното липсата на задължения към нея или към други лица. Ответникът е заявил, че представените от ищцата Оборотни ведомости на
търговското дружество не касаят счетоводна сметка за задължения, а за собствени
на дружеството резервни средства. Поради това, в тях нямало начислявани лихви,
каквито се дължали, съгласно горепосочените седем договора за заем и които съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч трябвало да се
начисляват текущо. По отношение на останалите депозирани писмени
доказателства - Оборотни ведомости за период 2007 г. - 2016 г. твърди, че същите
не отразяват осчетоводено вземане на ищцата по процесния Договор за заем и
Запис на заповед. Допълнително доказателство било обстоятелството, че в нито
една от ведомостите не било отразено, че в действителност посочените суми като
„кредит“, всъщност касаели търсената от ищцата сума от 201 45,49лв.
По отношение на представените от ищцата платежни нареждания, ответникът е посочил, че като основание за извършения
превод в тях не се сочи “договор за заем от 02/01/2008г“, поради което
не можело да се счете, че извършените преводи са плащания именно по този договор. Сочи, че договорът за заем
има реален характер - същият се счита за сключен след предаване на неговия
предмет - твърдяната сума, а при извършване на
всички преводи като основание е посочено
„вноска съдружник“.
Ответникът е оспорил и записа на заповед, който
не бил издаден от него, а е съставен на по-късен етап, след
като вписаният в записа на заповед представляващ К.Т.вече не
е бил управител - след 29.07.2016г, а записът на
заповед бил съставен за целите на процеса от неоправомощено лице. Оспорил е и Договора за заем от 02.01.2008г и
Протокола от
31.12.2008г като съставени на по-късна от посочената в тях дата и
то за целите на настоящия процес. От горното твърдение произтичало и съмнение
относно авторството на трите документа, а именно, че същите не са действително
подписани от действащия към онзи момент управител,
тъй като от учредяването на дружеството
през 2005г до 29.07.2016г ищцата и К.Т.били негови пълноправни управители, с всички произтичащи от
това отговорности, включително воденото на дружествените дела, съставянето и
съдържанието на годишните
финансови отчети на последното. След датата на вписване
на В.С.и Д.С.Б.като новоизбрани
управители на 29.07.2016г те положили всички усилия да се сдобият с информация относно
дружествените дела, вкл. счетоводната документация, каквато многократно изисквали, но такава не им
била предоставена.
При така застъпените позиции от страните,
окръжният съд правилно е разграничил обстоятелствата, по отношение на които
няма спор, а именно, че Д.Р. притежава качеството на съдружник в ответното
дружество, на което е била и управител, като останалите съдружници са В.С.и Д.С.Б.и К.Т.и след
19.08.2016 управители на дружеството са В.С.и Д.С.Б.. Няма
спор и за обстоятелствата по проведеното заповедно производство, по което е
издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, против нея е
депозирано възражение в срок и при спазване на срока е предявен специалният
установителен иск по чл.422 от ГПК, което го прави допустим и същият следва да
бъде разгледан по същество. С предявяването му пред окръжния съд ищцата е
въвела в процеса твърдението за съществуване на каузално правоотношение –
договор за заем, който е основанието за издаване на процесния запис на заповед.
В съответствие със задължителните разрешения в т. 17 от ТР № 4/2013г на ОСГТК
на ВКС първоинстанционният съд е извършил разпределение на доказателствената
тежест, като е постановил, че е в тежест на ищцата да установи наличието на
заемно правоотношение. За установяване на това обсотятелство е приел
представени пред него относими писмени доказателства, като е изискал и
събирането на нови, вкл. извършването и изслушването на графологична експертиза
и на счетоводна експертиза. Въз основа на всички тях е приел, че ищцата Р. не е
доказала да е предавала на дружеството суми като заем, които то да дължи да
ѝ върне ведно с договорената лихва, следователно не е налице възникнало
заемно правоотношение, което е било в нейна тежест да докаже, поради това
предявеният от нея иск е неоснователен.
Ищцата в първоинстанционното производство е
останала недоволна от постановеното решение, като в жалбата си е изложила отново
своите твърдения и се е позовала на събраните доказателства, от които според
нея се установява валидното сключване на договор за заем, послужил като
основание за издаване на процесния запис на заповед.
По тази жалба ответното дружество е направило
вече въведените в процеса възражения за недоказаност на установителния иск.
Въззивната инстанция намира за установено
следното:
По делото е била приета подробно изготвена
счетоводна експертиза, която е анализирала годишните финансови отчети на „С.”
ООД за 2011г, 2012г, 2013г, 2014г и 2015г и е констатирала, че те не се
съдържат данни за вземане на физическото
лице Д.Р. и за начислени лихви по процесния договор за заем от 02.01.2008г. Експертът
посочва, че информацията, съдържаща се в представените с ИМ счетоводни
документи - извлечение от сметка 117 Други резерви, партида на Д.Р. за периода
2011г - 2015г е отразена в ГФО за съответните години в раздел А: Собствен
капитал, група IV - Резерви, статия 4: Други резерви, а за периодите 2007г -2010г,
2016г и 2017г няма обявени ГФО и проверката е невъзможна.
Според експерта, предоставените заеми на
търговско дружество със заемодател физическо лице следва да бъдат отразени в
счетоводния баланс на това търговско дружество в Раздел: Б Задължения, статия:
Други задължения и това се отнася и към предоставените заемни средства от В.С.и
Д.С.Б.– преведените от тях към дружеството суми представляват задължения за дружеството
към физическите лица и съгласно НСС 1 следва да бъдат представени в счетоводния
баланс в Раздел В - Задължения, статия - Други задължения. Нито предоставените
от съдружника Р. суми, нито предоставянети от другите двама съдружника С.и Б.суми,
намерили отражение в съставените между всеки от тях двамата и дружеството двете спогодби от 12.12.2016г не
съответстват на посочените цифри в обявените ГФО.
В експертизата са изследвани предоставените от
всеки от четиримата съдружника суми на дружеството от учредяването му, които са
както следва:
- от В.С.-
202 748,37евро с левова равностойност 396 541.34 лева;
- от Д.Р.-
377 891евро с левова равностойност 739090.60 лева;
- от Д.Б.-
716 799 евро с левова равностойност 1401936.99 лв и
- от К.Т.-
376 926 евро с левова равностойност 737201,22лв и всички те са извършени с
вписано основание на преводите „вноска на съдружник“ и са отразени счетоводно в
сметка 117 Други резерви. Установените суми по партидата на Д.Р. съответстват
на представените от нея банковите извлечения за периода 2007г - 2016г. В същия
смисъл са и дадените от експертът в съдебно заседание пояснения, като е
посочил, че всички преводи от всички четирима съдружници са осчетоводени в
сметка 117, т.нар. други резерви, а вярното счетоводно отразяване следва да е
по сметка 499 – други задължения.
По делото са били събрани и писмени
доказателства, а и счетоводната експертиза е установила, че заемните средства и
от четиримата съдружници не са били декларирани пред Б., не са декларирани пред
Н.в годишната данъчна декларация за съответната година на получаването им и не
са декларирани и като взаимоотношения със свързани лица.
Пред окръжният съд е била изслушана и
графологична експертиза, която е установиа, че посожените подписи на представените
по делото в оригинал процесен договор за заем и протокол към него са изпълнени
от К.Т., а по искането за установяване във времето на полагането на подписите е
посочил, че не съществува методика, която да установи това.
От всички изложени обстоятелства въззивната
нистнация намира, че категорично по делото е установено водено счетоводство на
ответното по жалбата дружество в отклонение на добрите счетоводните стандарти и
при нарушение на данъчното законодателство, но това не изключва постигането на
съгласие между всеки от четиримата съдружници и дружеството за възникването
помежду им на заемно правоотношение. Точно такива са направените от
съдружниците С.и Б.признания в сключените между тях и "С." ООД *** и приети по делото спогодби от 12.12.2016г в
гр.С.З., в които те изрично посочват, че описаните там суми представляват
предоставен от тях заем на дружеството и същите тези суми са и установените от
вещото лице в счетоводната експертиза да са отразени в сметка 117 Други
резерви. Именно за уреждане на
задълженията на дружеството към съдружника С.и към съдружника Б.са сключени
процесните спогодби, както и от двамата съдружника са били извършени продажби
на имоти на дружеството, за да се удовлетворят те от продажната цена.
При това положение въззивната инстанция намира,
че и четиримата съдружника в дружеството са били постигнали съгласие да
предоставят заемни средства на дружеството, които да бъдат осчетоводявани по
договорения помежду им и общ за всички тях начин, в отклонение на счетоводните
стандарти. При това положение въззивната инстанция намира, че представените от
съдружника Р. в оригинал договор за заем и протокол към него са издадени именно
за уреждане на възникналите заемни правоотношения, поради което и същите са
годни доказателства да установяване на заемно правоотношение. Съществуването му
доказва наличието на валидно каузално правоотношение, послужило като основание
за издаване на процесния редовен запис на заповед, плащане по който се дължи,
но не е извършено. Последното прави установителния иск основателен и същият
следва да бъде уважен, като постановеното от окръжния съд решение в обратния
смисъл – да бъде изцяло отменено.
С оглед произнасянето на
въззивната инстнация жалбоподателката има право на претендираните от нея
разноски, които в заповедното производство са в размер на 7315,77лв, в
първоинстанционното производство са в размер на 10829,01лв, а във въззивното
производство се претендират като разноски сумата от 4029,01лв за заплатена
държавна такса и сумата от 2925лв, представляваща левовата равностойност на
1500евро, изплатено възнаграждение за адвокатска защита. По отношение на
последната сума от ответика по жалбата е направено възражение, че от
представените доказателства към списъка за разноски – извлечение от постъпления
по банкова сметка - ***, че претендираното възнаграждение за адвокат е
заплатено за защита в настоящото производство. Съдът намира възражението за
основателно, тъй като действително няма доказателства възнаграждението да е
заплатено от страната за защита пред настоящата инстнация, а е посочено общо,
че е „плащане по дела С.З.“, поради което не следва да бъде присъдено като
разноска.
Мотивиран от
горното, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 549 от
30.11.2018г по т.д. № 294/2017г по описа на Окръжен съд – С.З. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Д.Р., гражданин
на Р.И., родена на ***г в гр. Б., И., с постоянен адрес ***, с л.к. № ***, изд.
на 12.08.2015г. от община М., Р.И. и "С." ООД ***, ЕИК ***, че
"С." ООД *** дължи на Д.Р. сумата от 201 450,49лв по
запис на заповед от 31.12.2008г, с падеж 30.04.2016г, ведно със законна лихва,
начиная от 07.12.2016г до окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 №
3673 от 21.12.2016г по ч.гр.д. № 5717/2016г по описа на РС – С.З..
ОСЪЖДА "С." ООД ***, ЕИК *** да заплати на Д.Р., гражданин на Р.И., родена на ***г
в гр. Б., И., с постоянен адрес ***, с л.к. № ***, изд. на 12.08.2015г. от
община М., Р.И. сумата от 22173,79лв за извършени съдебни разноски, от
която 7315,77 разноски в заповедното производство, 10829,01лв - в
първоинстанционното производство и 4029,01лв - във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.