О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 117 20.02. 2020 година град Варна
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на двадесети февруари година 2020
в закрито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 756
по описа на Варненския апелативен съд за
2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.274 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба
от Б.П.В., ЕГН ********** ***, действаща чрез своята майка и законен представител
М.К.Т. с ЕГН ********** и същия адрес против определение № 3737/18.10.2019г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1438/2017г.
в частта, в която е оставена без уважение молбата й да освобождаване от задължението за заплащане и на сумата
211,38 лева, представляваща част от дължимата за въззивното обжалване на
решение №751/01.08.2019г., постановено по т.д.1438/17г. държавна такса, цялата
в размер на 811,38лв. Изтъкнатото в жалбата съображение за предприетото
обжалване се свежда до това, че Б.В. е освободена от заплащането на държавни
такси по чл.83 ал.2 ГПК в уважената част на обжалваното определение.
В законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор от ответната по частната жалба страна.
Съдът, след преценка на доказателствата
по делото, намери следното :
Частната жалба е подадена в срок от
надлежна страна в процеса и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна, по следните съображения :
Производството по т.д. № 1438/17г. на
ВАС, ТО е образувано по подадена искова молба от Б.П.В., ЕГН ********** ***,
действаща чрез своята майка и законен представител М.К.Т. с ЕГН ********** и
същия адрес срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ гр.София за заплащане на дължимо застрахователно обезщетение по
сключена с работодателя на правоприемника й застраховка „Злополука“ ведно с
обезщетение за забава.
С определение № 48/04.01.2018г. ищцата
е освободена от задължението за заплащане на дължимата за производството
държавна такса в размер на 3 192лв и разноски по делото. Със същото
определение е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащането
на държавна такса по акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава в
размер на 1 622,75лв.
След постановяване на горепосоченото определение е
настъпило частично изменение на релевантните за производството обстоятелства. От представените декларации по чл.83,
ал.2 от ГПК се установява, че понастоящем ищцата Б.В. е получила в наследство
от своя дядо по бащина линия 1/6 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, живее с майка си в апартамент под наем, за което заплащат месечно
по 300 лева, получава наследствена пенсия в размер на 184лв месечно,
притежава влог в размер на 1500 лв. в
пенсионен фонд. Декларирано е и получено обезщетение за малолетната ищца от
бившия работодател на баща й в размер на 15 000 лева. От приложения
амбулаторен лист от м.юли 2018г., с посочена диагноза „малки припадъци“, е
видна и промяна в здравословното състояние на ищцата.
При
тези данни първоинстанционният съд е освободил ищцата от задължението за
плащане на сумата 600 лева. За остатъка от 211,38 лева до пълния размер на
държавната такса от 811,38 лева молбата е преценена като неоснователна, поради
което е оставена без уважение.
В определение № 34/20.01.2020г. по
същото дело настоящият състав е изразил разбирането, че в конкретния случай,
преценката за
освобождаване от държавна такса за въззивно
обжалване се предпоставя
от даването на разрешение от районния съд по настоящия адрес на ищцата съгласно
новелата на чл. 130, ал.3 СК. Споделил е трайно установената съдебна
практика съгласно която при необходимост от извършването на действия на разпореждане с влогове,
принадлежащи на детето, съдът е длъжен да даде
указания на непълнолетния, чрез неговия законен
представител, да поиска разрешение от районния съд, в чиито правомощия е да
разреши или откаже разпореждането, с оглед интересите на детето,
позовавайки се на определение №
472/05.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3685/2017 г., IV г. о., ГК, постановено
по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. Според посочената
норма в изключителната
компетентност на РС е да извърши преценка противоречи ли разпоредителното
действие на интересите на детето, като тази преценка не може да бъде ревизирана
от настоящата въззивна инстанция.
В рамките на дадената възможност на частната
жалбоподателка са депозирани и уточняващите молби от 11.02.2020г. и от
14.02.2020г., с приложено към втората удостоверение от Районен съд Варна от
07.02.2020г., съгласно което районният съд е разрешил на Б.П.В. да изтегли от
банковата си сметка в ОББ, АД сумата от 211,38лв, необходима за заплащане на
част от дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението на РОС по
т.д. № 1438/17г.
След съвкупна преценка на всички относими
по делото доказателства като : имущественото състояние на молителката, доходите
на членовете на семейството й, възраст, здравосолвон състояние и най- вече
полученото разрешение от районния съд в производство по чл.130 ал.-3 СК
настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност
на молбата за частично освобождаване от заплащане на държавната такса за
въззивно обжалване. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Б.П.В., ЕГН ********** ***,
действаща чрез своята майка и законен представител М.К.Т. с ЕГН ********** и
същия адрес против определение № 3737/18.10.2019г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 1438/2017г. в обжалваната част.
Определението може да се обжалва пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :