№ 28
гр. Каварна, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева
Административно наказателно дело № 20243240200034 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. И. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес
с.*** №18, чрез адв.А. А. Д. – АК ВАРНА, с адрес за кореспонденция
гр.Варна, ул.“***“, №2, ет.1, ап.1, срещу Наказателно постановление №238а-
66 от 09.11.2023г. на Началника на РУ Каварна към ОДМВР гр.Добрич, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за устройство
на Черноморското крайбрежие, за извършено административно нарушение на
чл. 17б ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се изразява становище, че
същото е незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Сочи се, че мястото където е бил паркиран
автомобила, не е било обозначено като защитена територия, липсват каквито
и да е било обозначителни табели, че се касае относно статута на плажа и
също така не е изяснено обстоятелството, дали мястото на което е паркиран
автомобила попада в обхвата на забраната по чл. 17б от ЗУЧК. В заключение
моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, защото деянието не е извършено виновно, като се
претендират и съдебни разноски.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован явява
се лично и се представлява от адв.Д., която поддържа жалбата на сочените в
нея основания, като отново излага аргументи за липса на виновно поведение
от страна на жалбоподателя, аналогични с изложените в жалбата срещу НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Контролиращата страна – РП Добрич, ТО-Каварна, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Каварненски
Районен съд, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от
санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от
връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела
със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.
От фактическа страна:
На 22.07.2023г., около 10.00 часа ,в общ.Каварна, на морски плаж
„Болата“, при извършване на периодична полицейска проверка от
мл.инспектор С. А. С. на длъжност полицай ООР към РУ Каварна и А. И. А. –
мл. АН, е установено, че Р. И. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.***
№18, е паркирал собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ В *** ТС,
върху територията на самия плаж – върху пясъка. За така установеното
нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение
№283а-66 от 04.09.2023г.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение,
на 09.11.2023 г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 283а-
66 на Началника на РУ Каварна към ОДМВР Добрич, като в
обстоятелствената част на същото административнонаказващият орган е
възприел описаната в акта фактическа обстановка.
Административнонаказващият орган е квалифицирал деянието като
нарушение на чл. 17б ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското
крайбрежие и е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за устройство на
2
Черноморското крайбрежие е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетелиактосъставителя С. А. С. и свидетеля по акта А. И. А., мястото на
заснемането е местност "Болата", като процесния автомобил е бил паркиран
върху пясъка. Чрез извършена справка в информационната система на МВР е
установено, че жалбоподателят е собственик на автомобила, направено е
заснемане с техническо средство, изготвена е докладна записка рег. №
283р10920/26.07.2023г. и констативен протокол рег.№283р-10920/26.07.2023
г. И двамата свидетели посочват, че на всички автомобили, които са
паркирани в тази местност към този момент е било направено заснемане и са
съставени актове.
От обясненията на жалбоподателя, дадени пред настоящия състав,
същия посочва, че в края на м.юли, миналото лято, сутринта бил паркирал
колата си в близост до плаж „болата“, където имало и други 15 автомобила.
Била извършена проверка от служители на МВР, който заснели автомобила,
но не дали обяснения какво е нарушил.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели - актосъставителя С. А. С. и свидетеля по
акта А. И. А., частично от обясненията на жалбоподателя Р. И. Р.,
Наказателно постановление № 283а-66/09.11.2023 г. на Началник РУ Каварна
към ОДМВР Добрич, АУАН 283-66/2023г. снимков материал по АУАН,
докладна записка рег. № 283р-10920/26.07.2023 г и констативен протокол рег.
№ 283р-10920/26.07.2023 г.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП
съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно и ясно, с
всички съставомерни признаци от обективна страна, включително са
посочени и доказателствата които го потвърждават. Посочена е правилно
нарушената правна норма в АУАН, а така също и санкционната норма в НП,
предвид на което не е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели – актосъставителя С. А. С. и А. И. А. – свидетел по акта,
очевидци при установяване на нарушението, които потвърждават
фактическото извършване на нарушението, изясняват формата и естеството,
3
датата на осъществяването му. Изнесените от тях данни, са в пълна корелация
с писмените доказателствени източници, показанията им са
безпротиворечиви, взаимнодопълващи се, логични, поради което съдът ги
счита за обективни и достоверни. В настоящото производство не се
установиха данни за заинтересованост, под каквато и да било форма, от
изхода на делото.
В хода на АНП е нарушена процедурата по съставяне и връчване на
АУАН.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението, а според ал. 2, когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. В случая не са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН, само при наличието на които актът се съставя в отсъствие на
нарушителя. Не е налице нито една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, според която когато нарушителят е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта, същият се съставя и в негово
отсъствие. В случая няма данни за това нарушителят да е бил търсен, но да не
е бил намерен, нито пък да е бил поканен за съставянето на АУАН и да не се е
явил, а тежестта за доказване на тези обстоятелства е на АНО. Въпреки
изложеното по-горе, състава на съда намира, че това нарушение не е довело
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Спазено е изискването актът за установяване на административно
нарушение да бъде предявен за запознаване и подписване на Р. И. Р. с ЕГН
**********, на последния е връчен и препис от АУАН. С това на
привлеченото лице е била гарантирана възможността да се защити по
фактическите основания и правната квалификация на нарушението, като
изложи възраженията си срещу констатациите в него. Жалбоподателят е
разполагал с възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да направи възражения в
писмен вид, в тридневен срок от подписването му, което право не е упражнил.
Ето защо в случая нарушаването на тези правила не е съществено, тъй като не
е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да се
запознае със съдържанието на съставения акт, да изложи обяснения или
4
възражения по акта в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от
подписването на акта. Подобно нарушение не е съществено, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на съдопроизводствените правила, което е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
При служебна проверка за законосъобразност на НП от
процесуалноправна страна, включително и такава относно редовността на
АУАН, съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата,
съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения, които
да обуславят неговата отмяна. Актовете са издадени от компетентен орган,
спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на
съдържанието им, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
в напълно редовно учредено и развило се, според процесуалните правила на
ЗАНН административнонаказателно производство. Изложеното в АУАН и
НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна
степен конкретно, пълно и ясно, възпроизведени са твърдения за факти, които
покриват основните съществени признаци на деянието, поради което
позволяват неговата индивидуализация - обща с оглед датата и мястото на
извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл. 17б ал. 1
от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, отделно и като
административнонаказателен състав по чл. 30, ал. 3 от Закона за устройство
на Черноморското крайбрежие. В този смисъл не се поражда каквото и да е
било съмнение, какво точно нарушение се твърди да е извършено от
въззивника. Обективно налице са посочени, както дата на извършване на
нарушението, а и едва ли подлежи на коментар, според конкретната му форма,
същата е тази на извършване на проверката, когато и е открит.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
На въззивника е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, за нарушение
на чл. 17б ал. 1 от същия закон.
5
Нормата на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК/в сила от 30.07.2019 г. / предвижда
забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни средства,
ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Точно с тази
забрана не се е съобразил въззивника Р. И. Р. с ЕГН **********, като на
22.07.2023 г. около 10.00часа, на морски плаж "Болата" е паркирал собствения
си лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№В***ТС, върху територията на самия
плаж върху пясъка. В тази посока са събраните писмени и гласни
доказателства.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУЧК, крайбрежната плажна ивица е обособена
територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от
морския бряг към прилежащата му акватория. Според ал. 2 морския плаж е
територия представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица,
покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в
резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка
дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията
на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени
непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът
предвижда една от формите на изпълнителното деяние, с които се
осъществява състава на административното нарушение по чл. 17б ал. 1 от
ЗУЧК - паркиране на превозно средство на морския плаж.
Според показанията на актосъставителя С. С. автомобила на
жалбоподателя е бил паркиран върху пясъка, а чрез справка в
информационните системи е установен и нарушителя.
В този смисъл състава на съда приема, че процесното МПС, към
момента на проверката се е намирало на част от земната повърхност, която
посочената по-горе разпоредба законът определя като морски плаж, каквото
именно е описанието на извършеното нарушение както в акта, така и в
наказателното постановление. Липсата на допълнителна конкретизация, чрез
добавянето на номер на имот по кадастралната карта в НП или GPS
координати в НП не е съществено процесуално нарушение и не води до
накърняване правата на жалбоподателя.. Както в АУАН, така и в НП е
посочено мястото на установяване на нарушението - морски плаж "Болата",
община Каварна.
6
Не се установиха доказателства които да сочат, че извършеното деяние
попада под изключенията на ал. 2 на чл. 17б от ЗУЧК - да е дейност
разрешена по съответния ред на чл. 7, ал. 2 за предоставяне на плажни услуги
и извършване на аварийно-спасителна дейност на територията на морския
плаж.
По отношение на въведените от въззивника възражения:
Що се отнася до твърдението, че жалбоподателят не е знаел, че е
забранено навлизането на тази територия с автомобили, то непознаването на
закона не извинява никого. Още повече, че забраната за преминаване през
плажната ивица на автомобили през последните години е широко
оповестявана по медиите, като са излъчвани множество репортажи.
Възражението относно липсата на идентификационни табели указващи
забрана за преминаване и паркиране, също е неоснователно, т. к. за
ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя не е
необходимо да има поставени обозначителни знаци или такива, които
забраняват паркирането, респективно спирането за престой, защото забраната
за паркиране на плажната ивица произтича непосредствено от закона.
Чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лева
или имуществена санкция от 3000 до 5000 лева, за всеки който в нарушение
на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране
върху територията на морския плаж или върху подвижни /бели/ дюни и
облесени дюни, попадащи в границите на зона"А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А",
ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
В случая липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай.
Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо
настъпване на вредни последици.
Наложеното от АНО с наказателното постановление наказание на
жалбоподателя „глоба“, съответства по вид на определеното в закона, а
размера на наложената глоба - 1000 лева е в минималния размер, определен в
закона, поради което не подлежи на изменение от съда.
7
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на
въззивника за присъждане на разноски за процесуално представителство и
следва да бъде оставено без уважение.
При законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, с правилно прилагане на материалния закон, установено категорично
административно нарушение с неговия автор и при справедливост на
наложеното наказание, процесното НП, като законосъобразно и правилно,
следва да бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 283а-66/09.11.2023 г.
на Началник РУ Каварна към ОДМВР Добрич, с което на Р. И. Р. с ЕГН
**********, с постоянен адрес с.*** №18, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 30, ал. 3 от
Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, за извършено
административно нарушение на чл. 17б ал. 1 от Закона за устройство на
Черноморското крайбрежие, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено, пред Административен
съд гр. Добрич, на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8