№ 26
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110205959 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. В., подадена чрез адв. К., срещу Наказателно
постановление (НП) № 24-4332-001654 от 05.02.2024г., издадено от Началник Сектор в
Отдел «Пътна полиция» при СДВР (ОПП - СДВР), с което за нарушение по чл.146, ал.1 от
ЗДвП на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложена «глоба» в размер на 150 (сто и
петдесет) лева.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно.
Претендира се за нарушение на чл.36, вр. чл.52 от ЗАНН. Не било ясно дали има съставен
АУАН или Постановление на прокуратурата. В НП липсвало конкретно административно
нарушение. Според жалбоподателя отсъствали и реквизитите по чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН,
респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Били посочени общи фрази, които не съответствали на
разпоредбите. Наказващият орган не бил изпълнил задължението си да изложи в цялост
обстановката по установеното нарушение, с всичките му елементи, съобразно които се явява
съставомерно. Изтъква се, че отговорността е лична. В жалбата се посочва, че в случая
нарушението е за управление на МПС, а не за допустителство и е различно изпълнителното
деяние, което подлежи на наказание. С тези мотиви се иска от съда да отмени Наказателното
постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят И. В. В. не се явяват лично, но се
представлява от адв. К., която в съдебното заседание на 02.07.2024г. заявява, че поддържа
жалбата, а по време на съдебните прения на 02.10.2024г. моли съда да уважи жалбата и да
присъди направените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 400 лева за
адвокатски хонорар. Според защитата от съдържанието на Акта не можело да се установи
1
безспорно какво административно нарушение се твърди, а в Наказателното постановление
били записани подзаконови нормативни актове и съответно разпоредби, във връзка с които
се обуславя деянието като административно нарушение. Според адвоката показанията на
свидетелите будели противоречие какво в действителност е нарушението, което се твърди,
респ. кои са правните норми, които са нарушени. От една страна се сочело, че е налице
изменение в конструкцията без спазване на съответните правила за това. В този смисъл като
нарушена се сочи разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП, съответно в Наказателното
постановление с оглед бланкетния характер на нормата се твърдяло, че съответният ред не е
изпълнен при условията на Наредба № Н-3, като в същата Наредба имало разписани правила
само за особените случаи при изменение на конструкцията, а именно, когато се касае за
автомобил, който е оборудван като кемпер, съответно за специални автомобили, които имат
трайно вградено допълнително оборудване и други, но не и автомобилът, управляван от И.
В.. От друга страна от показанията на свидетеля С. и от съдържанието на Акта се виждало,
че отговорността е ангажирана за това, че не е вписана промяна в регистрираните данни на
съответния автомобил, а именно, че в свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство /МПС/ автомобилът следвало да бъде вписан като „специален“, а не като
„товарен“. Поради това не било налице нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП, тъй като
приложимата Наредба би била Наредба № I-45, но пък в нея липсвали текстове, съгласно
които да се изисква всяко изменение в конструкцията на превозните средства от категория
„N“ да бъде отразявано в свидетелството за регистрация и съответно да бъдат променяни на
специални автомобили. Същевременно адв. К. посочва, че Наказателното постановление е за
липса на спазване на изискванията за изменение на конструкцията, но по делото били
приложени доказателства, че към процесната дата, както и към предходни, автомобилът е
преминал технически преглед и има издадено Удостоверение за това. Според Наредба № Н-
32 за периодичен преглед за техническа изправност на пътните превозните средства (в
актуалната редакция към датата на нарушението) специалистите, извършващи технически
преглед са длъжностните лица, които удостоверяват дали превозното средство отговаря на
изискванията, дали е налице изменение в конструкцията, има ли съответните документи за
това и след издаването на документите за преминат технически преглед с подписите си те
удостоверяват, че са спазени всички изисквания на закона. В този смисъл защитата счита, че
липсват конкретни факти с оглед съставомерността на твърдяното деяние като нарушение,
съответно нормите, които са нарушени, какво е действително нарушението, което се твърди
и съответно приложението на разпоредбата, с която следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП се ангажира
отговорност за допустителство, а в случая изпълнителното деяние било различно.
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП – СДВР не се явява и не изпраща
представител пред СРС по време на съдебните заседания на 02.07.2024г. и на 02.10.2024г.
С писмо вх. № 138453 от 25.04.2024г. от ОПП – СДВР изпращат жалбата, ведно с
административно – наказателната преписка на съда, като правят изрично възражение за
прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
2
По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 232653/16.07.2024г. от гл. юрк.
Г.а. С тях се иска СРС да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована и да остави
процесното НП в сила като законосъобразно и правилно. В хода на административно –
наказателната процедура не били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и НП. Актът и
НП били издадени от оправомощени лица. Спазени били и изискванията на чл.42 от ЗАНН и
чл.57 от ЗАНН. В Акта и в НП се съдържали конкретни фактически обстоятелства и
нарушението било описано в пълна степен, като били отразени и признаците от състава му.
Наказващият орган е определил правилната правна квалификация на деянието, като
квалификацията на нарушението кореспондирала с установеното от фактическа страна.
Претендира се за правилно приложение и на санкционните норми. Направената фактическа
формулировка и правна обосновка на обвинението позволявали формиране на еднозначни
правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона.
Поради това наказаното лице можело да разбере в цялост нарушението и да организира
защитата си. Процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че липсата на
описание или неточното посочване на определено обстоятелство, свързано с извършеното
нарушение, което не е елемент от обективната страна на изпълнителното деяние на
нарушението не води до незаконосъобразност на Наказателното постановление. Според гл.
юрк. Г.а АУАН е редовен и следва да се приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според процесуалния
представител на въззиваемата страна от събраните доказателства може да се направи извод,
че е налице и че е доказано по безспорен начин административното нарушение на правилата
за движение по пътищата, извършено от жалбоподателя. Съставомерността на деянието
била установена по безспорен начин, а наложеното наказание било в пълна степен
съобразено с целта на налагането му – да се въздейства предупредително и превъзпиращо
върху нарушителя и останалите граждани. С оглед на тези съображения се иска СРС да
отхвърли жалбата като необоснована и недоказана и да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, а същевременно се
прави и възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 27.01.2020г., 29.03.2021г., 30.03.2022г. и 18.05.2023г. товарен автомобил марка
„****“, модел „****“ с рег. № ****, с идентификационен номер **** е преминал периодични
прегледи за проверка на техническата изправност в контролно-технически пункт с
Разрешение № 1558 с адрес : гр. Перник, ул. „Освобождение“ № 28, собственост на „****“
ЕООД.
На 18.05.2023г. било издадено Удостоверение за техническа изправност на ППС с
рег. № ****, според което автомобил „**** **** 311 ЦДИ“ с рег. № **** е допуснат да се
движи по пътищата, отворени за обществена ползване.
На 01.01.2024г. в 20.56 часа, в град София, бул. «Цар Борис III» с посока на движение
от гр. София към гр. Перник, до бензиностанция „Лукойл“, жалбоподателят И. В.
управлявал товарен автомобил „**** **** 311 ЦДИ“ с рег. № ****. По същото време и на
същото място се намирали свидетелите И. В. и С. С. - младши автоконтрольори в ОПП -
3
СДВР. Те спрели за проверка управлявания от И. В. В. автомобил и от предоставеното
свидетелство за регистрация на МПС – част II полицаите установили, че автомобилът се
води „товарен“, но реално към момента на проверката превозното средство било с изменена
конструкция като му била монтирана платформа за специален автомобил – тип автовоз.
Върху платформата на ППС с рег. № **** имало друго МПС с рег.№ ****. Тази констатация
на полицаите била удостоверена и със снимков материал.
За това, че ППС с рег. № **** било с изменена конструкция св. В., в присъствието на
св. С., съставил срещу И. В. В. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия GA № 1085336 от 01.01.2024г. за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП - за това, че В.
управлява товарен автомобил „**** **** 311 ЦДИ“, бял, с рег. № ****, лична собственост,
като при извършена проверка водачът представя свидетелство за регистрация на МПС – част
II с № *********, където в позиция D (превозно средство) е посочено товарен автомобил, а
при проверката е установено, че МПС-то е с изменена конструкция като му е монтирана
платформа за специален автомобил (тип автовоз).
И. В. В. получил срещу подпис препис от този Акт на 01.01.2024г.
Въз основа на цитирания по-горе АУАН е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 24-4332-001654 от 05.02.2024г., с което Д.Д. - Началник Сектор в Отдел
«Пътна полиция» при СДВР е наложила на И. В. В. на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП за
нарушение по чл.146, ал.1 от ЗДвП «глоба» в размер на 150 лева. В Наказателното
постановление е посочено, че на 01.01.2024г. около 20.56 часа в гр. София, бул. „Цар Борис
III“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник, до бензиностанция „Лукойл“, И. В.
В. управлявал товарен автомобил „**** **** 311 ЦДИ“, бял, с рег. № ****, лична
собственост, като при извършената проверка водачът представя свидетелство за регистрация
на МПС – част II с № *********, като на позиция D (превозно средство) е посочено товарен
автомобил, а при проверката е установено, че МПС-то е с изменена конструкция като му е
монтирана платформа за специален автомобил (тип автовоз) без съответно разрешение
съгласно Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните
пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, където в чл.3, ал.4 от нея е въведено изискването всяка промяна в
данните за регистрирано превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред
съответните звена „Пътна полиция“ в срок до един месец от настъпването.
Това Наказателно постановление е връчено на И. В. на 26.03.2024г.
Срещу Наказателното постановление е подадена жалба по пощата на 01.04.2024г. от
И. В. В. (чрез адв. К.), по повод на която на 26.04.2024г. е образувано настоящото дело.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите И. В. и С. С., както и на база събраните по делото писмени
доказателства - АУАН Серия GA № 1085336 от 01.01.2024г.; плик от жалба; справка картон
на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-8598 от 05.10.2021г.; Заповеди на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; писма от ОПП-СДВР с вх. №
202069/19.06.2024г. и с вх. № 220236/04.07.2024г. – с приложени разписка за получено НП и
4
писмо от ОПП – СДВР до ОДМВР – Перник, Сектор „Пътна полиция“ - Перник; писмо от
ОДМВР - Перник с вх. № 208738/25.06.2024г. – с приложен картон на НП № 24-4332-
001654/05.02.2024г. и АУАН Серия GA № 1085336/01.01.2024г.; писмо от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ с рег. № 10-00-00-137/3 от 17.04.2024г. – с
приложени снимки от 30.03.2022г. и 18.05.2023г.; Удостоверение за техническа изправност
на ППС от 18.05.2023г., а също и писмо от ОПП – СДВР с вх. № 237840/22.07.2024г. – с
приложен снимков материал.
Писмата от ОПП-СДВР с вх. № 202069/19.06.2024г. и с вх. № 220236/04.07.2024г.,
приложените към тях разписка за получено НП и писмо от ОПП – СДВР до ОДМВР –
Перник, Сектор „Пътна полиция“ – Перник, както и писмото от ОДМВР - Перник с вх. №
208738/25.06.2024г. и приложения към него картон на НП № 24-4332-001654/05.02.2024г. и
АУАН Серия GA № 1085336/01.01.2024г. са еднопосочни, достоверни и непредубедени
писмени доказателства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че процесното
Наказателно постановление е връчено на И. В. на 26.03.2024г.
Приложеният на лист 6 от делото плик има достоверна дата на пощенското клеймо.
Поради това съдът дава вяра и на това писмено доказателства, като приема, че жалбата на В.
срещу процесното Наказателно постановление е подадена по пощата на 01.04.2024г.
Справката картон на водача е официален документ, издаден от държавен орган и
разполагащ с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го
кредитира и приема, че жалбоподателят В. има и други /предишни/ нарушения по ЗДвП.
Приложените на лист 45-47 от делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и взаимно се подкрепят. Поради това СРС дава вяра на писмото от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с рег. № 10-00-00-137/3 от
17.04.2024г., приложените към него снимки от 30.03.2022г. и 18.05.2023г., както и на
Удостоверението за техническа изправност на ППС от 18.05.2023г.
Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 237840/22.07.2024г. и приложеният към него
снимков материал (на лист 68-71 от делото) се явяват обективни и достоверни писмени
доказателства, които намират опора и в събраните по делото гласни доказателства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че на 01.01.2024г. ППС с рег. № **** е имало
платформа, върху която е било поставено друго МПС с рег. № ****.
Показанията на свидетелите И. В. и С. С. се характеризират като относими,
информативни и взаимно допълващи се. Освен това те намират опора в приложените по
делото снимки, както и в АУАН. Поради това съдът кредитира събраните по делото гласни
доказателства.
Констатациите в АУАН относно мястото и времето на проверката,
индивидуализиращи белези на автомобила, водача му, данните за превозното средство
според отразеното в свидетелството за регистрация на МПС – част II и реално установената
на 01.01.20204г. платформа на превозното средство намират опора в кредитираните по-горе
гласни доказателства, както и в снимковия материал. Поради това СРС се доверява и на
Акта.
Приложените на лист 11-14 от делото писмени документи са издадени от държавен
орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира. Въз основа на Заповед на Директора на СДВР с № 513з-8598 от 05.10.2021г. се
установява, че св. И. В. е младши автоконтрольор в ОПП – СДВР и като такъв, по силата на
5
точка 2.1., връзка точка 1.3.1. от Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-
1632 от 02.12.2021г., се явява компетентен да състави АУАН. От Акта за встъпване в
длъжност от 29.10.2019г., Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318
от 28.10.2019г. и точка 3.6. от Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-1632
от 02.12.2021г. се доказва, че Д.Д. е заемала длъжността Началник на 03 Сектор
„Административно обслужване“ в ОПП – СДВР и като такава е имала правото да издава НП,
вкл. и процесното Наказателно постановление. Поради това съдът приема, че конкретните
АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
Съдът остави извън доказателствената маса приложените на лист 7 и лист 8 от делото
възражение срещу АУАН и плик към него, тъй като те се касаят становището на
жалбоподателя по съществото на спора и поради това не представляват писмени
доказателства за решаването на правния спор.
Приложеното на лист 48-51 от делото Решение на Административен съд – Перник
също следва да остане извън доказателствената маса, тъй като то не представлява част от
доказателствата по делото, а е съдебна практика, която е общодостъпна и незадължителна за
този съдебен състав.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
С оглед датата на съставяне на Акта /в деня на извършване на нарушението и
установяването на неговия автор – 01.01.2024г./ и датата на издаване на НП /05.02.2024г./ –
съдът приема, че в случая са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по
административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването
на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното производство, нито до
незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от
ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на
административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД №
341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други). Поради това издаването на
Наказателното постановление след повече от месец след съставянето на Акта не
представлява съществено процесуално нарушение.
С оглед на изложените по-горе мотиви относно наличните по делото Заповеди на
Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи съдът приема, че АУАН и НП
изхождат от компетентни лица.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл.36
и чл.52 от ЗАНН. От съдържанието на Наказателното постановление е видно, че то е
издадено въз основа на АУАН. Никъде не се твърди да има издадено Постановление на
прокурор, респ. да е приложима нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. В края на НП са обсъдени
възраженията срещу Акта. Той е бил предявен на нарушителя и В. е подписал АУАН.
Поради не следва да се счита, че има допуснато нарушение на чл.52 от ЗАНН.
В Акта и в Наказателното постановление е записано, че И. В. е водач на ППС, че е
6
представил свидетелство за регистрация на МПС – част II, в което е посочено, че превозното
средство е „товарен автомобил“ и че МПС-то е с изменена конструкция като му е монтирана
платформа за специален автомобил /тип автовоз/. Дадена е правна квалификация на
нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП. Тази норма гласи : „Изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни
средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при
условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.“. От гореизложеното следва, че има несъответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението в Акта и в НП, тъй като с думи е вменено
на жалбоподателя като водач на ППС, че го управлява, а чл.146, ал.1 от ЗДвП се отнася не до
управлението, а до изменението в конструкцията на превозното средство. Освен това чл.146,
ал.1 от ЗДвП казва, че изменението в конструкцията следва да се извърши при условия и
ред, определени в Наредба. В Акта не е посочено дали изменението в конструкцията на
провереното превозно средство съответства или не на Наредба, на коя Наредба и на кой
текст от нея. Поради това правилно жалбоподателят възразява, че нарушението не е
подробно описано и не става ясно за какво точно се ангажира административната
отговорност на В.. Така, както е формулирано административно – наказателното обвинение,
то се явява неясно. За наказаното лице не става ясно срещу кои факти следва да се защитава.
Основателно е и възражението, че словесно отговорността на жалбоподателя е ангажирана
за това, че той е управлявал автомобила, но това не е изпълнителното деяние по чл.146, ал.1
от ЗДвП, нито се явява санкционирано поведение по чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП.
На основание чл.146, ал.1 от ЗДвП е издадена Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство (на кратко : Наредба № Н-3 от 18.02.2013г.). Според чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. изменението на конструкцията на ППС е всяка процедура по
промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в
конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от
производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по реда на
Наредба № Н-3 от 18.02.2013г., както и добавянето на системи, компоненти, отделни
технически възли и оборудване. Това означава, че изменението в конструкцията не е
дейност, тъждествена с управлението на превозното средство. Поради това и в тази връзка е
налице несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта и в
НП.
Макар в Наказателното постановление да са цитирани Наредба № Н-3 от 18.02.2013г.
за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на
Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, както и чл.3, ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, доколкото с думи не е посочено какво конкретно е направил или не е
направил В., цитирането на двете Наредби не може да запълни празнотата от Акта относно
описанието на нарушението. Освен това едва за първи път в НП се цитират тези Наредби и
се посочва, че изменението на конструкцията на МПС-то е „без съответното разрешение“.
Подобни твърдения в Акта липсват и срещу тях В. не се е защитавал от началото на
започналото спрямо него административно – наказателно производство.
7
В случая посочените в НП Наредби не допринасят за изясняване на нарушението, а
дори още повече внасят неяснота относно това за какво поведение е санкциониран В.. Това е
така, защото описанието на нарушението не включва само цитирането на пълното
наименование на двете Наредби, а следва да обхваща и описание на конкретните
действия/бездействия на лицето, сочено за нарушител. Предвидената в Наредба № Н-3 от
18.02.2013г. процедура за изменение в конструкцията на регистрирани ППС включва сложен
фактически състав, който приключва с издаване на Удостоверение за извършено изменение в
конструкцията на регистрирано в страната ППС. В АУАН и НП не е посочено какво е
изискуемото по Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. действие на собственика/водача на ППС,
което жалбоподателят да не е извършил. От съдържанието на АУАН и НП не става ясно дали
за ППС с рег. № **** има издадено Удостоверение за извършено изменение в конструкцията
на това ППС. В случая в НП не е посочено кой и кога е извършил изменението в
конструкцията на ППС, има ли издадено Удостоверение за извършено изменение в
конструкцията на ППС, не е посочено и на кои изисквания не отговаря въпросното ППС.
Поради това цитирането на Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. не допринася с нищо за
изясняване на нарушението. Същото важи и за позоваването на чл.3, ал.4 от Наредба № I-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (на кратко : Наредба№ I-45 от 24.03.2000г.), тъй като според тази норма
всяка промяна в данните за регистрирано ППС и собственика се заявява за регистрация пред
съответните звена „Пътна полиция“ в срок до един месец от настъпването й. При условие,
че не е посочено на коя дата е настъпила промяна в данните на ППС, нито се твърди В. /като
собственик на автомобила/ да не е заявил промяната в данните на превозното средство пред
ОДМВР – Перник в законоустановения срок, то цитирането на чл.3, ал.4 от Наредба № I-45
от 24.03.2000г. също не допринася с нищо за изясняване на нарушението, което е вменено
във вина на И. В..
Гореизложеното означава, че са допуснати множество съществени процесуални
нарушения при описание на административното нарушение и правната му квалификация. В
случая не са изпълнени изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН. Това води до неяснота на повдигнатото обвинение и съществено ограничава не
само правото на защита на наказаното лице да разбере защо му се ангажира
административно – наказателната отговорност, но възпрепятства и възможността на съда да
изложи мотиви по съществото на спора. Поради това обжалваното Наказателно
постановление следва да се отмени на формално основание, без да е необходимо /а в случая
е и невъзможно/ спорът да се разгледа по същество.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата
на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото“, с
оглед изхода на спора и изрично направеното от страна на адв. К. искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, СРС следва да обсъди въпроса за разноските. Тук е
моментът да се посочи, че в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция от
8
страна на въззиваемата страна е направено изрично възражение за прекомерност на
разноските за адвокат на жалбоподателя. Видно от приложения на лист 44 от делото договор
за правна защита и съдействие жалбоподателят В. е направил разноски за адвокатски
хонорар в размер на 400 лева, платени на адвоката в брой. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– при глоба до 1000 лева (както в случая – глобата е 150 лева) минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 400 лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адв.
К. е именно в този размер. Поради това и с оглед изхода на спора, както и изрично
направеното от страна на адв. К. искане за присъждане на разноски, СРС следва да осъди
органа, издал отмененото НП (СДВР като разпоредител с бюджетни средства, към чиято
структура спада административно-наказващият орган) да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски за адвокат, които като размер съвпадат с минималния размер
на адвокатското възнаграждение съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. сумата от 400
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-001654 от 05.02.2024г., издадено от
Началник Сектор в Отдел «Пътна полиция» при СДВР, с което за нарушение по чл.146, ал.1
от ЗДвП на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП на И. В. В. е наложена «глоба» в размер на
150 (сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на И. В. В. с
ЕГН **********, с адрес : **** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение, направени от жалбоподателя по делото пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9