Р Е Ш Е
Н И Е № .....
гр. Враца, 04 октомври 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четвърти граждански състав, в закрито заседание на 04.10.2019 г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
като разгледа
докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 742 по описа за 2019 г.
на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е въз основа на определение № 710 от 11.09.2019 г. по в. гр. дело № 482/2019 г. на Окръжен съд гр. Враца, с което въззивното производство е прекратено и делото е върнато на Врачански районен съд за постановяване на допълнително решение по делото по съдържащото се във въззивна жалба с вх. № 9492/13.06.2019 г. на ищцата Д.И.А. искане съдът да се произнесе с изричен диспозитив по предявения от нея иск по чл. 224, ал. 1 от КТ.
С исковата молба е предявен и иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата 4 392,82 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-26.02.2019 г., до окончателно изплащане на сумата, за който съдът е приел, че е предявен в условията на евентуалност, а ищцата-че е предявен при условията на обективно кумулативно съединяване.
Насрещната страна „Офис-България“ ООД в срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК е подала становище, че искането е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за постановяване на допълнително решение по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
С решение № 463 от 23.05.2019 г. по делото съдът е признал за незаконно уволнението на ищцата и е отменил заповедта за уволнението й, отменил е заповедта на работодателя, с която същото е извършено, възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и е уважил частично исковете по чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
По време на цялото първоинстанционно производство ищцата е поддържала иска си по чл. 224, ал. 1 от КТ, твърдейки, че същият следва да бъде разгледан и в случай на признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Съдът възприема становището на ищцата, тъй като съгласно решение № 396 от 20.05.2010 г. по гр. дело № 1324/2009 г. на Върховния касационен съд, III г.о. няма пречка с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда да се съединят за общо разглеждане и претенции за изплащане на обезщетение поради неползване на платен годишен отпуск, като обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се дължи винаги при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от уважаването на иска за отмяната на уволнението. Същото е прието и в решение № 104 от 05.06.2012 г. по гр. дело № 860/2011 г. на Върховния касационен съд, III г.о., а именно че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се дължи при прекратяване на трудовия договор, като без значение е основанието, на което прекратяването е извършено. Ако договорът е прекратен поради уволнение на някое от предвидените в КТ основания, което в последствие се отмени като незаконно, работникът или служителят вече не може да претендира за реално ползване на отпуската.
При разглеждането на делото са събрани относими към иска по чл. 224, ал. 1 от КТ доказателства – писмени такива и съдебно-счетоводна експертиза, поради което съдът намира, че не се налага призоваване на страните за открито съдебно заседание по реда на чл. 250, ал. 2 от ГПК.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, дължимото на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 30 дни възлиза на сумата 4 392,82 лв.
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за платгения годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност.
По делото не са наведени твърдения и не са налице доказателства правото на отпуск на ищцата да е било погасено към датата на трудовото правоотношение.
Ответникът не е навел твърдения и не е представил доказателства, че е изплатил на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск до прекратяване на съдебното дирене.
От гореизложеното следва, че по делото следва да бъде постановено допълнително решение, с което предявеният от ищцата иск по чл. 224, ал. 1 от КТ да бъде уважен така, както е предявен, като изцяло основателен и доказан.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250 от ГПК решение № 463 от 23.05.2019 г. по гр. дело № 742 от 2019 г. на Врачанския районен съд в следния смисъл:
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 от КТ „Офис-България“ ООД с ЕИК *********, седалище гр. Враца, ********** да заплати на Д.И.А. с ЕГН ********** *** сумата 4 392,82 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-26.02.2019 г., до окончателно изплащане на сумата
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Офис-България“ ООД с ЕИК *********, седалище гр. Враца, ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 175,71 лева, представляваща държавна такса по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
В ЧАСТТА за присъденото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Районен съдия: