РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 13362 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 376374 от 31.03.2018 г., постановено по гр. д. № 77891/2015 г., по
описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав, са
отхвърлени предявените от „М К.“ ЕООД, ЕИК ********срещу етажните собственици на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „********, представлявани от управителя на етажната
собственост Р.В.Д.искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, за отмяна на
решенията на взети от общото събрание на етажните собственици, проведено на
19.11.2015 г.
С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
„М К.“ ЕООД е осъден да заплати на етажните собственици на сграда, находяща се
в гр. София, ул. „********, представлявани от управителя на етажната
собственост Р.В.Д.и разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно
представения от ответника списък за разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „М К.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и съображения за необоснованост.
В жалбата се навеждат съображения, че проведеното на
19.11.2015 г. общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в
гр. София, ул. „******** е свикано в нарушение на императивни норми на ЗУЕС,
поради което взетите на него решения са порочни и следва да бъдат отменени. В
тази връзка се посочва, че представеният от ответниците протокол за отправяне на покана за общо събрание
на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******** е
съставен единствено за целите на делото и с него се имитира спазване на
процедурата по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС.
Излагат се съображения, че не е спазена процедурата по чл. 16, ал. 1 ЗУЕС, а именно общото събрание да бъде проведено на подходящо място в етажната
собственост, прилежащата ѝ площ или близо до нея, като се посочва, че
мястото на провеждане на процесното общо събрание е жилище в сграда в режим
етажна собственост, поради което представителят на ищцовото дружество е бил
лишен от възможността да намери мястото на провеждане на общото събрание.
Навеждат се доводи, че М.Б.не е представлява
надлежно баща си П.Б, тъй като видно от приложеното към отговора на исковата
молба пълномощно, същото няма нотариална заверка на подписа, каквато се изисква
съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС. В тази връзка се посочва още, че
учреденото от П.Ба в полза на М.Б.право на ползване не е било вписано в Имотния
регистър към Агенция по вписванията към датата на провеждане на процесното общо
събрание, поради което М.Б.не е имала право да представлява притежаваните от
баща ѝ 17,76 идеални части от сградата без да има изрично нотариално
заверено пълномощно. Във връзка с горните съображения се навеждат твърдения, че
при ненадлежно представителство на идеалните части на П.Б на процесното общо
събрание са присъствали не 83,76 % идеални части от общите части на сградата, а
по-малко от 67 % идеални части от общите части на сградата, поради което е
следвало събранието да бъде отложено с час, което не е направено.
В жалбата се излагат и съображения, че протоколът от
проведеното на 19.11.2015 г. общо събрание не е изготвен в законоустановения в
чл. 16, ал. 6 ЗУЕС 7-дневен срок от провеждането на
събранието.
Твърди се, че писмото на СО, район „Възраждане“ не представлява заповед
по чл. 49, ал. 4 ЗУЕС и не задължава етажните собственици по никакъв начин.
Навеждат се съображения, че ремонтът не е бил
необходим или неотложен, а се касаело за извършване на полезни разноски.
Излагат се твърдения, че от страна на ответника не
са представени фактури, разписки или платежни нареждания за разходите за
ремонт.
По отношение на решението за „одобрение“ на вече
получен заем по т.4.1 от протокола за проведеното процесно общо събрание се
поддържа, че при липса на императивно изискуемото мнозинство за подобно
решение, предвид липсата на надлежно упълномощаване от страна на етажния
собственик П.Ба, то и това решение на общото събрание е незаконосъобразно.
Моли се за отмяна на обжалваното решение, като се претендират и разноски
за първата и въззивна инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул.
„********. В отговора се излагат съображения, че проведеното на 19.11.2015 г.
общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „********
е свикано и проведено законосъобразно, като се посочва, че поканата за същото е
една, с едно и също съдържание и е изпратена по имейл единствено за улеснение
на етажните собственици и за да могат същите да присъстват на общото събрание.
Посочва се, че въззивникът не оспорва в исковата си молба, че е бил надлежно
уведомен за датата, мястото и часа на провеждане на Общото събрание, както и че
не сочи причина за неявяването си на същото. Поддържа се, че е бил налице
законоустановения кворум за провеждане на събранието и за приемане на взетите на
него решения.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване
на първоиснтанционното решение. Претендират се разноски.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд служебно се произнася по валидността на атакуваното пред
него решение, по допустимостта само в обжалваната част, а по отношение на
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл. 269 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл.
272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на
етажната собственост всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на Общото събрание на етажната собственост, като съгласно разпоредбата
на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването на
решението.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
законосъобразността на решения на общото
събрание на етажните собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул. „********,
приети на 19.11.2015 г. и обективирани в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от протокол от
19.11.2015 г. Между страните по делото не е
спорно, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 20.04.2007 г. се установява, че ищецът „М К.“ ЕООД е собственик на
самостоятелен обект в сградата, находяща се в гр. София, ул. „********, а
именно: четвърти тавански етаж от четириетажна жилищна сграда със сутерен,
находяща се в гр. София, ул. „********, поради което същият е легитимиран да
оспори взетите от общото събрание на етажната собственост решения по реда на
чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Исковете са предявени в преклузивния срок, установен в чл.
40, ал. 2 ЗУЕС, поради което са допустими и съдът следва да се произнесе
относно законосъобразността на взетите на 19.11.2015 г. решения на общото
събрание, на основанията, заявени в исковата молба.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание се
свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която
се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7
дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа.
Изискването за посочване в поканата на лицата, които свикват общото събрание, и
за полагане на подпис от тези лица, е свързано с разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС, в която са посочени лицата, оправомощени да свикат общо събрание. В
настоящия случай в представената по делото покана за свикване на общо събрание
е посочено, че управителят на Етажната собственост – Р.Д.свиква общо събрание
на етажната собственост на 19.11.2015 г. от 18:00 часа, при определен дневен
ред. Видно от съдържанието на поканата, в нея е уточнено, че общото събрание се
свиква от управителя на етажната собственост – Р.Д.. Видно от приобщения към
доказателствения материал по делото протокол от 11.11.2015 г., който не е
оспорен от ищеца, се установява, че покани за Общо събрани на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. „******** са залепени на 11.11.2015
г. в 18:00 часа на електрическото табло, намиращо се във входния коридор на
сградата, на вратата на ресторанта, намираща се на първия етаж на сградата и на
врата на апартамента, находящ се на четвъртия етаж от сградата, който се
установи от доказателствата по делото, че е собственост на ищеца в настоящото
производство. Обстоятелството, че поканите са залепени от управителя на
етажната собстеност на местата посочени в протокола от 11.11.2015 г. е
удостоверено и от подписа на присъствал при залепянето свидетел, а именно
лицето Иван Иванов. Ето защо, въззивният съд намира за неоснователни доводите
на ищеца за допуснато нарушение на чл. 13 от ЗУЕС при свикване на общото
събрание на етажната собственост.
По отношение възражението на въззивника, че не е спазена процедурата по
чл. 16, ал. 1 ЗУЕС, а именно относно мястото на провеждане на процесното общо
събрание, настоящият въззивен състав намира същото за неоснователно, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУЕС Общото
събрание се провежда на подходящо място в етажната собственост, прилежащата
ѝ площ или на друго място в близост до нея. Видно от представените по
делото и приобщени към доказателствения материал протокол за общо събрание от
19.11.2015 г. и покана за участие в общо събрание от 11.11.2015 г., се
установява, че процесното общо събрание е проведено в апартамент собственост на
Р.Д., находящ се на етаж 3 от жилищната сграда в гр. София, ул. „********. Това
обстоятелство не се оспорва от въззивника, видно от изложеното, както във
въззивната му жалба, така и в исковата молба. Предвид горното, по становище на
настоящият съдебен състав горепосоченото място на провеждане на общото събрание
попада в обхвата на легалната дефиниция, доколкото попада в етажната
собственост и в закона няма изрично изискване място на провеждане на общото
събрание да е обща част от сградата, поради което се налага извод, че липсва
законова пречка общото събрание да бъде проведено в самостоятелен обект от
сградата етажна собственост, доколкото същият представлява място от етажната
собственост по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗУЕС.
По отношение на възражението, че събранието е
проведено без да е бил налице изискуемия, съгласно ЗУЕС кворум, въззивният съд
намира следното:
Видно от събраните по делото писмени доказателства,
в това число протокол за проведено на 19.11.2015 г. общо събрание на етажната
собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******** и списък на
етажните собственици, присъстващи на общо събрание на собствениците на етажната
собственост, находяща се в гр. София, ул. „******** на 19.11.2015 г. на
събранието са присъствали В.Е.П., Р.Д.и М.Б.. Видно от приобщения към
доказателствата по делото нотариален акт № 131, том II от 17.10.2014 г. на нотариус Р.Р.с рег. № 203 в Нотариалната камара се
установява, че на 17.10.2014 г. В.П.е придобила 26 % идеални части от общите
части на сградата, находяща се в гр. София, ул. „********. Към 17.10.2014 г. В.П.е
била в граждански брак с лицето А.М.Й.Х.видно от представеното по делото
удостоверение за сключен брак № 25/2007 г. на служба по гражданско състояние Г.ам
Т., поради което се налага извод, че имотът е придобит в режим на СИО. С
потвърждение от 10.02.2016 г. А.Х.е потвърдил всички действия извършени от
съпругата му във връзка с управлението на собственото им жилище, находящо се в
Република България, гр. София, ул. ********. От горните установени по делото
обстоятелства се налага извод, че В.П.е представлявала 26 % идеални части от
общите части на процесната сграда на проведеното на 19.11.2015 г. общо
събрание. От представените по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот от 23.09.1983 г. и удостоверение за наследници № 003159 от 05.10.2007 г.
за лицето М.И.Д.по делото се установява, че Р.В.Д.притежава 11,25 % идеални
части от общите части на процесната сграда, а М.М.Д.притежава 3,75 % идеални
части от общите части на процесната сграда. С пълномощно от 19.02.2015 г. М.М.Д.е
упълномощила майка си Р.В.Д.да я представлява пред общото събрание на етажната
собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. ******** в качеството
ѝ на съсобственик на самостоятелен обект в сградата, с право да взима
всякакви решения от името и за сметка на упълномощителя. От нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 43, том I, рег. № 756 от 10.02.2006 г. на нотариус Д.Т., рег. № 041 в НК се
установява, че на 10.02.2006 г. Ч.А.Р.е придобил 25 % идеални части от общите
части на сградата, находяща се в гр. София, ул. ********. С представено по
делото пълномощно с нотариална заверка на подписа от 14.01.2015 г. Ч.А.Р.е
упълномощил Р.В.Д.да го представлява пред общото събрание на етажната
собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. ******** в качеството му на
собственик на самостоятелен обект в сградата, с право да взима всякакви решения
от името и за сметка на упълномощителя. От горното се налага извод, че Р.В.Д.е
представлявала 40 % идеални части от общите части на процесната сграда на
проведеното на 19.11.2015 г. общо събрание. Видно от нотариален акт за
учредяване на вещно право на ползване № 195, том I, рег. № 2385 от 12.06.2013 г. на нотариус М.К., рег. № 425 в НК П.С.Б.е
учредил в полза на дъщеря си М.П.Б., пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху собствения му недвижим имот, а именно партер и мецанин от четириетажна
жилищна сграда със сутерен, находяща се в гр. Софи, ул. ********, ведно със
17,76 % идеални части от общите части на сградата. В тази връзка, въззивният
съд намира за неоснователни възраженията изложени във въззивната жалба, че М.Б.не
е представлявала надлежно баща си П.Б на проведеното на 19.11.2015 г. общо
събрание на етажната собственост, тъй като приложеното към отговора на исковата
молба пълномощно няма нотариална заверка на подписа, съобразно изискването на
чл. 14, ал. 3 ЗУЕС. М.Б.в качеството си на вещен ползвател на имота и на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗУЕС има право да участва в управлението на
етажната собственост и да участва в провежданите общи събрания, от което се
налага извод, че същата надлежно е представлявала притежаваните от баща ѝ
17,76 % идеални части от общите части на сградата ЕС. Неоснователни са
доводите, изложени във въззивната жалба, че вещното право на ползване, учредено
в полза на М.Б.с горепосочения нотариален акт не е вписано в Имотен регистър
към Служба по вписванията към датата на провеждане на процесното общо събрание
от 19.11.2015 г. Видно от отбелязванията върху представения по делото
нотариален акт № 195, том I,
рег. № 2385 от 12.06.2013 г. на нотариус М.К., рег. № 425 в НК, същият е бил
вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 27214 от 12.06.2013 г.
С оглед на гореизложените съображения се налага извод, че при
провеждането на процесното общо събрание от 19.11.2015 г. е бил налице
изискуемия кворум за неговото провеждане, като при провеждане на също лично или
чрез пълномощник са били представени 83,76 % идеални части от общите части на
сградата ЕС.
По отношение на възражението, че протоколът от
проведеното на 19.11.2015 г. общо събрание не е изготвен в законоустановения,
съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС 7-дневен срок от провеждане на събранието,
настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. В тази връзка следва
да бъде посочено, че по делото е представен протокол от 26.11.2015 г. за
поставяне на съобщение за изготвен протокол от Общо събрание на етажанта
собственост, проведено на 19.11.2015 г., с който е удостоверено, че на същата
дата /26.11.2015 г./ на електрическото табло и на стената на партерния етаж
срещу входната врата на сградата е поставено съобщение, че е изготвен протокол
от проведеното на 19.11.2015 г. общо събрание. Копие от протокола е изпратен и
по имейл на собствениците за сведение. Неоснователно е и възражението, че тъй
като съобщенито с копие от протокола е изпратен на ищеца по имейл на 30.11.2015
г., то същият е изготвен след изтичане на срока по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. По делото са представени и бяха обсъдени
по-горе писмени доказателства установяващи обявяването на протокола на видни
места в сградата етажна собственост в срока по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а именно на
26.11.2015 г. Копие от протокола е изпратено по имейл на собствениците
единствено за сведение. Протоколът е изготвен в съответствие с нормите на
чл.16, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС, като същият е подписан от председателстващия и
протоколчика на общото събрание и е обявен в 7-дневен срок от провеждането на
общото събрание на видно и общодостъпно място на входа на сградата. От страна
на ищеца не са представени доказателства, че уведомил писмено управителя на
етажната собственост, че не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства
повече от един месец от него, както и че е посочил електронна поща и адрес в
страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание,
както и телефонен номер по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, което да обуслови
задължение за управителя да му изпрати копие от протокола от провеждане на
общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията
към него на посочена от него електронна поща или адрес в страната.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице
твърдените от ищеца нарушения при свикване и провеждане на общото събрание от 19.11.2015
г., както и при обявяване на протокола от него.
По отношение на възраженията изложени във връзка с
взетите на оспореното общо събрание на етажната собственост решения, настоящият
съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУЕС ремонт, основно
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи
инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на
собствениците. Съгласно чл. 48, ал. 2 ЗУЕС при ремонти на общите части с
предимство се извършват дейности от строително-технически характер за
привеждане на сградата в съответствие с мерките и указанията в техническия
ѝ паспорт. Решенията в етажната собственост се вземат от общото събрание,
като съставът на този орган се формира от собственицте на отделните
самостоятелни обекти в сградата етажна собственост. Съгласно чл. 41 от Закон за
собствеността, всеки съсобственик е длъжен да участвува в разноските,
необходими за поддържането или възстановяването на общите части на сградата
етажна собственост, за които е взето решение от общото събрание. От горното се
налага извод, че в компетентността на общото събрание на етажната собственост е
да гласува и приема решения свързани с поддържането, възстановяването или
подобряването на общите части на сградата.
На проведено общо събрание на етажната собственост
от 04.09.2015 г. е взето решение за извършване на ремонт на фасадата на
сградата, във връзка с разпореждане на Столична община, район „Възраждане“ за
необходимост от предприемане на действия по обезопасяване на сградата и
принудително премахване на самосрутващи се части и елементи от фасадата и
покрива на същата. Във връзка с горното решение е сключен договор за
строителство от 09.10.2015 г. между етажната собственост и И.ООД с предмет
извършване на СМР – ремонт и възстановяване на фасади „изток“, „юг“, „вътрешен
двор“ и „проход“ на ул. „********, гр. София, като стойността на договора е
определена в размер на 29 997,67 лева и е определен начина на плащане на
цената по договора.
С обжалваното решение на общото събрание на етажната
собственост от 19.11.2015 г. е прието всеки от съсобствениците да заплати
припадащата му се съобразно притежаванато от него идеална част в общите части
на сградата част от сумата по договора за строителство от 09.10.2015 г., като е
определен начина и сроковете за извършване на плащанията и е задължен ищецът да
внесе припадащата му се част по банкова сметка ***, разкрита в А.Б.Б.АД.
Решението е прието след извършено гласуване и с необходимото мнозинство от
представляваните на общото събрание идеални части от общите части на сградата.
В тази връзка въззивният съд намира за неоснователно възражението, че ремонтът
не е бил необходим или неотложен, а се касаело за извършване на полезни разноски,
за извършване на които на основание чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС се изисквало
квалифицирано мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части,
каквото се твърди, че не е било налице при проведеното на 19.11.2015 г. общо
събрание, като аргументите за това са следните: с разпореждане №
СА-9400-3/23.01.2015 г. на кмета на район „Възраждане“, издадено до всички
собственици и/или ползватели на обекти и идеални части от общите части на
сграда с административен адрес ул. „********, гр. София са дадени предписания
за обезопасяване на сградата и предприемане на действия по премахване на
самосрутващи се части и елементи от фасадата и покрива на същата, които могат
да представляват заплаха за живота и здравето на хората. В § 1, т. 9 от ДР на
ЗУЕС е дадена легална дефиниция на понятието „неотложен ремонт“ по смисъла на
ЗУЕС, като дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни
конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за
отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и
здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне
на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. Съвкупната преценка на
цитираната разпоредба с обсъдените по-горе доказателства, а именно разпореждане
№ СА-9400-3/23.01.2015 г. на кмета на район „Възраждане“ и договор за
строителство от 09.10.2015 г. между етажната собственост и И.ООД с предмет
извършване на СМР – ремонт и възстановяване на фасади „изток“, „юг“, „вътрешен
двор“ и „проход“ на ул. „********, гр. София налага извод, че в конкретния
случай се касае за прието решение за извършване именно на „неотложен ремонт“ по
смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС.
По отношение възражението на въззивника, че писмото на
Столична община, район „Възраждане“ не представлява заповед по чл. 49, ал. 4 ЗУЕС и не задължава етажните собственици по никакъв начин, настоящият съдебен
състав намира същото за неоснователно. Както бе посочено и по-горе с
разпореждане № СА-9400-3/23.01.2015 г. на кмета на район „Възраждане“, издадено
до всички собственици и/или ползватели на обекти и идеални части от общите
части на сграда с административен адрес ул. „********, гр. София са дадени
предписания за обезопасяване на сградата и предприемане на действия по
премахване на самосрутващи се части и елементи от фасадата и покрива на същата,
които могат да представляват заплаха за живота и здравето на хората. Със същото
разпореждане са дадени и задължителни указания за спазване на чл. 195 ЗУТ, а именно, че етажните собственици са длъжни
да поддържат в добро техническо състояние сградата си, като същевременно е
указано и че при неизпълнение не издаденото разпореждане ще се предприемат
действия по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ и от етажните собственици ще бъде търсена
административно-наказателна отговорност. Предвид горните съображения,
въззивният съд намира, че издаденото разпореждане № СА-9400-3/23.01.2015 г. на
кмета на район „Възраждане“ има характер именно на заповед по чл. 49, ал. 4 ЗУЕС, която е била задължителна за етажните собственици.
Неоснователни се явяват и възраженията, изложени във
въззивната жалба, че от страна на ответника не са представени фактури, разписки
или платежни нареждания за разходите за ремонта, както и че банковата сметка,
разкрита от управителя на етажната собственост – Р.Д.била на нейно име, а не на
името на етажната собственост. По отношение на първото възражение следва да
бъде посочено, че едва на събранието от 19.11.2015 г. са определени размерите
на вноските, които всеки един от етажните собственици дължи във връзка с
извършения ремонт на фасадата и общите части на сградата, както и е била
посочена банковата сметка на етажната собственост, по която следва да бъдат
извършени преводите. Във връзка с това се налага извод, че до датата на
провеждане на общото събрание на 19.11.2015 г. не са били събрани суми от
етажните собственици за извършване на ремонта и такива не са били изплащани на
фирмата изпълнител по договора за строителство, за да може да бъдат представени
пред общото събрание фактури, разписки или платежни
нареждания за заплащане на разходите по ремонта. По отношение на второто
възражение, въззивният съд намира, че видно от протокола за общото събрание на
етажната собственост от 19.11.2015 г., от страна на управителя на етажната
собственост – Р.Д.и в изпълнение на вече взето решение от етажната собственост
за разкриване на нова банкова сметка ***, е разкрита такава, по която да бъдат
внасяни вноски от етажните собственици за текущи разходи и ремонти, свързани с
етажната собственост.
По отношение на възражението на въззивника за
незаконосъобразност на решението по т. 4.1 от от протокола от общото събрание,
проведено на 19.11.2015 г., поради липсата на императивно изискуемото
мнозинство за приемане на подобно решение, настоящият съдебен състав намира
същото за неоснователно. Видно от т. 4.1 от приобщения по делото протокол за
общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. ********, проведено на
19.11.2015 г. е прието решение да се приеме предложен от В.П.безлихвен заем на
ЕС в размер на 2566,49 лева за покриване на сумата, припадаща се и дължима от
ищеца по делото във връзка с извършвания ремонт на фасадата и общите части на
сградата. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС общото събрание на собствениците
приема решения за извършване на полезни разходи и за получаване на кредити - с
мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части. От
представените по делото писмени доказателства /които бяха подробно обсъдени
по-горе/ се установи по делото, че на проведеното на 19.11.2015 г. общо
събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. „********,
лично или чрез пълномощник са били представлявани 83,76 % идеални части от
общите части на сградата ЕС, поради което се налага извод, че приетото решение
по т. 4.1 от протокола за общо събрание е взето с изискуемото съгласно чл. 17,
ал. 2, т. 3 ЗУЕС мнозинство от представените на събранието идеални части от
общите части на сградата етажна собственост.
По изложените съображения, доколкото други доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са наведени, следва да се
приеме, че решението на Софийския районен съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба – оставена без
уважение.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски
има въззиваемата страна. Същата е поискала присъждането на такива до
приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция, като е представила и доказателства за извършването на такива, а именно
за заплатено от страната адвокатско възнаграждение за един адвокат, което се
претендира в размер на 600 лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният
представител на въззивника – адвокат А. е направил възражение за прекомерност
на претендирания от въззиваемата страна адвокатски хонорар. Настоящият съдебен състав, отчитайки фактическата и правна сложност на
делото, както и процесуалното поведение на процесуалния представител на въззиваемата
страна – адв. И., което се изразява не само в подаване на отговор на въззивната
жалба, но и в активно участие на процесуалния представител на въззиваемата
страна в проведеното по делото открито съдебно заседание, намира че претендираното
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в настоящото
производство от страна на въззиваемата страна не е прекомерно и е съобразено с
минималните размери, уредени Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което „М К.“ ООД, ЕИК ********следва
да бъде осъден да заплати в полза на Етажна собственост на сграда, находяща се
в гр. София, ул. „********, представлявана от управителя на ЕС – Р.Д.сумата от
600 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред въззивната инстанция.
На осн. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски
градски съд, ГО, II-Б въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 376374 от 31.03.2018 г., постановено по гр. д. № 77891/2015
г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 състав.
ОСЪЖДА „М К.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул.
„********, представлявана от управителя на ЕС – Р.Д.на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 600 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.