Решение по дело №772/2018 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 166
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 23 декември 2019 г.)
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20181850100772
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 26.06.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на трети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 772 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК.

          Производството е образувано по искова молба вх. № 3691 / 29.08.2018 година подадена от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П. С., сграда 6, представлявано от О.Б.Ш. – изпълнителен директор, чрез адв. В. – АК – Б.против Г.И.И., ЕГН ********** *** / настоящ адрес *** /, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата от 895.89 /осемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки / лева, от които : 16.08 / шестнадесет лева и осем стотинки / лева – неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.01.2016 г. до 09.03.2016 г., 325.12 / триста двадесет и пет лева и дванадесет стотинки / лева – лизингови вноски, за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г. и  неустойка в размер на 554.69 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 13.03.2018 г. до изплащане на вземането.

 В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 216 /2018 г.по описа на РС – гр. К. лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и няма данни за регистриран трудов договор и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. 

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на подписан от ответника на 25.01.2016 г. Договор за мобилни услуги, с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 / двадесет и четири / месеца. Ответникът не изпълнява задължението си по договора и дължи 16.08 / шестнадесет лева и осем стотинки / лева – неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.01.2016 г. до 09.03.2016 г.  Сочи се още, че на същата дата страните сключват Договор за лизинг, с който лизингодателят -  „Т.Б.” ЕАД предоставя за временно и възмездно ползване на лизингополучателя – ответника устройство марка H.D. 620 G., срещу заплащане на обща лизингова цена 321.77 лева. По този договор ответникът дължи сумата в общ размер 325.12 / триста двадесет и пет лева и дванадесет стотинки / лева – лизингови вноски, за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г., а именно :

-         13.99 лева – лизингова вноска, за отчетен период 10.01.2016 г. – 09.02.2016 г., начислена във фактура № ********** / 10.02.2016 г. 

-          13.99 лева – лизингова вноска, за отчетен период 10.02.2016 г. – 09.03.2016 г., начислена във фактура № ********* / 10.03.2016 г. 

-         3.35 лева – лизингова вноска, за отчетен период 10.03.2016 г. – 09.04.2016 г., начислена във фактура № ********** / 10.04.2016 г. 

-         293.79 лева – сбор от 21 лизингови вноски, за отчетен период 10.04.2016 г. – 09.05.2016 г., начислена във фактура № ********** / 10.05.2016 г. 

           Ищецът твърди още, че на 11.04.2016 г. е отправил писмена покана на ответника за заплащане на сумите, но същият не е заплатил дължимите суми. И ищецът е прекратил договора, като е начислил предвидената в него неустойка в размер на 554.69 лева.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 895.89 /осемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки / лева, от които : 16.08 / шестнадесет лева и осем стотинки / лева – неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.01.2016 г. до 09.03.2016 г., 325.12 / триста двадесет и пет лева и дванадесет стотинки / лева – лизингови вноски , за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г. и  неустойка в размер на 554.69 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 13.03.2018 г. до изплащане на вземането.

Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител. Същият е депозирал становище от адв. Ш., с което същият моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, не оспорва доклада по делото и излага становище по съществото на делото.   

          Ответникът редовно призован не се явява, представлява се от назначения му от съда особен представител – адв. К. – САК, която оспорва така предявените искове, като излага съображения в депозирания отговор по чл. 131 от ГПК.

          Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

          От приложения като доказателство заварен препис от Договор за мобилни услуги от 25.01.2016 г. сключен между страните е видно, че ответникът е абонат на дружеството, доставчик на мобилни услуги и титуляр на предпочетения мобилен номер ++359*********.

Като доказателство към делото е приложен и Договор за лизинг, сключен на 25.01.2016 г., с който лизингодателят -  „Т.Б.” ЕАД предоставя за временно и възмездно ползване на лизингополучателя – ответника устройство марка H.D. 620 G., срещу заплащане на обща лизингова цена 321.77 лева.

Като доказателство към делото са приложени 4 / четири / броя фактури, за периода от 10.01.2016 г. до 10.04.2016 г., а именно : ф – ра № ********** / 10.02.2016 г., ф – ра № 7238073350 / 10.03.2016 г., ф – ра № 7239379855 / 10.04.2016 г., но поради неизпълнение ищецът е прекратил договора с ответника и е издал крайна фактура № 7240709119 / 10.05.2016 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 895.89 / осемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки / лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал.1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК.

 Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 25.01.2016 г., с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 / двадесет и четири / месеца. Също така е сключен и Договор за лизинг, с който лизингодателят -  „Т.Б.” ЕАД предоставя за временно и възмездно ползване на лизингополучателя – ответника устройство марка H.D. 620 G., срещу заплащане на обща лизингова цена 321.77 лева. По този договор ответникът дължи сумата в общ размер 325.12 / триста двадесет и пет лева и дванадесет стотинки / лева – лизингови вноски, за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г., а именно :

-         13.99 лева – лизингова вноска, за отчетен период 10.01.2016 г. – 09.02.2016 г., начислена във фактура № ********** / 10.02.2016 г. 

-          13.99 лева – лизингова вноска, за отчетен период 10.02.2016 г. – 09.03.2016 г., начислена във фактура № ********* / 10.03.2016 г. 

-         3.35 лева – лизингова вноска, за отчетен период 10.03.2016 г. – 09.04.2016 г., начислена във фактура № ********** / 10.04.2016 г. 

-         293.79 лева – сбор от 21 лизингови вноски, за отчетен период 10.04.2016 г. – 09.05.2016 г., начислена във фактура № ********** / 10.05.2016 г. 

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е основателен и доказан, ответникът не представи доказателства, че е заплатил на ищеца дължимата сума в общ размер 895.89 / осемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки / лева.

С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ размер на 895.89 /осемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки / лева, от които : 16.08 / шестнадесет лева и осем стотинки / лева – неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.01.2016 г. до 09.03.2016 г., 325.12 / триста двадесет и пет лева и дванадесет стотинки / лева – лизингови вноски , за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г. и  неустойка в размер на 554.69 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 13.03.2018 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно :  сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева – заплатена ДТ, сумата от 300.00 / триста / лева – такса за особен представител и сумата от 720.00 / седемстотин и двадесет / лева –  адвокатско възнаграждение / за заповедното и исковото производство /.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

       

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.И., ЕГН ********** *** / настоящ адрес *** / вземането на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П. С., сграда 6, представлявано от О.Б.Ш. – изпълнителен директор,  в общ размер на 895.89 /осемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки / лева, от които : 16.08 / шестнадесет лева и осем стотинки / лева – неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.01.2016 г. до 09.03.2016 г., 325.12 / триста двадесет и пет лева и дванадесет стотинки / лева – лизингови вноски , за периода от 10.01.2016 г. до 09.05.2016 г. и  неустойка в размер на 554.69 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 13.03.2018 г. до изплащане на вземането, като основателно и доказано.

ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН ********** *** / настоящ адрес *** / да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П. С., сграда 6, представлявано от О.Б.Ш. – изпълнителен директор на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на 150.00 / сто и петдесет / лева – заплатена ДТ, сумата от 300.00 / триста / лева – такса за особен представител и сумата от 720.00 / седемстотин и двадесет / лева –  адвокатско възнаграждение / за заповедното и исковото производство /.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :