РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. В. Търново, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10036 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2020г. |
||
Образувано е по касационна жалба, подадена от З.Д., в
качеството й на представляващ „Деси – Д.Б.Велико
Търново“ ЕООД от гр. В. Търново, срещу Решение №619/30.12.2019г. по НАХД
№1921/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е
потвърдено Наказателно постановление №403896-F434402/04.02.2019г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна
дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на касатора
за нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин/загл. изм.
ДВ бр. 80/2018г./, издадена от министъра на финансите, вр.
с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр.
с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на закона, съществени процесуални нарушения –
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП – В. Търново, в представено по
делото писмено становище от пълномощник, оспорва подадената жалба и моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представител на Окръжна прокуратура – В. Търново заема
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност на решението
на районния съд.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение 619/30.12.2019г. по НАХД №1921/2019г. състав
на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №403896-F434402/04.02.2019г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна
дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на „Деси
– Д.Б.Велико Търново“ ЕООД от гр. В. Търново за нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г., вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е
наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови този
резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено
извършване на нарушение по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18, не са налице
основанията за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, обусловени от промяна на
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от цитираната наредба, извършеното деяние не
представлява маловажен случай. Направен е окончателен извод за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
По делото от
фактическа страна не е спорно, че на 22.1.2018г. органи на ответника по касация
са извършили проверка в търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. В. Търново, микропазар
„Бузлуджа“, стопанисван от дружеството касатор. При
проверката е било установено, че задълженото лице не е отпечатало пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет/ФП/ на 30.07.2018г. от
Фискално устройство/ФУ/ модел DATECS DP-15 KL,
ИН на ФУ DT449635, ИН на ФП 02449635. При отпечатване на
контролната лента на електронен носител/КЛЕН/ от ФП на ФУ на обекта е
установено, че на същата дата има служебно въведени суми, регистрирани продажби
и служебно изведени суми. Извършеното е било квалифицирано като нарушение по чл.
39, ал. 1/ред. ДВ бр. 80/2018г./, вр. с чл. 118, ал.
4 от ЗДДС, за което се следва санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Тъй като
извършеното нарушение не влече като пряка последица неотразяване на приходи, на
основание изр. второ от ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС на касатора
е наложена санкцията по чл. 185, ал. 1 от с.з. в минималния визиран в закона
размер.
В
касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, изразяващи се в несъобразяване
на обстоятелството на последвалата редакция на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от
Наредба №Н-18/2006гг./изм. ДВ бр. 52/2019г., в сила от 02.07.2019г./, съгласно
който текст според касатора за лицата по чл. 3 от
същата наредба е отпаднало задължението да съставят дневни финансов отчети. Последващото отпадане на посоченото задължение според касатора води до липса на основание за търсене на административнонаказателна отговорност на дружеството,
поради наличие на по-благоприятна разпоредба, приета преди влизане в сила на
наказателното постановление. Тези възражения касационният състав намира за
неоснователни.
Последвалата
нормативна промяна не води автоматично до отпадане на посоченото задължение за
лицата по чл. 3 от Наредба №Н-18, както счита касатора.
Разпоредбата
на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г./в
настоящата й редакция/ изисква фискалното устройство да е с коригирана версия на
фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за
генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции, в
случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.
3. На основание § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. /ДВ бр. 52/2019г., в сила от 02.07.2019г./ до
привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.
39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020г., лицето по чл. 3 е задължено да
отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН. По делото няма данни фискалното устройство, въведено в експлоатация в
обекта на касатора, да е осигурявало изпълнение на
изискването за генериране на дневен финансов отчет към момента на проверката,
няма и такива твърдения. Ето защо съдът приема, че в случая посоченото
задължение съществува за лицата, визирани в чл. 3 от Наредба №Н-18, доколкото
те не са въвели в експлоатация фискални устройства с посочените характеристики,
в срока, визиран в § 21, ал. 2 от ПЗР на Наредба №Н-18/ДВ бр. 52/2019г./.
Не е налице
и съществено процесуално нарушение при описание на нарушението и посочване на
законовите разпореди, които са нарушени/неизпълнение на изискванията по чл. 57,
ал. 1 ,т. 5 и т. 6 от ЗАНН/. В издаденото наказателно постановление подробно е
описаната установената в хода на административнонаказателното
производство фактическа обстановка, като спор относно фактите не е имало.
Посочени са конкретно приетите за нарушени разпоредби от Наредба №Н-18/2006г.,
като начина на формулиране на съответния адмнистративнонакзателен
състав е ясен и точен. Посочените нарушени разпоредби, съответстват на приетите
фактически установявания, като от описанието на нарушението недвусмислено
следва извод какво деяние е осъществено. Следва да се посочи, че в конкретния
случай не е извършено нарушение по л. 185, ал. 1 от ЗДДС, а за извършено
нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС се налагат санкциите посочени в ал. 1 на
чл. 185 от ЗДДС, т.е. налице е привилигирования
състав на чл. 185, ал. 2, изр. последно вр. с ал. 1
от ЗДДС, както са приели административнонаказващия
орган и въззивния съд.
Не са налице
и направените оплаквания за нарушение на закона.
Касаторът „Д. - Д.Б.Велико
Търново“ ЕООД е санкциониран на основание чл.
185, ал. 2, изр. последно, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна – предвижда
административно наказание за нарушаване реда за отчитане на фискалното
устройство, без да посочва този ред, препращайки към правила и норми,
регламентирани в други нормативни актове, които конкретизират дължимото
поведение. За да се ангажира административнонаказателна
отговорност е необходимо да се установи, че същият не е изпълнил задълженията
си, предписани от тези правила. В конкретния случай съставът на
административното нарушение е попълнен с правилото на чл. 39, ал. 1 от Наредба №Н-18,
съгласно който текст лицето, извършващо продажби на стоки и услуги, е длъжно да
отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. В случая
посоченото изискване то наредбата не е било изпълнено, което осъществява състав
на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
При безспорно установената фактическа обстановка и
липсата на установени допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, изводът на въззивният
съд не може да бъде друг.
В случая, при съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление е спазена предвидената процедура, същите съдържат
задължителните реквизити съгласно изискванията на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН и са съставени в срок, от компетентен орган, в предвидените
форма и съдържание. Материалноправната норма е
приложена правилно и законосъобразно. В хода на развилото се срещу дружеството административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Що се отнася до оплакването за неприлагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, то съдът е обсъдил тази хипотеза и е изложил
последователни и правилни мотиви защо не е налице маловажен случай. Тези изводи
напълно се споделят от настоящия състав. По делото не са налице някакви
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на
обществена опасност на извършеното от касатора деяние,
прямо нормалната за този вид нарушения. Следва само да се посочи, че формалните
нарушения сами по себе си са не са нито привилигировани
състав, нито определят приложението на института на маловажен случай.
Като е приел същото районният съд правилно е
изтълкувал и приложил закона.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №619/30.12.2019г. по НАХД
№1921/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е
потвърдено Наказателно постановление №403896-F434402/04.02.2019г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна
дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.