Мотиви към присъда от № 138 от 04.06.2019 г. по НОХД
№ 5488 по описа за 2018 г. на РС - Варна, 22 състав
Районна
прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу П.Т.С. за това, че през
периода месец септември 2011 г. – 03.10.2012 г. в гр. Варна при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и
поддържала у Н.Р.Н. заблуждение за това, че ще й продаде недвижим имот –
Тавански блок № 18 (осемнадесет) на четвърти етаж в жилищен комплекс, находящ се в гр. Варна, ул. „Боровец“ № 50, УПИ № VIII-442 (осем –
четиристотин четиридесет и две) в кв. 27 по плана на Община Варна, кв. Галата,
с идентификатор 10135.5510.264.1.18, със застроена площ от 81,37 кв. м., заедно
с принадлежащото му избено помещение № 12, с площ от 4,80 кв. м., ведно с
припадащите му се идеални части от общите части на сградата и с това й
причинила имотна вреда в размер на 70 409,88 лв., представляваща левовата
равностойност на 36 000 евро, платени от Н.Р.Н. на П.Т.С. като вноски с
оглед закупуване на имота, като причинената вреда е в големи размери –
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение като доказано по несъмнен начин. Моли подсъдимата да бъде призната за
виновна, като й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 5 години.
Защитникът
на подсъдимата адв. Х. излага аргументи, че деянието не е съставомерно от
субективна страна. Моли подсъдимата да бъде призната за невинна.
В
последната си дума подсъдимата заявява, че не е имала намерение да въвежда в
заблуждение св. Н.Р.Н.. Моли да бъде призната за невинна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата П.Т.С. е родена
на *** ***, постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, с адрес към настоящия момент
в Федерална република Германия, гр. , ул. № . Същата е български гражданин, със средно
образование, неомъжена, работи, неосъждана, с ЕГН **********.
През
2011 г. св. Н.Р.Н. се обърнала към агенция за недвижими имоти „Венера плюс“ ООД
за закупуването на жилище. От агенцията й предложили за закупуване тавански
блок № 18 (осемнадесет) на четвърти етаж в жилищен комплекс, находящ се в гр. Варна, ул. „Боровец“ № 50, УПИ № VIII-442 (осем –
четиристотин четиридесет и две) в кв. 27 по плана на Община Варна, кв. Галата,
с идентификатор 10135.5510.264.1.18, със застроена площ от 81,37 кв. м., заедно
с принадлежащото му избено помещение № 12, с площ от 4,80 кв. м., ведно с
припадащите му се идеални части от общите части на сградата (наричан в
изложението „имотът“).
Посоченият
недвижим имот към този момент бил собственост на „Комфортен дом“ ЕООД с
едноличен собственик на капитала и управител Й.Д. С. (майка на подсъдимата),
придобит преди това на 28.07.2010 г. от „Ре инвестком БГ“ ООД.
При
огледа на имота св. Н. се запознала с подсъдимата П.Т.С., която заявила, че
апартаментът е собственост на нейна фирма и в същата сграда има общо два имота.
Св.
Н. и подс. С. уговорили продажна цена в размер на 36
000 евро. Преди сключване на предварителния договор на 16.09.2011 г. св. Н. заплатила сумата от 7 200 евро, за
което подс. С. съставила ПКО, в който посочила, че се
издава от „Комфортен дом“ ЕООД. При
плащането на тази сума била изготвена справка, че върху имота няма вещни
тежести.
На
20.06.2011 г. бил сключен договор за резервиране на имота.
На
27.09.2011 г. бил сключен предварителен договор между св. Н. и „Комфортен дом“
ЕООД за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот, като търговското
дружество било представлявано от упълномощен представител – К.В.И. (син на подс. С.). В предварителния договор била посочена по-ниска
цена от уговорената, а именно сумата от 22 000 евро.
В
деня на подписване на предварителния договор св. Н. платила на подс. С. и сумата от 18 000 евро, за което плащане не бил
съставен удостоверителен документ.
На
03.10.2011 г. „Комфортен дом“ ЕООД учредило в полза на св. А.Н.И. договорна
ипотека върху имота за обезпечаване на на договор за
заем от 28.07.2010 г. между св. И. и
„Комфортен дом“ ЕООД за сумата от 22400 евро.
През
месец ноември 2011 г. св. Н. заминала за Катар, където работела.
На
07.06.2012 г. св. Н. превела по банков път сумата от 5000 евро по сметка на подс. С.. На 03.10.2012 г. св. Н. превела остатъка от 5800
евро отново по банков път по сметка на подс. С..
През
месец август 2013 г. св. Н. се прибрала в Република България, като
предварително се уговорила с подс. С. да отидат при
нотариус и да сключат окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия
имот.
При
срещата подсъдимата започнала да я моли да отложат сделката, тъй като имала
финансови проблеми и не би могла да плати данъците на апартамента. Подс. С. изготвила бланка на пълномощно и помолила св. Н.
да упълномощи баща си или друг член на семейството, който да представлява св. Н.
при сделката, когато стане възможно нейното сключване.
Св.
Н. отказала, но започнала да обзавежда апартамента, след което се прибрала в
Катар.
По
време на пребиваването си в Катар св. Н. многократно разговаряла по телефона с подс. С., която я убеждавала, че ще й прехвърли имота, като
след известно време подсъдимата спряла да отговаря на обажданията.
На
18.02.2014 г. договорната ипотека в полза на св. И. била заличена.
На
20.02.2014 г. св. Д.Ж.К. и подс. П.Т.С. сключили
договор за паричен заем за сумата от 27500 евро.
На
21.02.2014 г. св. К. превела по сметка на подс. С.
25500 евро, като на същата дата сумата била върната обратно по две различни
сметки на св. К., като за сумата от 23000 евро е посочено като основание
„спогодба от 21.02.2014 г.“, а за сумата от 2500 евро е посочено основание
„вътрешен транфер“.
На
същата дата била учредена договорна ипотека върху процесния недвижим имот от
„Комфортен дом“ ЕООД в полза на св. К.
На
27.11.2014 г. между св. К. и „Комфортен дом“ ЕООД бил сключен договор за
заместване в дълг, съгласно който „Комфортен дом“ ЕООД заместило в дълг подс. С. по договора за заем със св. К. от 20.02.2014 г.
В
изпълнение на паричното задължение по договора за заем със св. К.на 27.11.2014
г. е подписан между св. К. и „Комфортен дом“ ЕООД нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение, с който била
прехвърлена собствеността върху процесния имот на св. К.
На
19.11.2015 г. била сключена спогодба между св. Н. и подс.
С., по силата на която подс. С. се е задължила да
върне получената от нея сума в размер на 36000 евро във връзка с
неосъществената продажба на имота.
На
22.12.2016 г. бил подписан нотариален акт за покупко-продажба на имота между
св. К. (като продавач) и Г.В. Д.(като купувач) с продажна цена от 50 000 лева.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства
– обясненията на подсъдимата П.Т.С. (частично), показанията на св. Й. Д.
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, както и прочетените
по реда на чл.373, ал.1 НПК вр. чл.371, т.1 НПК вр. чл.283 НПК в проведеното
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 НПК показания на св. К.В.И., Ж.К.К., Д. Ж.К., Г.Д.П., Н.Р.Н., Р. Н. Д., Г.Д. П. и М.Р. Т. и
писмени доказателства: извлечение от търговски регистър (л. 15, том 3),
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.07.2010 г. (л. 85-86,
том 1), нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.07.2010 г.
(л. 72-73, том 1), договор за заем на парична сума от 28.07.2010 г. (л. 92, том
1), договор за изменение на заем на парична сума от 03.10.2011 г. (л. 93, том
1), приходен касов ордер от 16.09.2011 г. (л. 16, том 3), договор за
резервиране на имот (л. 17, том 3), предварителен договор за покупко-продажба
на недвижими имот, ведно с приложение (л. 19 – 24, том 3), пълномощно от Й.Д.С., като управител на
„Комфортен дом“ ЕООД в полза на К.В.И. от 28.05.2010 г. (л. 51, том 3),
разписка за платена комисионна в полза
на „Венера плюс“ ООД (л. 115, том 1), нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от 03.10.2011 г. (л. 81, том 1), имейл с приложения от подс. С. до св. Н. от 25.08.2013 г. (л. 153 – л. 154, том
1), нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 03.10.2011 г. (л. 81,
том 1), справка от Агенция по вписванията за „Комфортен дом“ ЕООД (л. 34-36,
том 1), справка от Агенция по вписванията за П.Т.С. (л. 37-38, том 1), договор
за паричен заем от 20.02.2014 г. (л. 63, том 1), договор за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот от 21.02.2014 г. (л. 68-69, том 1),
договор за заместване в дълг от 27.11.2014 г. (л. 46 - 48, том 1), нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение от
27.11.2014 г. (л. 50-51, том 1), договор
за спогодба от 19.11.2015 г. (л. 162, том 1), справка за движение по сметка на П.Т.С.
(л. 102, том 4), справка за движение по сметка на П.Т.С. (л. 103-104 от
съдебното дело), нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (л. 133 -135
от съдебното дело).
Авторството
на деянието и субективната му страна се установява на първо място от
показанията на свидетелката Н.Р.Н..
Същата последователно и в необходимата пълнота излага всички относими
към предмета на доказване обстоятелства, а именно че в процесния период
подсъдимата е заявила, че имотът е на нейна фирма, въпреки, че имотът е бил
собственост на търговско дружество, едноличен собственик на капитала на което е
била нейната майка. Показанията на св. Н. са последователни, непротиворечиви и
непроменени в проведените четири разпита с нейно участие, поради което съдът ги
кредитира изцяло. От показанията на св. Н. се установява в детайли поведението
на подсъдимата преди, по време и след процесния период, от което съдът изгради
и своите правни изводи относно обективната и субективната страна на деянието.
Същите се подкрепят от показанията на свидетелите Й.С., К.И., Ж. К., св. Г.П.,
св. Р.Д., св. Г. П. и св. М.Т., както и от представените по делото писмени
доказателства.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на св. А.И., от които се установява, че същият е
сключил договор за заем, сумата по който фактически е била предадена на
подсъдимата, изпълнението на който заем е бил обезпечен с договорна ипотека
върху имота, учредена няколко дни след получаване на първите суми от св. Н. и
сключването на предварителен договор за покупко-продажба.
Извършените
действия, свързани с учредяване на договорни ипотеки върху имота в полза на
трети лица, сключените от подсъдимата договори за заем, както и последващите разпореждания с имота се установяват от
представените писмени доказателства, които съдът напълно кредитира като
непротиворечиви в своята съвкупност и съответни на свидетелските показания и
обясненията на подсъдимата.
Плащанията
на сумите в общ размер от 36 000 евро съдът намира, че се установяват от
съставения по делото РКО, за който подсъдимата заяви, че го е съставила,
въпреки, че не разполага с представителна власт по отношение на „Комфортен дом“
ЕООД, от представените банкови извлечения, както и от показанията на св. Н.,
която заявява, че е платила лично на подсъдимата сумата от 18 000 евро, за
което не й е бил издаден писмен документ. Съдът намира, че не са налице
основания за изключване на показанията на св. Н. в тази част, доколкото същите
се подкрепят от представената по делото спогодба, в която се съдържа признание
на подсъдимата, че във връзка с продажбата на имота е получила сумата от 36 000
евро.
Съдът
при анализа на доказателствената стойност на обясненията на подс.
С. прецени, че същите имат едновременно характер на доказателствено средство и
средство за защита. По тези съображения съдът не кредитира обясненията на
подсъдимата С. само в частта, в която посочва, че от самото начало е имала
намерение да прехвърли недвижимия имот, тъй като в тази част същите са израз на
упражненото от подсъдимата право на защита. Съдът достигна до този извод, тъй
като същата не е била собственик на имота и не е имала правомощия да се
разпорежда с него, поради което още в самото начало предварителният договор е
бил неизпълним. Дори и да се приеме, че е могла да въздейства за това върху
едноличния собственик на капитала на „Комфортен дом“, то последващите
действия по учредяване на договорни ипотеки и прехвърляне на собствеността на
трети лица, при условие, че св. Н. е била изправна страна по предварителния
договор, водят до извод, че още в самото начало нито подс.
С., нито едноличният собственик на капитала св. Сивриева
са имали намерение да прехвърлят собствеността върху имота на св. Н..
От правна страна:
При
така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата П.Т.С. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От
обективна страна състава на престъплението „измама“ изисква деецът умишлено и с
цел да получи имотна облага да въведе в заблуждение или да поддържа същото в
определено лице и с това му причини имотна вреда. Въвеждането в заблуждение се
изразява в конкретни действия, предприети от дееца, чрез които той се стреми да
създаде погрешни представи у другиго с цел да го мотивира да извърши някакво
разпореждане със свое имущество. Поддържането на заблуждение се изразява в
проявяване на активност с цел поддържане на създадената вече невярна представа.
В
настоящия случай подсъдимата в периода от месец септември 2011 г. – 03.10.2012
г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудила и поддържала у Н.Р.Н. заблуждение за това, че
ще й продаде недвижим имот – Тавански блок № 18 (осемнадесет) на четвърти етаж
в жилищен комплекс, находящ се в гр. Варна, ул.
„Боровец“ № 50, УПИ № VIII-442 (осем – четиристотин четиридесет и две) в кв. 27
по плана на Община Варна, кв. Галата, с идентификатор 10135.5510.264.1.18, със
застроена площ от 81,37 кв. м., заедно с принадлежащото му избено помещение №
12, с площ от 4,80 кв. м., ведно с припадащите му се идеални части от общите
части на сградата и с това й причинила имотна вреда в размер на 70 409,88 лв.,
представляваща левовата равностойност на 36 000 евро, платени от Н.Р.Н. на П.Т.С.
като вноски с оглед закупуване на имота, като причинената вреда е в големи
размери.
Преди
срещата между подс. С. и св. Н., последната не е била
формирала решение да извърши разпореждане със своите парични средства в размер
на 36 000 евро. В резултат на убеждаването от страна на подс.
С., че нейно търговско дружество е собственик на имота и че същата ще извърши
необходимите действия по прехвърлянето на собствеността, св. Н. е взела решение
да се разпореди със сумата 36 000 евро, като в резултат на поддържаното
заблуждение разпореждането се е осъществило на четири пъти в периода от месец
септември 2011 г. – 03.10.2012 г..
Извършеното от подсъдимата С. представлява продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК - отделните дейния са извършени през
непродължителни периоди от време (в рамките на около година), при сходна
фактическа обстановка, еднородност на вината, осъществяват един и същ състав на
престъпление и последващите се явяват логично и закономерно
продължение на предходните по време деяния на целенасочената престъпна дейност
на подсъдимата, свързана с въвеждането и поддържането на заблуждение в св. Н.,
че след плащане на сумата от 36 000 евро ще й бъде прехвърлена собствеността
върху недвижимия имот.
Относно
размера на предмета на престъплението важи тълкуването на закона, дадено в ТР
№1/1998г. на ОСНК на ВКС, съгласно което при определяне квалифицираните
признаци "големи размери" и "особено големи размери" за
различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е
паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля
седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална
работна заплата. В конкретния случай към момента на довършване на престъплението
съгласно ПМС № 300/10.11.2011 г. минималната работна заплата е 290,00 лв.
Следователно за да е налице квалифициращият признак големи размери е необходимо
имотната вреда да е в размер на 20 300 лв., поради което и съдът приема, че е
осъществен този квалифициращ признак.
От
субективна страна подсъдимата С. е действала при условията на пряк
умисъл, като е знаела, че възбужда и поддържа заблуждение в св.Н., съзнавала е общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искала настъпването на
тези последици – св. Н. да се разпореди със сумата от 36 000 евро, които подс. С. да получи, което е и направила.
От
съществено значение за преценка на формата на вината е дали към момента на
деянието деецът е разполагал с обективната възможност да изпълни поетия
ангажимент или е сключил договора, за да се облагодетелства неправомерно (в
този смисъла е решение № 205 от 2.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 396/2015 г., I
н. о., НК).
Изводът,
че подсъдимата изначално не е имала намерение да изпълни договора със св. Н., а
е целяла единствено да получи парите й и да ги реализира за свои собствени
нужди, се извежда от обстоятелството, че подсъдимата никога не е била
собственик на имота, нито е разполагала с представителна власт по отношение на
„Комфортен дом“ ЕООД. Субективната страна на престъплението се извежда още и
от цялостното поведение на подсъдимата
след получаването на парите. Подсъдимата е продължавала да убеждава св. Н., че
ще й прехвърли собствеността, въпреки че не е разполагала с такива правомощия,
нито е предприела някакви действия, с които да осигури прехвърлянето на тази
собственост от „Комфортен дом“ ЕООД. Напротив поемала е задължения и е
въздействала на едноличния собственик на „Комфортен дом“ ЕООД да учреди
договорна ипотека върху имота няколко дни след сключване на предварителния
договор, а и след това във времето е учредена втора ипотека. Не без значение е
и обстоятелството, че имотът съвсем доброволно е прехвърлен в собственост на
св. Костелянчик в изпълнение на личен дълг на подс. С., т.е. същият е могъл да бъде прехвърлен на св. Н.,
но това не е направено.
Много
важен детайл се явява и обстоятелството, че сумата по заема, предоставен от св.
К. на подс. С., веднага (още в деня на получаването)
е върната обратно от подсъдимата на св. К., за което така и не беше дадено
логично обяснение от подсъдимата. Наличието на неуредени финансови
взаимоотношения с „Ре инвестком
БГ“ ООД не обяснява по логичен начин прехвърлянето на средствата обратно по
сметка на св. К., дори и тази сметка да е такава по Закона за адвокатурата.
Средствата би следвало да бъдат прехвърлени по сметка на дружеството, като св.
К. като пълномощник би могла да открие такава, ако не е била налична. В крайна
сметка това формално прехвърляне на средства е довело до последващото
прехвърляне на собствеността върху имота на св. К., което води до извод, че
тези действия са извършени именно с цел „Комфортен дом“ ЕООД да се освободи от
собствеността върху имота.
Налице е
съставомерната специална субективна цел – подсъдимата да набави за себе си
имотна облага – поисканата и платена от св. Н. сума в размер на 36000 евро.
Този извод съдът направи, тъй като подсъдимата изцяло е използвала паричната
сума за нейни лични нужди, като никаква част от нея не е прехвърлена в полза на
„Комфортен дом“ ЕООД.
По
изложените съображения, съдът прие, че подсъдимата П.Т.С. е извършила
престъплението чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК –
предмет на повдигнатото й обвинение.
По наказанието:
За престъплението по чл. 210, ал. 1, т.
5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода до две до осем години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в
конкретния случай, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1,
т. 1 от НК за определяне на наказание под най-ниския предел. Налице са както
смекчаващи отговорността обстоятелства, така и отегчаващи обстоятелства, като
според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени
от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и отговаря
на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно
право. Не е налице и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
При индивидуализиране на наказанието за
извършеното от подс. С. престъпление, съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото й съдебно минало, трудовата
й ангажираност, доброто й процесуално поведение, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина, както в хода на досъдебното производство,
така и в хода на съдебното следствие, изразеното съжаление за стореното,
проявената критичност, проявеното желание за доброволно възстановяване на
причинените на пострадалата имуществени вреди, влошеното й материално
положение.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие стойността на имотната вреда,
която многократно надхвърля критерия големи размери.
Съобразявайки
целите в чл. 36 от НК и при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът по реда на чл. 54 от НК наложи на подсъдимата
наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, което ще допринесе в
максимална степен за постигане на специална и генералната превенция, а именно
да се поправи и превъзпита дееца, както и да се въздейства предупредително
върху обществото.
Съдът
счете, че са налице основанията за отлагане на изпълнението на наложеното на
подсъдимата наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Наложено е наказание лишаване от свобода за срок до три години, подсъдимата не
е осъждана, като за нейното превъзпитание и поправяне не се налага ефективно
изтърпяване на наложеното наказание, поради което отложи изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години.
По гражданския иск:
С
оглед признаване на подсъдимата С. за виновна за престъпление по чл. 210, ал.
1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, с което е причинила
имуществена вреда на св. Н., съдът счете, че е доказана основателността на
гражданския иск. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимата за извършения от нея деликт по отношение на имуществото на гражданския ищец.
Деянието на подсъдимата е противоправно и виновно. На
гражданския ищец са причинени имуществени вреди в размер на 70 409,88 лв.
(седемдесет хиляди четиристотин и девет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща левовата равностойност на сумата от 36 000,00 (тридесет и шест
хиляди) евро, поради което гражданския иск на пострадалата Н. беше уважен в
посочения размер, заедно със законната лихва от 03.10.2012 г. до окончателното
заплащане на сумата.
Съдът
отхвърли искането за заплащане на законна лихва за периода от 27.09.2011 г. до
02.10.2012 г., включително, тъй като същата се дължи от датата на довършване на
престъплението, а именно 03.10.2012 г., когато е заплатена последната сума от
5800 евро.
По разноските:
Предвид изхода на делото съдът осъди на
основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата
П.Т.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Варна сумата от 2816,40 лв., представляваща държавна такса върху размера
на уважения граждански иск.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимата П.Т.С. да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител Н.Р.Н. сумата от 3200,00 лв. (три хиляди и
двеста лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: