Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в
закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа ч. търг. дело № 1895 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона
за търговския регистър /ЗТР/ във вр. с Глава XXI
"Обжалване на определенията" ГПК.
Образувано е по жалба на Д.Р.Х. с ЕГН **********,
като управител на „Д.“ ООД, чрез адв. П.Г.С.,
депозирана срещу Отказ №20180827162607/04.09.2018 година на Агенция по
вписванията, в частта, с която е отказано заличаване на жалбоподателя като
управител в „Д.“ ООД, с ЕИК *******.
В депозираната жалба се твърди, че отказът е
неправилен и незаконосъобразен като постановен в противоречие с чл. 141, ал. 5
от ТЗ. Излагат се доводи, че управителят може да
поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до
дружеството и ако дружеството не заяви за вписване освобождаването му в
търговския регистър в срок до един месец след получаване на уведомлението, то
управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва,
независимо дали на негово място е избрано друго лице. Поради бездействие на
дружеството, жалбоподателят като управител е заявил сам заличаването си като
управител на „Д.“ ООД, с ЕИК *******.
Жалбоподателят посочва, че уведомлението от
30.06.2018г., изпратено на основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ, е било адресирано до
Общото събрание на дружеството и е получено от управителите Д.Х. и Й.Х.Х.. Пояснява се, че уведомлението е подадено след като е
бил изтекъл срока на тримесечното предизвестие за напускане на съдружника И.Р.Х.,
като поради настъпилия автоматичен прекратителен
ефект спрямо членственото правоотношение на този
съдружник, дружството „С.Х.” ООД е единствен
съдружник в „Д.“ ООД и като такъв е
приело решение за освобождаването и заличаването на жалбоподателя Д.Х. като
управител.
Допълва се, че уреждането на отношенията между дружеството и
напускащия съдружник относно освободените дялове от капитала не е условие за
прекратяването на членственото правоотношение, поради
което неправилен се явява доводът на ДЛР, че решението за освобождаване на
управителя е следвало да бъде взето и от двамата съдружника.
Съдът
като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със заявление вх. №20180827162607/27.08.2018
година, подадено от В.П.В.и Й.Х.Х. - управители в
дружество „Д.“ ООД, чрез упълномощения адв. П.Г.С., е
поискано вписване по партидата „Д.“ ООД на промяна в обстоятелствата -
заличаване на Д.Р.Х. като управител в хипотезата на чл.141, ал.5 от ТЗ, както и
заличаване на съдружника И.Р.Х., при предпоставките на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. С процесната жалба постановеният от ДЛР акт се атакува само в частта му досежно отказа за заличаване на управителя Д.Р.Х..
За да постанови отказа си, длъжностното лице
при Агенция по вписванията е приело, че от приложените писмени доказателства не
се установява, че съдружниците И.Х. и „С.Х.” ООД,
формиращи ОС на дружеството, знаят за желанието на Д.Х. да напусне, а именно те
е следвало да получат писменото уведомление и да приемат решението за
освобождаването му като управител. Според ДЛР е необходимо общото събрание,
състоящо се двамата съдружника, да приеме решение за освобождаването на Д.Х.
като управител, докато в конкретния случай приложеното към заявлението решение
е взето единствено от „С.Х.” ООД, посочило себе си като едноличен собственик на
капитала. Според ДЛР, въпреки, че съдружникът И.Х. е подал предизвестие за напускане
по чл. 125 от ТЗ, то с оглед на факта, че съдбата на освободените дялове от
капитала на дружеството не е уредена, респективно дяловете не са поети от
оставащия съдружник, който е длъжен да внесе стойността им в капитала, то
решението за освобождаване на управителя на дружеството трябва да бъде взето и
от двамата съдружници.
Жалбата
е подадена в срока по чл.25 ал.1 от ЗТР и срещу
подлежащ на обжалване акт, като е внесена и дължимата държавна такса. Въпреки
това, съдът констатира, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от лице,
което не е имало качеството на заявител в охранителното производство пред
АВ.
Съгласно чл.141, ал.5 от ТЗ
управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено
уведомление до дружеството като в срок до един месец след получаване на уведомлението, дружеството трябва да заяви за
вписване освобождаването му от търговския регистър. Ако дружеството не направи
това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се
вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.
Видно от справка по партидата на търговеца в
ТРРЮЛНЦ, предпоставките от фактическия състав на посочената разпоредба не са
налице в конкретния случай. Това е така, защото след като на 30.06.2018г. уведомлението от напускащия управител Д.Х. е
получено от дружеството, още на 06.07.2018г. е прието решение на ОС, с което
този управител е освободен и е определен нов начин на представляване на
търговеца от останалите двама управители. На 11.07.2018г. дружеството,
действащо чрез управителите си В.П.В.и Й.Х.Х., е
подало заявление-образец А4, вх.№ 20180711124433, с
което е поискано да бъде вписано заличаване на управителя Д.Х. от електронната
партида на „Д.“ ООД в ТРРЮЛНЦ.
По така подаденото заявление на 23.07.2018г.
е постановен отказ № 20180711124433/23.07.2018г. от ДЛР, който не е обжалван пред съда в тази му част.
Със заявление вх. №20180827162607/27.08.2018
година, дружество „Д.“ ООД, действащо чрез посочените по–горе двама управители,
отново е поискало да бъде вписано посоченото обстоятелство, наред с други
обстоятелства, като отказът на ДЛР по това заявление е частично предмет на
обжалване по настоящото дело. Следователно, в случая не се установява наличие
на бездействие от страна на дружеството, а напротив – същото е извършило
дължимите действия по заявяване на промененото обстоятелство в едномесечния
срок по чл. 141, ал. 5, изр. второ от ТЗ.
Процесното заявление с вх.
№20180827162607/27.08.2018 г. е подадено от дружеството, чрез упълномощен от
управителите му адвокат, и именно дружеството е активно легитимирано да обжалва
постановения по заявлението отказ.
Охранителното производство е едностранно и е
образувано по искане на заявителя „Д.“ ООД, действащо чрез редовно упълномощен от
новите управители пълномощник. В случая управителят Д.Х., подал уведомлението
по чл. 141, ал. 5 от ТЗ, не е участвал в производството пред АВ. Разпоредбата
на чл.141, ал.5 от ТЗ дава право на управителя, при бездействие на дружеството
сам да заяви за вписване освобождаването му от търговския регистър. Настоящият
случай не е такъв.
В конкретната хипотеза именно дружеството,
действащо чрез новоизбраните си управители, респ. чрез надлежно и изрично упълномощен от тях адвокат да ги представлява
в регистърното производство, са заявили за вписване
промените, включително заличаване на управителя Д.Р.Х., в съответствие с
разпоредбата на чл.15, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Именно тези лица са и надлежно
легитимирани да обжалват постановения отказ.
Освободеният управител не разполага с
процесуалноправна възможност да заявява за вписване промени в обстоятелствата
по партидата на дружеството, освен в
хипотезата на чл.141, ал.5 ТЗ , както и да обжалва отказ на ДЛР, който не е бил
постановен по негово искане.
За пълнота на изложението, приложеното към
жалбата пълномощно на адв.Петър Стойчев е за подаване на жалба срещу постановен
отказ на АВ за заличаване на Д.Р.Х. като управител на основание чл.141, ал.5 от ТЗ в „Д.“ ООД, каквото заявление не е било депозирано от освободения управител
по този ред.
С
оглед на горното съдът счита, че така подадената жалба е недопустима, поради
което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да
се прекрати.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Р.Х., с
ЕГН **********, управител на „Д.“ ООД срещу отказ №20180827162607/04.09.2018
година на Агенция по вписванията, в частта, с която е отказано заличаване
на Д.Р.Х., като управител на дружество „Д.“ ООД, с ЕИК *******.
ПРЕКРАТЯВА производството
по ч. търг. дело № 1895 по описа за 2018 година по описа на СГС, VI-19 състав.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред САС.
СЪДИЯ: