МОТИВИ към присъда №25 от 02.11.2016 година
по НОХД №491/2016 година по описа на РС - Ловеч:
Срещу подсъдимия П.П.И. *** внесен обвинителен акт за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.7 във вр. с
чл.194 ал.1, чл.26 ал.11 чл.28 ал.1 и чл.63 ал.1 т.3 от НК затова, че в периода 02.10.-03.10.2015, в гр.Ловеч, като непълнолетен, но можейки
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при
условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи- пари в размер
на 375 лева, от владението на В.С.В. ***, собственост на „Рали Стил” ЕООД-
Ловеч, без съгласието му с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието извършил повторно в немаловажни случаи.
Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия съгласно
чл.269 ал.3 т.1, т.2 и т.4 б.”а” от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Ловеч поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че по безспорен начин се е установила описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка. Приема, че са събрани достатъчно
доказателства за авторството на деянието и иска от съда да наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
Подсъдимият П.П.И., не редовно призован, поради
отсъствие от страната, не се явява. За него се явява адвокат Г.Г. – упълномощен
на основание чл.26 ал.3 от Закона за правната помощ от служебно назначения в
хода на досъдебното производство адвокат В.Г. от ЛАК, който счита, че от
събраните доказателства по делото, не може да се направи обоснован и
категоричен извод, че подзащитният му е извършил деянието, а също така и
относно стойността на отнетите пари - монети. Моли, ако съдът не сподели това
негово виждане и приеме, че И. е осъществил деяние, което представлява
престъпление – кражба, да преквалифицира деянието по чл.194 ал.3 от НК, тъй
като счита, че се касае за маловажен случай. Излага съображения за личността на
извършителя, условията при които израства, липсата на грижи за неговото
възпитание, които сочат на занижена опасност на дееца. В допълнение изтъква, че
отнетата сума също сочи на маловажен случай, тъй като тя е доста под приетия в
практиката ориентировъчен критерий от 3 минимални работни заплати. Моли съда,
ако признае И. за виновен в извършване на престъплението по чл.194 ал.3 от НК, да
му наложи наказание обществено порицание при условията на чл.63 ал.1 т.5 от НК.
Алтернативно моли съда, ако приеме, че е осъществено престъпление с правната
квалификация, предложена в обвинителния акт, да преме,
че и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко и
да определи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, тъй като са
налице множество смекчаващи вината обстоятелства. Няма утежняващи вината
обстоятелства. Изтъква, че в обвинителния акт е посочено едно отегчаващо вината
обстоятелство, а именно предходните му осъждания, които обаче не следва да се
ценят като утежняващо отговорността обстоятелство, тъй като тези предходни
осъждания се покриват от правната квалификация на деянието. Те са за престъпления
кражби, като тези кражби служат за квалификация на деянието по чл.195 ал.1 т.7
от НК. Счита, че са налице само смекчаващи вината обстоятелства, като редица от
тях дори са посочени в обвинителния акт – младата възраст, ниската стойност на
отнетите вещи. Освен многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обръща
внимание, че има и едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, като то е
достатъчно за прилагането на чл.55. Това е, че израства без семейство и за
разлика от масовия случай, той не се възпитава от родители, което го поставя в
една твърде неблагоприятна ситуация в обществото спрямо неговите връстници и в което, най-вероятно се корени и причината за
извършване на деянието.
От събраните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие писмени доказателства и показанията на свидетелите,
преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П.П.И. имал
постоянен адрес ***, където живеел осиновителя му, но бил настанен в Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМУ/ - 4,
гр.Ловеч. Познавал се със свидетелите С.А.Т. и М.Д.Д., и двамата малолетни.
Свидетелят В.С.В. ***. С
пълномощно с нотариално удостоверени подписи от 25.11.2014 бил упълномощен от
Ралица Данчева Василева, управител на „Рали Стил- 2010” ЕООД-Ловеч, да
представлява дружеството пред всички държавни органи, включително пред органите
на съда и прокуратурата. Дружеството било собственик на пет кафе-автомата,
поставени на различни места в гр.Ловеч. Освен с представителството свидетелят В.
бил натоварен и със стопанисването на имуществото на „Рали Стил- 2010” ЕООД.
Поради това
фактически се занимавал с обслужването на кафе-автоматите – зареждане,
поддръжка, прибиране на оборота.
На 02.10.2015 година вечерта, подсъдимият
и свидетелите С.Т. и М.Д. ***. Докато се разхождали се по бул. „България”,
минали покрай магазин „Лале” и малко след , срещу СОТ 161, забелязали поставен
един от кафе-автоматите на „Рали Стил- 2010” ЕООД-Ловеч. Тримата решили да
вземат намиращите се вътре монети. Свидетелят С.Т. останал встрани, за да
наблюдава за неочаквано появяване на хора, а подсъдимият и свидетелят Д. се
приближили до автомата. За да улесни изваждането на монетите свидетелят Д.
отвил болт на автомата, а подсъдимият извадил касата и взел намиращите се вътре
монети – общо 150 лева. След това тримата се отдалечили от мястото и си
разделили по 50 лева на всеки.
На следващия ден 03.10.2015
година тримата отново били заедно из града. Когато минали по ул. „Цар
Освободител”, където също имало поставен друг кафе-автомат на „Р.С.****” ЕООД, решили
да вземат монетите и от то0зи автомат, като свидетелят С.Т. отново останал
встрани, за да следи да не бъдат забелязани, а подсъдимият и свидетелят Д.
отишли до кафе-автомата. И. извадил касата и взел намиращите се вътре монети,
които също били общо 150 лева. Отдалечили се от мястото, като отново разделили
сумата поравно помежду си – по 50 лева на всеки.
По-късно същия ден, тримата се
върнали при кафе-автомата на „Р.С.****” ЕООД, намиращ се на бул. „България” –
същият, от който предния ден били взели сумата от 150 лева.
Свидетелите Т. и Д. останали
встрани, за да наблюдават, а подсъдимият И. се приближил до автомата, извадил
касата и взел намиращите се вътре монети – общо 75 лева, които тримата
разделили по равно.
След като констатирал липсите
от двата автомата, свидетелят В. споделил пред свои колеги – таксиметрови
шофьори и стигнали до извода, че деянията може да са били извършени от деца от
дома за настаняване от семеен тип, тъй като за да се стигнело до болта, който
държал касата на кафе-автоматите била необходима тънка ръка /детска/. В.
намерил свидетеля С.Т., който си признал и казал, че е бил с подсъдимия и
свидетеля М.Д.. След като намерил и тримата, свидетелят В. ***, където подал
жалба, въз основа на която била извършена проверка, а събраните материали –
изпратени на РП- Ловеч, като с
постановление от 21.10.2015 било образувано досъдебното производство.
След като били събрани
достатъчно доказателства за виновността на П.П.И., същият бил привлечен в това
процесуално качество. В проведения разпит в присъствието на назначения му
служебен защитник, инспектор ДПС и социален работник в ЦНСТДМУ-4 гр.Ловеч, дал
подробни обяснения, в които признал вината си и изразил съжаление за деянието.
От така установената
фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че с деянието си
подсъдимият П.П.И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195
ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1, чл.26 ал.1, чл.28 ал.1 и
чл.63 ал.1 т.3 НК, а именно в периода 02-03.10.2015 година, в град
Ловеч, като непълнолетен, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при условията
на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи - пари в размер на 375
лева, от владението на В.С.В. ***, собственост на „Рали Стил” ЕООД - Ловеч, без
съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието извършил
повторно в немаловажни случаи.
Съдът приема, че по
време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият е
автор на престъплението, за което е предаден на съд. И. е осъществил
изпълнителното деяние чрез действие като е преустановил фактическата власт на
собственика върху вещите – пари в размер на 375 лева и е установил свое
владение върху тях.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като И. е съзнавал общественоопасния характер на противозаконното отнемане и
произтичащите от него общественоопасни последици,
като е целял настъпването им. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани
по делото доказателства.
Настоящият състав прие, че са
налице предпоставките на чл.26 ал.1 от НК, тъй като се касае за три отделни
деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време /в рамките на два дни/, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Съдът като съобрази, че И. е
бил осъден с влязла в сила на 30.10.2014година Присъда по НОХД №900/2014 година
на Районен съд – Ловеч за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 във вр. с чл.194 от НК и деянията по настоящото производство са
извършени преди да е изтекъл предвидения в чл.30 ал.1 от НК петгодишен срок,
прие, че подсъдимият е извършил престъплението при условията на повторност по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК. Случаят се явява и немаловажен с оглед високата
степен на обществена опасност на деянието и дееца. Освен осъждането по НОХД
№900/2014 година, което се взема пред вид при квалификацията на деянието, И.
има още едно осъждане през 2013 година и то също е за престъпление против
собствеността. Не без значение за обществената опасност на настоящото
престъпление са и обстоятелствата, че е извършено при условията на продължавано
престъпление, което говори за една упоритост и последователност в престъпната
дейност на подсъдимия, както и че с деянията са били причинени и материални
щети върху кафе автоматите.
Фактическата обстановка
по делото се изяснява от показанията на свидетелите М.Д., С.Т. и В.В., както и от
писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени
към делото по реда на чл.283 от НПК.
Причините за извършване
на престъплението, според настоящата инстанция, са липсата на средства от подсъдимия
и желанието му да си ги набави по неправомерен начин.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновна
и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия, съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства иззразеното в хода на досъдебното производство критично
отношение към извършеното престъпление, младежката му възраст и следата, в
която е израснал, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1, чл.26 ал.1, чл.28 ал.1 и чл.63 ал.1 т.3 НК, при смекчаващи вината обстоятелства, наложи на П.П.И.
наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Като отчете вече посочените смекчаващи вината
обстоятелства и сравнително ниската стойност на предмета на престъплението,
съдът прецени, че за поправянето на осъдения, не се налага привеждането в
изпълнение на отложеното наказание по НОХД №900/2014 година по описа на ЛРС,
поради което и нса основание чл.69 ал.2 от НК го
освободи изцяло от изтърпяването му.
Съдът намира, че така наложеното наказание е
справедливо, съответства на обществена опасност на деянието и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: