Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр. Велико Търново, 4.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на тридесет и първи март
две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Д.К.
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия К. адм.
дело №18 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл.
77, ал.1 от ЗУО.
Образувано е по жалба на ЕР БЪЛГАРИЯ ООД гр. ГР...чрез
адв. Т.К. САК с адрес *** против Решение № 04-ДО-873-00/10.12..2021г. издадено
от Директор на РИОСВ В. Търново, с което във връзка с подадено на основание чл.
68 и чл. 69 от ЗУО от дружеството заявление с вх. № 3045/1/ от 12.11.2021г. с
приложени към него документи за издаване на разрешение по чл. 67 от ЗУО ,е
постановен отказ за неговото издаване.
Жалбоподателят поддържа, че административният акт е издаден при съществени процесуални нарушения, тъй като органът не е изяснил правилно фактическата обстановка преди да се произнесе по заявлението- нарушение на чл. 35 от АПК. Самият съставен констативен протокол се явява порочен документ, , издаден при невярно отразяване на фактите от реалността, и но и при съществено нарушение на процесуалните изисквания, като например при проверката не е присъствал представител на жалбоподателя, не е бил предявен на дружеството, не е даден срок за отстраняване на допуснатите нередности. В КП се посочват две групи факти, послужили на органа да постанови обжалвания отказ. Първата са , че не е била обособена разграничена зоната, която ще се ползва от заявителя, което не отговаря на истината. Но дори това да не е направено, това не представлява послужване с неверни данни, както е посочено в решението. Не съответстват на истината и втората група факти, че при огледа не е било установено наличието на описаните в заявлението хидравлични ножици и топкови мелници или наличието на други съоръжения за третиране на отпадъци. Въпреки данните в заявлението, че двете топкови мелници се намират в сутерена на сграда, построена на площадката и показанията на присъствалите на проверката работници, че предстои техния монтаж,а хидравличните ножици и други оборотни инструменти са налични, АО е направил извод за деклариране на неверни обстоятелства. Намира, че в ЗУО не е налице правна норма, която да задължава заявителя към момента на проверката да осигури работещо оборудване. Напротив, ако същите са работещи, то той би подлежал на санкция като извършващ дейност, за която няма разрешение. За доказване на това свое твърдение жалбоподателят е приложил към жалбата актуални снимки за местоположението на мелниците, фактури за закупуването им. Освен това жалбоподателят намира, че дори и въпросното оборудване да не е било налично, то проверяващите е следвало да дадат предписания за тяхното осигуряване, или това да е условие в издаденото разрешително, а не веднага да се постановява отказ. Освен това дори да е налице липсата на оборудване, тое необходимо само за четири кода отпадъци от отработени катализатори третирането на които няма да може да стане по описания в заявлението метод,но не и по отношение всички заявени над 30 кода отпадъци. По този начин са били нарушени основните принципи на административния процес. Освен това съгласно чл. 75, ал.1, т. 7 от ЗУО, ако операторът не е започнал дейността си три години от издаване на разрешителното, това ще доведе до неговото отнемане. Налице и нарушение на изискването за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като в оспорваното решение не са посочени подробно фактите и правните изводи. Решението е постановено и при грубо нарушение на материалния закон. В решението е посочено използване на неверни данни в заявлението, докато правната норма на чл. 71, ал. 4, т. 3 от ЗУО изисква заявителят да си е послужил с неверни данни. Освен това неверни биха били данните, ако жалбоподателят не притежаваше нужното оборудване, а е декларирал такова, а не липсата на негов монтаж. По тези съображения от съда се иска да отмени постановения отказ за издаване на разрешително и преписката се върне на административния орган за постановяване на положителен акт.
В о.з. се представлява от адв.К., която поддържа така подадената жалба по направените в нея оплаквания и допълнително изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира се заплащането на направените по делото разноски, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответната по жалбата страна – Директор на РИОСВ – гр.Велико Търново чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Счита, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Спазено е и изискването за форма, тъй като в решението са изложени фактическите констатации, които съответстват на приложения по делото КП , както и правните изводи на органа. Претендира заплащането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като взе предвид доводите на страните , прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното :
Жалбоподателят е подал Заявление вх.№ 3045/1/12.11.2021г. за издаване на разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци на основание чл. 68, ал.1 от ЗУО във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО. От дружеството е посочена площадка, стопанисвана от него, където ще бъдат извършвани дейностите по утилизация на отпадъците , гр. Г. Оряховица, област В. Търново, ул.“Св. Княз Борис !“ № 51, сграда с идентификатор 16359.512.72.1- ½ част от закрито помещение с площ от 250 кв.м. и ½ от склад с площ от 80 кв.м. или 165 квм. Закрити площи и прилежащите открити такива от около 20 кв.м.- т.1 1 от Заявлението. В т.1.2 от Заявлението жалбоподателят е посочил вида, кода и наименованието, както и количеството, произхода на отпадъците, дейностите по третиране, за които кандидатства. Изрично е посочено ,че са заявени дейности по третиране и оползотворяване на 16 групи отпадъчни потоци, извън тези от черни и цветни метали. С него е поискано и издаване на разрешение за дейности по третиране и оползотворяване на отпадъци от черни и цветни метали за общо 20 броя кода отпадъчни потоци, подробно посочени в т.1.3 от Заявлението .В т.II от него са описани подробно методите и технологиите за третиране на отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията. Заявените дейности са R12,R13на отпадъци от автомобилни катализатори, ИУЕЕД,НУБА,ОЧЦМ. За площадката на която ще се извършват дейностите, на посочения по – горе адрес е конкретизирано, че същата е оградена, ще бъде означена с табела и надпис на оператора, дейността му и посочено работно време. Посочено е още, че площадката ще бъде оборудвана с електронна везна за измерване на постъпващите количества и ще бъде осигурено 24 часово наблюдение, както и ежедневен визуален контрол за правилното съхраняване и недопускане на смесване на опасни с неопасни отпадъци. Съхранението на постъпилите отпадъци ще бъде на обособени места, които ще бъдат оборудвани с контейнери, обозначени с табели с надпис на кода и наименованието на отпадъка, за недопускане разпиляване на такива на площадката и извън нея. По отношение на четири кода от заявените общо 36 , представляващи отпадъци от отработени катализатори код 16 08 01,16 08 02,16 08 03, 16 08 07 е направено уточнение, че дейностите с тях включват сортирането на приетите автомобилни катализатори, тяхното разглобяване, рязане. Като за тази цел е обособено място с нужните технически съоръжения – режещи инструменти и топкови мелници и с обозначено с табела код и наименование на отпадъка. Посочено е , че механично ще се отделя металната част от керамичната, която ще постъпва в 2 бр. топкови мелници, където ще се смила до постигане на определени размери. Същите са оборудвани с прахоуловител , като уловените от него частици ще се връщат в смляната керамична част и ще бъдат подготвяни за следващ етап. Отделените метали ще се съхраняват на обособени места и съдове до предаването им за последващо третиране от лица , притежаващи съответните разрешителни документи. Съоръженията за третиране на отпадъци от автомобилни катализатори са – електрически, хидравлични ножици, тип крокодил 2 бр, топкови мелници 2 бр с капацитет 200 кг/ч. Допълнително към Заявлението е приложено Описание на метода за третиране на отпадъците, договор за наем на имота, скица на същия. От страна на АО е прието, че Заявлението, заедно с приложенията към него отговарят на изискванията на закона, както предвижда чл. 70, ал.1 от ЗУО, а на основание чл. 70, ал.2 от ЗУО на мястото на площадката е извършен оглед от Инспектори от РИОСВ , съвместно с представители на сектор „Криминална полиция“ РУ гр. Г. Оряховица, като резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № УО-ФБ-76/29.11.2021г. От същият се установяла, че на площадката не са били налични описаните в заявлението 2 бр. електрически, хидравлични ножици, 2 бр топкови мелници, не са дадени предписания и срок за тяхното представяне . Проверката е извършена в присъствието на работници на жалбоподателя, които са посочили , че са налични двете мелници, намиращи се в помещението, неразопаковани, които ще бъдат въведени в експлоатация. Изрично в КП е посочено, че при огледа се установява наличие на 3 бр. метални елементи с неясно предназначение, несвързани помежду си и във видимо неработещо състояние и опаковани в полиетиленово фолио. КП не е връчен на представител на дружеството, това е станало по- късно при изрично настояване от страна на Управителя.
С вх. № 2912/10.11.2021г. жалбоподателят е уведомил, че ПИМК РЕЦИКЛИНГ ГРУП ЕООД е направил изменение и допълнение на Разрешение № 04-ДО-868-00/30.6.2021г. като е намалил площта с ½ идеална част, като за останалата ½ жалбоподателят ще подаде заявление по чл. 67 от ЗУО, при което по подаденото инвестиционно предложение, следва да се добави като Възложител и самия жалбоподател.
Въз основа на КП ,Директор на РИОСВ В. Търново е издал процесното Решение, с което е отказал на дружеството да му бъде издадено исканото разрешително, тъй като заявителят си е послужил с неверни данни. Изрично в мотивите на акта е посочено, че по време на проверката на 29.11.2021г. на площадката било констатирано , че в имота не е обособена и разграничена зоната , която ще се ползва от заявителя, и при огледа не е констатирано наличието на заявените ножици и топкови мелници.
В заявлението са посочени методите и технологиите за третиране на отпадъците съгласно посочената таблица, както и основните процеси за дейността на площадката. В раздел III – номер на постановено решение по оценка въздействието върху околната среда (ОВОС), е цитирано Решение №ВТ-16-ПР/2021г. на Директор на РИОСВ – В.Търново, с което на основание чл.93, ал1,т.1 ,ал.3 и ал.6 от ЗООС е приел, че не е необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение на ПИМК РЕЦИГЛИНГ ГРЕП ЕООД, към което се е присъединил и жалбоподателя. Административният орган като е съобразил така заложения предмет на дейност по инвестиционното предложение, както и обстоятелството, че негодните за употреба части и елементи на МПС ще бъдат предавани на лица, притежаващи съответните разрешителни за отпадъци, е мотивирал извода си, че в случая не е необходимо извършване на ОВОС, тъй като инвестиционното предложение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, представляващи предмет на опазване в защитената зона.
В хода на съдебното дирене са изслушани свидетели, чиито показания ще се ценят заедно с всички събрани по делото доказателства. Първият Иван Мичев, е работник при жалбоподателя, присъствал на проверката , който заявява ,че към този момент не е имало на площадката отпадъци, машината за мелене на отпадъци не е работила, макар по принцип да работи. Твърди, че има по- малка машина за катализатори и прахосмукачка към голямата и към момента на проверката всички това е било налично.
Разпитани като свидетели са и двамата Инспектори при РИОСВ съставили КП, като В.Б. потвърждава извършените от тях констатации, като посочва, че по време на проверката е нямало представител на жалбоподателя, а само двама негови работници, на които КП не е предявен. На стр.2 от КП е изрично посочено какво е намерено в помещението на площадката, няма спомен дали лицето, което е присъствало е дало някакви разяснения. Св. Ф. Е., посочва, че Управителят на дружеството не е бил уведомен за деня на проверката на 29.11.2021г. , тъй като липсва такова законово задължение. На проверката е имало двама работника, които не са представили нищо, не им е бил връчен КП, като Управителят е запознат с него в последствие. Счита, че няма задължение да го уведомяват, като посочва, че Протоколът е бил съставен от св.Б. и подкрепя всички установено в него. На място са установили три елемента плюс отпадъци, но на това място има и друга действаща фирма, за която има издадено разрешение. Св. К. , работи в РУ гр. Г. Оряховица, като същият е оказвал съдействие на проверяващите и е подписал КП. Същият е установил самоличността на двамата работника, които не са му представили трудов договор.Св.М., е началник сектор „Криминална полиция“ , като уточнява, че проверката е била по повод подадено заявление за разрешение за работа с отпадъци. Потвърждава всички констатации, като посочва, че на площадката е нямало технологично свързани машини и съоръжения. Мисли, че по- късно се е появил Управителя Ибрямов.
Представени са нови писмени доказателства: Разрешително за дейности с отпадъци, дадено на ПИМК РИЦИГЛИНГ ГРУП ЕООД, което и към настоящия момент извършва дейност на посочената площадка, като описаните методи и съоръжения в неговото заявление са идентични с тези на жалбоподателя. Представени са ЧМР и фактури за закупуване на описаното в Заявлението оборудване.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Оспорването е направено от надлежна страна- адресат на ИАА, който има за него отрицателно съдържание и по този начин обосновава наличието на правен интерес, подлежащ на съдебен контрол съгласно чл.78, ал.13 във вр. с чл. 79, ал3 от ЗУО , поради което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е
Нормата на чл. 168 от АПК посочва, че съдът следва служебно да провери всички отменителни основания, дори и тези , които не са посочени от жалбоподателя. Съгласно правомощията си по чл.146 от АПК съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган (т. 1), в съответната форма (т. 2), допуснато ли е съществено нарушение на административно-производствени правила при издаването му (т. 3), налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби (т. 4) и несъответствие с целта на закона (т. 5), Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт съгласно чл. 142, ал.1 от АПК.
Процесният изричен отказ е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 4 вр. с чл. 67, ал.1 от ЗУО Директор на РИОСВ гр. В. Търново в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Индивидуалният административен акт е издаден в изискуемата от закона форма като е спазено изискването за мотивираност на отказа за издаване на разрешение съгласно чл. 71, ал.1 от ЗУО. Решението съдържа фактическите и правни основания взети предвид от административния орган при издаването му и е формулирана ясна разпоредителна част за отказ за издаване на разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци по подаденото от жалбоподателя заявление. Неправилно установената фактическа обстановка, неверните правни изводи не се отнасят към изискванията за форма, а към тези за материална законосъобразност на акта. АО е приел, че при извършената проверка липсват описаните в заявлението съоръжения, поради което е формирал извод, че жалбоподателят е подал заявление с неверни данни, като само на това основание следва да му бъде отказано издаването на ИАА.
Настоящата инстанция намира, че процесното решение не е издадено при съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на ИАА, доколкото правото на защита е било силно накърнено. Не се споделят доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че въпреки наличието на правомощие на АО да извършва първоначална проверка по подадено заявление съгласно чл. 70, ал.2 от ЗУО, не са спазени както общите правила, визирани в АПК, така и специалните такива предвидени в чл.119, ал.3, вр. с ал.1 от ЗУО. Факт е, че жалбоподателят не е уведомен за извършваната проверка на място, същата се е извършена в отсъствието на негов законен представител. Доколкото обаче е налице специална норма в ЗУО чл.119, ал.3 вр. с ал.1 , след като КП е съставен в присъствието на двама свидетели- служители на РУ Г. Оряховица, разпитани в хода на съдебното дирене, което е изрично изискване на закона, при липса на представител на заявителя, то не са налице съществени нарушения на процесуалните норми. Невръчването на КП също не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като той не подлежи на самостоятелно обжалване, а неговите констатации могат да бъдат оборени с всички процесуални средства в развилото се съдебно производство. По делото не се доказа, че разпитаният свидетел и другият присъствал на проверката са служители на жалбоподателя, тъй като не са представени трудови договори, а както е посочил и самият ответник за същата площадка има издадено разрешение на друга фирма. След като този факт не е бил доказан и пред проверяващите, доколкото служителите на РУ гр. Г. Оряховица само са установили самоличността на свидетелите. Неотбелязването в КП на техните заявления, неподписването на същия от тях също не е съществено нарушение, доколкото както се посочи по- горе по никакъв начин не е доказана връзката им с жалбоподателя. Не може да се ползва и презумпцията, че след като се намират в обект на жалбоподателя, то такава връзка съществува, защото за същия имот има разрешение за друга фирма. Не се споделя и доводът, че е налице такова съществено нарушение, доколкото като страна в административното производство, жалбоподателят е следвало да бъде уведомен, че искането му не отговаря на закона като му се даде подходящ срок за отстраняване на недостатъците. Никъде в обжалвания акт, нито в КП е прието, че подаденото от жалбоподателя Заявление не отговаря на изискванията на чл. 68 от ЗУО, нито, че към него не са представени изискуемите от чл. 69 писмени доказателства. Следователно не е налице нарушение на чл. 30, ал.2 от АПК. Правото му да прави възражения по събраните доказателства чл. 34, ал.1 и ал. 4 от АПК, възможност да ангажира доказателства в подкрепа на своите твърдения не е било препятствано, тъй като самият жалбоподател никъде не твърди, че не е знаел за проверката. Напротив по делото има множество доказателства, които са представени допълнително към заявлението напр. промяна на възложителя в изготвеното становище и други. Няма и нарушение на чл. 35 от АПК, че ИАА се издава само след като се установи вярната фактическа обстановка, тъй като основната част от фактите не се оспорват от жалбоподателя: че на площадката няма разграничение кои площи ще се ползват от жалбоподателя и кои се ползват вече от получилия разрешение, не са представени доказателства по какъв начин са уредени отношенията между него и другото дружество, още повече , че в представените към жалбата товарителници и фактури, не фигурира жалбоподателят, а другата фирма. Правилно е установено, че е налице пълна идентичност на заявената площадка, както и на декларираното техническо оборудване за извършване на дейности по утилизация на отпадъци. В хода на съдебното дирене не е извършено пълно насрещно доказване, че посоченото оборудване е закупено и доставено, тъй като от снимките и свидетелските показания не може да се направи еднозначен извод, че се касае за техника на жалбоподателя, а не на другото дружество. В този смисъл относимо се явява представеното по делото заявление на Пимк рециклинг груп ЕООД като при съпоставка на двете се установява пълна идентичност. Не са нарушени принципите за законност чл. 4 АПК , за съразмерност и добросъвестност чл. 6 АПК, за истинност чл. 7 АПК , за достъпност и публичност чл. 12 АПК.
По приложението на материалния закон съдът намира следното: След като заявителят е изпълнил задължението си по §7, ал.1 от ЗУО /обн. ДВ бр. 53/2012 г./, като е подал заявление за издаването на разрешение на основание чл. 68, ал.1 от ЗУО във връзка с чл. 35, ал.1, т.1 от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъците, то съгласно чл. 67 и сл. От ЗУО органът е бил длъжен да извърши проверка дали заявлението има законово регламентираното съдържание по чл. 68 от ЗУО; приложени ли са изискуемите се документи по чл. 69 ЗУО; да прецени съответствието на заявлението и съпътстващата го документация с изискванията на ЗУО и да се произнесе с решение по чл. 71 от ЗУО. В този смисъл основание за отказ за издаване на разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци по чл. 67, ал.1, т.1 от ЗУО би могло да бъде само установено от административния орган наличие на обстоятелства, регламентирани от закона като правоизключващи такива по см. на чл. 71, ал.3,т.1-7 от ЗУО за издаване на разрешителен административен акт.
В случая се твърди че е налице основанието , визирано в разпоредбата на чл. 71, ал. 4,т.3 от ЗУО, а именно „ използване на неверни данни“. В ЗУО няма легално определение за неверни данни, поради което се търси смисъла на това понятие в други нормативни актове. Споделя се становището на жалбоподателя, че най общо това може да се определи като деклариране на информация, която действително не отговаря на обективната истина. Съдът намира, че в атакуваното решение подробно е мотивирано приетото от ответника „използване на неверни данни“. Както се посочи по- горе заявлението на жалбоподателя е напълно идентично с това на Пимк рециклинг груп ЕООД , при което както правилно е посочил АО липсват каквито и да било правни или фактически обособявания на площадката, която ще се ползва от самия жалбоподател. Не се опроверга и втория факт, а именно липсата на площадката на декларираното оборудване, тъй като само от показанията на свидетел, за който не е ясно при кое дружество полага труд, че има някакви елементи на площадката, за които отново не е ясно каква собственост са. Следователно настоящата инстанция намира за доказано от страна на АО, че жалбоподателят е ползвал неверни данни, тъй като е декларирал съоръжения и площадка, които са собственост на трето лице.
Не се споделя и доводът, че след като посочените съоръжения ще се ползват само за четири кода отпадъци, то следва да се постанови частичен отказ. Основният аргумент на АО за постановяване на отказ, както се посочи по- горе липсата на правно или фактическо обособяване на неговата площадка от тази на Пимк рециклинг груп ЕООД , за което има вече издадено разрешение. Или този начин се доказва наличието на неверни данни за всички декларирани от жалбоподателя кодове.
След като е доказано наличието на нормативно регламентираните
материалноправни основания за постановяване на решение за отказ да бъде разрешено
извършването на дейности по третиране на отпадъци от дружеството заявител,а
именно чл. 71, ал.4, т-. 3 от ЗУО, то постановеният отказ се явява и материално
законосъобразен.
Обжалваното Решение е постановено и в съответствие с целите на закона,
доколкото разрешаването на извършването на дейности по третиране на отпадъци се
допуска само след преценка доколко тези дейности биха оказали отрицателно
въздействие върху околната среда.
По тези съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК право на разноски има ответникът, като в случая следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от ЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на сто лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕР БЪЛГАРИЯ ООД гр. ГР...чрез
адв. Т.К. САК с адрес *** против Решение № 04-ДО-873-00/10.12..2021г. издадено
от Директор на РИОСВ В. Търново, с което във връзка с подадено на основание чл.
68 и чл. 69 от ЗУО от дружеството заявление с вх. № 3045/1/ от 12.11.2021г. с
приложени към него документи за издаване на разрешение по чл. 67 от ЗУО ,е
постановен отказ за неговото издаване.
ОСЪЖДА ЕР БЪЛГАРИЯ ООД гр. ГР...да заплати
на РИОСВ гр.В. Търново разноски в производството в размер на сто лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
/
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
/