Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:
1. Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 728/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Д.П.Ц. с ЕГН ********** ***,против решение № 142/21.08.2019г. на
РС-Елин Пелин по гр.д. 0 474/2019г.Релевират се
оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност и
необоснованост.Искат отмяна на решението,с което е допусната защита от домашно
насилие като задължава въззивничката да се въздържа
от такова, да приближава на по-малко от 100 м молителя И.,жилището му и местата
му за отдих и социални контакти за срок от 4 месеца, а така също база „В.Х.“
ЕООД за същия срок налага ѝ глоба 200 лв.;осъжда я да заплати на ищеца
600 лв. съдебни разноски и на съда 25 лв. държавна такса.;предупреждава я,че
при неизпълнение ще бъде задържана и прокуратурата ще бъде сезирана с оглед
ангажиране на наказателна отговорност.
Въззиваемата страна К.А.И. лично и като баща и
законен представител на малолетния Т.К. А. оспорват жалбата.Твърдят,че
районният съд обосновано е приел извършването на акт на домашно насилие от въззивничката на 10.05.2019г.-вербално и физическо-по
отношение на молителя К.И. и в присъствието на детето Т.А..Претендира 400 лв. разноски за адвокатски хонорар по въззивното производство.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира жалбата процесуално допустима,но
неоснователна.
Не се спори,че К.И. и Д.П. живели на семейни начала от
2013г.и от връзката им се родил Т. От м. февруари 2017г. до 11.05.2019г. се
установили да живеят в дома на родителите на ответника в с.Г.,където живеели
последните,братът на ответника,съпругата и двете му деца.След 11.05.2019г.
молителката се установила да живее при майка си в Л.,а детето останало да живее
при баща си.
Процесният инцидент станал в деня преди
раздялата.Според версията на молителя Д. била ядосана,ударила го с ръка по
главата и го бутнала в гръб.Това станало в присъствие на детето и на майката на
молителя.Детето силно се разстроило.Молителят получил главоболие и потърсил лекарска
помощ на 17.05.2019г.Това не бил първият подобен инцидент.На 21.04.2019г. Д. го
ударила с телефона си по главата,счупила телефона на молителя,като сцената
отново се разиграла в коридора в присъствие на детето и майката на молителя се
оказала там.Междувременно го обиждала и унижавала,заплашвала,че ще подпали
къщата и пр.
Според версията на ответницата в
писмения отговор твърденията на молителя не са верни.След раздялата молителят
отказвал да ѝ даде детето и след като тя го уведомила,че ще заведе дело
за предоставяне на родителските права,той скалъпил обвинението за домашно
насилие.
Свидетелите Татяна Петрова/майка на
молителя и очевнидец на инцидента/ и И.Г.-приятел на
молителя-потвърждават неговата версия.Свидетелите М.Ц./брат на ответницата/ и Е.
С./майка на ответницата/ посочват,че отношенията между страните били силно
влошени,но молителят бил този,който я“изваждал от равновесие“и провокирал.Тя
действително го наричала с обидни изрази,но той правел същото.Вербалната
ѝ агресия се дължала на безсилие“да се защити“.Двамата потвърждават
отказа на молителя да даде детето на майката.Според социалния доклад тя
споделила,че отношенията били влошени поради намесата на родителите и брата на
молителя в личните им отношения.От своя страна молителят споделил,че
ответницата настройва детето против него.Към момента на изготвяне на социалния
доклад/14.08.2019г./детето живее при майка си в къща под наем в с.Лесново и е в
добро физическо и психично състояние,добре е обгрижвано.Имунизира
се редовно,посещава детска градина „Радост“.При двамата родители има добри
хигиенно-битови условия.
За да уважи молбата, съдът е приел,че
двата инцидента на 10.05.2019г. и на 21.04.2019г. ,описани по аналогичен начин
в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, реализират състава на чл.2 от този
закон.налице са фактическа семейна връзка , физическо и емоционално
насилие.Инцидентът на 21.04.2019г. е извън срока по чл.10,ал.1 от Закона,поради
което само той е релевантен.Що се отнася до малолетния молител, по отношение на
него е упражнено домашно насилие по дефиницията на чл.2, ал.2 от ЗДДН,тъй като
насилието върху баща му е извършено в негово присъствие.Съдът кредитира само
показанията на очевидката св.Т.П.,независимо от нейната пристрастност,тъй като
са логични и последователни и потвърждават версията на молителя в
декларация,която той е дал под страх от наказателна отговорност.На второ
място-съдът е отчел липсата на доказателства,опровергаващи показанията на
свидетелката.Наложил е съответните мерки за защита с цел предупредително
въздействие върху ответницата предвид контактите между страните в бъдеще във
връзка с отглеждане,възпитание и лични отношения с детето.В четиримесечния срок
се очаква ответницата да преосмисли поведението си и да си наложи задръжки ,за
да не се травмира детето.
Настоящият състав намира решението
обосновано и законосъобразно в материално-правен и процесуално правен
аспект,поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати на въззивника съдебни разноски за адвокатски хонорар в размер
на 400 лв. за процесуално представителство пред въззивния
съд.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
142/21.08.2019г. по гр.д. №474/2019г. на РС-Елин Пелин.
ОСЪЖДА Д.П.Ц. с ЕГН ********** с
адрес ***, да заплати на К.А.И. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебни разноски
за въззивното производство в размер на
400/четиристотин/ лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.