№ 687
гр. Варна, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100500724 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Ш. М., ЕГН **********, срещу
Решение №3894/09.12.2022г. по гр.д. №7212/2022г. на ВРС, само в частта му,
с която е определен режим на лични контакти на бащата Д. А. М.,
ЕГН**********, с детето С. Д. М., ЕГН**********, както следва:
до тригодишна възраст – всяка втора и четвърта събота от месеца, от
10.00 часа до 17.00 часа в присъствието на майката; след навършване на
тригодишна възраст – всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа в
събота до 14.00 часа в неделя с преспиване; след навършване на петгодишна
възраст – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 в събота
до 14.00 часа в неделя, две седмици непрекъснато през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката; и по всяко друго време след
предварителна уговорка между родителите на детето,
като в останалите му части решението на ВРС е влязло в сила.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, постановено при непълен и неточен анализ на доказателствата
и не защитава интересите на детето. Бащата не познава детето, което е малко,
и разширяване на режима след третата година на момичето е против
1
интересите му, видно и от доказателствата. А в отговора ответникът е признал
по-намален режим. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на друго с определяне на предложен РЛО.
При личното изслушване пред ВОС майката посочва, че тъй като
бащата е употребявал наркотици и е проявявал агресия, но същевременно не
познава добре детето, основното й притеснение е дъщеря йм да прекарва
време с него, без присъствието на майката. Моли за режим на контактни в
нейно присъствие.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемият депозира отговор, с който
оспорва жалбата. Счита решението за правилно и обосновано в обжалваните
му части, за което излага съображения. Моли за потвърждаването му, както и
за разпределяне на разноските между двете страни.
Контролиращата страна ДСП-Девня счита жалбата за основателна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на С. Ш. М.,
ЕГН**********, срещу Д. А. М., ЕГН**********, с правно основание чл.49,
ал.1 СК, чл.59 от СК и чл.143 от СК, за прекратяване на сключения на
03.09.2021г. брак между страните; за предостяване на майката на
родителските права спрямо детето С. Д. М., за определяне местоживеене на
детето при нея, определяне на предложен режим на лични отношения между
бащата и детето; и за осъждане на ответника за издръжка в полза на детето в
размер на 300.00лв., от депозиране на исковата молба в съда – 03.06.2022г., с
падеж до пето число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла до настъпване на законово основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
Ищцата твърди, че с ответника са в граждански брак от 03.09.2021г.,
като от него имат едно дете - С. Д. М., род. на 18.02.2022г. От фактическата
раздяла през м.02.2022г. майката и детето живеят при нейните родители в с.
Е., а ответникът останал в с.Г..
Твърди още, че ответникът се е дезинтересирал от семейството, рядко
се обаждал, а когато отивал да види жена си и детето бил много променен –
отслабнал, неадекватен, с агресивно поведение и под влияние на наркотици,
като в такова състояние упражнил психическо и физическо насилие над С. М.
на 31.05.2022г. В резултат е налице невъзможност за съхраняване на брачната
връзка. От друга страна майката има нужния родителски капацитет, средства
и условия, за да упражнява родителските права върху детето и да го отглежда.
Подпомагана е от своя разширен семеен кръг при отглеждането и
възпитанието на дъщеря си. Ответникът не е ясно къде и дали работи, няма
2
родителски капацитет, почти не се е виждал с дъщеря си, която не го
разпознава като баща, а поведението му под влияение на наркотици е опасно
за момичето.
По тези причини моли за прекратяване на брака, предоставяне правата
над детето на майката и определяне местоживеене при нея, определяне само
на ограничен РЛО на бащата и осъждането му за издръжка съобразно
нуждите на детето, която бащата може да заплаща. В о.с.з. поддържа
исканията си.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
изразява становище за частична основателност на исковете. Признава брака
на страните и настъпилото дълбоко разстройство на същия. Съгласен е
правата по отношение на детето С. да бъдат предоставени на ищцата, при
която да бъде определено и местоживеенето на детето. Изрично признава
предложения от ищцата ограничен режим на лични отношения (РЛО) с
детето. Оспорва само размера на издръжката. А разходите по делото моли да
се разпределят. В о.с.з. не се явява, не се представлява.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства
по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на
приложимата към конкретния случай нормативна регламентация, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Решение №3894/09.12.2022г. по гр.д. №7212/2022г. на ВРС в частите
му, с които е прекратен бракът между С. Ш. М. и Д. А. М. поради
непоправимо разстройство, възстановено е фамилното име на съпругата,
предоставени са родителските права върху детето С. на майката, определено е
местоживеене при нея и е осъден бащата за издръжа на детето, е влязло в
сила и на осн. чл.298 от ГПК и чл.299 от ГПК СПН по него обвързва съда и
страните. При така установеното единственият спорен въпрос пред ВОС е
дали определеният от ВРС режим на лични отношения на бащата с детето е
обоснован и подходящ за детето, като по него съдът приема следното:
Безспорна е нуждата на всяко дете от общуване с двамата му родители,
включително с този от тях, на когото не бъде предоставено упражняването на
родителските права, но при налична обичайна емоционална връзка между
дете и родител и при липса на данни за вредоносно негово поведение. В
настоящия случай в исковата молба се твърди, че почти веднага след
раждането на С. е настъпила фактическата раздяла между родителите, като
ответникът се е дезинтересирал от дъщеря си, рядко се обаждал, а когато
отивал да види жена си и детето бил неадекватен,агресивен и под влияние на
наркотици. В отговора на исковата молба тези твърдения не са оспорени от
ответника, даже напротив – той изрично е признал „режима на лични
отношения на детето с мен, посочен в исковата молба – първа и трета събота
от месеца от 10.00часа до 12.00часа, на обществено място и в присъстие на
майката“ (л.21 от делото на ВРС). Това признание, по арг. от чл.237 от ГПК и
чл.175 от ГПК следва да бъде съобразено при определяне на РЛО. Освен това
3
същото кореспондира и с показанията на св. А. К., които са непосредствени и
не са опровергани от насрещни такива. Така по делото се установява, че отв.
Д. М. почти не познава дъщеря си, виждал се е много рядко с нея и то не
поради пречки от майката, а момичето дори не го разпознава като баща.
Отделно че има данни ответникът да е употребявал психотропни вещества и
да е проявявал агресия над майката, което създава рискове за общуване на
детето с бащата без присъствието и на майката. На последно място момичето
е само на една година и три месеца, към устните състезания на ВОС, и
доверената му среда се свежда до майката и до близките по нейна линия. При
това положение единственият подходящ РЛО за момента е силно
редуцираният по продължителност такъв, в присъствието на майката на
детето. А разширяването му може да се обсъжда само ако той бъде редовно и
пълноценно провеждан в следващите месеци и години, така че да възникне
несъществуващата към момента връзка баща-дете. Която пред ВОС С. М. (С.)
декларира, че ще подкрепя, стига бащата да се интересува от дъщеря си и
бъде в бъде в нормално състояние при техните срещи. С оглед на изложеното
обоснованият и подходящ към момента РЛО се приема от състава на
въззивния съд за следния, частично съобразен с молбата на майката във
въззивната жалба, а именно: до навършването на тригодишна възраст на
детето – всяка втора и четвърта събота от месеца, от 10.00часа до 14.00часа, в
присъствие на майката; след навършване на тригодишна възраст на детето –
всяка втора и четвърта събота от месеца, от 10.00ч. до 17.00часа, в присъствие
на майката; и отделно по всяко друго време по изрично съгласие на
родителите, в присъствие на майката.
С оглед на изложеното определеният от ВРС значимо по-разширен РЛО
се преценява от състава на ВОС за несъответен на интересите на детето към
настоящия момент. И поради несъвпадане крайните изводи на ВОС и на ВРС,
решението на последния, в обжалваната му част, ще следва да бъде отменено,
като бъде нормиран приетият от ВОС режим. Както се посочи увеличаването
му може да се обсъжда, но в бъдеще и само ако сегашният бъде редовно и
пълноценно провеждан в следващите месеци и години.
Разноски за пред ВОС не се дължат при изричното изявление от о.с.з на
процесуалния представител за липса на такова искане в случая.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3894/09.12.2022г. по гр.д. №7212/2022г. на ВРС,
16-ти с-в, в частта му, с която е определен режим на лични контакти на
бащата Д. А. М., ЕГН**********, с детето С. Д. М., ЕГН**********, както
следва:
до тригодишна възраст – всяка втора и четвърта събота от месеца, от
10.00 часа до 17.00 часа в присъствието на майката; след навършване на
тригодишна възраст – всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа в
събота до 14.00 часа в неделя с преспиване; след навършване на петгодишна
4
възраст – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 в събота
до 14.00 часа в неделя, две седмици непрекъснато през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката; и по всяко друго време след
предварителна уговорка между родителите на детето, като вместо него:
ОПРЕДЕЛЯ режим на личните контакти на детето С. Д. М.,
ЕГН**********, с бащата Д. А. М., ЕГН**********:
- към момента на постановяване на настоящото решение – всяка втора и
четвърта събота от месеца, от 10.00ч. до 14.00ч., в присъствието на майката; и
по всяко друго време, по изрично общо съгласие на родителите, в присъствие
на майката;
- след навършване на тригодишна възраст на детето – всяка втора и
четвърта събота от месеца, от 10.00ч. до 17.00ч., в присъствието на майката; и
по всяко друго време, по изрично общо съгласие на родителите, в присъствие
на майката.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5