РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Благоевград, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210201065 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Е “, със седалище в гр.Б , представлявано от
управителя Е А , подадена срещу Наказателно постановление
№771247-F760970/23.05.2024г., издадено от Заместник директор на ТД на
НАП-гр.С , с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1000.00лв. за нарушение по чл.11, ал.1 от Закона за статистиката на
вътреобщностната търговия на стоки.
С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като нарушението
е извършено при липса на вина, а наред с това представлява и маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Иска се отмяна на обжалвания акт .
Санкциониращият орган, чрез своят процесуален представител оспорва
жалбата . Счита, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да
се потвърди, а жалбата срещу него да се остави без уважение.
Районна прокуратура-Б, надлежно призована, не ангажира представител
и становище по жалбата.
1
Съдът след като съобрази становищата на страните, анализира
събраните доказателства и приложимото право, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което
има право да обжалва атакуваното НП и то е сторило това в срока по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН./НП не е спорно, че е връчено на 20.06.2024г. на упълномощено
от жалбоподателя за това лице, а жалбата срещу него е подадена на
27.06.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
По делото не е спорно, че на 25.03.2024г., св.С., която е старши
инспектор по приходите в ТД на НАП, офис -Б , е издала спрямо дружеството
– жалбоподател и в присъствието на св.Р. М., АУАН № F760970, за това, че
при извършена проверка на 17.01.2024г. в ТД на НАП-гр.С , офис-Б , е
установено, че „Е “ЕООД, като задължено лице по смисъла на чл. 7 от Закона
за статистиката на вътреобщностната търговия със стоки, не е подало
Интрастат декларацията си за поток - вътресъюзен износ, за референтен
период от месец 12.2023г., съгласно изискването на чл.11, ал.1 от този Закон, а
именно до 14-то число на месеца,с следващ референтния период-до
14.01.2024г. Такава декларация проверяващите лица са констатирали, че е
подадена от жалбоподателя по електронен път, чрез квалифициран
електронен подпис, след изтичане на визираният законов срок, а именно на
21.03.2024г., за което е генериран протокол за приемане на декларацията от
системата “И “ с № . След като проверяващите лица при справка в базата
данни на НАП констатирали тези обстоятелства, са изпратили до
жалбоподателя покана за изготвяне на АУАН за нарушение по чл.11, ал.1 от
Закона за статистиката на вътреобщностната търговия на стоки с
№969173/17.01.2024г. Страните не спорят, че тази покана е получена и то
своевременно от процесното дружество, като за процедурата по съставяне на
АУАН, на мястото на съставянето му е присъствало упълномощено от
жалбоподателя лице- В Р , на която е връчен съставеният акт именно на датата
на изготвянето му. /Пълномощното на това лице е приложено и прието и като
доказателство в процеса на л. 16-17, като то е нотариално заверено към
10.06.2022г. и с него са делегирани правомощия на упълномощената да
2
получава и подписва всякакви документи, в това число и от проверки от
страна на НАП спрямо процесното дружество./ Срещу акта е депозирано
възражение на жалбоподателя от 27.06.2024г., което е последващо на
издаденото НП на практика.
Въз основа на този АУАН, на 23.05.2024г., Директорът на ТД на НАП–гр.С , е
съставил на жалбоподателя обжалваното НП№771247-F 760970, с което за
описаното в акта нарушение, на основание чл.17, ал.1 от ЗСВТС, е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000.00лв., като е приел
възраженията на жалбоподателя срещу акта за неоснователни, включително и
за маловажност на случая, без да излага аргументи за последното. НП е
връчено на упълномощеното за това лице В Р на 20.06.2024г.
Фактическите обстоятелства по установяване на описаното нарушение се
потвърждават при разпита на свидетелите по акта С. и М.. Двете
установяват, че констатирали вмененото на жалбоподателя нарушение на база
извършена проверка в официалната и национална база данни при НАП, където
не било отразено подаването на изискуемата се Интрастат декларация на
дружеството за референтен период м.12.2023г. до 14.01.2024г. Акта бил
съставен в офиса на санкционният орган и връчен на упълномощено за това
лице на датата на съставянето му. / По делото е приет като доказателство и
Протокола, с който регистрирана подадената от жалбоподателя И декларация
извън законовия срок, а именно на 21.03.2024г., в потвърждения показанията
на свидетелките по акта. /
Със Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП,
на директорите на териториалните дирекции на тази Агенция, както и на
техните заместници, са делегирани правомощия за издаване на НП при
констатирани нарушения в това число и по чл.17 на
ЗСВТС/тл1.5./Конкретният издател на обжалваното НП има качеството на
заместник Директор на ТД на НАП-гр.С , комуто с тази заповед също е
делегирано такова правомощие и в този смисъл , той се явява компетентен
орган за изготвяне на обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка се обосновава от цитираните гласни и
писмени доказателства, неоспорени от страните и събрани при недопуснато
съществено процесуално нарушение, поради което съдът ги кредитира като
годни и достоверни за изясняване на обективната истина в този казус .
3
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че с
обжалваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.11, ал.1 от Закона за
статистиката на вътреобщностната търговия на стоки.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган. Доводи и доказателства в обратна
насока не се представиха по делото. По безспорен начин се установи, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Налице е ясно
посочена дата и място на нарушението, ясно и конкретно описание на
деянието, доказателствата, на база които то е установено. АУАН и НП са
надлежно връчени на упълномощено лице от жалбоподателя с нарочно
нотариално заверено пълномощно. При тези констатации, съдът не счита, че в
процедурата по издаване на НП е допуснато процесуално нарушение и за
това то се явява процесуално законосъобразно .
От друга страна, с ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл.11, ал.1 от ЗСВТС.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗСВТС, Интрастат операторите подават Интрастат
декларация до 14-о число на месеца, следващ референтния период.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗСВТС, Интрастат оператори с
възникнало текущо задължение подават Интрастат декларация до 20-о число
на месеца, следващ първия референтен период. За следващите референтни
периоди срокът е до 14-о число на месеца, следващ референтния период.
Според разпоредбата на чл. 7 от ЗСВТС, задължени лица за подаване на
декларации по системата "Интрастат" - Интрастат оператори, са лицата,
регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които
осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми,
изразени в стойност, над праговете за деклариране по чл. 3, ал. 1, т. 1, по
отделно за всеки търговски поток /изпращания или пристигания и се прилага
за събирането на данни за вътрешнообщностни изпращания от или
пристигания на територията на Република Б на стоки на Е/, като редът за
прилагане на системата "Интрастат", включително подаването и приемането
4
на Интрастат декларации и други подлежащи на подаване документи или
данни и извършването на контрол и корекции на предоставените данни, се
определят с наредба на министъра на финансите.
В разгледаният случай между страните не е спорно, че жалбоподателят е
регистриран по ЗЗДС, както и че извършвал вътреобщностна дейност, заради
която и по закон придобива качеството на Интрастат оператор /чл.7 от ЗСВТС/
, а като такъв има задължението да подава и Интрастат декларация съобразно
времевите изисквания на чл.11, ал.1 на този нормативен акт. Доколкото,
възникването на качеството Интрастат оператор е ex lege и при извършването
на конкретна вътреобщностна дейност, каквато не се спори по делото, че е
декларирана от жалбоподателя, включително и с подадена от него декларация
през 2024г. пред ТД на НАП, то съдът намира и това обстоятелство за
безспорно установено.
/Макар по делото да не е изяснено дали се касае за първи или последващ
референтен период в този казус, доколкото се коментира само и единствено
„референтен период“ както в НП, така и в АУАН, а в поканата за издаване на
АУАН, са посочени и двете хипотези като валидни такива във връзка с
констатираното бездействие на жалбоподателя при подаване на Интрастат
декларацията, съдът установява, че и в двете хипотези, подадената от
процесното дружество такава декларация за референтен период м.12.2023г. се
явява просрочена , защото е както извън 14-дневния срок по чл.11, ал.1 от
ЗСВТС, така и след 20-дневния срок по смисъла на чл. 11, ал.1 и ал.2 от
ЗСВТС. От друга страна обаче, самият жалбоподател не е навел възражения,
че се касае за просрочие на декларирането по чл. 11, ал.1 от Закона, а не по
чл.11, ал.2 на същият. Ето защо, съдът приема, че именно последната хипотеза
е налице в настоящият казус . /
Предвид изложеното и след като по делото се доказа по несъмнен и
категоричен начин с всички събрани доказателства, че жалбоподателят в
качеството си на Интрастат оператор, е имал задължение по чл.11, ал.1 от
ЗСВТС да подаде Интрастат декларация за референтен период м.12.2023г., до
14-о число на месеца, следващ референтния период, а именно до 14.01.2024г. ,
което не е направил , то с това си бездействие той е осъществил от
обективна страна нарушение на визираната законова норма.
Касае се за отговорност за бездействие на ЮЛ, която отговорност е
5
обективна и безвиновна и в този смисъл възраженията на жалбоподателя за
липса на вина при извършване на процесното нарушение, се явяват
неоснователни.
При тези съображения, съдът приема, че издаденото НП е и материално
законосъобразно.
Възражението на жалбоподателя за маловажност на случая по чл.28 от
ЗАНН , съдът също счита за неоснователно поради следното:
Съгласно пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи или неизпълнение на
задължение от съответния вид .
В конкретният казус съдът отчете, че извършеното нарушение на чл. 11, ал.
1 от ЗСВТС е формално такова /на просто извършване чрез бездействие за
подаване на дължимата Интрастат декларация в лимитираният законов срок/, в
който смисъл не са налице съставомерни вреди по принцип. От друга страна
обаче извършеното нарушение е отстранено от жалбоподателя едва 2 месеца и
7 дни след лимитираният законов срок, през който не малък период не е била
налична дължимата се статистическа информация относно
вътрешнообщностната търговия и не е била обезпечена прозрачност и яснота
на информацията за движението на стоки и парични потоци в ЕС при дейност
на процесният Интраст оператор за посоченият в НП референтен период,
което е в разрез с целта и смисъла на нарушената норма на чл.11, ал.1 от
ЗСВТС. Това обстоятелство според съда не сочи на деяние с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други аналогични
бездействия на Интраст оператори от този вид, включително и като се
приеме за смекчаващо обстоятелството липсата на данни за други и
аналогични нарушения на процесното дружество по ЗСВТС.
Приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН не може да се приложи и заради
наличието на обективни и /или други обстоятелства, изключващи вината или
редуциращи до значителна степен обществената опасност на самото
нарушение и нарушителя, защото данни и доказателства и в тази насока не
6
бяха наведени и представени по делото. /В този смисъл е и съдебната
практика: ТР№ 1/12.12.2007г. на ВКС, Решение №1150/29.07.2016г.,
постановено по кнахд №338 от 2016г. на БлАС и Решение №1112/22.02.2023г.,
постановено по кнахд №11312/2022г. на АдмС-София ./
Гореизложеното според съд обосновава извода, че извършеното от
жалбоподателя не следва да се квалифицира и като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и възраженията и в тази насока на
жалбоподателя се явяват неоснователни.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова, на
основание чл. 17, ал.1 от ЗСВТС, с обжалваното НП на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лв., която е към минимума
от 500.00лв за деяние като извършеното. Съдът приема, че тази санкция е
отмерена също законосъобразно и в съответствие с нормата на чл.27 от ЗАНН,
именно заради констатираното отегчаващо обстоятелство /продължителност
на срока на бездействието в казуса, което е повече от 2 месеца/, независимо и
от наличното смекчаващо обстоятелство / липса на данни за други нарушения
на жалбоподателя по ЗСВТС/, поради което и в санкционната му част, съдът
намира НП за законосъобразно и като такова счита, че следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и като прие, че атакуваното НП е
законосъобразно в неговата цялост, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 771247-F760970/23.05.2024г., издадено от Заместник
директор на ТД на НАП-гр.С , с което на „Е “ЕООД, с ЕИК , със седалище и
адрес на управление : Б , ж.к.“И “, местност“Ш - “№ , представлявано от Е Я
А , е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лв. /хиляда лева/ за
нарушение по чл.11, ал.1 от Закона за статистиката на вътреобщностната
търговия на стоки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд
Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му на всяка от
страните.
7
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8