№ 77
гр. Бургас, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Г.
в присъствието на прокурора К. Г. К.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20242000600132 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Образувано е по жалба от осъдения Н. М. Т. против определение №
144/14.05.2024г., постановено по ЧНД № 126/24г. по описа на ОС-Ямбол, с
което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК съдът е определил общо наказание
на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК измежду наложените на Т. наказания по
присъди по НОХД №777/2023 г., НОХД №233/2022 г. и НОХД №148/2024г. –
трите по описа на РС-Ямбол и по НОХД №38/2024 г. по описа на ОС-Ямбол, в
размер на най-тежкото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години, увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца до
размера от две години и шест месеца лишаване от свобода, търпимо при
първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал.1 от НК съдът е приспаднал
от така определеното и увеличено общо наказание, наказанието, което
осъденият е изтърпял по всяка от присъдите, включени в групата, както и
времето, през което Т. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“
по НОХД №233/2022 г. по описа на ЯРС, считано от 23.11.2023 г. до 11.12.2023
г.
1
В жалбата осъденият навежда доводи за незаконосъобразност на
определението на първата инстанция. Твърди, че съдът не е извършил пълно и
цялостно групиране на наказанията по постановените срещу него присъди,
както и че неправилно е приел необходимост от завишаване на общото
наказание по реда на чл. 24 от НК. Моли въззивният съд да изследва в
пълнота данните за съдимостта му и да определи едно общо наказание по
всички постановени срещу него присъди. Претендира също отмяна на
приложението на чл. 24 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденият Т. се явява
лично и с назначения му от първата инстанция служебен защитник – адвокат
Т. Р. от АК-Ямбол. Защитникът поддържа жалбата ведно със съображенията,
изложени в нея. Счита, че първата инстанция не е аргументирала надлежно
своята позиция относно необходимостта от увеличаване на определеното на Т.
общо най-тежко наказание по реда на чл. 24 от НК. Акцентира върху
характера на престъпленията, за които Т. е бил осъден с постановените
последни по време присъди, а именно такива по чл. 354а от НК, като твърди
наркотична зависимост на последния и нужда от провеждане на адекватно
лечение. В контекста на горното поддържа, че размерът на определеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е достатъчен, за да се изпълнят
целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК. Моли за отмяна на
атакувания акт в частта относно приложението чл. 24 от НК.
Осъденият Т. се присъединява към доводите, застъпени от защитника.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас изразява становище
за частична основателност на жалбата. Сочи, че първата инстанция е следвало
да прецени наличието на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 от НК по
отношение на всички осъждания на Т., считано от 2022г., като приложи
принципа за най-благоприятното съчетание на наложените му наказания. В
този смисъл, прави предложение за групиране на наказанията по присъди по
НОХД № 28/2022 г., НОХД № 219/2022 г., НОХД № 210/2022 г.и НОХД №
233/2022 г., всички по описа на Районен съд – Ямбол, като се определи общо
най-тежко наказание - девет месеца „лишаване от свобода“, което на
основание чл. 24 от НК да бъде увеличено с четири месеца, търпимо при
първоначален строг режим. В отделна група счита, че следва да попаднат
наказанията, наложени на Т. с присъди по НОХД № 777/2023 г., НОХД №
2
52/2024 г., НОХД № 148/2024 г., всички по описа на Районен съд - Ямбол и по
НОХД № 38/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, като се определи общо
най-тежко наказание от две години „лишаване от свобода“, и същото се
увеличи с шест месеца „лишаване от свобода“. Към така определеното общо
наказание на основание чл. 23, ал.3 от НК предлага да се присъедини и
наказанието „глоба“, наложено на Т. по НОХД № 52/2024 г. на Районен съд –
Ямбол. Застъпва становище, че приложението на чл. 24 от НК се явява
необходимо с оглед високата обществената опасност на осъдения Т., изводима
от множеството му осъждания, включително и от предходните такива,
попадащи извън разглежданите съвкупности.
Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение във връзка с изложените от
страните доводи, намира следното:
Жалбата е частично основателна.
Производството пред първоинстанционния съд, установяващо се като
такова по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е било образувано по предложение на
прокурор при ОП-Ямбол за определяне по реда на чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1
от НК на общо наказание на осъдения Н. М. Т. по постановени спрямо същия
присъди по НОХД № 777/2023 г., НОХД № 233/2022г., НОХД № 148/2024 г.,
всички по описа на Районен съд - Ямбол и по НОХД № 38/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Ямбол. Ограничавайки се в рамките на внесеното
предложение, без да изследва в цялост съдимостта на Т., съдът е определил
общо най-тежко наказание на последния измежду наложените му с
горецитираните присъди, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две
години, което на основание чл. 24 от НК е увеличил с шест месеца лишаване
от свобода.
Постановявайки своя акт, първоинстанционният съд не е изпълнил
задължението си да извърши пълно и цялостно групиране на наказанията,
съобразно принципа на най-благоприятното им съчетание за осъдения, както
чл. 25, вр. чл. 23 НК и задължителната за съдилищата практика в т. 9 от
Постановление № 4/1965 г. на ПВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС,
го изискват. Като компетентен съд по прилагането на чл. 25 НК (арг. от чл. 39
НПК), съставът на ОС-Ямбол е следвало да се съобрази с факта, че с
хронологически последното осъждане на Т. – това по НОХД № 38/2024 г. по
3
описа на Окръжен съд – Ямбол, предходно извършената с определение от
08.04.2024г. по ЧНД № 218/2024г. на РС-Ямбол кумулация е изгубила
правното си значение и преценката дали новото осъждане – по НОХД №
38/2024 г. по описа на ОС – Ямбол води до промяна в начина, по който са
конфигурирани съвкупностите или не и дали тези съвкупности съчетават по
най-благоприятния за осъдения начин наложените му наказания са все
въпроси, които следва да обсъди при произнасяне по съществото на делото.
Пропускайки да стори това, съдът е пренебрегнал задължителните за него
указания, съдържащи се в ТР № 3 от 16.11.2009 г. на ОСНК на ВКС по т. д. №
3/2009 г.
При групирането на наказания при множество престъпления съдът
трябва да изследва всички осъждания на лицето, а не само тези, с които е бил
формално сезиран, какъвто подход в случая е избрал окръжният съд. Видно от
данните в справката за съдимост на осъдения Н. Т. /спр. л.3-11 от ЧНД №
126/24г. на ЯОС/, която се установява, че е със съдържание, идентично с това
на представената пред въззивния съд справка /спр. л.26-39 от ВЧНД №
132/24г. на БАС/, Т. е осъждан многократно като за част от санкционирана
деятелност, при наличие на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 от НК на
същия са определяни общи наказания по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК.
При анализа на цялостната картина на осъжданията на Т., значение за
прилагане на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23 НК имат наказанията, наложени му по
следните присъди, респ. приравнени на тях определения:
1. Определение за одобряване на споразумение от 14.03.2022г. по НОХД
№ 28/2022 г. по описа на РС - гр. Ямбол, с което за извършено на 20.10.2021г.
от Т. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„б“ от НК, на същия е наложено наказание от шест месеца „лишаване от
свобода“, което да изтърпи при първоначален строг режим. Определението е
влязло в сила на 14.03.2022г.;
2. Определение за одобряване на споразумение от 03.05.2022г. по НОХД
№ 219/2022 г. по описа на РС - гр. Ямбол, с което за извършено на 19.09.2021г.
от Т. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 26, ал.1 от НК, на същия е наложено наказание
от девет месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален
строг режим. Определението е влязло в сила на 03.05.2022г.;
4
3. Присъда по НОХД №210/2022 г. по описа на РС - гр. Ямбол, с която за
извършено в периода 6.08.2021г. – 7.08.2021г. от Т. престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, на същия е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 16.06.2022г.
4. Определение за одобряване на споразумение от 05.12.2023г. по НОХД
№ 777/2023г. по описа на РС -[1]Ямбол, с което за извършено на 16.06.2023г.
от Т. престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК, на същия е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 05.12.2023г.;
5. Определение за одобряване на споразумение от 26.02.2024г. по НОХД
№ 52/2024г. по описа на РС-Ямбол, с което за извършено на 26.08.2023г. от Т.
престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК, на същия е наложено
наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Определението е влязло в сила на
26.02.2023г.;
6. Определение за одобряване на споразумение от 07.03.2024г. по НОХД
№ 233/2022г. по описа на РС-Ямбол, с което за извършено на 25.10.2021г. от Т.
престъпление по чл. 215, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б “б“ от НК, на
същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
търпимо при първоначален строг режим, като на основание чл. 59, ал.1 ,т.1 от
НК е приспаднато времето, през което Т. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по същото дело, считано от 23.11.2023г. до
11.12.2023г. Определението е влязло в сила на 07.03.2024г.;
7. Определение за одобряване на споразумение от 25.03.2024г. по НОХД
№ 148/2024г. по описа на РС-Ямбол, с което за извършено на 14.06.2023г. от Т.
престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, на същия е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, търпимо
при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на
25.03.2024г.;
8. Определение за одобряване на споразумение от 26.03.2024г. по НОХД
№ 38/2024г. по описа на ОС- Ямбол, с което за извършени на 16.11.2023г. и на
23.11.2023г. от Т. две престъпления, квалифицирани съответно по чл. 354а,
ал.2, т.4, вр. с ал.1 пр.5- то, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК и по чл. 354а,
ал.2, т.4, вр. с ал.1, пр.4-то, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, на същия е
5
наложено общо наказание по правилата на чл. 23, ал. 1 от НК, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от две години, което да изтърпи при
първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 26.03.2024г.
С определение от 08.04.2024г. , постановено по ЧНД № 218/2024г. по
описа на PС – гр. Ямбол на осъдения Т. е определено общо наказание измежду
наложените му такива с отделни присъди, като са формирани две съвкупности
от престъпления: първата – по НОХД № 28/2022 г., НОХД № 219/2022 г.,
НОХД № 210/2022 г. и НОХД № 233/2022 г., всички по описа на РС-Ямбол, по
които на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на Т. е определено общо
най-тежко наказание от девет месеца „лишаване от свобода“, увеличено по
преда на чл. 24 от НК с четири месеца „лишаване от свобода“, и втората - по
НОХД № 777/2023 г., НОХД № 52/2024 г., НОХД № 148/2024 г., трите по
описа на Районен съд – Ямбол, като на Т. е определено общо най-тежко
наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, търпимо при първоначален
строг режим. Към така определеното по втората група присъди общо
наказание на основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието
„глоба“, наложено на Т. по НОХД № 52/2024 г. на Районен съд – Ямбол.
Постановено е приспадане на изтърпяно от Т. по ЧНД №371/2022г. на РС-
Ямбол наказание „лишаване от свобода“, както и изтърпяното такова по
НОХД № 777/2023г. на РС-Ямбол, считано от 11.12.2023г.
Сведенията, съдържащи се в приложените по делото справка за
съдимост и бюлетини за съдимост на Т. установяват също така, че преди
гореспоменатите присъди, в периода 2005 год. - 2019 год. спрямо последния
са били постановени други 10 /десет/ присъди /намиращи се в отношение на
рецидив с разглежданите осем такива/, за част от която санкционирана
деятелност, при наличие на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 от НК са
определяни общи наказания по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, и наказанията
по всички присъди – изтърпени /спр. л.26-39 от ВЧНД № 132/24г. на БАС/.
Съгласно приложената по делото справка от МП ГД „Изпълнение на
наказанията“, Затвора - Бургас, изх. №2222/20.06.2024 год., понастоящем Н. Т.
търпи наказанието от две години „лишаване от свобода“, наложено му с
присъдата по НОХД №38/2024г. на ОС-Ямбол, считано от 11.06.2024г. По
данни от същата справка за времето от 18.02.22г. до 28.02.2023г. Т. е изтърпял
наложеното му и увеличено по реда на чл. 24 от НК общо наказание от една
6
година и един месец „лишаване от свобода“ по формираната по ЧНД №
218/24г. на РС-Ямбол първа съвкупност, включваща присъди по НОХД №
28/2022 г., НОХД № 219/2022 г., НОХД № 210/2022 г. и НОХД № 233/2022 г.,
всички по описа на РС-Ямбол, а наказанието от шест месеца „лишаване от
свобода“ по втората съвкупност /предмет на същото ЧНД № 218/24г. на ЯРС/ -
по НОХД № 777/2023 г., НОХД № 52/2024 г., НОХД № 148/2024 г., трите по
описа на Районен съд – Ямбол, е изтърпяно с начална дата 11.12.2023г. до
11.06.2024г. В справката е отбелязано още, че Н. Т. е имал задържане по
НОХД №233/22г. на ЯРС от дата 23.11.23г. до 11.12.23г., което не е било
приспаднато от определеното му по ЧНД № 218/24г. на ЯРС общо наказание
по първата съвкупност, включваща цитираната присъда. В тази връзка е
посочено, че предстои изготвяне на сигнал до ГДИН на основание чл. 179 от
ЗИНЗС /спр. л.82 от ВЧНД № 132/24г. на БАС/.
Съобразявайки горните фактически констатации относно съдимостта на
Н. Т., настоящият състав на БАС възприе като най-благоприятно за осъдения
Т. групиране на наказанията в следния вариант:
На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК на осъдения Т. да бъде
наложено общо наказание по НОХД № 28/2022 г., НОХД № 219/2022 г.,
НОХД № 210/2022 г. и НОХД № 233/2022 г., всички по описа на РС-Ямбол.
Деянията по посочените присъди са извършени преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях – констатация, предпоставяща
определянето на едно общо наказание, в размер на най-тежкото от наложените
за отделните престъпления, а именно „лишаване от свобода“ за срок от девет
месеца.
Отчитайки общата престъпна деятелност на осъдения Т., предмет на
всяка от присъдите, включени в групата, характера и тежестта на отделните
престъпления, както и предишните му осъждания, въззивният съд намира, че в
конкретния случай са налице законовите предпоставки за приложението на чл.
24 от НК. По-строгото санкциониране по този ред е само правна възможност и
не е задължително за съда, но спрямо осъдения Т. неговото приложение се
явява необходимо и справедливо с оглед постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
Данните от справката за съдимост на Т. сочат, че деянията по присъдите,
попадащи в групата, съставляват престъпления против собствеността, които са
7
извършени в условията на рецидив. Касае се за престъпни посегателства –
квалифицирани кражби и вещно укривателство, които в общата им картина
разкриват висока степен на обществена опасност и завишена обществена
нетърпимост към извършването им, в каквато насока и завишаването на
определената обща санкция се явява изцяло обосновано. Не може да бъде
игнорирано и обстоятелството, че включените в съвкупността престъпни
деяния са извършени през един непродължителен период от време, а именно
на 06-07.08.21г., на 19.09.21г. /две деяния, включени в системата на
продължавано престъпление/, на 20.10.21г. и на 25.10.21г., което свидетелства
за утвърдени престъпни навици у осъдения и упоритост в престъпното му
проявление. Установява се също така от данните по делото, че първото от
включените в съвкупността деяние, е осъществено от Т. само две години след
освобождаването му на 30.08.2019г от затвора по изтърпяване на наложено му
наказание „лишаване от свобода“, отново за извършена кражба по НОХД №
8129/2019г. на РС-София.
На следващо място, значимо в преценката за приложимост на чл. 24 от
НК се явява и обстоятелството, че извън включените в съвкупността деяния, Т.
се явява извършител и на множество други престъпления от общ характер, във
връзка с което спрямо същия са били постановени предходни присъди. При
това по данни от справката му за съдимост се установява, че престъпната му
дейност датира от 2004г. и обхваща разнородни по вид престъпления, а
именно – престъпления по транспорта, престъпления против собствеността на
гражданите, престъпления против личността. Очевидно е при тези налични
сведения, че упражнената спрямо Т. наказателна репресия във връзка с
предходните му осъждания, не е постигнала преследваното от закона
предупредително и възпиращо въздействие. Така доказаното отсъствие на
промяна в противоправното поведение на осъдения Т. обосновава извод, че
определеното общо най-тежко наказание по включените в съвкупността
четири присъди няма да има необходимия възпитателен ефект, поради което
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, за да се увеличи това
наказание в рамките на указаното в цитираната норма. По мнение на съда,
завишаването на определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок
от девет месеца с още четири месеца в пълна степен съответства на
обществената опасност както на извършените от дееца деяния, така и на самия
деец. Така определеното и увеличено общо наказание от една година и един
8
месец „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
При изпълнение на общото най - тежко увеличено наказание на
основание чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изтърпяното до момента
наказание лишаване от свобода по включените в съвкупността присъди по
НОХД № 28/2022 г., НОХД № 219/2022 г., НОХД № 210/2022 г. и НОХД №
233/2022 г., всички по описа на РС-Ямбол, считано от 18.02.2022г. до
28.02.2023г. съгласно приложената по делото справка от МП ГД „Изпълнение
на наказанията“, Затвора - Бургас, изх. №2222/20.06.2024 год.
Съобразявайки наличните по делото данни за задържане на осъдения Т.
за времето от 23.11.23г. до 11.12.23г. във връзка с производството по НОХД
№233/22г. на ЯРС, съдът намира, че в съответствие с разпоредбата на чл.59
ал.1 от НК така отразеното време на задържане следва да бъде приспаднато
при изпълнение на наложеното общо наказание.
На следващо място, престъпленията, за които Т. е осъден по НОХД №
777/2023 г., НОХД № 52/2024 г., НОХД № 148/2024 г., всички по описа на
Районен съд - Ямбол и по НОХД № 38/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Ямбол, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях. Налице е съвкупност на престъпления, поради което и тук следва да се
приложи правилото на поглъщане на наказания и на осъдения Т. да се наложи
на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК общо наказание лишаване от
свобода до размера на най-тежкото от определените наказания за отделните
престъпления, предмет на посочените четири дела, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от две години. Към това наказание, в съответствие с
разпоредбата на чл. 23 ал.3 от НК, следва да се присъедини и наказанието
глоба в размер на 500 лева, наложено на Т. по НОХД № 52/2024 г. на РС-
Ямбол.
Въззивният съд споделя виждането на прокурора, че определеното общо
най-тежко наказание за формираната съвкупност следва да се увеличи по реда
на чл. 24 от НК с още шест месеца „лишаване от свобода“, като така
увеличеното наказание не надминава предела, установен в посочената
разпоредба.
В принципен аспект приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК
изисква преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения; на личната
9
обществена опасност на последния и обществената опасност на отделните
деяния, извършени от него; на броя на наказваните престъпления; на периода,
в който те са извършени, като се държи сметка и за конкретните измерения на
общественоопасните последици. От значение са и подбудите за извършване на
деянията и останалите отегчаващи обстоятелства, за да се приеме, че и най-
тежко наложеното наказание няма да изпълни целите по чл. 36 от НК, и преди
всичко поправителното въздействие по отношение на дееца.
В конкретния случай се установява, че деятелността на осъдения Т.,
обхваната от очертаната по-горе втора съвкупност, включва престъпления по
Глава единадесета –„Общоопасни престъпления“, раздел III от НК –
„Престъпления против народното здраве“, а именно престъпно държане на
наркотични вещества; разпространение на наркотични вещества без
съответното разрешение и държане на такива вещества с цел
разпространение, една част от които извършени при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив. Касае се за
еднородна престъпна дейност, извършена в кратки интервали от време, която
с оглед на проявения интензитет и характеризиращи я особености, разкрива
висока обществена опасност както на отделните деяния, така и на личността
на Т.. Факт са също така и предходните осъждания на Т. за умишлени
престъпления, стоящи извън обхвата на формираната съвкупност, засягащи
различни аспекти на социалния живот, които в общата им картина
свидетелстват за това, че антисоциалната и престъпна установка в съзнанието
и поведението му са ясно и трайно изразени. Изтърпяваните от осъдения
различни наказания лишаване от свобода се установява, че не са довели до
неговото поправяне и възпиране от престъпна дейност. Доказаното отсъствие
на промяна в противоправното поведение на Т. обосновава извод, че
определеното общо най-тежко наказание по включените в съвкупността
четири присъди няма да има необходимия възпитателен ефект, поради което и
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, за да се увеличи това
наказание в рамките на указаното в цитираната норма.
По мнение на съда, завишаването на определеното общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години с още шест месеца в пълна
степен съответства на обществената опасност както на извършените от дееца
деяния, така и на самия деец. В този смисъл и възраженията на осъдения и
10
защитника му срещу приложението на чл. 24 от НК се явяват неоснователни.
Без основание са също и доводите на защитата, че увеличаването на
общото наказание е неоправдано, предвид съществуващата при Т. наркотична
зависимост и нуждата от лечение на последния за преодоляването й. В тази
връзка следва да се посочи, че по делото не са налице данни, свидетелстващи
за подобна зависимост при него, но дори и тя да е налице, това не би довело
до промяна в изводите на съда относно необходимостта от приложението на
чл. 24 от НК. Засилването на наказателната репресия в случая логично следва
направената от съда преценка, основана на характеризиращите личността на
Т. данни и конкретната тежест на извършените от него престъпления, че
определеното общо наказание е несъответно на съвкупността от престъпни
деяния и затова е несправедливо, както и че с него не могат да се постигнат
целите на наказанието, визирани в закона. В този смисъл и компенсиращият
механизъм на чл. 24 от НК се явява необходим, като по този начин целите по
чл. 36 от НК ще се постигнат по по-дефинитивен начин, спомагащ за
желаното завръщане на осъдения към общественополезен и примерен живот.
Наложеното и увеличено по реда на чл. 24 от НК общо наказание на Т.
по обсъжданата втора съвкупност – две години и шест месеца „лишаване от
свобода“ съобразно правилата на чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС следва да
бъде изтърпяно при първоначален строг реожим.
Отчитайки сведенията, съдържащи се в представената по делото справка
от МП ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора – гр.Бургас, относно
изтърпяното към момента от осъдения Т. наказание „лишаване от свобода“ по
НОХД № 777/2023 г. и НОХД № 148/2024 г., двете по описа на Районен съд -
Ямбол, считано от 11.12.2023 г. до 11.06.2024г., както и изтърпяното от
последния наказание лишаване от свобода по НОХД № 38/2024 г. по описа на
ОС-Ямбол, считано от 11.06.2024г., съдът намери, че на основание чл. 25, ал.2
от НК това време следва да бъде приспаднато при изпълнение на наложеното
му и увеличено общо наказание от две години и шест месеца „лишаване от
свобода“.
С оглед изложените съображения, АС-Бургас намира, че атакуваното
определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, и вместо него
бъде постановен нов акт по същество.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 144/14.05.2024г., постановено по ЧНД
№ 126/24г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК на осъдения Н.
М. Т., ЕГН:********** по присъди по НОХД № 28/2022 г., НОХД № 219/2022
г., НОХД № 210/2022 г. и НОХД № 233/2022 г., всички по описа на РС-Ямбол,
едно общо наказание, в размер на най-тежкото определено, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
УВЕЛИЧАВА на основание чл. 24 от НК определеното на осъдения Н.
М. Т. общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА с
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС
първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното и увеличено общо
наказание от една година и един месец.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което
осъденият Н. М. Т. е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под
стража по НОХД №233/22г. по описа на РС-Ямбол, считано от 23.11.2023г. до
11.12.2023г.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 от НК времето, през което
осъденият Н. М. Т. е търпял наложено му с определение по ЧНД № 218/2024г.
на РС-Ямбол общо и увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година и един месец по НОХД № 28/2022 г., НОХД № 219/2022 г., НОХД
№ 210/2022 г. и НОХД № 233/2022 г., всички по описа на РС-Ямбол, считано
от 18.02.2022г. до 28.02.2023г.
НАЛАГА на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК на осъдения Н.
М. Т., ЕГН:********** по присъди по НОХД № 777/2023 г., НОХД № 52/2024
г., НОХД № 148/2024 г., всички по описа на Районен съд - Ямбол и по НОХД
№ 38/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, едно общо наказание, в размер
на най-тежкото определено, а именно „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
УВЕЛИЧАВА на основание чл. 24 от НК определеното на осъдения Н.
12
М. Т. общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ с
ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС
първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното и увеличено общо
наказание от две години и шест месеца.
ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло на основание чл. 23, ал. 3 от НК към
определеното и увеличено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години и шест месеца, наказанието ГЛОБА в размер на 500 (петстотин)
лева, наложено на осъдения Т. по НОХД № 52/2024 г. по описа на РС – Ямбол.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 от НК времето, през което
осъденият Н. М. Т. е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД №
777/2023 г. и НОХД № 148/2024 г., двете по описа на Районен съд - Ямбол,
считано от 11.12.2023 г. до 11.06.2024г., както и времето, през което същият е
търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 38/2024 г. по описа на ОС-
Ямбол, считано от 11.06.2024г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13