№ 168
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000167 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 30.11.2020 г. на ответника „Грейт Беър Пропъртис” ЕООД,
чрез назначения му особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК, срещу решението от 25.11.2020 г. по
т. д. № 1602/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-20 състав, с което на осн. чл. 155, т. 3 ТЗ е
прекратено същото дружество по иска, предявен от прокурор при Софийската градска
прокуратура.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел наличието на прекратителното основание по
чл. 155, т. 3 ТЗ спрямо ответното дружество. Сочи се, че наличието на предпоставките на чл. 155,
т. 3 ТЗ нямало за задължителна последица прекратяването на дружеството. Твърди се, че
уведомлението на НАП до СГП било мотивирано с това, че поради липсата на вписан управител,
не било възможно връчването на съответните документи по принудително изпълнение срещу
запорирано имущество по реда на ДОПК. Тази процесуална нужда на НАП обаче можело да се
удовлетвори чрез назначаването на особен представител на дружеството от съда, а не да се търси
цялостна ликвидация и да се назначава ликвидатор. Твърди се, че по този начин щяло да се стигне
до усложняване на търговския оборот в по-голяма степен от необходимата за интереса на фиска.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск.
Прокурорът от Софийската апелативна прокуратура, като представител на ищеца по иска,
1
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея
решение – в сила, като правилно и законосъобразно.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на
осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи
повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в
устните състезания, на които в обжалваното решение е даден отговор. Независимо от това следва
да се добави и следното:
Предпоставките за основателност на предвидения в чл. 155, т. 3 ТЗ конститутивен иск за
прекратяване на ООД са: 1) липсата на вписан в Търговския регистър управител на дружеството,
която следва да е налице към момента на устните състезания, и 2) тази липса да е продължила поне
3 месеца. В конкретния казус и двете предпоставки са налице, което в жалбата не се оспорва. От
вписванията по партидата на ответното дружество е видно, че на 20.03.2018 г. е вписано
заличаване на управителя Ж. И. Т., като и понастоящем друг управител не е вписан, нито
вписването на такъв е заявено. Заличаването е извършено по заявление на самия бивш управител
на осн. чл. 141, ал. 5 ТЗ.
Наведените в жалбата доводи са ирелевантни към основателността на иска по чл. 155, т. 3 ТЗ.
Упражняването на това право от прокурора не е в зависимост нито от евентуално сезиране от
трето лице, нито от съображенията и нуждите на това лице при такова сезиране. По тази причина
изложените в уведомлението на НАП до СГП доводи са без правно значение, а такова значение
имат само предпоставките по чл. 155, т. 3 ТЗ, които са налице. Друг е въпросът, че наличието на
алтернативен способ /този по чл. 11 ДОПК/ за НАП да удовлетвори конкретната си процесуална
нужда по принудителното изпълнение, не води до неприложимост и на възможността по чл. 155, т.
3 ТЗ. Ето защо искът е основателен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СГС – потвърдено, като правилно.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 и 7 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съда разноски в размер на: 1) 40 лв. – за дължимата
държавна такса по въззивната жалба, и 2) 300 лв. – разноски за заплатеното от бюджета
2
възнаграждение на назначения особен представител.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 25.11.2020 г. по т. д. № 1602/2020 г. на Софийския градски
съд, VІ-20 състав.
ОСЪЖДА „Грейт Беър Пропъртис” ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район „Възраждане“, бул. „Инж. Иван Иванов“ № 70Б, ет. 3, да заплати
по сметка на Софийския апелативен съд сумата 40 лв., представляваща държавна такса по
въззивната жалба, и сумата 300 лв., представляваща разноски за заплатеното от бюджета
възнаграждение на назначения му особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3