Определение по дело №2183/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3223
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия: Александър Валентинов Цветков
Дело: 20213100502183
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3223
гр. Варна , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502183 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от ПЛ. П. П., чрез процесуален
представител адв. Ц.Б., срещу Определение № 3370/15.07.2021 г., постановено по гр. дело №
6136/2021 г. по описа на ВРС, с което производството по делото е спряно на основание чл.
633, вр. с чл. 631, ал.1, изр. I от ГПК до произнасянето на СЕС по дело № С –262/20,
образувано по преюдициално запитване на РС - Луковит.
Жалбоподателят обосновава становището си за допустимост на подадената частна
жалба по съображения, че обжалваното определение неоснователно прегражда по-
нататъшното развитие на делото. Счита, че по отправеното преюдициално запитване ще се
даде задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а няма да бъде разрешен правен
спор със сила на пресъдено нещо, поради което не са налице основания за спиране на
производството. По изложените съображения за неправилност на съдебния акт отправя
искане за неговата отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – гр. София, чрез юриск. Силвия Петров, с който се излагат
твърдения за недопустимост и неоснователност на частната жалба.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за допустима и основателна, поради следните съображения:
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на искова
молба, подадена от ПЛ. П. П., чрез адв. Цв.Б., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на
1
населението“ да заплати на ищеца сума в общ размер на 1383,07 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от
01.01.2018 г. до 10.07.2020 г.
Първоинстанционният съд е приел, че въз основа на преюдициално запитване на РС
Луковит по идентичен казус, пред Съда на ЕС е образувано и е висящо дело № С - 262/20,
чието задължително тълкуване е от значение за правилното решение на делото. По
посочените съображения и на основание чл. 633 вр., чл. 631, ал. 1, изр. I от ГПК е обосновал
наличието на предпоставки за спиране на исковото производство до произнасяне на СЕС по
посоченото дело.
Настоящият въззивен състав не споделя изразеното от насрещната страна по частната
жалба становище за необжалваемост на постановеното първоинстанционно определение.
Това е така, защото с оглед принципа за процесуална автономия държавите-членки са
свободни да уредят процедурните правила за разглеждане на делата съобразно
националното си законодателство и при отчитане на принципите на ефективността и
равностойността в правото на ЕС. Доколкото в последното не е налице изрична правна
уредба, касаеща обжалваемостта на актовете, с които се спира производството до
произнасяне на Съда на ЕС по преюдициално запитване, отправено по друго дело,
приложение намира единствено националната правна уредба. С разпоредбата на чл. 631, ал.
1, изр. II от ГПК е изрично е предвидено, че не подлежи на обжалване определението, с
което се спира делото поради отправяне на преюдициално запитване, хипотеза неприложима
към настоящия случай, в който тълкуването е поискано по друго дело и от друг съд.
Посочената правна регламентация не може да бъде приложена и по аналогия заради
спецификите, с които се отличават двете производства, доколкото при отправяне на
преюдициално запитване по висящо дело страните разполагат с правомощие да изразят
становище пред Съда на ЕС относно допустимостта на запитването, включително и да
оспорят връзката между него и предмета на делото. С подобно право обаче те не разполагат,
когато искането за преюдициално тълкуване е отправено по друго дело, тъй като не са
легитимирани да участват в производството пред Съда на ЕС. Ако се отрече възможността
им да обжалват определението за спиране това би ги лишило от годно правно средство за
защита, а въпросът за съществуването на връзка между делото и поставените за тълкуване
въпроси, който е решаващ за неговата допустимост, не би подлежал на проверка нито от
СЕС, нито от по-горна инстанция на българския съд. Подобна ситуация, лишаващата
страната от право на защита не следва да бъде допускана, тъй като въпросът за
преюдициалността на поставените въпроси с разглежданото от съда дело е от решаващо
значение за извода относно наличието или отсъствието на основания за спирането на
последното, поради което същият следва да подлежи на проверка от въззивна или
касационна инстанция. В посочения смисъл е и становището, поддържано в правната
доктрината от Корнезов, Александър, Преюдициално запитване до Съда на Европейския
Съюз, София, 2012 г., 204 с., според което инстанционният контрол в изложената хипотеза е
допустим и се свежда до това дали предстоящото преюдициално заключение на СЕС е от
значение за решаване на делото или дали в отправеното запитване се поставя въпрос за
съответствие на приложим по делото закон с правото на Съюза.
В процесния случай не е налице отношение на обусловеност между поставените по
дело № С 262/20 въпроси и правилното разрешаване на висящия пред Варненския районен
съд правен спор. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с който се претендира осъждане
на ответника да заплати на ищеца парична сума, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
нощния труд с коефициент 1.143, докато преюдициалното запитване е за тълкуване на
2
Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време и съответствието им с националното законодателство, и в
частност – продължителността на нощния труд, полаган от полицаи и пожарникари.
Постановяването на преюдициално заключение по поставените въпроси не касае пряко
дължимостта на претендираното допълнително възнаграждение нито начина на изчисляване
на същото при наличието на позитивна вътрешна нормативна уредба. Тълкуването, което
Съда на ЕС предстои да извърши няма да се отрази върху изхода на спора, висящ пред
българския съд поради изложените съображения за липса на обусловеност между него и
поисканото тълкуване на нормите от директивата.
Като е приел, че съществува връзка на преюдициалност между тях и е спрял
производството, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който
подлежи на отмяна.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3370/15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6136/2021
г. по описа на ВРС, с което производството по делото е спряно на основание чл. 633, вр. с
чл. 631, ал.1, изр. I от ГПК до произнасянето на СЕС по дело № С –262/20, образувано по
преюдициално запитване на РС - Луковит.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3