РЕШЕНИЕ
Номер 11916.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
Секретар:Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело №
20203000500362 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 362/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд гр.София, подадена чрез юрисконсулт К.
Я. против решение № 75/11.03.2020 г., постановено по гр.д. № 239/2019 г. по описа на
Шуменския окръжен съд в осъдителната му част, с която Гаранционен фонд гр.София е
осъден да заплати на Г. Г. Х. : - на осн.чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата
от 8209.01лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди от загубена
работоспособност и доход причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от
водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при
управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ DUIA59 за периода от
21.12.2016 г. до 16.06.2019 г. вкл. , ведно със законната лихва считано от датата на завеждане
на исковата молба на 17.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата; - на осн.чл.557
ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ежемесечно обезщетение в размер на 306.97лв. ,
представляващи периодично платимо обезщетение за имуществени вреди от загубена
работоспособност и доход причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от
водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при
управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ DUIA59 за периода от
датата на завеждане на исковата молба на 17.06.2019г. до настъпването на нов юридически
факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за
изплащане на присъденото месечно обезщетение, но не повече от навършването на възраст
за пенсия за осигурителен стаж и възраст, с падеж първо число на съответния месец за който
1
се дължи плащането, заедно със законната лихва върху размера на всяко едно месечно
плащане , считано от първо число на съответният месец до окончателното плащане; - на
осн.чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 33 474.94лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди за разходи за болногледач, причинени вследствие ПТП на
21.12.2016 г., реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№
DUIA59 за периода от 21.12.2016 г. до 16.06.2019 г. вкл., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба на 17.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата;- на
осн.чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, ежемесечно обезщетение в размер
на 1282.36 лв. представляващо периодично платимо обезщетение за имуществени вреди за
разходи за болногледач, причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от водач
на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при управление на
лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ DUIA59 за периода от датата на
завеждане на исковата молба на 17.06.2019г. до настъпването на нов юридически факт,
представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за
изплащане на присъденото месечно обезщетение, с падеж първо число на съответния месец
за който се дължи плащането, заедно със законната лихва върху размера на всяко едно
месечно плащане, считано от първо число на съответният месец до окончателното плащане,
както и в частта, с която е осъден да заплати на адвокат Стоян Чаталбашев на осн.чл.38 ал.1
т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение в размер на 3441.05лв. с вкл. ДДС, както и за сумата от 506.15лв. - разноски
по делото за експертизи и сумата от 3955.99лв. държавна такса по делото по сметка на
Шуменски окръжен съд.
Решението е постановено с участието по делото на страната на ответника Гаранционен
фонд гр.София на трети лица помагачи А. Х. Х. и С. И. И. .
Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната осъдителна част е
неправилно поради противоречието му с материалния закон и поради необоснованост, като е
молил за отмяната му в същата част и за отхвърляне на исковете с присъждане на сторените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Оплакванията са, че окръжният съд
направил извод за основателност и уважил претенциите за имуществени вреди - пропуснати
ползи от загубена работоспособност и доход, без налични по делото доказателства за реално
осъществявана от ищеца трудова дейност, неправилно кредитирайки твърдението на
процесуалния представител на страната за този факт и въз основа единствено на общото
заключение на вещото лице. Разходи за болногледач също не били доказани от ищеца, поради
което и съдът неправилно уважил претенцията за такива обосновавайки се единствено със
заключението на вещото лице, което било общо такова, а не за конкретния случай. Освен това
и сумите за болногледач били завишени и несъобразени с икономическата обстановка в
страната и особеностите конкретно за региона. Окръжният съд правилно отчел
противоправното поведение на пострадалия, но несъответно на разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД
приел занижен процент принос на пострадалия във вредите от 25 % вместо 50%.
2
Въззиваемият Г. Г. Х. , чрез адв. Ч., е подал писмен отговор на жалбата, с който е
оспорил същата и по съображения за правилността на обжалваното решение е молил за
потвърждаването му в обжалваната част с присъждане на разноските и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му
част.
С писмени молби, депозирани преди съдебното заседание чрез процесуалните им
представители, въззивникът и въззиваемият са изразили становище по същество на делото,
като всеки от тях е поддържал съответно въззивната жалба и отговора и е претендирал
разноски по приложен списък, включително юрисконсултско възнаграждение за въззивника и
адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ЗАдв в полза на адв. Ч. за оказана безплатна
правна помощ на въззиваемия. Третото лице – помагач Х. в съдебно заседание е изразил
становище по същество за неоснователност на исковете.
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Г. Г. Х. ,
подадена чрез адв. Чаталбашев, с която и след допуснатото изменение на исковете по размер,
срещу Гаранционен фонд гр.София, са били предявени искове по чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ
за осъждане на ответника да му заплати: - сумата от 11 090 лв., представляващи обезщетение
за имуществени вреди от загуба на работоспособност и доход, причинени вследствие ПТП на
21.12.2016 г. от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№
DUIA59, претендирано за периода от 21.12.2016 г. /датата на деликта/ до 17.06.2019
г./исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; - както и да му заплаща ежемесечно сумата от 414 лв. - периодично
платимо обезщетение за имуществени вреди от загубата на работоспособност и доход,
причинени вследствие на същото ПТП на 21.12.2016г., считано от датата на исковата молба
пожизнено до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на
размера или за отпадане на задължението за изплащане на месечно обезщетение, заедно със
законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на
съответния месец, за който се дължи до окончателното плащане; -сумата от 72000 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди за разходи за болногледач, причинени от
същото ПТП на 21.12.2016 г., за периода от 21.12.2016 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му
заплаща ежемесечно обезщетение за имуществени вреди за разходи за болногледач в размер
на 2 000 лв. от датата на подаване на исковата молба (17.06.2019 г.) пожизнено до
настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за
отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със
законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на
съответния месец, за който се дължи окончателното плащане.
3
Ответникът Гаранционен фонд е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
исковете изцяло по основание и по размер. Навел е и възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия, който бил без предпазен колан и е знаел, че виновният за
произшествието водач е употребил алкохол.
Третите лица – помагачи в съдебно заседание са изразили становище за
неоснователност на исковете.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установено е по делото, а и не се спори между страните, че на 21.12.2016 г., на път I-7
област Шумен, водачът А.A.Х. при управление на лек автомобил „Опел - Корса” с
регистрационен № DUIA59 без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
нарушил правилата за движение по пътищата /движил се със скорост несъобразена с
конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения/ и причинил пътнотранспортно
произшествие, при което тежко пострадал, возещия се на задната седалка пътник – ищецът Г.
Г. Х. . Конкретният механизъм на произшествието е установен по делото с изслушаната
Съдебно – автотехническа експретиза, а уврежданията на ищеца – с медицинската
документация и изслушаната съдебно-медицинска експертиза.
Междувременно, в хода на настоящото производство, на 13.11.2019 г., е влязло в сила
решение №3532/16.05.2019г. по гр.д.№2018г. по описа на СГС, с което по предявения от
настоящия ищец срещу ответника Гаранционен фонд гр.София иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, съдът е осъдил Гаранционния фонд да
заплати на Г.Х. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000лв., от получени
телесни увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, контузия на главата, мозъчна контузия
с характер на дифузна аксонална увреда на главния мозък с първична стволова увреда,
вследствие претърпяно ПТП на 21.11.2016 г., виновно причинено от А.А.Х. при управление
на МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от
3.10.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението. С това решение е разрешен със
сила на пресъдено нещо спорът между страните относно елементите на фактическия състав
на деликта – противоправното деяние - причинено виновно от водача А. А. Х.
пътнотранспортно произшествие с нанесени на ищеца конкретни травматични увреждания,
стоящи в причинна връзка с деянието, както и наличието на съпричиняване на вредите от
пострадалия в размер на 1/4 част /поради знанието му, че водачът управлява автомобила след
употреба на алкохол и пътуването му без поставен обезопасителен колан, който можел да
ограничи по тежест травматичните увреждания/, както и липсата на валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Предвид задължителния характер на възприетия с посоченото решение по спора за
неимуществените вреди процент на съпричиняване на вредите от пострадалия, оплакванията
4
на въззивника за неправилност на решението поради неотчитане на по-голям принос от
пострадалия /от 50%/ е неоснователно.
От заключенито на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-медицинска
експретиза се установява, че при пътнотронспортното произшествие на 21.12.2016 година,
ищецът – младеж на 18 години, е изгубил съзнание и 21 дни бил в коматозно състояние в
болницата, където била установена дифузна травма на главния мозък. Вследствие на
процесното ПТП, той получил телесни увреждания, изразяващи се в еластична квадрипареза,
по-изразена за долни крайници, поясна дискова херния с двустранна перонеална /фибуларна/
пареза. При изписването му не можел да се движи и да се обслужва самостоятелно, както и да
контролира тазовите си резервоари. Почти една година след инцидента Г. бил на легло,
неподвижен, на памперси, като за него непрекъснато се грижели брат му и майка му, а
последната гледала и болната му от детски паралич сестра /така показанията на свидетелите,
Ф.А.и З.Б. - съответно леля и майка на ищеца/. Според експерта, при прегледа на пострадалия
на 05.11.2019 г., Г.Х. се придвижвал с помощно средство - бастун с подлакетник и бил
подпомаган от своята майка, която го поддържала /така поясненията на вещото лице в
открито съдебно заседание/. Имал нужда от подкрепа на здрав човек за движението и
самостоятелна походка /без помощно средство и придружител/ не била възможна.
Моментното здравословното състояние на ищеца представлявало: състояние след дифузна
травма на главния мозък; Спастична квадрипареза, по-изразена за долни крайници;
Двустранна перонеална пареза в тежка степен; Поясна дискова херния на ниво L5-S1. Според
анамнезата, тазоворезервоарните нарушения били отшумели. При прегледа експертът
установил, отслабена мускулна сила за крайниците, повече за долните, наличие на остатъчна
спастична квадрипареза, по-изразена за долни крайници и двустранна перонеална пареза в
тежка степен. Висшите корови функции в момента на прегледа били съхранени, походка -
спастично паретично- степажна, възможна самостоятелна, а тазовите резервоари -
контролирани. Установена била и дискова херния на ниво L5-S1, спондилозни изменения и
двустранна увреда на нервус перонеус/фибуларис/, откъдето била двустранната перонеална
пареза. Към момента на експертизата състоянието на ищеца било по-добро, в сравнение с
това непосредствено след инцидента, но все още ищецът не бил напълно възстановен. Поради
наличието на двигателен дефицит било затруднено пълното самостоятелно обслужване.
Предвид задържането на отпадната неврологична симтоматика и наличието на двигателен
дефицит, задържал се почти три години след инцидента, прогнозата за пълно възстановяване
била песимистична. Налице била причинна връзка между получените при ПТП травми и
загубата на работоспособност, а така също и необходимостта от чужда помощ. Получените
от ищеца увреждания създали нужда от чужда помощ за периода от датата на инцидента до
датата на действащото експертно решение, издадено от ТЕЛК на МБАЛ Шумен
/01.06.2022г./, като имало вероятност след няколко години при добре проведено комплексно
лечение /медикаментозно и физиотерапевтично – рехабилитационно и под наблюдение на
невролог/, частично да бъде възстановена работоспособността, както и да отпадне нуждата от
чужда помощ. В съдебно заседание, вещото лице е допълнило, че поне за три години, ищецът
5
ще има нужда от тази чужда помощ, а оттам нататък трябвало да бъде проследяван във
времето и съобразно конкретната ситуация - реагирано. В насока на трайно намалената
работоспособност на ищеца от датата на деликта и понастоящем, са и експретните решения
на ТЕЛК при „МБАЛ Шумен“ АД, с които той е освидетелстван с 95% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ, със срок на инвалидизиране за три години от последното –
от 01.06.2019 г. до 01.06.2022 г. Като водеща е посочена диагнозата „дифузна травма на
главния мозък“ и констатации за квардипаретичен синдром, изразен за долни крайници,
двустранна перонеална пареза – тежка степен, дискова херния и органично разстройство на
личността, проявено с емоционална лабилност, но нелекувано системно, смущения на
вниманието и концентрацията и лесна уморяемост.
В насока на невъзможността на ищеца за самостоятелно придвижване, обслужване,
както и да работи са и показанията на свидетелите Ф.А. и З.Б. – близките на ищеца.
Показанията са дадени на база преките им и непосредствени впечатления и са подкрепени от
медицинската документация и от заключеншието на вещото лице по медицинската
експретиза, поради което съдът няма основание да се съмнява в тяхната достоверност и ги
кредитира. Според тези свидетели, Г.Х. понастоящем можел да ходи на малки разстояния
само с помощно средство /бастун с подлакътник/ и с чужда помощ, тъй като залитал. Сега
майка му и брат му се грижели за него - палели му печка, пазарували, придружавали го до
тоалетната /външна, на двора/ правели му тоалет, къпели го, помагали му да се нахрани и да
пие вода, приготвяли му храна, водели го на лекар и му давали лекарства, правели му масажи.
Майка му не можела постоянно да е с него, защото се грижела и за болната му сестра. Г. /на
18 години преди инцидента/ бил със завършен 10 ти клас, като преди катастрофата нямал
постоянна работа, но работел без трудов договор, почасово като общ работник в
строителството, или пълнел вълна в чували, или вършел друга работа при нужда на хора от
селото, като за труда си получавал между 30 -50 лв. на ден. Брат му също работел, но след
катастрофата спрял да ходи на работа, за да се грижи за него.
За изчисляване размера на разликата между минималната работна заплата и
получаваната социална пенсия, както и за определяне на необходимите средства за
болногледач е изслушано първоначално и допълнително заключение на вещото лице по
икономическата експертиза.
Предявеният иск е с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.а КЗ във вр с чл.45 от от
ЗЗД. Лекият автомобил при чието управление е настъпило процесното ПТП, от което са
причинени на ищеца уврежданията, не е имал валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност„ на автомобилистите и по предявената от ищеца претенция пред
Гаранционният фонд за заплащане на обезщетение, фондът не е определил и изплатил
обезщетение.
Със събраните по делото доказателства и влязлото в сила съдебно решение между
страните, съдът намира за доказани елементите за отговорността на ответника на осн.чл. 557
6
ал.1 т.2 б.а КЗ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, причинени му
вследствие на процесното ПТП и получените увреждания.
По претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от загуба на
работоспособност и доход за периода от 21.12.2016 г. до 17.06.2019 г. в размер на 11 090 лв.,
ведно с лихвите от исковата молба, както и за периодично заплащане на такова обезщетение
от 414 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба (17.06.2019 г.) пожизнено до
настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за
отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със
законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на
съответния месец, за който се дължи окончателното плащане:
Към датата на деликта, ищецът е бил на 18 години, т.е. малко след като е навършил
пълнолетие и обичайно е за такава възраст той да няма голям трудов опит. Безспорно е, че
той е бил млад, здрав, напълно трудоспособен човек и е работил, макар и инцидентно и
почасово, получавайки възнаграждения с непостоянен характер в рамките от 30 – 50 лв. на
ден. След произшествието и заради получените тежки увреждания Г.Х. вече не би могъл да
работи /по ТЕЛК с определена 95 % т.н.р. с чужда помощ/и тази невъзможност продължава
от датата на деликта, както и понастоящем и занапред е сигурно определена по решението на
ТЕЛК до 01.06.2022 г. и с оглед песимистичната прогноза за пълно възстановяване на вещото
лице по медицинската експертиза, тя ще продължи за неопределено време, евентуално само с
вероятни възможности за частично отпадане в бъдеще.
Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване изисква възстановяване на всички
реално претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а
такива са и претърпените имуществени вреди, произтичащи от практически осуетена
възможност пострадалото лице да полага труд и да получава трудово възнаграждение.
Необходимо е да се съобрази, до необходимата степен на сигурност, с каква месечна
сума е възпрепятствано увеличаване на неговото имущество, т. е. да се определи разликата
между трудовото възнаграждение, което пострадалият би получил, ако беше здрав и
работеше, и полученото обезщетение и/ или пенсия по обществено осигуряване. В случая,
предвид че пострадалият е навършил пълнолетие малко преди произшествието, като дотогава
не е работил на постоянна работа, но е можел да работи и да получава доходи от труда си, за
да се определи до възможно най – голяма степен на сигурност с каква месечна сума е
възпрепятствано увеличаването на неговото имущество, като база следва да се възприеме
поне размерът на минималната работна заплата за процесния период и да се определи със
заключението на вещо лице. Липсата на получавано възнаграждение поне в минималния
размер за ищеца /млад и трудоспособен човек към датата на произшествието/ е пряка вреда от
процесният деликт и накърнява неговата имуществена сфера, поради което тя подлежи на
обезщетяване от ответника както за претърпените вреди за периода до исковата молба, така и
за бъдещите такива, които ще настъпят. В този смисъл неоснователни са оплакванията на
7
въззивника за липсата на установеност по делото на трудова заетост на пострадалия преди
инцидента и за неправилно позоваване на първата инстанция на заключението на вещото
лице за размера на обезщетението. На осн. чл.51 ал.1 изр.2 ЗЗД обезщетението е платимо
еднократно или периодически, като в т.1 на Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС е
прието, че на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като
пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане, а в т.11 от ППВС№4/1975г. -
съдилищата постановяват еднократно или периодично заплащане на обезщетението за
непозволено увреждане по своя преценка, независимо от направеното от ищеца искане за
начина на заплащане. Последователна е и практиката в насока, че подлежат на обезщетяване
и бъдещи вреди от непозволеното увреждане, стига тяхното настъпване да е сигурно, а
размерът – установим /така решение № 155 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 3836/2008 г., III
г.о., решение № 196 от 12.07.2012 г. по гр. д. № 1724/ 2009 г., IV г о., решение № 161 от
17.01.2013 г. по т.д. № 1040/2011 г., I т. о., решение № 263 от 07.10.2013 г. по гр.д. №
2790/2013 г., IV г.о., и др./. Периодичното обезщетение за следващ влизане в сила решението
период, се дължи до настъпването на предвидените в закона основания за прекратяването му
или изменяването му /решение № 153/02.06.2011 г. по гр.д.№ 526/2010 г. на ВКС, ІV г.о./.
Ишецът получава социална пенсия за инвалидност и следва да му се присъди
разликата между минималната заплата за исковите периоди и социалната му пенсия без
добавката за чужда помощ, тъй като тя не е част от пенсията му и е предназначена за
заплащане от него на чуждата помощ, която му е необходима в ежедневието. За периода от
21.12.2016г. до 16.06.2019г.вкл., изчислена на база посочените суми по периоди в
приложенията към заключението в табличен вид, размерът на разликата между минималната
за страната работна заплата и получаваната от ищеца пенсия /без добавката за чужда
помощ/, се равнява на 10 945.35 лв. Това обезщетение следва да бъде намалено, поради
приетото съпричиняване на вредите от пострадалия с ¼ и да се присъди в размер
на 8209.01лв. до който искът е основателен. За периода занапред, от датата на исковата молба,
до настъпването на нов юридически факт, представляващ основание за изменение на размера
или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, но не
повече от навършването на възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да се
присъди обезщетение от 306.97лв., изчислено на база установената от вещото лице месечна
разлика за месец май 2019 г. в размер на 409.30лв., намалено с ¼ /дела на съпричиняване от
пострадалия/. Перидичното обезщетение се дължи заедно със законната лихва върху размера
на всяко едно месечно плащане, считано от първо число на съответният месец до
окончателното плащане /така решение № 153/02.06.2011 г. по гр.д.№ 526/2010 г. на ВКС, ІV
г.о./.
До посочените размери исковете са основателни и подлежат на уважаване, а за
горниците над тях – те са неоснователни.
По пренциите за имуществени вреди (разходи за болногледач) за периода от 21.12.2016
г. до 17.06.2019 г. в размер на 72 000 лв., ведно с лихвата от исковата молба, както и за
8
ежемесечно присъждане на такова в размер на 2 000 лв. от исковата молба пожизнено, ведно с
лихва за всяка вноска:
Ищецът е претендирал обезщетението за болногледач за осем часа на ден за всичките
дни на месеца – работни, почивни и празнични, позовавайки се на нуждата му от ежедневни
грижи. Относно установеното тежко здравословно състояние на ищеца и невъзможността за
самостоятелно му обгрижване, за нуждата от чужда помощ в ежедневието и понастоящем от
по 8 часа на ден за целия месец, както и за неблагоприятната прогноза занапред, въззивникът
не е навел оплаквания във въззивната си жалба. Установено, съобразно изложеното по-горе е,
че ищецът е освидетелстван с трайна неработоспособност от 95% с чужда помощ, че същият е
бил обгрижан от своите близка непрекъснато, както в периода от произшествието и
продължилата 21 дни кома и до година след това в състояние на пълна неподвижност, на
легло, с нарушения в контрола на тазовите резервоари, така и след това и понастоящем с
необходимост от непрекъснати грижи по хигиената, храненето, придвижването и всички
други ежедневни дейности, както и че тази необходимост ще съществува и занапред, предвид
тежкото му състояние и неблагоприятната прогноза за в бъдеще. Разходите за осигуряването
на болногледач представляват имуществена вреда в причинна връзка от процесното ПТП.
Доколкото такива конкретно за увреденото лице са се осъществявали от членовете на
семейството /първоначално от майката или брата, а понастоящем само от брата/, които по
тази причина са принудени да не работят и са останали без трудово възнаграждение,
обезщетението за тези имуществени вреди е в размер на необходимото възнаграждение за
болногледач /така Решение № 163 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 82/2012 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Емилия Василева и цитираната в същото постоянна практика на ВКС,
обективирана в ППВС № 4/30.10.1975 г., в решение № 808/6.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г.
на ВС, IV г. о., решение № 893/27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г. о., решение №
39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. В този смисъл неоснователни
са оплакванията на въззивника за липсата на доказателства за заплащане на суми на
болногледач и в тази връзка за недоказаност на вредите. Именно, поради липсата на
заплащане на възнаграждение за болногледач, размерът на вредите не се определя от
платеното възнаграждение, а се определя със заключението на вещото лице по съдебно
икономическата експертиза с допълненителната към нея. Обосновано и компетентно, след
анализ на пазарните цени от конкретно посочени юридически лица с регистация по ЗСП,
вещото лице е дало заключение за средната пазарна часова ставка за района на област Шумен
в работни, почивни и празнични дни, която в случая е меродавна, предвид по-високите цени
на национално ниво. Именно, поради изследване на конкретните пазарни цени за услугата,
неоснователно е възражението на възивника за несъобразяване на определеното обезщетение
с икономическата конюнктура в страната. Според данните в приложението към заключението
в табличен вид, за периода от 21.12.2016г. до 16.06.2019г.вкл. обезщетението за болногледач
за осем часа на ден се равнява на 47 080лв, а след приспадане на добавката за чужда помощ
от 2446.75лв. /за периода от 21.12.2016г. до 16.06.2019г./, обезщетението е в размер от
44 633.25 лв. Намалено с процента на съпричиняване от ¼ обезщетението се равнява на
9
33 474.94лв. До този размер искът е основателен, като следва да се уважи, ведно със
законната лихва от исковата молба до окончателното й заплащане, а за горницата искът е
неоснователен. Обезщетението за болногледач за в бъдеще, считано от 17.06.2019г. следва да
се присъди в ежемесечен размер от 1 282.36лв. /изчислено като от това за пълен месец май
2019 г. в размер на 1804лв. се приспадне добавката за чужда помощ от 94.19лв. и разликата
от 1709.81лв. се редуцира с дела на съпричиняването от 1/4/. Сумата от 1 282.36лв. се дължи
ежемесечно, считано от 17.06.2019г. до настъпването на нов юридически факт,
представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за
изплащане на присъденото месечно обезщетение, с падеж първо число на съответния месец
за който се дължи плащането, заедно със законната лихва върху размера на всяко едно
месечно плащане, считано от първо число на съответният месец до окончателното плащане
/така решение № 153/02.06.2011 г. по гр.д.№ 526/2010 г. на ВКС, ІV г.о./. В този случай, ако
настъпи промяна в обстоятелствата при които е определено обезщетението занапред, в т.ч. и
ограничаване или пълно отпадане на необходимостта от чужда помощ, те ще са основание за
отмяна или изменение на определеното обезщетение за болногледач за бъдещ период.
Като е достигнал до издентичен извод, окръжният съд е постановил правилен съдебен
акт в обжалваната му част, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде
потвърден в тази част.
С оглед изхода от спора и неоснователност на въззивната жалба, въззивникът носи
отговорност за разноските, като такива с оглед заявеното искане и доказателствата за
осъществената безплатна правна помощ от пълномощника на ищеца Г.Х., Гаранционен фонд
гр.София следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат С.Ч. сумата от 4 196 лв. /с
ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. безплатна правна помощ.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/11.03.2020 г., постановено по гр.д. № 239/2019 г. по
описа на Шуменския окръжен съд в осъдителната му част, с която Гаранционен фонд
гр.София е осъден да заплати на Г. Г. Х. : - на осн.чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД
сумата от 8209.01лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди от загубена
работоспособност и доход причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от
водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при
управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ DUIA59 за периода от
21.12.2016 г. до 16.06.2019 г. вкл. , ведно със законната лихва считано от датата на завеждане
на исковата молба на 17.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата; - на осн.чл.557
ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ежемесечно обезщетение в размер на 306.97лв. ,
представляващи периодично платимо обезщетение за имуществени вреди от загубена
10
работоспособност и доход причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от
водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при
управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ DUIA59 за периода от
датата на завеждане на исковата молба на 17.06.2019г. до настъпването на нов юридически
факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за
изплащане на присъденото месечно обезщетение, но не повече от навършването на възраст
за пенсия за осигурителен стаж и възраст, с падеж първо число на съответния месец за който
се дължи плащането, заедно със законната лихва върху размера на всяко едно месечно
плащане , считано от първо число на съответният месец до окончателното плащане; - на
осн.чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 33 474.94лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди за разходи за болногледач, причинени вследствие ПТП на
21.12.2016 г., реализирано от водач на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№
DUIA59 за периода от 21.12.2016 г. до 16.06.2019 г. вкл., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба на 17.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата;- на
осн.чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, ежемесечно обезщетение в размер
на 1282.36 лв. представляващо периодично платимо обезщетение за имуществени вреди за
разходи за болногледач, причинени вследствие ПТП на 21.12.2016 г., реализирано от водач
на МПС без застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при управление на
лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с рег.№ DUIA59 за периода от датата на
завеждане на исковата молба на 17.06.2019г. до настъпването на нов юридически факт,
представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за
изплащане на присъденото месечно обезщетение, с падеж първо число на съответния месец
за който се дължи плащането, заедно със законната лихва върху размера на всяко едно
месечно плащане, считано от първо число на съответният месец до окончателното плащане,
както и в частта, с която е осъден да заплати на адвокат С. Ч. на осн.чл.38 ал.1 т.2 и ал.2 от
Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение в
размер на 3441.05лв. с вкл. ДДС, както и за сумата от 506.15лв. - разноски по делото за
експертизи и сумата от 3955.99лв. държавна такса по делото по сметка на Шуменски
окръжен съд.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София да заплати на адвокат С.Ч. от САК с рег. № от
Единния адвокатски регистър ********** на осн.чл.38 ал.1 т.2 и ал.2 от Закона за
адвокатурата сумата от 4 196 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ на Г. Г. Х. .
Решението е постановено с участието по делото на страната на ответника Гаранционен
фонд гр.София на трети лица помагачи А. Х. Х. и С. И. И. .
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12