РЕШЕНИЕ № 222
гр. К., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100272 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищцата твърди, че е работила по трудов договор с ответника на длъжността
„Продавач-консултант“. При постъпване на работа, ответникът не й изготвил
длъжностна характеристика с основните задължения. Длъжността „Продавач-
консултант“ заемала близо две години, до 01.12.2021г., когато трудовото й
правоотношение е прекратено на основание на чл.325, ал.1, т.2 от КТ със
Заповед №106/01.12.2021г.. Счита издадената заповед №106/01.12.2021г., за
незаконосъобразна на формално и материално основание. Твърди, че
заповедта е в пълно несъответствие между действителна фактическа
обстановка и вписаната правна норма от работодателя като основание за
прекратяване на трудовия договор. В нея било посочено правно основание,
съответстващо на текст от КТ: „когато уволнението на работника/служителя
бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа
от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл.345, ал.1“. Обективната
фактическа обстановка не била обвързана с цитирания в заповедта законов
текст от КТ, защото никога до този момент, не е била уволнявана от
работодателя и не е инициирала съдебни дела срещу него по такъв повод.
Това налагало извода, че като работник никога не се е намирала в хипотезата
на чл.345, ал.1 КТ, за да бъде прекратявано трудовото й правоотношение на
това правно основание. Формална порочност на процесната заповед била
налице и поради факта, че въпреки посоченото правно основание, в същата
като причина за прекратяване на трудовия договор, като било отбелязано:
„молба за напускане“. Твърди, че такава молба била принудена да напише,
при условията на психически натиск от страна на председателя на ПК „Р.Д.“
В.Н., който на 25.11.2021г. след като я повикал в кабинета си, й представил
готов текст и изискал от нея собственоръчно да препише същия върху празен
1
хартиен лист. Силно притеснена от ситуацията, в която била поставена
принудително, без да има възможност да помисли и да се посъветва,
първоначално реагирала несъзнателно и преписала текста, което не било и не
можело да се приеме за нейна истинска воля. Твърди, че харесва работата си,
справяла се с нея безпроблемно, не желаела да я напуска и да остане
безработна. Липсвали оплаквания срещу нея и работата й. Споделила вкъщи
със съпруга си за случилото се при работодателя и след като се успокоила,
веднага написала друга молба, с която заявила искане за оттегляне на
първата. Изпратила до работодателя, изготвената молба с изразена истинската
си воля, като използвала куриерската служба "Еконт". Пратката била приета
от Т.Б. на 29.11.2021г. в 10:18ч. Ставало въпрос за нелоялно отношение на
работодател към свой служител, както и за неспазване на формалните
изисквания, при изготвяне на заповедта, които да легитимира надлежността
му. Всичко това налагало Заповед №106/01.12.2021г. да бъде и отменена, само
на формално основание, без да се гледа спора по същество. Нейната отмяна
се налагала и поради погазването на материално правните норми, касаещи
трудовото законодателство, довело до неправомерното й лишаване от правото
на труд и средства за препитание. След като било прекратено ТПО се е
възползвала от правото да се регистрира като безработна на 06.12.2021г. и на
21.12.2021г. било издадено от ТД на НОИ, разпореждане №232-00-1298-1,
съгласно което й било отпуснато обезщетение в размер на *** лв. дневно,
считано от 01.12.2021г. до 31.03.2022г. На 25.11.2021г. председателят на
ответната кооперация я повикал в кабинета си и когато отишла, той й
поднесъл лист с готово написан текст и й наредил: „Препиши!“. Заплашил я,
че ако откаже да препише текста върху приготвения друг празен лист, ще я
уволни дисциплинарно. Изпаднала в неочаквана ситуация на оказан й
вербален натиск, била принудена да изпълни нареждането и преписала текста.
След подаване на исковата молба сключила Трудов договор
№424/31.01.2022г., с СУ„Х.Б.“ гр.П., считано от 01.02.2022г. и така вече била
в ново трудово правоотношение с друг работодател. Моли съда да постанови
решение, с което да признае уволнението със Заповед №106/01.12.2021г. за
незаконосъобразно и да го отмени, да бъде възстановена на заеманата преди
прекратяването работа „продавач-консултант“ и д а осъди ответника да й
заплати обезщетение в размер на *** лв. за оставане два месеца без работа-
месец декември 2021г. и месец януари 2022г., ведно със законната лихва от
01.12.2021г. до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
ответникът оспорва предявените искове. Между кооперацията и ищеца Р.Ч.
било налице трудово правоотношение за длъжността „продавач-консултант“
в обект, находящ се в с.Т., общ.П.. При назначаването ищцата подписала и
длъжностната си характеристика, от която било видно какви са задълженията
й. Като правно основание в представената заповед №106/01.12.2021 г. бил
посочен чл.325, ал.1, т.2 от КТ, но в причините за прекратяване на трудовия
договор било посочено - „молба за напускане“. След подписването на
заповедта от ищцата, била констатирана допуснатата техническа грешка на
правното основание и изготвил нова заповед, занесена на ищцата от друга
служителка в ПК „Р.Д.“, за да я разпише и да я занесе в НОИ. Тази заповед не
била представена от ищцата в НОИ своевременно, за което били уведомени с
Писмо изх.№2012-23-30#1/27.01.2022 г. В резултат на това, дали отговор с
2
Писмо изх.№1021-23-30#1/27.01.2022 г. и по тази причина издаденото
Разпореждане №232-00-1298-1/21.12.2021 г. на ТП на НОИ С. било с
правилно посоченото основание, по силата на което трудовото
правоотношение е прекратено. Заявява, че несъответствието между
посоченото правно основание в заповедта и фактическото основание за
прекратяване на трудовото правоотношение не представлява съществен
порок, който да доведе до незаконосъобразността на издадената заповед.
Дори квалификацията да била неправилна, от значение било установяването
на прекратяване на ТПО и съответствието с фактическите основания за това,
отразени в заповедта. В случая описаните в мотивната част на заповедта
обстоятелства, формирали фактическия състав на чл.325, ал.1, т.1 от КТ в
хипотезата - по взаимно съгласие с подадена молба вх.№2/25.11.2021 г. от
ищцата за освобождаване и поставена резолюция „Да“, с която приемал
отправеното предложение с посочения момент, от който се прекратявало ТПО
- 29.1***21 г. Счита, че неправилната правна квалификация не се отразява
върху законността на уволнението, тъй като били в хипотеза на
несъответствие между правното основание /законовия текст/ и описаните
фактически обстоятелства, когато меродавни били фактическите
обстоятелства. Оспорва като неоснователни твърденията на ищцата, че
подадената от нея молба за напускане била подписана при условията на
принуда и психически натиск, че тя се справяла безпроблемно с работата си,
както и че липсвали оплаквания срещу нея и работата й. След извършени три
проверки на стоково-материалните ценности, поверени й в обекта му /на
25.01.2021 г., на 22.11.2021 г. и на 25.11.2021 г./, били съставени актове за
резултатите от тях и констатирани парични липси, признати от ищцата.
Актовете били подписали от нея без възражения. Ищцата посочила на кого са
дадени липсващите стоки/пари. След като било прекратено трудовото й
правоотношение и тези липси не били възстановени доброволно от ищцата,
срещу нея бил предявен иск за установените липси и образувано гр.д.
№415/2022 г. по описа на РС-К.. Относно извършеното от ищцата оттегляне
на молбата, счита, че последиците от това оттегляне не са настъпили.
Молбата за напускане била подадена на 25.11.2021 г. На 29.11.2021 г. след
като е започнало предаването на обекта, в който била назначена, ищцата
подала молба, в която се посочвало, че оттегля молбата си за напускане. Тази
молба не била подписана от нея. След като не била зачетена, ищцата вместо
да подпише подадената молба, изпратила нова по „Еконт“, която получил на
30.11.2021 г. Тази молба от 29.11.2021 г. не произвела действие. Съгласно
чл.326, ал.4 от КТ предизвестието/молбата за напускане можело да бъде
оттеглено, ако работникът или служителят съобщи за това преди или
едновременно с получаването му. То можело да се оттегли и до изтичане на
срока му със съгласието на работодателя. Започнал ли е да тече срокът на
предизвестието, прекратяването на трудовото правоотношение можело да
бъде осуетено до изтичането му само със съгласие на другата страна /
Решение №280/12.10.2015г. по гр.д.№1898/2015г. на ВКС, ІV г.о./.
Оттеглянето на предизвестието от страна на работника не било станало преди
или едновременно с получаването му, поради което било необходимо
съгласието на работодателя. Такова съгласие не било дадено, поради което
срокът на предизвестието е продължил да тече и с изтичането му, трудовият
договор следвало да се счита прекратен на основание чл.335, ал.2, т.1 от КТ.
3
При упражнено потестативно право на прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие, конститутивното действие на прекъсване на
трудовоправната връзка настъпвала с изтичането му, без да бил необходим
друг акт на работодателя. Ако такъв бил издаден, той имал само констативно,
декларативно действие, но не и конститутивно. Поради това, издаденият акт
за прекратяване №106/01.12.2021 г. само констатирал вече настъпилото вече
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на 29.11.2021 г.,
когато е изтекъл срокът на предизвестието. /Решение №264/10.06.2015г. по
гр.д.№1222/15г. на ВКС, IV г.о., Решение №53/16.03.2012г. по гр.д.№854/11г.
на ВКС, ІІІ г.о., Решение №4168/03.12.2013г. по гр.д.№1844/13г. на ВКС, IV
г.о. /. Валидното оттегляне на предизвестието било достигнало на 30.11.2021
г., т.е. след прекратяването на трудовото правоотношение, поради което за
запазване на правоотношението било необходимо съгласието на
работодателя. Такова съгласие не било дадено, като с оспорената заповед
трудовият договор с ищцата бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 от
КТ. В деня, в който била направена молбата за оттегляне, ищцата била в
магазина, и предавала обекта, като подписала описа за приемане и предаване.
Тъй като предаването на обекта продължило и на 30.11.2021 г., тъй като е
материално отговорно лице, ищцата била наясно, че работодателят не е приел
оттеглянето на молбата й. От момента на получаване на съгласието на
работодателя от работника ТПО се смятало за прекратено т.е. взаимното
съгласие било налице, когато и двете страни са изявили воля за това в
писмена форма. Налице било възникването на такава обща воля в конкретния
случай с поставяне на резолюцията „Да“ на подадената от ищцата молба,
считано от 29.11.2021 г. Счита исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за
неоснователни. Определения срок - 29.11.2021 г., за който страните
постигнали съгласие за прекратяване на ТПО изтекъл, възстановяване на
работа на работника или служителя не можело да бъде постановено, тъй като
то предпоставяло трудово правоотношение, което би съществувало, ако не
било незаконното уволнение и предявеният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ се
явявал неоснователен. Кодексът на труда не предвиждал възможност
включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или
прекъсване и същият продължавал да тече дори, когато работникът или
служителят ползвал някакъв вид законоустановен отпуск. Счита претенцията
по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа поради уволнението в размер на *** лв. за
периода от два месеца за неоснователно. Счита прекратяване на ТПО за
правилно и законосъобразно, а предявените искове за неоснователни и като
такива моли да бъдат отхвърлени. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Страните не спорят, а и от представените заверени копия на трудов договор
№1323/30.10.2019г., допълнително споразумение №261/11.06.2020 г.,
допълнително споразумение №264/01.01.2021 г. към трудов договор и
длъжностна характеристика от 30.10.2019 г. се установява, че Р. Т. Ч. е
работила по трудово правоотношение в ПК “Р.Д.“ гр.П., на длъжността
“продавач-консуртант“, с място на работа: с.Т.. От приетата като
4
доказателство молба вх.№2/25.11.2021 г. /л.36/ е видно, че ищцата е поискала
да бъде освободена, тъй като не може да се справи с работата като на молбата
в горния десен ъгъл е поставена резолюция на председателя на ответната
кооперация: „Да, считано от 29.11.2021 г.“. Със Заповед №106/01.12.2021 г.
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ
с посочена причина: молба за напускане, считано от 01.12.2021 г. и е
разпоредено да бъде изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за
неползван 11 дни платен годишен отпуск.
Представени и приети са заверени копия на молба вх.№02/29.11.2021 г. от Р.
Т. Ч. до Председателя на ПК “Р.Д.“, неподписана /л.37/, товарителница Еконт
за връчване на пратка на 29.11.2021 г. и молба вх.№03/30.11.2021 г. от Р. Т.
Ч., с която е заявено оттегляне на подадената молба от 25.11.2021 г.
По делото са приети заверени копия на акт за наличност от 29.11.2021 г., опис
на наличните сток.мат.ценности в см.магазин с.Т., акт за резултати от
проверка на стоково-материални ценности №5/25.01.2021 г. с констатирани
липси -*** лв.; акт №17/22.11.2021 г. за резултати от проверка на стоково-
материални ценности с констатирани липси -*** лв.; акт №20 от 29.11.2021 г.
за резултати от проверка на стоково-материални ценности с констатирани
липси- *** лв., подписани от ищцата като МОЛ, въпросен лист от 29.11.2021
г..
По делото са разпитани свидетелите И.П.Ч., И.А.Л. и М.Д.М..
Съгласно показанията на св.И.П.Ч., след като се прибрала от работа ищцата
била притеснена. Разказала му, че председателят на кооперацията я принудил
да напусне работа, като е заплашил в кабинета си, че ще я уволни
дисциплинарно и й подал да подпише готова написана бланка за напускане на
работа. На бланката пишело, че не се справя с работата. Страхувала се, че ще
я нагруби, не искала да контактува с него и за това подписала листа, който
той й дал. Имало служители. С ищцата обсъдил ситуацията и тя подготвила
нова молба за оттегляне на молбата за напускане, която изпратили по Еконт
до работодателя. Съдът не кредитира показанията на св.Чолпанов в частта
относно разговора между ищцата и председателя на кооперацията, тъй като не
се базират на преки наблюдения, а се заключават в преразказ на
обстоятелства, споделени му от ищцата.
В показанията на св.И.А.Л. сочи, че работи като счетоводител и заедно със
счетоводителя М.Д.М. извършвали ревизии в обектите на ответника. В
магазина в с.Т., в който работела Р.Ч., били извършени четири ревизии,
последната на 29.11.2021г. при предаване на обекта. Предходната ревизия
била на 22.11.2021г. и при извършването й в присъствието на ищцата
установили големи липси. Като се запознала със сумата като липси ищцата
казала, че трябва да напусне, защото явно тази работа не била за нея, а тя и
М.Д.М. й отговорили: „Това е твое желание, щом като искаш, подаваш молба
и напускаш.“. На следващия ден след ревизията, Р.Ч. влязла в кабинета на
председателя, седнала на масата, казала, че работата не е за нея и иска да
напусне. Председателя й дал лист, тя написала молбата като не бил воден
друг разговор./“…Аз бях там, когато Р. подаде молбата. Това беше на другата
сутрин, като свърши ревизията от 22.11.2021г… Това беше преди обяд,
влезна при председателя и аз видях това, защото имаме порталче между
кабинета на председателя и нашата стая и вратата беше отворена. Винаги е
5
отворена вратата между нас и председателя….Срещу мен, в кабинета на
председателя е маса със столове и видях, че Р.Ч. седна и започна да пише.
Написа си молбата и я остави при председателя. Разстоянието от мен, от
моето бюро до това на председателя, е толкова колкото е от мен до Вас г-жо
съдия Той я донесе при нас и ние я завеждаме. Молбата остава при нас….В
кабинета бях само аз. След обяд е другата колежка. Третият счетоводител го
нямаше тогава. Работим на 4 часа трите и се въртим..“/.
На основание чл.174, предл.последно от ГПК съдът е поставил в очна ставка
свидетеля И.А.Л. и ищцата Р. Т. Ч. относно проведения на 25.11.2021 г. между
Ч. и председателя разговор в кабинета му. Свидетелят И.А.Л. поддържа, не е
проведен друг разговор. Ищцата заяви, че когато казала на председателя, че
не може да напусне в този момент и желае това да стане месец
декември/януари, той тропнал на масата и казал по-строго, че ще я уволни
дисциплинарно, ако не напише молбата за напускане. Притеснила се,
написала молбата и я подписала.
В показанията си св.М.Д.М. сочи, че е счетоводител при ответника, на четири
часа. На 25.11.2021г. била на работа след обяд. От постъпване на ищцата на
работа в магазина в с.Т. били извършени четири ревизии. Първата ревизия
била след шест месеца след постъпване ищцата на работа, втората на първата
година, третата на 22.11.2021г. и последната при издаване на обекта на
29.11.2021г. Председател на комисиите била тя, а счетоводителят И.А.Л.-
член. При първата ревизия установили *** лв. излишък, а на втората над ***
лв. липси и много вересии. На 22.11.2021г. комисията извършила трета
ревизия. Преди започване на ревизиите ищцата попълнила въпросен лист, в
който записала, че има версии. Тъй като версиите били над *** лв. й казала,
че председателят ще я изгони от работа и ако има възможност, докато
ревизията тече да събере пари от вересиите, така ще бъде в нейна полза, но
ищцата не могла да внесе парите. Ревизията завършила на третия ден по обяд.
Заявява, че когато комисията констатирала освен вересиите и недоимък
ищцата казала: „Ох, тази работа не е за мен, първия път недоимък и сега
недоимък, най-добре да си подавам молбата за напускане.“. Отговорила й „От
тук отиваме в канцеларията, ако искаш ела с нас, тъй като сме с кола“, а
ищцата казала, че ще отиде по-късно. Уведомили председателя за резултатите
от ревизията. Ищцата напуснала работа и на 29.11.2021 г. извършили ревизия
за предаването на обекта на нов работник. След първата голяма липса ищцата
помолила на председателя, постепенно да внесе парите и той й позволил.
Видно от представените заверени копия на удостоверение от 11.04.2022г. на
ТП-С. - НОИ и служебна бележка от 11.04.2022г. на АЗ, Дирекция „Бюро по
труда“- К., на 0.12.2021 г., в периода 06.12.2021-06.03.2022 г. ищцата е била
регистрирана в ДБТ-К. като търсещо работа лице и през периода от
м.12.2021г. до м.02.2022 г. и е изплатена еднократна парична сума по чл.47,
ал.1 от ЗНЗ през м.01.2022 г. в размер на *** лв.
Съгласно представеното препис-извлечение от разплащателна ведомост за
заплати за м.10.2021 г. последното получено от ищцата брутно трудово
възнаграждение при отработен пълен месец е *** лв.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
6
Трудово правоотношение е прекратено със Заповед №106/01.12.2021г.,
считано от 01.12.2021 г. В съдебната практиката няма спор, че съдът е този,
който определя действителното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение въз основа на мотивационната част на акта на работодателя.
Преценката си за наличието на елементите от състава на приложимата правна
норма, съдът прави въз основа на изложените в заповедта за уволнение факти
и обстоятелства, без да се влияе от дадената от работодателя правна
квалификация /Решение №99/05.04.2011г. по гр.д.№380/2009 г. на ВКС, IV
г.о., решение №351/10.12.2011 г. по гр.д.№229/2011 г. на ВКС, III г.о./. В
случая от събраните по делото доказателства, писмената покана на ищцата с
молба до работодателя за прекратяване на трудовия договор /“моля да бъда
освободена от повереното ви предприятие“/ и направеното от страна на
работодателя волеизявление /“Да считано от 29.11.2021 г.“/ съдът приема за
правно основание, на което е прекратено трудовото правоотношение чл.325,
ал.1, т.1 от КТ- по взаимно съгласие на страните. Взаимното съгласие
означава, че и двете страни искат сключеният между тях трудов договор да
престане да съществува занапред. Предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение може да направи всяка от страните по индивидуалното
трудово правоотношение без да е необходимо да се посочват причини и
точното правно основание по КТ. Волеизявлението на страните трябва да
бъде в писмена форма, която е условие за действителност. Страната, към
която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата
страна в седем дневен срок от получаването му. Ако са изпълнени
изискванията на чл.325, ал.1, т.1 от КТ и работодателят е уведомил
работника, че приема предложението, заповедта може да се издаде и по-
късно, защото съгласието вече е постигнато, а заповедта само го констатира
/решение №258/23.09.2013 г. по гр.д.№1231/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение
№525/26.04.2006 г. на ВКС, III г.о., Решение №1333/19.01.2009 г. по гр.д.
№704/2005 г. на ВКС, III г.о./. Трудовият договор се прекратява в момента на
съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на
отговора, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор
има само констативно действие. Макар, че волеизявлението за съгласие
следва да бъде направено в писмена форма, то разпоредбата на чл.325, ал.1,
т.1 от КТ не поставя изискване за писмено уведомяване за взетото становище.
Уведомяването може да бъде направено и по друг начин и да бъде доказано с
всички доказателствени средства /решение №521/ 30.07.2004 г. по гр.д.
№1898/2002 г. на ВКС, III г.о. и решение №976/15.05.*** г. по гр.д.
№1969/1999 г.на ВКС, III г.о./ В случая поради ненаведени доводи съдът
приема, че на 25.11.2021 г. ищцата е била уведомена за приемане на
предложението й за прекратяване на трудово правоотношение, след
изготвянето и предаване от нейна страна молбата от 25.11.2021 г. при
проведения разговор за констатациитена ревизията на 22.11.2021 г. Предвид
това ирелевантно е обстоятелството, че тя е подала двете молби за оттегляне
на молбата си за освобождаване. За да породи действие волеизявление за
оттегляне, е необходимо то да е достигнало до адресата преди или най-късно
с достигане на предложението за прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие. Доколкото в КТ не е предвидено друго, то по аналогия
следва да се приложи общата разпоредба на чл.13, ал.4 от ЗЗД, според която
7
норма приемането на предложението няма сила, ако съобщението за
оттеглянето му, стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с
него. В случая предложението и приемането са осъществени в един и същи
ден – 25.11.2021 г. Последващото изявление за оттегляне на предложението е
достигнало до ответника след приемане на предложението на работника,
поради което не е породило действие.
По наведените от ищцата твърдения, че при вземането на решение за
прекратяване на трудовото правоотношение е била принудена, чрез
психически натиск от председателя на ответната кооперация. За да е налице
психическа принуда при изразяване на волеизявлението, следва да е налице у
работника на реален страх, възбуден от работодателя чрез противоречащи на
закона действия. Страната по договора може да претендира унищожаване на
волеизявлението й за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.30 във вр. с чл.44 от ЗЗД, само когато насрещната страна по
него или друго лице са оказали въздействие върху психиката й, като е била
принудена да отправи едностранното волеизявление за прекратяване на
трудовия договор чрез използване на средства за психическа принуда, водещи
до изявяване на воля, която е изтръгната по непозволен начин - чрез
създаване на основателен страх за живота, здравето, честта или
имуществените й интереси /в т.см. решение №216/17.07.2012 г. по гр.д.
№724/2011 г. на ВКС, ІV г.о./. Следва да се посочи, че строгият тон и
изявления за евентуално дисциплинарно уволнение, съдът счита, че не са от
категорията на тези, които имат за последица възбуждането на основателен
страх у работника за живота или имуществото му, след като дисциплинарното
уволнение е законово установена правна възможност за прекратяване на
трудовото правоотношение за работодателя, а при незаконност работникът
разполага с исковия път за защита по чл.344 от КТ /в т.см. определение
№344/27.03.2017 г. по гр.д.№60222/2016 г. на ВКС, ІV г.о./. От
доказателствата по делото се установи, че на две поредни редовни ревизии,
извършени от работодателя в магазина на с.Т., в който ищцата е работела като
продавач-консултант, при последната на 22.11.2021 г. са установени липси на
стоково-материални стойности, при всяка, над трикратния размер на
минималната работна заплата. Видно от длъжностната характеристика, с
която ищцата е запозната, тъй като е подписана от нея, продавач-
консултантът е материално отговорно лице, което при неизпълнение на
задълженият носи отговорност за установена липса на стоки, на материална и
отчетническа отговорност по опазване на поверените стоки, парични и
материални ценности. Затова, съдът счита, че по-строгия тон на председателя
на кооперацията и уведомяването от негова страна ищцата, че ще упражни
дисциплинарната си власт, не съставлява създаване на страхови представи за
жива и имуществените й интереси, доколкото се касае за регламентирана в
КТ възможност за едностранно прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работодателя поради извършени от работника дисциплинарни
нарушения. От значение също е и това, че КТ регламентира провеждането на
дисциплинарно производство, в рамките на което работникът може да се
защити, а при евентуално дисциплинарно уволнение той има право да
обжалва дисциплинарното уволнение по съдебен ред. Затова не би могло да
се възприеме, че изразяването на намерение от работодателя да упражни едно
8
свое законоустановено субективно право, което подлежи на съдебен контрол,
съставлява създаване на страхови представи за живота и имуществените
интереси на ищцата. Съдът счита, че не е налице соченият от ищцата порок
на волята й и доколкото се установи осъществяването на фактическия състав
на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, то предявеният иск за отмяна на уволнението се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
работа е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1
от КТ. След като съдът прие, че предявеният иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен, то и
обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява неоснователен поради
което следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ:
Искът за заплащане на обезщетение в размер на *** лв. за оставане два месеца
без работа поради уволнението като обусловен от главния иск по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като предпоставя
незаконно уволнение, каквото в настоящия случай не се установи.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и чл.80 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
*** лв.
Ищецът е освободена от заплащането на държавна такса съгласно чл.83, ал.1,
т.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Т. Ч., с ЕГН-********** от с.Т., общ.П.,
срещу Потребителна кооперация “Р.Д.“, с ЕИК:******, със седалище и адрес
на управление гр.П., обл.С., ул.“О.“ №9, представлявана от В.Х.Н.-
Председател, иск за признаване на уволнението със заповед №106/01.12.2021
г. за незаконно и неговата отмяна с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
иск за възстановяване на заеманата преди уволнението работа „продавач-
консултант“ и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от
КТ за заплащане обезщетение за оставане два месеца без работа в размер на
*** лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Т. Ч., с ЕГН-********** от с.Т., общ.П. да заплати на
Потребителна кооперация “Р.Д.“, с ЕИК:****** със седалище и адрес на
управление гр.П., обл.С., ул.“О.“ №9, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на *** лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9
10