РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Силистра, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420101074 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от К. И. Г. против „С. К.“ ООД, в която ищцата
твърди, че на 07.10.2020 г. в качеството си на заемател сключила с ответника договор
за потребителски кредит № 457688, по силата на който бил предоставен заем в размер
на 1100 лв., който тя се задължила за върне на 11 двуседмични вноски в срок до
10.03.2021 г. заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 40,05 % годишно
и при уговорен годишен ГПР в размер на 49,01 %. В чл. 6 от договора за кредит
страните се споразумели, че в тридневен срок от неговото сключване
кредитополучателят следва да предостави обезпечение – поръчители, отговарящи на
конкретни посочени в ОУ критерии, или банкова гаранция, като неизпълнението на
това задължение било обвързано със заплащането на неустойка в размер на 604,28 лв.
Счита, че клаузата за начисляване на тази уговорка е нищожна, тъй като прикрива
вземане за договорна лихва, допълнителна печалба на кредитора, с която се цели
неговото неоснователно обогатяване, като по този начин се нарушават добрите нрави.
Изразява становище, че чл. 16 от ЗПК изисква от кредитора да извърши оценка за
платежоспособността на длъжника преди отпускането на кредита, както и че
последният се предоставя след осигуряване на исканите обезпечения, а не преди това.
Отделно от това изискуемото от кредитора обезпечение следвало да отговаря на
неизпълними за длъжника условия, поради което отнапред било ясно, че той няма да
бъде в състояние да го осигури. В тази ситуация кредитополучателят неизбежно
следвало да заплати особено висока неустойка за неизпълнението на едно акцесорно,
спомагателно (а не главно) задължение, поради което ищцата е на мнение, че тази
неустойка излиза извън присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция и води до накърняване на добрите нрави. Счита също така, че клаузата за
предоставяне на обезпечение на договора за кредит след неговото сключване заобикаля
изискването на чл. 16 ЗПК, поради което се явява нищожна по силата на чл. 21, ал. 1
ЗПК. Поради изложените причини ищцата моли съда да признае за установено, че тя не
1
дължи на ответника сумата от 604,28 лв., представляваща неустойка за неосигуряване
на обезпечение по договор за потребителски кредит № 457688 от 07.10.2020 г., като
при уважаване на иска претендира направените по делото разноски.
В предоставения му от закона срок ответникът „С. К.“ ООД не депозира писмен
отговор на предявения срещу него иск и под никаква форма не взема становище по
делото.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124 ГПК
Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение поради
неподаването на отговор и непредставляването на ответника в съдебно заседание.
СЪДЪТ счита, че предпоставките за произнасяне на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на постъпилата искова молба,
въпреки че с определението си по чл. 140 ГПК съдът е го предупредил, че при
неявяването му в съдебно заседание без да направи искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, може да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение.
Същевременно предявеният иск се явява вероятно основателен, тъй като
представените към исковата молба писмени доказателства са достатъчни, за да
установят за целите на настоящото производство относимите към спора юридически
факти. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 2000.00 за адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна
такса в размер на 50 лв. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 ал.1 от
ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
Признава за установено, че К. И. Г. , с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к. „В. В.“
№ , вх., ет. НЕ ДЪЛЖИ на “С. К. ООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С.
ул. “ С.“ № , ет., представлявано от Н. П. П. сумата от 604,28 лв. /шестстотин и четири лева
и 28 ст./ представляваща неустойка за неосигуряване на обезпечение по договор за Договор
за потребителски кредит № 0562013 от 07.10.2020 г.
ОСЪЖДА С. К.“ ООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “
С.“ № , ет., представлявано от Н. П. П. да заплати на че К. И. Г. , с ЕГН **********,
с адрес: гр.В., ж.к. „В. В.“ № , вх., ет. направените по делото разноски в размер на
2000.00 / две хиляди лева /лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. К.“ ООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “
С.“ № , ет., представлявано от Н. П. П. да заплати по сметка на Районен съд
гр.Силистра държавна такса в размер на 50.00/петдесет лева/ лв.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото !
2
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3