Р Е Ш Е Н И Е
№ 1131
гр. Варна, 18.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7697 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Ж.А.Ш., с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв. Н.С.П. ***, с административен адрес гр.Варна, бул. „Осми
приморски полк“ №43, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата следните суми:
Сумата
от 10000 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 39250 лева,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди – равностойността на
погиналия недвижим имот на ищцата: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с административен
адрес: гр.***, със застроена площ от 32 кв.м., в следствие на бездействието на
ответника за поддържане на дере находящо се в гр.***“ по протежението на ул. „***“
и ул. „***“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.05.2018г. до окончателно изплащане за
вземането;
Сумата
от 3984.41 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 15638.02 лева,
представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 39250 лева за периода от 20.06.2014г. до 22.05.2018г.;
Сумата
от 7000 лева, претендирана като част от вземане в общ размер на 20000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, поради нейните лични преживявания
при наводнението на 19.06.2014г. в кв.*** и поради влошаване на здравословното
ѝ състояние след наводнението, които вреди са настъпили в следствие на
бездействието на ответника за поддържане на дере находящо се в гр.***“ по
протежението на ул. „***“ и ул. „***“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018г. до
окончателно изплащане за вземането;
Сумата
от 2789.09 лева, предявена като част от
вземане в общ размер на 7968.42 лева, представляващо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 20000 лева за периода от
20.06.2014г. до 22.05.2018г..
В
условията на евентуалност исковите претенции за присъждане на обезщетения за
претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди са предявени с правно
основание чл.50 ЗЗД срещу ответната община, като собственик на вещта, от която
са настъпили вредите – неподдържано дере, находящо се в гр.***“ по протежението
на ул. „***“ и ул. „***“.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата твърди, че по силата на нот.акт №***г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№***., акт.№*** том ***, дело №*** е придобила собствеността върху еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №***, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с административен адрес гр.***, със застроена площ на един етаж от 32/тридесет и два/ квадратни метра.
На 19 юни 2014г. по време на валеж от дъжд, около 18.30 часа мощна вълна от вода и кал, изпълнила отдавна непочистваното дере намиращо се между улица „***" и улица" ***", заляло улица „***", разрушавайки огради и стени, изтръгвайки дървета и разрушавайки множество сгради.
Парцела, върху който била изградена жилищната сграда на ищцата бил изцяло разрушен, като в него намерили смъртта си 8 човека, между които единствената дъщеря на ищцата М.Ж.Ш., внуците й С.Е.С. на *** години и Ж.М.Ш. на *** години. Приливната вълна прииждала откъм гората по дерето между улиците „***“ и „***“, като носената от водата кална маса заливала всичко по пътя си и станала причина за погиването, както на имота на ищцата, така и за намиращите се в него хора.
В момента на наводнението събраните в къщата на ищцата близки десет човека празнували завръщането на дъщеря й и внуците й от ***. Единствения спомен, който ищцата имала бил, че в дома й нахлува огромна водна маса, която я изтласква до тавана на стаята, в която са се намирали. Последният й спомен бил, че се опитва да задържи ръката на *** годишното си внуче.
Ищцата се събудила се с помощта на хора, без да има преценка за време, в безпомощно състояние полугола до Трафопоста намиращ се на около 500 метра от дома й, в долната част на ул.***" и ул."***". Ищцата твърди да е била влачена в безсъзнание от калната водна маса, заедно с дървета и покъщнина, по дерето, и достига до трафопоста на ул."Балкапан"
В последствие, със Заповед №***г. на Кмета на Община Варна била определена границата на бедственото положение на територията на район ***, а със Заповед №***г. на Кмета на Община Варна било наредено незабавно сградите с нарушена конструкция в следствие на бедствието от 19.06.2014г. в обхвата на Заповед №***г. , да бъдат освободени от хора, механизация, продукти, материали, общоопасни средства и други. Без да е връчена нарочна заповед на ищцата, било разпоредено премахване на остатъка от постройката нейна собственост.
Ищцата твърди, че непочистването на това дере от Община Варна, която била и собственик на дерето, е станало причина за нанесените на ищцата вреди - събаряне на собствения й недвижим имот, както и нанасянето на неимуществени вреди.
От фактите, че дерето не било включено в капитала на търговско дружество и се намирало изцяло на територията на община Варна и от нормите на пар.7. т.7 от ПЗР на ЗМСМА, чл.138, ал.4, т. 1 и чл.139, ал.2 от Закона за водите следвало, че това дере е собственост на община Варна. От факта, че улицата се намирала на територията на община Варна и от пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА следвало, че ул. „***“ също е собственост на община Варна. Причинените на Ж.Ш. имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в разрушаването на собствения й недвижим имот, а в последствие и пълното заличаване на имота, както и претърпените и тьрпяни в момента на предявяване на иска болки и страдания, били резултат от едновременното действие на следните две групи фактори: Дъждът на 19.06.2014г. и фактът, че Община Варна в продължение на много години не била изпълнявала задълженията си по чл.139, ал. 1 от Закона за водите - да поддържа дерето.
Ищцата поддържа, че процесната част на дерето от гората, югозападно от *** (от горния край на ул. ***) до нейното жилище на ул.„***, преди 19.06.2014г. било до голяма степен запълнено с наноси от пръст и всякакви отпадъци, обрасло с растителност вкл.дървета, със силно намалена водопропусквателната способност, в някои свои участъци - напълно заличено и трудно различимо от околните терени. По протежение именно на тази част от дерето се е намирал имота на ищцата.
Общината допуснала възникването на поземлени имоти, строителство на сгради в югозападната част, до и вътре в дерето. Това също били фактори, довели до пълната невъзможност на дерето да изпълнява водоотводнителните си функции и да се създадат предпоставки за причинените вреди.
При падналия силен дъжд на 19.06.2014г. всички тези препятствия препречили естествения път на повърхностните води, което довело първоначално до събиране на голямо количество вода във естествено образуваните огромни вирове, а малко по-късно до преливането й, над тези вирове, при което се е образувала огромна вълна, която е премахнала оградите и зидовете на постройките, намиращи се по ул."***".
Ищцата счита, че отговорността на Община Варна по чл.49 ЗЗД следва да бъде ангажирана, поради това, че вредите за ищцата - имуществени и неимуществени са причинени в следствие действия или бездействия на органи и служебни лица на ответната община във връзка със задължението им за почистване и поддържане на водопропусквателната способност на дерето да отвежда повърхностни води в посока към морето.
Противоправните деяния (действия и бездействия) на служители на ответната община, с които са причинени претендираните вреди били следните: неизпълнение на задълженията по чл.139, ал.1 от Закона за водите за поддържане на дерето в състояние, в което то да може да изпълнява отводнителните си функции, а имено - непочистване на дерето, изграждане вътре в него на насипи, сгради, препречващи естествения воден оток. Имуществените вреди, които били причинени на ищцата се изразявали в пълно погиване/събаряне на собствения ѝ недвижим имот. Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958г. отговорността по чл.49 била за чужди виновни, противоправни действия. За непозволеното увреждане причинено от изпълнителя, се ангажирала отговорност на възложителя, която била безвиновна, гаранционно-обезпечителна и се пораждала при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
В настоящия случай наличието на причинно-следствена връзка между вредите и поведението на ответника, респективно на лицата, на които е възложил управлението на процесното дере, бил налице, поради факта, че ако Община Варна надлежно изпълнила задълженията си по чл.139, ал.1 от Закона за водите, вредите, не биха настъпили.
Съгласно чл.11, ал.1 ЗМСМА имотите и вещи-общинска собственост, се управлявали в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно теорията и практиката „грижата на добрия стопанин“ се изразявала в полагане на необходимата и дължима грижа. Неполагането на същата представлявала винаги виновно бездействие. Съгласно чл.137, ал.1, т. 1 от Закона за водите, защитата от вредното въздействие на водите включвала защита от наводнения, която съгласно чл. 138, ал. 4, т. 1 включвала изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения. Съгласно чл. 139, ал.1 поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл.138, ал. 4, т. 1 се осъществявали от собственика или ползвателя им, освен ако разрешителното по чл.50 или в договора за концесия не е уговорено друго.
Според ищцата това налагало изводът, че Община Варна, на която е възложено управлението и поддръжката на процесното дере, което е нейна собственост не е положила необходимата грижа на добрия стопанин и не е спазила вмененото й от закона задължение за осъществяване на защита от вредното въздействие на водите, в това число защита от наводнения и поддръжка на процесното дере.
Тези действия и бездействия били в пряка и причинна връзка с настъпилото наводнение по ул. „***" и причинените имуществени и неимуществени вреди, а именно погиване на имота на ищцата, както и болките, страданията и влошеното здравословно състояние на ищцата. Поради това, че към момента на предявяване на исковете са извършени дейности по изграждане на корекция на дерето върху недвижимия имот, на ищцата било невъзможно същият да бъде възстановен -наново изграден в предишния си вид, поради което тя, можела да претендира единствено за парично обезщетение, явяващо се пълната стойност на имота.
Ако отговорността на община Варна не бъдела ангажирана на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, тогава тя трябвало да обезщети ищцата на основание чл.50 ЗЗД за причинените й на 19.06.2014г. имуществени и неимуществени вреди, произлезли от имота, който е собственост на ответника - неподдържаното дере и улицата, насипите препречващи пътя на водата в дерето в посока към морето, които са станали причина, повърхностните води от падналия дъжд да не преминат по естествения им път - по дерето, а да прелеят и да преминат по улица „***" като с това са причини процесните вреди.
Размера на претендираните имуществени вреди, поради това, че било налице погиване на имота, била за заплащане равностойността му по средни пазарни цени към датата на деликта, а именно по 1000лв/кв., както и за изцяло погиналото движимо имущество: готварска печка - 550 лева; холова гарнитура-800 лева; 2 бр. маси-300 лв; телевизор плазма 800 лева; пералня-400 лева; хладилник 500 лева; компютър- 400 лева; килими и пътеки-400 лева; комплект спалня - 800 лева; столове- 300 лева; холова секция - 500 лева; кухня с кухненска посуда - 1500лева. Общата стойност на обзавеждането била 7250 лева. Ищцата претендира също и обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди. Съгласно нормата на чл.84, ал.З от ЗЗД длъжникът при непозволеното увреждане изпадал в забава от датата на увреждането и без покана. Следователно ответникът изпаднал в забава от 19.06.2014г. и дължал обезщетение до окончателното заплащане на причинените вреди.
Размерът на претендираните вреди, за това, че ищцата претърпяла и продължавала да търпи болки и страдание в следствие на претърпяната трагедия, резултат от действието и бездействието на Община Варна, било в размер на 20000 лева. Ищцата страдала от рецидивиращо депресивно разстройство, за което имала ТЕЛК Решение, имала увреждане на междупрешлени дискове, дискова дегенерация, сърдечни, ставни и множество други проблеми в следствие на претърпяното на 19.06.2014г.
Преди наводнението, ищцата била правоспособен човек с дългогодишен трудов стаж. В следствие на преживяното и претърпяната трагедия, ищцата не можела да започне никъде работа поради настъпилите заболявания, и била принудена да живее само с доходите от инвалидната си пенсия. Последната е изключително ниска, и поради липсата на близки, които да я подпомагат ищцата била на ръба на оцеляването.
Моли за осъждане на ответника да и заплати процесните суми, прави доказателствени искания и претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна Община Варна, с който оспорва исковите претенции като допустими, но неоснователни.
Самият факт, че към края на втората половина от деня - на 19.06.2014г., са започнали и продължили в нощта срещу 20.06.2014г. интензивни и с голяма сила дъждове в района на кв. „***", гр. ***, довели до известното на всички бедствено положение в този район, сам по себе си не бил достатъчен, за да обоснове основателността на търсената от Община Варна деликтна отговорност.
Още преди да започне да описва и индивидуализира собствения на ищцата недвижим имот, предмет на приложения към исковата молба документ за собственост – н.а. №***г., Нотариус К.И. изрично удостоверил, че недвижимият имот (жилищна сграда), по отношение на който и на основание давностно владение се признава правото на собственост на ищцата Ж.А.Ш., бил построен без строително разрешение и книжа.
Възниквали въпросите:
1. Къде и как спрямо деликтната вещ - дере, е бил ситуиран върху терена незаконният строеж - жилищна сграда?
2. Погиналата жилищна сграда на какво отстояние е била построена от руслото и от заливаемите тераси на въпросното дере, за което се твърди в исковата молба, че не е било почистено и това е станало причина за погиване на сградата, от което обстоятелство се вменявала гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община, с твърдения за нанесени от същата имуществени и неимуществени вреди?
3. Твърдяното състояние на непочистеност на дерето в зоната на отговорност на Община Варна (строително-регулационните граници, без горския фонд) може ли да бъде единствената пряка и непосредствена причина за вредоносния резултат, или има и други причини, в това число и обективни, които в определено съотношение помежду си определят общия обем на евентуално доказана отговорност за настъпилия деликт?
4. Ако се приеме, че погиналата незаконно построена сграда не е била на необходимото нормативно изискуемо и безопасно отстояние от руслото и заливаемите тераси на водния обект - дере, в състояние ли е била придошлата приливна вълна да нанесе същия вредоносен резултат? Извън твърдяното и недоказано противоправно поведение на ответника за непочистване на дере, би ли могла приливната вълна като природна сила, обективно да причини същия резултат?
Според ответника не можело ищцата да черпи основания единствено от изгодните за нея факти и обстоятелства, които са известни на обществеността, в това число и наличие на незаконно строителство в недопустима близост до или в руслото на дере, след като и самото строителство на ищцата също било незаконно. Нещо повече, имало много голяма вероятност погиването на ищцовата сграда предвид статута й на незаконна, наред с целия комплекс от причини, довели до вредоносния резултат, голям принос за неговото настъпване да се отредял на липсата на конструктивна издържаност на сградата, игнориране и неспазване на минималните изисквания за сигурност и безопасност на сградата в конструктивно отношение, с неясен коефициент на осигуреност при сеизмично и друго натоварване на конструкцията на сградата. Тази вероятност се засилвала от обстоятелството, че в хода на обявеното бедствено положение Община Варна възложила на изпълнителя „СС-Консулт“ ЕООД конструктивно обследване на засегнатите от бедствието жилищни сгради на територията на кв. „***". Конкретно за ул. „***", сред описаните в подписания между Община Варна и „СС-Консулт" ЕООД приемо-предавателен протокол за предаване на изготвените конструктивни становища, нямало предадено конструктивно становище за сграда на ул. „***. В резултат на извършен оглед и обследване били издадени конструктивни становища за 16 жилищни сгради, находящи се на ул. „***" - №№***, което било свидетелство, че жилищните сгради на тези адреси, макар и засегнати от приливната вълна, към момента на огледа са били годни обекти (строеж или част от строеж), за да бъдат обследвани в конструктивно отношение. За всяка от сградите, разположени в имоти с горепосочените адреси имало издадени конструктивни становища и описание на състоянието им при извършения на 21.07.2014г. оглед на място. За нито една от обследваните 16 сгради на ул. „***" не било потвърдено, че строителната конструкция отговаря на нормативните изисквания. Фактът, че от всички засегнати от приливната вълна сгради на ул. „***" само за жилищната сграда на ул. *** не било изготвено конструктивно становище, можел да бъде интерпретиран по различни начини. Според ответника сигурно било, че при извършване на огледите с цел конструктивно обследване на сградите на ул. „*** е липсвал обект (строеж или част от строеж), годен да бъде обследван в конструктивно отношение. Нямало друга логична причина, обосноваваща липсата на изготвено конструктивно становище. Последното, според ответника автоматично не обосновавало доказаност на твърдението, че липсата на обект (строеж или част от строеж) на №*** на ул. „***", се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с непочистено от ответника дере, представляващо противоправно поведение във форма на осъществено бездействие.
Ответникът поддържа, че не може да се приеме непочистено дере (ако се установи това по делото) между улиците „***“ и „***“ да е единствената възможна причина, в която е съсредоточен целият разрушителен потенциал, довел вредоносния резултат. Ако това било вярно, следвало на ул. „***“ да има и други изцяло разрушени сгради, а не само тази на №***. Самата ищца в исковата си молба сочела, че приливната вълна приижда откъм гората, т.е. коренът на причината не бил дерето между улиците „***" и „***“, а в територия - горски фонд, който бил извън зоната на отговорност на Община Варна. Почистването на деретата в горските територии и поддържането на тяхната проводимост с оглед поемане и провеждане на високи води, не били дейности, чието извършване е отговорност на общините. С оглед огромния разрушителен потенциал на падналите на 19-ти срещу 20-ти юни проливни дъждове на територията на кв. „***", превенцията срещу тази разрушителна сила следвало да бъде извършвана именно от горската територия, защото тя по естествени дадености била по-високо разположена от урбанизираната територия на квартала. Следователно, елементарно и опростенчески било да се твърди, че причината за настъпилия деликт е твърдяната от ищцата, а отговорността в целия й обем се полага единствено и само на Община Варна. Количеството на падналите на 19-ти срещу 20-ти юли валежи, статистически погледнато не представлявало нещо уникално и неповторимо, тъй като през годините назад, а и след събитието също са падали валежи с количества, съизмерими с коментираните. Следователно, периодичното падане на валежи в такова количество не било ненормално стечение на обстоятелствата, не представлявало анормално природно явление, феномен и т.н., а било обективна външна проява на природни сили. Тези сили при своето външно проявление в обективната действителност, притежавали разрушителен потенциал за нанасяне на вреди.
Ответникът счита, че така наведените с исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, не доказват наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между непочистено от Община Варна дере между улиците „***“ и „***“ (деяние под формата на бездействие) и настъпил вредоносен резултат - претърпени имуществени и неимуществени вреди. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата, е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. За да се възложела цялата отговорност само на Община Варна, вмененото деяние -непочистено дере между улиците „***" и „***", трябвало да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателните последици в сферата на ищцата. То трябвало да бъде условие, без което вредите не биха настъпили. И обратно, ако същите вреди биха настъпили в сферата на ищцата, без да е осъществено деянието, а по силата на други фактори, причинната връзка липсвала. Според ответната община коренът на причината не е дерето между улиците „***" и „***", а в територия - горски фонд, който е извън зоната на отговорност на Община Варна. Решаването на въпроса дали има причинна връзка между вмененото на Община Варна деяние и настъпилите вреди, следвало да се предхожда от установяване на всички фактори, без които вредите не биха настъпили. За да се възложи цялата отговорност върху Община Варна за претърпените вреди, същите следвало обективно, необходимо и закономерно да произтичат от вмененото на ответника деяние и да не бъдат негово случайно следствие. За да имало причинна връзка, вредите трябвало да са адекватна последица от непозволено увреждане. Адекватността била налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия резултат. Едно действие или бездействие представлявало адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреди, подобни на тези, които са настъпили, т. е. при нормалното стечение на обстоятелствата, биха настъпили същите последици. С други думи, същите последици биха били налице, дори и тогава, когато няма отрицателно влияние на други фактори - например приливната вълна, движеща се в дерето от горския му участък не е срещала прегради, не е излизала от коритото, поради паднали дървета, свличания на ската и други, и всичко там е било нормално, скоростта на вълната не се е променяла съществено, била е предвидима, доколкото го позволява естествено оразмерената проводимост на дерето в тази част. Преди да се осъществят в действителността, претендираните от ищцата вреди следвало да са съществували като реално възможни или преди да настъпят като следствие да са съществували като вероятност, като потенциална възможност. Такава негативна за ищцата потенциална възможност, имайки предвид местоположението на нейния имот, винаги съществувала, но при нормално стечение на обстоятелствата реализацията на тази възможност не би могла да настъпи единствено по причина на непочистено дере между улиците „***" и „*** ". В случая, тази потенциална възможност била реализирана, защото по-голямата част от причините са извън волята и контрола на Община Варна. Преки, непосредствено насочени към постигане на вредоносния резултат действия от страна на ответната община липсвали, т.е. действия, които директно превръщат в действителност съществуващата потенциална възможност за настъпване на вредите. Ищцата твърдяла, че настъпилите за нея вреди са закономерна и необходима последица от осъществено бездействие на ответника - непочистено дере между улиците „***" и „***". За доказване на пълния обем на отговорността и разпределяне на тази отговорност, соченото от ищцата бездействие на ответника не е достатъчно. То било само един от групата фактори. Ищцата също имала своя принос за осъществяването в действителността на настъпилите вреди. Осъщественото от нея незаконно строителство в близост до дере, представлявало деяние, с което самата ищца е създала потенциалната възможност при определено критично натрупване на рискови фактори, да настъпят за нея вреди. Когато на 19-ти срещу 20-ти юни 2014г. рисковите обстоятелства са възникнали, създадената от ищцата потенциална възможност, е придобила характер на конкретна, реална възможност, която наред с останалите неблагоприятни обстоятелства е довела до реализиране на вредите в действителност.
Ответникът поддържа, че насочените срещу него искове са необосновани, причинната връзка е предполагаема и е в тежест на ищцата да докаже тази връзка с вмененото деяние, сочено като причина за възникналия деликт. Дори да има такава връзка, соченото деяние далеч не било единствената причина за настъпилия резултат. Вредите за ищцата настъпили от съвкупното въздействие на множество рискови фактори (причини - явления, събития, действия, бездействия), едни от които били именно липсата на реално извършени дейности по превенция и поддържане на проводимостта на дерето в зоната на горския му участък, в това т. ч. изсичане на дървета и създаване на условия за активизиране на ерозионни и свлачищни процеси, осъществено незаконно строителство от ищцата, неглижиращо специфичното по-ниско местоположение на имота спрямо горски фонд, близостта му до воден обект - дере и свързаните с това рискове..
В открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез проц. представител, поддържа написаното в исковата молба. Ищцата заявява, че преди бедствието била много добре, живеела със семейството си, работела и ходела да взема детето от училище. В деня на наводнението дъщеря ѝ се прибрала от ***. След наводнението ищцата лежала в болница, в психото и имала проблеми с почти целия си организъм. Разказва, че си спомня наводнението, как били десет човека в стаята, всички крещели. Ищцата държала вратата да не влиза вода, дъщеря ѝ взела малкото дете под мишница, а сестра ѝ взела внуците и отишла към прозореца. Водата заровила къщата и ищцата не помни кога е паднала къщата. Последно видяла печката, а след това я намерили съвсем гола, по едни гащи на улицата. Ответната община, чрез процесуален представител, заявява, че съжалява за случилото се, но оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Вредоносния резултат се получил при въздействие на множество фактори и причини, като тези фактори не жили под контрола и управлението на Община Варна. Заявява също, че поради имущественото състояние на ищцата не претендират присъждане на направените в производството разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт №
***г. на К.И. – нотариус с район на действие района на Районен съд гр.Варна,
вписан в РНК под № ***, ищцата Ж.А.Ш. е призната за собственик на основание на
давностно владение на следния недвижим имот, построен без строително разрешение
и книжа: Жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор № ***, разположена в
Поземлен имот с идентификатор № ***, с административен адрес гр.*** на един
етаж, със застроена площ от 32 кв.м., видно от представените с исковата молба
надлежно заверени за вярност копия от нотариален акт, скица и удостоверение за
данъчна оценка за 2018г. /л.13-15/.
С исковата молба
са представени копия от медицински документи, в подкрепа на твърденията за
претърпените от ищцата неимуществени вреди /л.16-28/.
Ответната община е
представила с отговора на исковата молба приемо-предавателен протокол за
предаване на изготвени от „СС-Консулт“ ЕООД конструктивни становища изготвени
след оглед и обследване на засегнатите от наводнението на 19.06.2014г. жилищни
сгради /л.43-77/.
За изясняване
фактическата страна на спора са назначени съдебно-оценителна експертиза
/л.121-127/, комплексна съдебномедицинска /л.103-108/ и съдебнопсихиатрична
експертиза и комплексна геодезическа, хидротехническа и строителнотехническа
експертиза /л.111-120/, както и са допуснати гласни доказателства посредством
водените от ищцовата страна свидетели С.М. И. и З.А.Е.
В заключението по
назначената комплексна геодезическа, хидротехническа и строителнотехническа
експертиза вещите лица посочват, че в наводнената част на кв.*** се събират
водите от два малки водосбора, които ограждат квартала. Това не били дерета, а
две малки рекички, които през последните години пресъхнали поради сушата. Дере №1 /процесното дере/ с водосборна площ
от 3.555 кв.км при среден наклон от 9% и дере №2 с водосборна площ от 4.767
кв.км. при среден наклон от 11.6%. В дните преди наводнението имало
регистрирани валежи на 15.06.2014г., 16.06.2014г. и 17.06.2014г., в резултат на
които повърхностният слой бил овлажнен. Последвалите валежи на 18.06.2014г. и
19.06.2014г. и тяхната голяма интензивност в определени часове допринесли за
бързото формиране на големи количества водни маси и отнасяне на повърхностния
почвен слой. В резултат се получило отнасяне на част от растителната повърхност
и се образували кални наноси от пясък и глина. Наводнението било от типа на
така наречените поройни наводнения, които се формирали много бързо и в резултат
на интензивни валежи, които падат на много малка територия за много кратко
време. За значителните размери на наводнението допринесло и подприщванията на
водните потоци от дерета и улици, които също допринасяли за значителното
нарастване на водните количества. Намалена била пропускателна способност от
застрояването в деретата и на изхода на деретата.
По отношение на
предвидените мероприятия за корекция и поддръжка на процесното дере вещите лица
посочват, че в действалия кадастрален и регулационен план към 19.06.2014г. не
били отразени коригираните участъци на дерето и по-голямата част от дерето била
отразена за озеленяване. Ширината на дерето не била постоянна като на места
достигана до около 25 метра, а при плановете не се посочвала дълбочина на
дерето.
Към момента на
изготвяне на заключението имало влязъл в сила
Подробен устройствен план /ПУП/ План – извадка от План за регулация /ПР/
в обхват от ул. „***“ през ул. „***“ /между блок №*** и блок №***/ през бул. „***“
и ул. „***“ по канала, отреден съгласно ЧЗРП и Паркоустройствен план, одобрен
със Заповед № ***г. на председателя на ТСУС, до заустяването в Канал-
море-езеро, по проекта на ПУП-ПРЗ на *** микрорайон, одобрен с решение № *** по
протокол №***г. на ОбС – Варна. Съгласно този устройствен план бил разработен
проект за възстановяване на проводимостта на източен и западен охранителни
канали на кв.***, като строителството се изпълнявало на два етапа: Първи етап –
изпълнение на бетоновите работи и Втори етап – покриване на каналите и
изграждане на детски площадки и места за паркиране.
Процесното дере
било общинска собственост, но съгласно чл.30, ал.5 ППЗОС за улиците и деретата
не се съставяли актове.
Вещите лица
поясняват, че на непочистено и застроено дере не е възможно да бъде определена
проводимостта, но валежните количества не надвишавали оразмерителните по
норматив, съгласно данните от Националния институт по хидрология и метеорология
към БАН.
На 19.06.2014г.
през дере №1 преминали 112.555 куб.м./сек, което показвало наличие на приливна
вълна. Към момента на събитието бреговете на дерето били обрасли с ниска и
средновисока растителност, а дерето е влачило кал, дървета, храсти и битови
отпадъци. Профилът на дерето не бил почистен и на много места застроен, което
намалило пропускателната му способност. В община Варна не била открита
информация, кога е почиствана процесната част от дерето.
Над ромската махала
на кв. „***“ се намирала гората, която е водосборната зона за района.
Дъждовната вода се стичала в Темелково дере, широко в горната си част повече от
20 м., а при навлизането си в квартала рязко се стеснявало. Точно преди
мястото, където се намирала къщата на ищцата деретео преминавало под мост с
бетонов водосток 2.50м./2.0м., а на границата му бил построен фризьорски салон.
Прииждащата вода бързо затлачила с клони, тиня и отпадъци твърде тесния вход
под моста и така дерето е преляло, образувайки вълна, която е помела къщата на
ищцата.
На дерето имало
мостово съоръжение плочест водосток с размери 2.5м/2.0м. и проводимост 5.18
куб.м./сек., което като част от ул. „***“ е свързвало ул. „***“ с ул. „***“. Нормативно
водостокът е следвало да бъде оразмерен за 15 куб.м. и проверен за пропускане на 21 куб.м./сек. При
ул. „***“ на дерето имало тръбен водосток от две тръби с диаметър 60 см. и
проводимост 2 куб.м./сек.
Приливната вълна
се образувала в горската част на дерето – завиряване на 3 места от свлечени
земни маси, паднали дървета и храсти. След преливане на тези прегради се
получила водно кална маса с височина от 2м.
Според данни от
Националния институт по хидрология и метеорология към БАН за периода от 08:00
часа на 19.06.2014г. до 08:00 часа на 20.06.2014г. във Варна бил измерен валеж
от 74.3 л/кв.м., като само за периода от 17:00 часа до 20:00 часа валежът бил
29.3 л./кв.м.
По т.15 вещите
лица отговарят, че дерето е било застроено с незаконни постройки и затрупано с
отпадъци, а ако го нямало това застрояване при същото количество валежи също би
преминала голяма вода и би нанесла някакви щети, но без човешки жертви. Всички
жилищни постройки на ул. „***“ от №*** до №*** били построени извън границите
на имотите, определени в регулацията от 1989г. и с голяма плътност на
застрояването. Жертвите и материалните щети щели да са значително по-малко, ако
жилищните сгради не били изградени в коритото на дерето – на самия път на
водата, където ударната сила на високата вълна на кално-каменния поток била
най-голяма.
След 19.06.2014г.
е реализиран проект „Възстановяване водопроводимостта на охранителни канали на
територията на кв. „***“.
Според
заключението на вещите лица към момента на събитието жилищната сграда на ищцата
е построена в дерето.
Дължината на
дерето в извънурбанизираната горска част била 1735 м. и 1280 м. в
урбанизираната територия. Водопроводимостта в горската част била намалена от
дървета и храстова растителност, а в границите на военното поделение били
построени две сгради в най-тясната част, които също намалявали проводимостта на
дерето.
В действащата КК на гр.Варна, одобрена със
Заповед № ***г. на изп. директор на АГКК процесното дере било отразено с
идентификатор ***, начин на трайно ползване – отводнителен канал и собственост
– общинска- публична.
При изслушването
им вещите лица заявяват, че причината за наводнението и образуваната приливна
вълна е общокомплексна и при наличие на природен феномен – много дъжд за малко
време. Според вещото лице А. застрояването и почистването на дерето не били
сред най-основните причини за настъпилото наводнение и причинените щети, а
наличието на водосток, който подпира потока, който идва по самото дере и се
отклонявал към къщата на ищцата оказвал съществено влияние. Мерките спрямо
дерето трябвало да са комплексни, тъй като дори и условно да било разделено на
урбанизирана и неурбанизирана част, това било едно дере. Приливната вълна
образувана в неурбанизираната част, дори при почистено дере би причинила
вредите. Посоченото в т.20 от заключението твърдение за 138 литра за половин
час не било вярно. Вещото лице видял тези данни от друга ситуационна
експертиза, но това не можело да е вярно. За половин час паднали 30 литра, а
176 литра били общо за периода от петте дни. Дерето като публична общинска
собственост свършвало на водостока на ул. „***“, а парцела в който е била
построена къщата на ищцата си имала собствен кадастрален номер и не се намирала
върху подземна част на дерето.
В заключението по
назначената съдебно-оценителна експертиза вещото лице определя пазарна стойност
на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №*** и административен адрес:
гр.Варна, *** с площ от 32 кв.м. към 19.06.2014г., изградена без строително
разрешение в размер на 9500 лева.
Вещите лица по
назначената комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза дават
заключение, че преди 19.06.2014г. ищцата не е страдала от психични
разстройства, както и от сериозни соматични заболявания. Вследствие на
преживяното на 19.06.2014г. ищцата страдала от посттравматично стресово
разстройство, рекурентно депресивно разстройство – умерено тежък депресивен епизод.
Към момента на извършените прегледи ищцата страдала от посттравматично стресово
разстройство. Рекурентно депресивно разстройство – умерено тежък депресивен
епизод. Прогнозата на посттравматичното стресово разстройство е лоша, често при
загуба на близки пир бедствие продължало цял живот. Тежката психотравма,
преживяна на 19.06.2014г. отключила изброените психически разстройства.
Хипертоничната болест не била в причинно-следствена връзка с преживения стрес
на 19.06.2014г. Хипертоничната болест съществувала и преди датата на инцидента,
но несъмнено преживяване от такъв характер можело да усложни болестта и да
доведе до увеличаване на кръвното налягане, но без да определя основното
заболяване и не можело да влоши състоянието. Увреждането на междупрешленни
дискове не било в резултат на травмите от инцидента, но всяка една такава
травма от установените на тази дата би могла да усложни или провокира появата
на симптоматика на тези заболявания. Ищцата приемала редовно антидепресанта
Золофт и медикаменти за соматичните страдания, които били различни във времето.
В показанията си
свидетелката С.М. И. твърди, че познава ищцата от 1990-та година и често си
ходели на гости. Ищцата била много гостоприемна и много хора ходели при нея.
Ищцата от 1990-та година живеела на ул. „*** заедно с дъщеря си и внуците си. Ищцата
работела в „Родопа“, на много места, а след това отишла да работи в ***.
Изпращала много пари на дъщеря си, а после дъщеря ѝ отишла да работи в ***,
а ищцата останала в къщи с децата. Дъщерята на ищцата се върнала от Германия и
същият ден започнало да вали дъжд. Отначало валяло малко, а след това започнало
да вали силно. Майката на свидетелката също била на гости на ищцата в този ден
и загинала там. Свидетелката имала работа и затова не можела да отиде у ищцата
в този ден. Къщата на ищцата била обзаведена, имало кръгли фотьойли , диван,
една голяма секция, мивка на голямата стая, компютър, ДВД, нова печка,
хладилник, пералня, шкафове. Всичко каквото трябвало имало в дома на ищцата
като обзавеждане. След наводнението ищцата била намерена до една кооперация.
Ищцата не била на себе си и не можела да говори. Към момента на заседанието
ищцата живеела в „***“ при племенниците си, децата на нейната сестра. Ищцата
казвала, че няма спокойствие вкъщи, децата ѝ изчезнали, а тя останала да
тегли.
Свидетелката З.А.Е.
твърди, че познава ищцата от 1990-та година, от когато живеят на ул. „***“ и
всеки ден се виждали и пиели кафе у ищцата. Ищцата живеела заедно с дъщеря си и
внуците си. След това работела в ***, продавала дрехи и изпращала пари на
децата си. В дома на ищцата имало секция, два телевизора, хладилник, печка,
пералня, спалня. При наводнението водата дошла от канала, от гората. Дерето не
било почистено, имало боклуци, гуми, треви, кал. При наводнението намерили
ищцата до един блок и я прибрали, а след това я завели в дома на свидетелката.
Ищцата не била на себе си, не говорела, стояла като ненормална и само дишала,
издраскана и ударена. Ищцата не можела да ходи до тоалетна и свидетелката и
носела леген. Тя пикаела кал и боклуци. Не можело да я заведат веднага на
лекар. Ищцата била в това състояние дълго време. Даже след като погребали
децата, ищцата не можела нито да говори, нито да вика, а се държала ненормално.
В момента ищцата живеела при племенниците си, които я издържали.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За уважаване на предявените искови претенции с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД в тежест на ищцата бе възложено да докаже настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди – погиване на собствената ѝ жилищна сграда с площ от 32 кв.м. и претърпените на 19.06.2014г. и след това болки и страдания, включително и размерът на вредите; твърдяното противоправното деяние – неизпълнение на задълженията на ответната община по чл.139, ал.1 от Закона за водите за поддържане на процесното дере в състояние, в което то да може да изпълнява отводнителните си функции, а имено - непочистване на дерето, изграждане вътре в него на насипи, сгради, препречващи естествения воден оток, както и причинно-следствената връзка между противоправното поведение и настъпилите за ищцата имуществени и неимуществени вреди. В тежест на ответната община бе да докаже твърденията си, че инцидента и вредите за ищцата са настъпили по причини извън волята и контрола на Община Варна (извършено от ищцата незаконно строителство при липсата на конструктивна издръжливост, игнориране и неспазване на минималните изисквания за сигурност и безопасност на сградата и в зона с повишен риск, както и липсата на реално извършени действия по превенция и поддържане на проводимостта на дерето в зоната на горския му участък, който да е извън отговорността на ответника).
В действащата към 19.06.2014г. редакция на Законът за водите (ЗВ) е постановено, че защитата от вредоносното въздействие на водите е оперативна и постоянна и включва защита от наводнения – чл.137, ал.1, т.1 и чл.138, ал.1 ЗВ. Постоянната защита включва изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, както и мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения. Съгласно чл.139, ал1 ЗВ поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 се осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго, а в ал. 2 е предвидено, че лицата по ал. 1 поддържат и проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните стени.
От посочените разпоредби се установява, че отговорността за защита от наводнения се носи от собственика на съоръженията.
Не е спорно между страните, че процесното дере е общинска публична собственост. Това се установява и от заключението на вещите лица, като съгласно чл.30, ал.5 ППЗОС не е съставен акт за общинска собственост за дерето.
От заключението на вещите лица се установява, че в Община Варна няма данни кога е почиствана процесната част от дерето преди 19.06.2014г. Установено е също, че дерето е било обрасло с ниска и средновисока растителност, профилът му не е бил почистен и на много места застроен, което е намалило пропускателната му способност. Къщата на ищцата се е намирала непосредствено до дерето, собственост на ответната община, като на дерето е имало плочест водосток с проводимост 5.18 куб.м./сек. при нормативно изискване за проверка за пропускане на 21 куб.м./сек. Падналите валежи в периода от 08:00 часа на 19.06.2014г. до 20.06.2014г. са 74.3 л/кв.м., т.е. не е налице непреодолима сила довела до наводнението и щетите настъпили за ищцата.
Дори да се приеме, че действията на ищцата по изграждане на къщата без строителни разрешения и на границата с процесното дере са незаконосъобразни, то не е налице съпричиняване като основание за намаляване дължимите обезщетения за причинените вреди, тъй като именно ответната община е осъществила бездействие по упражняване контрол досежно незаконно изградените постройки и предприемане на действия по събарянето им. Това поведение на ответната община също е действие на виновно неизпълнение на задълженията за осигуряване поддръжката на отводнителното съоръжение.
Гореописаните бездействия на ответника във връзка с неизпълнение на задължението за разчистване и поддръжка на дерето са довели като пряка и непосредствена последица настъпването на твърдените от ищцата вреди. Дали би се образувала приливната вълна и дали тя би причинила описаните в исковата молба щети за ищцата не може да бъде категорично установено, а могат да бъдат направени само хипотетични предположения, още повече предвид невъзможността да се определи пропускателната способност на процесното дере.
Твърденията на ответника за наличие на бездействие на трето за спора лице по отношение на неурбанизираната част от дерето и наличие на принос за настъпване на вредите от това бездействие не могат да доведат до освобождаване на ответника от отговорност за обезвреда на вредите. Съгласно чл.53 ГПК когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, т.е. дори да се приеме вредите да се причинени и от друго лице, то ответната община отново би отговаряла пред ищцата до пълния размер на дължимото обезщетение, само че солидарно с друг съпричинител на вредите.
От събраните по делото доказателства се установи настъпването на твърдените за ищцата щети причинени от наводнението, в размер не по-малък от претендирания по предявените частични искове.
Пазарната стойност на унищожената къща на ищцата е определена от вещото лице в размер на 9500 лева, като от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява наличие и на движими вещи на стойност не по-ниска от 500 лева – телевизори, печка, хладилник, спалня, секции и други.
Справедливото обезщетение дължимо на ищцата за претърпените от ищцата неимуществени вреди според настоящия състав на съда надхвърля значително предявения частичен иск. В производството са събраните гласни доказателства установяващи негативните промени за ищцата, както е прието и заключението по назначената комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза
Ответната община е изпаднала в забава по отношение на дължимите обезщетения за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди от датата на деликта – 19.06.2014г., съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД. Предявените частични искове за заплащане на обезщетения за забава се явяват доказани по своето основание, а и по своя размер съобразно направените изчисления с достъпния на съда програмен продукт.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на поискани и доказано сторени разноски. Съобразно представения списък на разноските е направила такива в размер на 1500 лева, като разноски в посочения размер следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответната община следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС разноски в размер на 1000 лева – заплатени възнаграждения за вещи лица и 950.94 лева държавни такси по уважените искови претенции или общо 1950.94 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.Ш., с ЕГН ********** *** следните суми:
Сумата от 10000 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 39250 лева, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди – равностойността на погиналия недвижим имот на ищцата: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с административен адрес: гр.***, със застроена площ от 32 кв.м., в следствие на бездействието на ответника за поддържане на дере находящо се в гр.***“ по протежението на ул. „***“ и ул. „***“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018г. до окончателно изплащане за вземането;
Сумата от 3984.41 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 15638.02 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 39250 лева за периода от 20.06.2014г. до 22.05.2018г.;
Сумата от 7000 лева, претендирана като част от вземане в общ размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, поради нейните лични преживявания при наводнението на 19.06.2014г. в кв.*** и поради влошаване на здравословното ѝ състояние след наводнението, които вреди са настъпили в следствие на бездействието на ответника за поддържане на дере находящо се в гр.***“ по протежението на ул. „***“ и ул. „***“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2018г. до окончателно изплащане за вземането;
Сумата от 2789.09 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 7968.42 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20000 лева за периода от 20.06.2014г. до 22.05.2018г.
ОСЪЖДА Община Варна, с административен адрес гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.Ш., с ЕГН ********** *** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: