Р Е Ш
Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 12.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на
двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при
секретаря Славея Янчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 767 по описа за 2020г. на ВОС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са пасивно субективно кумулативно съединени искове от „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД против Х.Н.Х.
и М.Х.Х. с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително
недействителни спрямо ищеца на разпоредителните сделки извършени между
ответниците с Договор за дарение обективиран в нот.акт №
166, том 1, рег.№ 1903, дело № 129/03.04.2015г., с който Х.Х. е дарил на дъщеря си М.Х. собствената си ½ ид.част от следните имоти:
* АПАРТАМЕНТ № 56, с идентификатор № 10135.1505.16.5.32, разположен в сграда с идентификатор № 10135.1505.16.5 с адрес: гр.
Варна, ул. „Македония" № 126, вх. „Б", ет. 5, ап. № 56, със застроена
площ от 99,11 кв.м., ведно с прилежащото му таванско помещение № 10 с площ от 12,24, както и припадащите му се по кадастрална схема - 1,5252
% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата, както
и
* ОФИС /с променено предназначение от бивша
изба № 4/ с идентификатор №
10135.1505.16.5.43, разположен в сграда с идентификатор 10135.1505.16.5 с
адрес: гр. Варна, ул. „Македония" № 126, вх. „Б", ет. 0, със застроена площ 13,72 кв.м., както
и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който горецитираната сграда е построена като дарителите са запазили пожизнено вещното
право на ползване върху даряваните имоти.
В исковата молба ищецът „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД твърди, че по силата на договор за цесия от 06.11.2017г.
е придобил от „Уникредит Булбанк“ АД вземанията на последния по отношение на
солидарните длъжници „Ландинвест“ ЕООД и ответника Х.Х. възникнали по договор
за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 133/12.09.2008г., както и
вземанията по отношение на солидарните длъжници „Вами 07“ ЕООД, „Ландинвест“ ЕООД и ответника Х.Х. възникнали
по договор за банков инвестиционен кредит
№ 15/16.06.2010г. Твърди, че длъжниците са надлежно уведомени за
цедирането на вземанията на банката в полза на ищеца. Твърди, че понастоящем е
кредитор на солидарните длъжници в това число и на ответника Х.Н.Х. за сума в
размер на общо 436 341,36 лева, която се събира принудително по две
изпълнителни дела както следва: сума в размер на 330726,86 лева – по изп.дело №
257/2016г. по описа на ЧСИ В.Г.с район на действие ОС-Велико Търново и сума в
размер на 105 614,82 лева – по изп.дело № 424/2016г. по описа на ЧСИ Н.Г.с
район на действие ОС-Варна. Последните са образувани по повод издадени
изпълнителни листи от 04.03.2015г. и от
05.03.2015г., като непосредствено след издаването им, ответникът Х.Х. се е
разпоредил чрез договори за дарение в полза на дъщеря си М.Х., както следва: 1)
С нот.акт за дарение № 166, том 1, рег.№
1903, дело № 129/03.04.2015г. Х.Х. е дарил на М.Х. собствената си ½
ид.част от следните имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ - АПАРТАМЕНТ № 56, с идентификатор № 10135.1505.16.5.32, разположен в сграда с идентификатор
№ 10135.1505.16.5 с адрес: гр. Варна, ул.
„Македония" № 126, вх. „Б", ет. 5, ап. № 56, със застроена площ от 99,11 кв.м., ведно с прилежащото му ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 10 с площ от 12,24, както и припадащите му се по
кадастрална схема - 1,5252 % / ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, както и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - ОФИС (с променено предназначение от
бивша изба № 4) с идентификатор №
10135.1505.16.5.43, разположен в сграда с идентификатор 10135.1505.16.5 с
адрес: гр. Варна, ул. „Македония" № 126, вх. „Б", ет. 0, със застроена площ 13,72 кв.м., както
и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който горецитираната сграда е построена като дарителите са запазили пожизнено вещното
право на ползване върху даряваните имоти и 2) С нот.акт № 36, том 2, рег.№
1389, дело № 165/26.04.2017г. Х.Х. е дарил на М.Х. *** по подробния
устройствен план на с. Михалци, община Павликенска, Великотърновска област,
целият имот с площ от 1 543 кв. м., заедно с построените в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 65 кв.м., второстепенни и
стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при граници и съседи:
улица, УПИ Х686, УПИ ХШ-687 и УПИ VIII-728.
Твърди, че с процесните разпоредителни
сделки ответникът Х. се е разпоредил с имущество, което е следвало да служи за
общо удовлетворение на кредиторите му, с което затруднява удовлетворението на
кредитора – ищец. Моли сделките, обективирани в нот.акт № 166/03.04.2015г. да бъдат обявени за
относително недействителни спрямо него, както и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника М.Х.Х.. Твърди, че
не е знаела за теглените от баща й кредити, за това че сумите по тях не са
възстановени, както и че с извършените в нейна полза дарения са увредени
интересите на ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В
предоставеният срок е депозиран писмен отговор и от ответника Х.Н.Х., чрез
процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца
като кредитор на ответника Х. поради това, че е придобил вземането по силата на
договора за цесия датиран след сключването на атакуваната разпоредителна
сделка. На това основание счита, че към датата на сделката ищецът не е имал
качеството на кредитор на прехвърлителя по нея, поради което не може същият да
е увреден от атакувания договор за дарение и е придобил вземането на свой риск.
Отделно от това твърди, че с процесното дарение на двата имота не са увредени
интересите на кредиторите, поради факта, че и двата договора за кредит са били
обезпечени с ипотека върху имущество, а отделно от това Х.Х. е притежавал и
други имоти, които са могли да служат за удовлетворяване. Твърди също така, че
вторият ответник – М.Х. не е знаела за това, че с извършеното в нейна полза
дарение може да бъдат увредени кредиторите на баща й. Моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД не
изпраща процесуален представител. В писмено становище до съда заявява, че
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Твърди, че е
материално-правно легитимиран по исковете в качеството си на кредитор на
ответника Х.Х., като вземането е придобил въз основа на валидно цедиране на
вземане по договор за банков кредит от „УниКредит Булбанк“ АД, ведно с всички
привилегии и обезпечения произтичащи от прехвърлянето на правата по договора
за банков инвестиционен кредит №
15/16.06.2010г. На това основание и след като длъжниците са били уведомени за
извършената цесия на вземането срещу тях, ищецът е конституиран като взискател
по образуваното изп.дело № 257/2016г. по описа на ЧСИ В.Г.. Твърди, че
ответникът Х.Х. е започнал да извършва разпоредителни сделки с имуществото си
непосредствено след като получава лично нотариални покани от банката на
09.02.2015г., с която го кани да погаси задълженията си по договорите за кредит
и е обявила вземането по тях за предсрочно изискуемо. Самото дарение в полза на
дъщеря му е извършено с нот.акт от 03.04.2015г. след издаването на
изпълнителния лист за вземането на 05.03.2015г. Моли съда да уважи предявените
искове и да присъди в полза на ищеца сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответниците Х.Х. и М.Х., чрез процесуалния си представител поддържат
депозираните от тях писмени отговори и изложените възражения. Не оспорват, че
между тях е налице пряка роднинска връзка баща и дъщеря, но твърдят че М.Х. не
е била в течение на финансовите операции на баща си и на управляваните от него
дружества. Не оспорват наличието на договор за цесия от 06.11.2017г. но
твърдят, че качеството кредитор на ищеца е възникнало след атакуваната сделка,
както и че той не е заплатил договорената цена за цедираното вземане, поради
което не е претърпял увреда. Твърди също, че към момента на сключване на
договора за дарение дарителят е притежавал достатъчно друго имущество, от което
кредиторът му е могъл да се удовлетвори. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С договор за банков револвиращ кредит за оборотни
средства № 133/12.09.2008г. сключен между „УниКредит Булбанк“ АД в качеството
на кредитор и „Ландинвест“ ЕООД и Х.Н.Х. в качеството на кредитополучател и солидарен
длъжник, на дружеството е отпуснат кредит в размер на 200 000 лева.
За обезпечаване на задължението по договора за кредит от
12.09.2008г. в полза на „УниКредит Булбанк“ АД е учредена договорна ипотека от
кредитополучателя „Ландинвест“ ЕООД върху недвижим имот – Магазин № 5 находящ
се в гр.Велико Търново, ул.“Баба Мота“ № 2 със застроена площ от 155,12 кв.м.
заедно с 30,054 % ид.части от общоползвания подход към магазина и 4,1498%
ид.части от правото на строеж, както и
39/990 кв.м. ид.части от УПИ XXVIII
в кв.20А по ПУП на гр.Велико Търново.
С нот.покана от „УниКредит Булбанк“ АД получена от
адресатите „Ландинвест“ ЕООД и Х.Н.Х. на 09.02.2015г. последните са уведомени,
че поради непогасяване в срок на падежирали вноски по Договор за банков
револвиращ кредит № 133/12.09.2008г., същият е обявен за изцяло предсрочно
изискуем, като общият му размер е 215 603,39 лева. Поканени са да заплатят
доброволно задължението в 7-дневен срок от получаване на поканата.
За вземането по договора за банков револвиращ кредит №
133/12.09.2008г. в полза на „УниКредит Булбанк“ АД срещу солидарните длъжници
„Ландинвест“ ЕООД и Х.Н.Х. е издаден изпълнителен лист № 538/04.03.2015г. по
ч.гр.д.№ 606/2015г. по опис на РС-Велико Търново за сумите от 190 000 лева
– главница, 18909,31 лева – договорна лихва за периода от 20.12.2013г. до
19.01.2015г., 2300,12 лева – лихва за просрочена главница за периода от
20.04.2014г. до 26.02.2015г., 6690,32 лева – наказателна лихва при просрочие за периода от 20.12.2013г. до
26.02.2015г. както и 8915,99 лева – разноски по делото.
С договор за банков инвестиционен кредит №
15/16.06.2010г. сключен между „УниКредит Булбанк“ АД в качеството на кредитор и
„Вами 07“ ЕООД в качеството на кредитополучател и „Ландинвест“ ЕООД и Х.Н.Х. като солидарни длъжници, на дружеството е
отпуснат кредит в размер на 72 000 евро.
За обезпечаване на задължението по договора за кредит от
16.06.2010г. в полза на „УниКредит Булбанк“ АД е учредена договорна ипотека от
кредитополучателя „Вами 07“ ЕООД върху недвижими имоти находящи се в гр.Варна
ул.“Ангел Кънчев“ № 60, а именно
самостоятелен обект с ид.10135.1502.76.1.19 – гараж № 1 с площ от 21,39 кв.м.,
ведно с прилежащия към обекта склад с площ от 111 кв.м.
С нот.покана от „УниКредит Булбанк“ АД получена от
адресатите „Вами 07“ ЕООД, „Ландинвест“ ЕООД и Х.Н.Х. на 09.02.2015г.
последните са уведомени, че поради непогасяване в срок на падежирали вноски по
Договор за банков инвестиционен кредит № 15/16.06.2010г., същият е обявен за
изцяло предсрочно изискуем, като общият му размер е 66153,94 евро. Поканени са
да заплатят доброволно задължението в 7-дневен срок от получаване на поканата.
За вземането по договора за банков инвестиционен кредит №
15/16.06.2010г. в полза на „УниКредит Булбанк“ АД срещу солидарните длъжници
„Вами 07“ ЕООД, „Ландинвест“ ЕООД и Х.Н.Х. е издаден изпълнителен лист № 540/05.03.2015г.
по ч.гр.д.№ 610/2015г. по опис на РС-Велико Търново за сумите от 54000 евро –
главница, 5295,03 евро – договорна лихва за периода от 20.12.2013г. до 29.01.2015г.,
754,57 евро – лихва за просрочена главница за периода от 20.04.2014г. до
26.02.2015г., 3255 евро – наказателна лихва
при просрочие за периода от 20.12.2013г. до 26.02.2015г.; 3494,41 евро
просрочена лихва за периода от 20.12.2013г. до 20.12.2013г.; 262,80 евро –
периодична такса за управление начислена на 16.06.2014г., 7,20 евро –
периодична такса за просрочени компоненти начислена на 16.06.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 26.02.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 5620,67 лева – разноски по делото.
С договор за цесия от 06.11.2017г. цедентът „УниКредит
Булбанк“ АД е прехвърлил на цесионера „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
вземанията си спрямо длъжника и солидарните длъжници, заедно с всички
привилегии, обезпечения и другите принадлежности на вземанията, включително
изтеклите лихви и разноски, индивидуализирани в Приложение за всеки отделен
длъжник, представляващо неразделна част от договора. С приложения № 52 и № 80
към договора за цесия е отбелязано прехвърлянето на вземането на банката спрямо
длъжниците „Вами 07“ ЕООД, „Ландинвест“ ЕООД и Х.Н.Х. с посочване на размера на
вземането, както и вида на обезпечението.
С постановление от 04.05.2018г. на ЧСИ В.Г.е конституиран
като взискател по изп.дело № 257/2016г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
в качеството му на цесионер придобил всички вземания на „УниКредит Булбанк“ АД
на мястото на цедента.
До длъжниците са изпратени съобщения за извършената цесия
от 06.11.2017г. получени от Х.Х. лично и като управител на дружествата на 06.08.2018г.
Видно от представеното удостоверение от 05.03.2020г.
/л.118/ издадено от ЧСИ Н.Г.по изп.дело № 20167160400424, длъжниците длъжниците
„Вами 07“ ЕООД, „Ландинвест“ ЕООД и Х.Н.Х. имат задължение към цесионера по
вземането на „УниКредит Булбанк“ АД - „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД в
размер на 182 458,97 лева към 05.03.2020г.
С договор за дарение, обективиран в нот.акт № 166, том 1,
рег.№ 1903, дело № 129/03.04.2015г. Х.Н.Х. е дарил на дъщеря си М.Х.Х.
собствените си придобити в режим на СИО недвижими имоти, а именно апартамент № 56, с идентификатор № 10135.1505.16.5.32, разположен в сграда с идентификатор № 10135.1505.16.5 с адрес: гр.
Варна, ул. „Македония" № 126, вх. „Б", ет. 5, ап. № 56, със застроена
площ от 99,11 кв.м., ведно с прилежащото му таванско помещение № 10 с площ от 12,24, както и припадащите му се по кадастрална схема - 1,5252
% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата, както и офис (с променено предназначение от бивша
изба № 4) с идентификатор №
10135.1505.16.5.43, разположен в сграда с идентификатор 10135.1505.16.5 с
адрес: гр. Варна, ул. „Македония" № 126, вх. „Б", ет. 0, със застроена площ 13,72 кв.м., както
и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който горецитираната сграда е построена като дарителите са запазили пожизнено вещното
право на ползване върху даряваните имоти.
Между страните не е налице
спор, а и видно от направената справка в НБД, ответниците Х.Н.Х. и М.Х.Х. са
баща и дъщеря.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум
на исковата претенция обуславя извод за предявени от ищеца „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД пасивно субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на сделката дарение обективирана в нот.акт № 166/2015г. за относително
недействителна по отношение на него в качеството му на кредитор. По същността
си предявяването на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД представлява упражняване на
потестативно право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе
си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква
за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но
длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. В случаите, какъвто е
настоящия, в които Павловият иск не е съединен обективно с иск за вземането
предмет на делото, правоотношенията, от които произтича същото не са предмет на
изследване и съдът формира изводи само дали вземането произтича от твърдените
факти.
Уважаването
на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца установяване
съществуването на следните кумулативни предпоставки:
наличие
на вземане на кредитора-ищец по отменителния
иск спрямо ответника Х.Х., действие на
длъжника, увреждащо интересите на кредитора
/разпоредителна сделка със собствено на длъжника имущество/ и субективен
елемент - знание за това увреждане у длъжника, а когато действието на длъжника се изразява в сключването на
възмездна сделка, законът предвижда
знанието да е налице, както у длъжника, така и у третото лице, с което
той договаря. В този смисъл разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД въвежда оборима
презумпция за знание за увреждането като постановява, че то се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията за знание е
установена само по отношение на посочения ограничен кръг трети лица, като за
всички останали, ако те добросъвестно са придобили възмездно права преди
вписването на исковата молба по реда на чл.135 от ЗЗД, недействителността не
засяга придобитите от тях права. Фактите, презюмирани по силата на законни
оборими презумпции, съдът е длъжен да третира като ненуждаещи се от доказване и
именно поради това не може да се разширява кръга на лицата, по отношение на
които се предполага знание. Презумпцията освобождава ищеца при наличие на
твърдения, респективно доказателства за наличие на цитираната в чл.135, ал.2 от ЗЗД родствена връзка да доказва знание за увреждане у третите лица, с които е
договарял, което налага извод за обръщане на доказателствената тежест, в
посока, че вместо ищецът-кредитор да доказва знание, ответниците са тези, които
трябва да доказват незнанието си.
В
настоящият случай ответниците не оспорват качеството кредитор на ищеца „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, но твърдят че то е възникнало след сключване на
атакуваното дарение през 2015г., поради което последният не е материално легитимиран
по исковете.
Ищецът
е придобил вземането си против ответника Х.Х. по силата на валиден договор за
цесия от 06.11.2017г., с който „УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлил на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД в качеството му на цесионер вземанията си по два
договора за кредит - договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства №
133/12.09.2008г. и договор за банков инвестиционен кредит № 15/16.06.2010г., по
които ответникът Х. е солидарен длъжник. Вземанията на цедента /банката/ по
отношение на кредитополучателите и солидарните длъжници, сред които и ответника
Х.Х. са съдебно установени и за тях са издадени изпълнителни листи на
04.03.2015г. и на 05.03.2015г. Следователно хронологично качеството кредитор на
цедента „УниКредит Булбанк“ АД е възникнало и съдебно признато преди сключване
на увреждащата сделка /договора за дарение между ответниците от 03.04.2015г./,
а вземането на цесионера „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД е придобито след нея през 2017г.
По
въпроса дали цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за
предявяване на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие
са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор –
цедент, но преди сключване на договора за прехвърляне на вземането, е
образувано и все още висящо тълкувателно дело № 2/2019г. по описа на ВКС, което
обаче с оглед инстанцията, на която се развива настоящото производство, не се
явява основание за спирането му на съгласно тълкувателно решение № 8/2014г. на
ВКС. Независимо от това съдът формира собствени мотиви по посочения въпрос и те
са в посока на признаване на качеството на кредитор на цесионера „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД по отношение на ответника Х.Х..
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗЗД при сключване на договор за прехвърляне на
едно вземане, то преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, освен ако не е
уговорено друго. Искът по чл.135 от ЗЗД има обезпечителен характер и цели да
обезпечи реализирането именно на това вземане, поради което съдът приема, че то
има вторичен характер. Това означава, че ако към момента на прехвърляне на
вземането правото на иск по чл.135 от ЗЗД е било възникнало за цедента, то това
право преминава и към цесионера в качеството му на негово обезпечение. За
възникване на качеството кредитор на цесионера е без значение дали и кога
цесията е фактически съобщена на длъжника, както и дали цената на вземането е
била реално заплатена от цесионера към цедента. Горното обуславя извод, че
ищецът - „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД в качеството на цесионер
разполага с право на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД и е материално легитимиран по
него в качеството му на кредитор на длъжника Х.Х., поради това че вземането на
първоначалния кредитор е възникнало преди увреждащата сделка. В този смисъл е и
установената съдебна практика на ВКС – Решение № 319/27.04.2010г. по гр.д. №
4025/2008г. по описа на ВКС, IVг.о.; Решение №
99/17.09.2018г. по гр.д.№ 1010/2017г. по описа на ВКС, IVг.о.
Предпоставка
за уважаване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е й наличието на увреда
по отношение на кредитора. Увреждащо действие е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така,
увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч.
извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд
дълг без правен интерес и пр. В този смисъл съдът отчита извършените безвъзмездни
разпоредителни действия на длъжника Х. в полза на ответницата Х. с атакуваната
сделка /дарението с нот.акт № 166/2015г./, а и с последващото дарение /с
нот.акт № 36/2017г./ като такива
увреждащи интересите на кредитора, което прави неоснователни въведените
от ответниците в този смисъл възражения за липса на увреждане на ищеца –
кредитор.
С дарението, ответникът обективно
е допринесъл за намаляване на имуществото си служещо за общо обезпечение на
кредитора му, респективно до увреждане на интересите му като е поставил в
опасност шансовете за удовлетворяване на признатото му вземане. Извършвайки
сделката след възникване на кредиторовото вземане ответникът Х., бидейки
длъжник на праводателя на ищеца, е знаел за увреждането, а доколкото сделката е
безвъзмездна, знание за увреждането на лицето, с което той е договарял не се
изисква по аргумент на противното от чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Дарителят е
знаел за увреждането, тъй като е подписал както договорите за банкови кредити
към „УниКредит Булбанк“ АД, така и договорът за дарение на собствена ид.част от
имотите. Съдът приема, че обстоятелството дали длъжникът разполага обективно с
достатъчно друго имущество, от което да се удовлетвори кредиторът е правно ирелевантно,
доколкото допускането длъжникът да избере с кои от неговите активи да се
удовлетвори кредитора противоречи на правилото на чл.133 от ЗЗД, а именно, че цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори Решение №
320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията М.П.. В този смисъл е и Решение № 93/28.07.2017г. по т.д.№ 638/2016г.
по описа на ВКС, ТК, II т.о, с което се
приема, че всяко отчуждаване на имущество на
длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. На това
основание възраженията на ответниците в смисъл, че длъжникът притежава
достатъчно имущество, от което да бъде удовлетворен кредитора се явяват
неоснователни.
С оглед изложеното и при наличие
на всички предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл.135 от ЗЗД,
съдът намира, че исковете на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД против Х. Н.
Х. и М.Х.Х. за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за дарение
на ½ ид.част от дарените имоти, обективиран в нот.акт № 166, том 1, рег.№ 1903, дело № 129/03.04.2015г. се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
И двете страни
по делото са направили искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, като с оглед изхода на спора, такива се следват на ищеца в размер на 1119,22
лева включваща както следва: 699,22 лева – заплатена държавна такса, 10 лева –
такса за издадени СУ, 20 лева – такса за издаване на заверени преписи от
исковата молба, 70 лева – такса за вписване на исковата молба, 40 лева – такса
за снабдяване с данъчна оценка, 80 лева – такса за снабдяване със схема на имотите
и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да бъдат възложени в тежест на ответниците – Христови. Разходите за
второ издадени преписи от исковата молба и приложенията, за извършване на
нот.заверка на подписа на молбата за вписване, както и претендираното над
уредения в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ размер на
юрисконсултското възнаграждение /за едно проведено съдебно заседание, при това
неприсъствено за ищеца/ не следва да бъдат присъждани в тежест на ответниците,
тъй като са сторени по инициатива на ищеца и не са сред задължителните разходи,
обуславящи движението на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по
отношение на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин-10“,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“ ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителният директор Д.Б.договор за дарение на недвижим
имот от 03.04.2015г., обективиран в нот.акт № 166, том I, рег.№ 1903, дело № 129 от 2015г. на
нотариус П.П.с район на действие РС-Варна, по силата на който Х.Н.Х., ЕГН ********** с адрес: *** е дарил на дъщеря си М.Х.Х., ЕГН **********
с адрес: *** собствената си ½ ид.част от следните имоти: АПАРТАМЕНТ № 56, с идентификатор № 10135.1505.16.5.32 по
Кадастралната карта на гр.Варна, разположен в сграда с
идентификатор № 10135.1505.16.5 с адрес: гр. Варна, ул. „Македония" № 126,
вх. „Б", ет. 5, ап. № 56, със застроена площ от 99,11 кв.м., ведно с прилежащото му таванско помещение № 10 с площ от 12,24, както и припадащите му се по кадастрална схема - 1,5252
% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата, както
и ОФИС /с променено предназначение от
бивша изба № 4/ с идентификатор №
10135.1505.16.5.43 по Кадастралната карта на
гр.Варна, разположен в сграда с идентификатор 10135.1505.16.5 с
адрес: гр. Варна, ул. „Македония" № 126, вх. „Б", ет. 0, със застроена площ 13,72 кв.м., както
и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който горецитираната сграда е построена като дарителите са запазили пожизнено вещното
право на ползване върху даряваните имоти, на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Н.Х., ЕГН ********** с адрес: *** и М.Х.Х., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Люлин-10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителният директор Д.Б.сумата от 1119,22 /хиляда сто и деветнадесет и
0,22/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: