Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. К., 26.06.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. К., II - ри
състав в публично съдебно заседание проведено на трети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова
гражданско дело № 772 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба вх. № 3691 / 29.08.2018 година подадена от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П. С., сграда 6, представлявано
от О.Б.Ш. – изпълнителен директор, чрез адв. В. – АК – Б.против Г.И.И., ЕГН **********
*** / настоящ адрес *** /, с която ищецът иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че последният дължи сумата от 895.89 /осемстотин деветдесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки / лева, от които : 16.08 / шестнадесет лева и осем
стотинки / лева – неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.01.2016 г.
до 09.03.2016 г., 325.12 /
триста двадесет и пет лева и дванадесет стотинки / лева – лизингови вноски, за
периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г. и
неустойка в размер на 554.69 лева, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението – 13.03.2018 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че в
законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 216
/2018 г.по описа на РС – гр. К. лицето не е намерено на адреса, залепено е
уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и няма данни за регистриран трудов договор и
е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК
може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
Сочи се, че
ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на подписан от ответника на 25.01.2016
г. Договор за мобилни услуги, с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 /
двадесет и четири / месеца. Ответникът не изпълнява задължението си по договора
и дължи 16.08 / шестнадесет лева и осем стотинки / лева – неплатени абонаментни
такси за отчетен период 10.01.2016 г. до 09.03.2016 г. Сочи се още, че
на същата дата страните сключват Договор за лизинг, с който лизингодателят
- „Т.Б.” ЕАД предоставя за временно и
възмездно ползване на лизингополучателя – ответника устройство марка H.D. 620 G.,
срещу заплащане на обща лизингова цена 321.77 лева. По този договор ответникът
дължи сумата в общ размер 325.12 / триста двадесет и пет лева и дванадесет
стотинки / лева – лизингови вноски, за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016
г., а именно :
-
13.99
лева – лизингова вноска, за отчетен период 10.01.2016 г. – 09.02.2016 г.,
начислена във фактура № ********** / 10.02.2016 г.
-
13.99 лева – лизингова вноска, за отчетен
период 10.02.2016 г. – 09.03.2016 г., начислена във фактура № ********* /
10.03.2016 г.
-
3.35
лева – лизингова вноска, за отчетен период 10.03.2016 г. – 09.04.2016 г.,
начислена във фактура № ********** / 10.04.2016 г.
-
293.79
лева – сбор от 21 лизингови вноски, за отчетен период 10.04.2016 г. –
09.05.2016 г., начислена във фактура № ********** / 10.05.2016 г.
Ищецът твърди още, че на 11.04.2016 г. е отправил писмена покана на
ответника за заплащане на сумите, но същият не е заплатил дължимите суми. И
ищецът е прекратил договора, като е начислил предвидената в него неустойка в
размер на 554.69 лева.
С оглед на
гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи сумата от 895.89 /осемстотин
деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки / лева, от които : 16.08 /
шестнадесет лева и осем стотинки / лева – неплатени абонаментни такси за
отчетен период 10.01.2016 г. до 09.03.2016 г., 325.12 / триста двадесет
и пет лева и дванадесет стотинки / лева – лизингови вноски , за периода от
10.01.2016 г. до 09.05.2016 г. и
неустойка в размер на 554.69 лева, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението – 13.03.2018 г. до изплащане на вземането.
Ищецът редовно
призован не се явява и не изпраща представител. Същият е депозирал становище от
адв. Ш., с което същият моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, не
оспорва доклада по делото и излага становище по съществото на делото.
Ответникът
редовно призован не се явява, представлява се от назначения му от съда особен
представител – адв. К. – САК, която оспорва така предявените искове, като
излага съображения в депозирания отговор по чл. 131 от ГПК.
Районен съд – гр. К.,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложения като доказателство заварен препис от Договор за мобилни услуги от 25.01.2016 г. сключен между страните е видно,
че ответникът е абонат на
дружеството, доставчик на мобилни услуги и титуляр на предпочетения мобилен
номер ++359*********.
Като доказателство
към делото е приложен и Договор за лизинг, сключен на 25.01.2016 г., с който лизингодателят - „Т.Б.” ЕАД предоставя за временно и възмездно
ползване на лизингополучателя – ответника устройство марка H.D. 620 G., срещу
заплащане на обща лизингова цена 321.77 лева.
Като доказателство
към делото са приложени 4 / четири / броя фактури, за периода от 10.01.2016 г. до 10.04.2016 г., а именно : ф –
ра № ********** / 10.02.2016 г., ф – ра
№ 7238073350 / 10.03.2016 г., ф – ра №
7239379855 / 10.04.2016 г., но поради неизпълнение ищецът е прекратил договора с
ответника и е издал крайна фактура № 7240709119
/ 10.05.2016
г. с начислена обща сума за плащане в размер на 895.89 / осемстотин деветдесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки / лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал.1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК.
Не е спорно между страните по делото
обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства,
че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 25.01.2016
г., с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 / двадесет и четири / месеца. Също така е сключен
и Договор за лизинг, с който
лизингодателят - „Т.Б.” ЕАД предоставя
за временно и възмездно ползване на лизингополучателя – ответника устройство
марка H.D. 620 G., срещу заплащане на обща лизингова цена 321.77 лева. По този
договор ответникът дължи сумата в общ размер 325.12 / триста двадесет и пет
лева и дванадесет стотинки / лева – лизингови вноски, за периода от 10.01.2016
г. до 09.05.2016 г., а именно :
-
13.99
лева – лизингова вноска, за отчетен период 10.01.2016 г. – 09.02.2016 г.,
начислена във фактура № ********** / 10.02.2016 г.
-
13.99 лева – лизингова вноска, за отчетен
период 10.02.2016 г. – 09.03.2016 г., начислена във фактура № ********* /
10.03.2016 г.
-
3.35
лева – лизингова вноска, за отчетен период 10.03.2016 г. – 09.04.2016 г.,
начислена във фактура № ********** / 10.04.2016 г.
-
293.79
лева – сбор от 21 лизингови вноски, за отчетен период 10.04.2016 г. –
09.05.2016 г., начислена във фактура № ********** / 10.05.2016 г.
С оглед събраните
по делото доказателства съдът приема, че искът е основателен и доказан,
ответникът не представи доказателства, че е заплатил на ищеца дължимата сума в
общ размер 895.89 / осемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и девет
стотинки / лева.
С оглед горното
съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови
решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца
по отношение на ответника в общ размер на
895.89 /осемстотин деветдесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки / лева, от които : 16.08 / шестнадесет лева и осем
стотинки / лева – неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.01.2016 г.
до 09.03.2016 г., 325.12 / триста двадесет и пет лева и
дванадесет стотинки / лева – лизингови вноски , за периода от 10.01.2016 г. до
09.05.2016 г. и неустойка в размер на
554.69 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 13.03.2018
г. до изплащане на вземането.
Относно
разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно : сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева – заплатена ДТ, сумата от 300.00 / триста / лева – такса за особен представител и сумата от 720.00 / седемстотин и двадесет / лева – адвокатско възнаграждение / за заповедното и исковото производство /.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.И.И., ЕГН **********
*** / настоящ адрес *** / вземането на „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П.
С., сграда 6, представлявано от О.Б.Ш. – изпълнителен директор, в общ размер на 895.89 /осемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и
девет стотинки / лева, от които : 16.08 / шестнадесет лева и осем стотинки /
лева – неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.01.2016 г. до
09.03.2016 г., 325.12 / триста
двадесет и пет лева и дванадесет стотинки / лева – лизингови вноски , за
периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г. и
неустойка в размер на 554.69 лева, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението – 13.03.2018 г. до изплащане на вземането, като основателно и доказано.
ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН ********** *** / настоящ адрес *** / да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П. С., сграда 6, представлявано от О.Б.Ш. – изпълнителен директор на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на 150.00 / сто и петдесет / лева – заплатена ДТ, сумата от 300.00 / триста / лева – такса за особен представител и сумата от 720.00 / седемстотин и двадесет / лева – адвокатско възнаграждение / за заповедното и исковото производство /.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :