Решение по дело №483/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Н. Т. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Брезник, област Перник, чрез адвокат А. Т. от АК – София, против Решение № 610501**** от 16.10.2023 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТПНОИ) – Перник, в частта, с която е отхвърлена жалба на Н. Т. Т. с вх. № 1012-13-60 от 20.09.2023 година срещу разпореждане [номер]**** (Протокол № N01302) от 17.08.2023 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО – ръководител на пенсионното осигуряване в ТПНОИ – Перник, в частта, с която на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, считано от 19.06.2023 година, пожизнено, на Н. Т. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) в размер на 411.80 лв., определена на основание чл. 70, ал. 12 от КСО в минимален размер на 467.00 лв., считано от 19.06.2023 г., съответно в минимален размер на 523.04 лв., считано от 01.07.2023 година.

Жалбоподателят излага доводи за издаване на оспорвания административен акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че в процесния случай административният орган не е извършил всички необходими действия във връзка с потвърдения осигурителен доход, в резултат на което се е стигнало до отклонения в размера на индивидуалния коефициент, а последният е определен неправилно съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО, както неправилно е определен и размерът на осигурителния доход за относимия период, без да се извърши необходимата проверка. Моли за отмяна на оспореното решение.

 

В проведеното съдебно заседание на 29.04.2024 година жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и с адвокат А. Т. от АК – София. Поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък. Подробни съображения развива в представени писмени бележки.

В проведеното съдебно заседание на 29.04.2024 година ответникът по жалбата – директор на ТПНОИ – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Е. С., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по изложените аргументи в обжалвания административен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество е жалбата е неоснователна.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема следното от фактическа страна:

С. З. вх. № 2113-13-566 от 19.06.2023 година (л. 22), Н. Т. Т. – настоящ жалбоподател, е поискалa пред ТПНОИ – Перник отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като прилага документи за удостоверяване на осигурителен стаж и декларира, че получава инвалидна пенсия инвалидност поради общо заболяване.

С разпореждане [номер]**** (Протокол № N01302) от 17.08.2023 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО – ръководител на пенсионното осигуряване в ТПНОИ – Перник, на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, на Н. Т. Т. е отпусната ЛПОСВ.

Зачетен ѝ е осигурителен стаж от III категория труд – 32 години, 04 месеца и 15 дни. Зачетен е осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2 от КСО – 3 години, 11 месеца и 15 дни. Зачетен на основание чл. 104 от КСО е общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд – 36 години, 04 месеца и 00 дни.

За периода от 14.11.2002 г. до 03.04.2023 г. са изчислени:

• общ осигурителен доход – 40 221.22 лв.;
• индивидуален коефициент съгласно чл. 70, ал. 9, изр. първо и второ от КСО – 0.5242;
• средномесечен осигурителен доход за страната за периода 06.2022 – 05.2023 г. – 1 368.22 лв.;
• доход за изчисляване размера на пенсията (1 368.22 лв. * 0.5242) – 717.22 лв.

Определени са проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, както следва:

• за 36 години и 4 месеца * 1.35% - 49.05%;
• съответно съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО е определен размер на пенсията – 351.80 лв. (49.05% от 717.22)

Н. основание §7ж от ПЗР на КСО е определен размер на пенсията – 411.80 лв. (60.00 лв. (сума по ПМС № 479/30.12.2021 г. + 351.80 лв.)

Съответно на основание чл. 70, ал. 12 от КСО, считано от 19.06.2023 година, е определен минимален размер на пенсията – 467.00 лв., и считано от 01.07.2023 година - 523.04 лв.

Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 28.08.2023 година (данни от решение № 610501**** от 16.10.2023 година и известие за доставяне на л. 44 от делото) и обжалвано от нея пред директора на ТПНОИ – Перник, с жалба вх. № 1012-13-60 от 20.09.2023 година (л. 16 от делото), с искане за ново изчисляване на ЛПСОВ, с доводи за неправилно изчислен осигурителен стаж, неправилно изчислен индивидуален коефициент, който вместо да се увеличава, намалява, за прехвърлено допълнително пенсионно осигуряване към ТПНПОИ – Перник, за допълнително внесени 6 677.46 лв. в ТДНАП на 12.07.2023 г.

С Решение № 610501**** от 16.10.2023 година, постановено в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО (л. 12 от делото), предмет на настоящия съдебен контрол, ръководителят на ТПНОИ – Перник, отхвърля жалбата, като приема:

За неоснователно възражението на Н. Т. за „неправилно изчислен осигурителен стаж“ – административният орган в хода на административното производство е извършил редица действия за потвърждаване на осигурителния стаж и осигурителния ѝ доход, описани подробно във фактическата страна на решението, като преди да се произнесе по преписката е приложил служебна инициатива, като е провел редица процедури, свързани с потвърждаване и удостоверяване на осигурителния стаж на лицето, като е зачетен, както следва:

• по удостоверение, образец УП-13 (УП), с изх. № ОАС-АС-02-1793#1 от 14.03.2014 г. издадено от ООА при ТПНОИ – Кюстендил, за периода от м. 03.1980 г. до м. 12.1981 г., в разплащателните документи на прекратения осигурител ТКЗС [населено място] липсват данни за Н. Т. Т.. Поради това за този период не ѝ е зачетен осигурителен стаж при същия осигурител;
• по удостоверение за раждане № 043710 от 04.05.1980 г., издадено Общински народен съвет – Трън, е зачетен осигурителен стаж, за периода от 16.03.1980 г. до 16.03.1981 г. - 01 година 00 месеца и 00 дни, като неработеща майка за отглеждане на първо дете;
• по УП-13, с изх. № ОАС-АС-02-1793#1 от 14.03.2014 г., издадено от ООА при ТПНОИ – Кюстендил, на лицето, за периода от м. 01.1982 г. до м. 11.1982 г. е зачетен осигурителен стаж с продължителност - 00 години и 11 месеца от трета категория труд;
• по УП-13 с изх. №2112-13-195#6 от 23.07.2018 г., издадено от осигурителен архив при ТП на НОИ – Перник, е зачетен осигурителен стаж на Н. Т. Т. при прекратения осигурител ТКЗС, [населено място], за периода от м. 12.1982 г. до 17.05.1987 г. с продължителност – 04 години 05 месеца и 16 дни от трета категория труд;
• по УП-3 с изх. № 0129 от 01.06.2004 г., издадено от осигурител „***“ АД, [населено място], за периода от 18.05.1987 г. до 01.11.1994 г. на лицето е зачетен осигурителен стаж на длъжност „плановик“, с продължителност - 07 години 05 месеца и 13 дни;
• по УП-3 с изх. № 837 от 04.06.2004 г., издадено от осигурител О. Б. за периода от 26.02.1996 г. до 26.07.1996 г. на длъжност „охрана“, е зачетен осигурителен стаж с продължителност - 00 години 05 месеца и 00 дни от трета категория труд;
• по УП-3 с изх. № 179 от 07.06.2004 г., издадено от осигурител „***" ООД, [населено място], за периода от 23.12.1997 г. до 01.04.1999 г. на длъжност „шивачка“, е зачетен осигурителен стаж с продължителност - 01 година 03 месеца и 08 дни от трета категория труд;
• по трудова книжка № 45, издадена на 20.11.1982 г., на Н. Т. Т. е зачетен следния осигурителен стаж:

• от 01.11.1994 г. до 31.05.1995 г. за период на безработица с право на парично обезщетение с продължителност – 00 години 07 месеца и 00 дни;
• от 03.09.1996 г. до 29.03.1997 г. за период на безработица с право на парично обезщетение с продължителност - 00 години 06 месеца и 23 дни;
• от 14.04.1999 г. до 14.01.2000 г. за период на безработица с право на парично обезщетение, с продължителност - 00 години, 09 месеца и 00 дни.

• по заверена от контролните органи осигурителна книжка, издадена на 30.08.1996 г., за периода от 27.07.1996 г. до 27.08.1996 г., при осигурител Е. „***, [населено място], на длъжност „мияч на съдове“, е зачетен за осигурителен стаж с продължителност- 00 години, 01 месеца и 00 дни;
• по трудова книжка № 727, издадена на 14.11.2002 г., е зачетен следният осигурителен стаж:

• от 14.11.2002 г. до 18.09.2006 г., на длъжност „гладачка“, при осигурител „ДЕМО България“, [населено място], с продължителност - 03 години 10 месеца и 04 дни;
• от 18.09.2006 г. 18.10.2006 г., обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ – 01 месец;
• от 18.10.2006 г. до 18.09.2007 г., период на безработица с право на парично обезщетение с продължителност – 00 години, 11 месеца и 00 дни;
• от 01.12.2007 г. до 20.03.2008 г., на длъжност „общ работник“, при осигурител Е. „Т. О.-2005 ММ, [населено място], с продължителност – 00 години 03 месеца и 19 дни;
• от 01.04.2008 г. до 31.08.2009 г., „производство на хляб“, при осигурител ГПК, [населено място], с продължителност – 01 години 05 месеца и 00 дни;
• от 07.09.2009 г. до 04.03.2010 г., на длъжност „гладач“, при осигурител „МЕГИ-96“ ООД, [населено място], с продължителност – 00 години, 05 месеца и 27 дни;
• от 04.03.2010 г. до 04.02.2011 г., за период на безработица с право на парично обезщетение, с продължителност – 00 години, 11 месеца и 00 дни;

• по заверена от контролните органи осигурителна книжка, издадена на 06.11.2015 г., е зачетен осигурителен стаж за периода 10.08.2015 г. до 31.12.2015 г. – 00 години, 04 месеца и 21 дни;
• по издадена от контролните органи служебна бележка с изх. № 21102-13-195#2 от 06.06.2018 г., на Н. Т., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице – земеделски производител, е зачетен следния осигурителен стаж:

• за времето от 01.01.2016 г. до 22.03.2018 г., с продължителност – 02 години, 02 месеца и 21 дни;
• за времето от 23.03.2018 г. до 31.03.2018 г., с продължителност – 00 години, 00 месеца и 08 дни;

• по издадена от контролните органи служебна бележка с изх. № Ц21110-13-352#2 от 19.06.2020 г., на Н. Т., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице – земеделски производител, е зачетен осигурителен стаж за времето от 01.04.2018 г. до 16.02.2019 г., с продължителност – 00 години, 10 месеца и 16 дни;
• по информация от данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, на лицето е зачетен следния осигурителен стаж:

• при осигурител „***“, [населено място], от извънредни часове труд за м. 05. и м. 06 на 2005 г. – 03 дни и 1 час, и от извънредни часове труд за м. 05 на 2006 г. – 03 дни и 3 часа;
• при осигурител „2МХ“, [населено място], за времето от 20.06.2011 г. до 26.11.2013 г. – 02 години, 05 месеца и 07 дни;
• за безработица, за времето от 27.11.2013 г. до 26.10.2014 г. – 00 години, 11 месеца и 00 дни;
• като член на избирателна комисия, за времето от 01.10.2022 г. до 03.10.2022 г. – 00 години, 00 месеца и 03 дни;
• като член на избирателна комисия, за времето от 01.04.2022 г. до 03.04.2022 г. – 00 годни, 00 месеца и 03 дни.

Въз основа на тези данни директорът на ТПНОИ – Перник, счита, че след извършена съвкупна преценка по представените редовно оформени документи и данните от информационната система/регистрите на НОИ, и допълнително постъпили доказателства, след приложена служебна инициатива, на Н. Т. правилно е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд – 32 години, 04 месеца и 15 дни.

Във връзка с доводите, свързани с допълнително внесена сума от 6 677.46 лв. в ТД на НАП, по-горестоящият административният орган приема, че Н. Т., надлежно уведомена за недостигащия ѝ осигурителен стаж за придобиване право на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и за възможността в указан ѝ срок да внесе осигурителни вноски за недостигащия стаж в съответствие с разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО (писмо на л. 37 от делото), видно от служебна бележка с изх. № 21101-13-78#1 от 18.07.2023 г. (л. 41 о делото) е внесла сумата от 6 677.46 лв., за недостигащият ѝ осигурителен стаж – 03 години, 11 месеца и 15 дни, съответно ѝ е отпусната ЛПОСВ именно във връзка с приложимостта на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Пенсията ѝ е отпусната от датата на заявлението, след внасяне на сумата.

Доводите в жалбата за неправилно изчислен индивидуален коефициент също са приети за неоснователни – размерът на пенсията правилно е определен с формиран индивидуален коефициент – 0.5242, съгласно чл. 70, ал. 9, изр. първо и второ от КСО, при осигурителен доход – 40 221.22 лв. за периода от 14.11.2002 г. до 03.04.2023 г. Съответно при спазване разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КСО, пенсията е определена в размер на 351.80 лв., а след прилагане правната норма на §7ж от ПЗР на КСО към този размер е прибавена сумата от 60.00 лв. по ПМС №479/30.12.2021 г., с която крайният размер на пенсията от отпускането възлиза на 411.80 лв., приравнен съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, на минималния размер за съответния вид пенсия – 467.00 лв. Съответно, от 01.07.2023 г., съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, е определена ЛПОСВ в размер на 523.04 лв. (минимален размер за съответния вид пенсия).

По отношение на доводите, свързани с прехвърлянето на допълнителното пенсионно осигуряване в решението е посочено, че Н. Т., като лице родено след 31.12.1959 г. е имала осигуряване в универсален пенсионен фонд (УПФ), а на 25.06.2021 г. е упражнила правото си на избор за промяна на осигуряването по чл. 46 от КСО, с подадено в ТДНАП заявление. В тази връзка осигурителният доход, от който е изчислен индивидуалният коефициент на лицето за определяне размера на пенсията не е намаляван. При промяна на осигуряването от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица постъпват в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. При отпускане на пенсия по част първа или при смърт на лице, за което са прехвърлени средства по реда на чл. 129, ал. 12 от КСО, същите се прехвърлят във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване.

Решението е връчено на Н. на 17.10.2023 година (известие за доставяне на л. 21 от делото).

За изясняване на спора от фактическа страна и по искане на жалбоподателя, по делото се назначиха и изслушаха две съдебни експертизи.

Заключението на вещото лице В. П. по изготвената съдебно – икономическа експертиза (СИЕ) (л. 70 от делото), са както следва:

Пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е определена с осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за периода 14.11.2002 година до 03.04.2023 година, и средномесечен осигурителен доход за страната за периода м. 06.2022 година – м. 05.2023 година – месечен размер на 523.04 лв.

Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията – 0.5242, на жалбоподателя, е изчислен по новата Методика след 31.12.2018 година. Индивидуалният коефициент се изчислява програмно, без ръчна намеса и при неговото изчисляване се ползва голям обем базисни данни за средномесечния осигурителен доход на лицето и средномесечен осигурителен доход за страната, поради което вещото лице не може да го изчисли ръчно. Индивидуалният коефициент се изчислява като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за всеки месец и средният осигурителен доход за страната на същия месец, се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец и броя на работните дни през месеца за всички месеци, участващи при изчислението.

Трудовият стаж е правилно изчислен от административния орган по пенсиониране: общ осигурителен стаж, превърнат в III категория труд - 36 години 04 месеца 00 дни, с което жалбоподателя придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, считано от 19.06.2023 г. и навършена възраст 62 години 01 месеца. Жалбоподателят е внесла осигурителни вноски в размер на 6 677.46 лв. за недостигащ ѝ осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО, за период – 03 години, 11 месеца и 15 дни, които са включени в осигурителния стаж от административния орган (служебна бележка № 21101-13-78#1/18.07.2023 г. (л. 41 от делото). Н. 25.06.2023 г. Размерът на осигурителния стаж на Н. Т., по предоставените на вещото лице документи в ТПНОИ – Перник, положен в България по осигурители, по длъжности и общ превърнат в III категория труд е обективиран в таблица. Видно от данните, съдържащи се в приложената таблица (л. 71 - 73 от делото), налице е идентичност на заключенията на вещото лице в тази част на експертизата, с изложеното в обстоятелствената част на оспорваното решение на директора на ТПНОИ – Перник, касателно удостоверения осигурителен стаж на Н. Т., обосновал издаденото разпореждане [номер]**** (протокол № N01302) от 17.08.2023 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО – ръководител на пенсионното осигуряване в ТПНОИ – Перник. Допълнително вещото лице сочи (л. 72, редове 14, 15, 16 и 17) незачетен осигурителен стаж поради невнесени осигурителни вноски за периоди – 01.07.2019 година – 01.08.2019 година; 15.07.2020 година – 18.08.2020 година; 01.08.2021 година – 01.09.2021 година; 01.07.2022 година – 01.08.2022 г., съгласно Констативен протокол КПК № КВ-5-13-01383730 от 26.06.2023 година.

Вещото лице потвърждава и изчисленият от административния орган размер на осигурителния доход на Н. Т. (таблица на л. 73) – 40 221.22 лв.

Заключението на вещото лице, компетентно, обективно, съответно на поставените задачи и безпристрастно дадено, се цени от съда.

Това експертно заключение се оспори от жалбоподателя, с доводи срещу соченият в експертизата програмен, а не ръчно, начин на изчисляване на индивидуалния коефициент, съответно по негово искане се назначи и изслуша допълнителна СИЕ със задача да се извърши преизчисляване на индивидуалния коефициент на жалбоподателя, като присъства на разпечатването на данните от РОЛ (регистъра на осигурените лица) и извърши проверка на въвеждането на информацията в изчислителния модул на ответника, като в резултат на тази дейност да даде отговор на въпроса в хипотезата на непълен работен месец как обработените дни се зачитат за целите на пенсионирането. Заключенията на вещото лице, уточнени след отправени към експерта въпроси в съдебното заседание, в което експертизата се изслуша и прие, са както следва: Съгласно данните от РОЛ, осигурителен доход и справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди при пенсиониране на Н. Т. Т., за периода от 14.11.2002 г. до 03.04.2023 г. са зачетени 4 329 дни, работни дни 3 016 и осигурителен доход 40 221.22 лева. Индивидуалният коефициент е в размер на 0.5242. Индивидуалният коефициент се изчислява, като сборът от месечните съотношения между осигурителния доход на Н. Т. Т. за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителния доход на Н. Т. Т. за съответния месец и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. За периода, в който жалбоподателят е била земеделски производител (от № 24 до № 36) са посочени зачетени и отработени дни съобразно подадена декларация от лицето, а в колоните е посочено какво е декларирано. Заключението, неоспорено от страните, се цени и от съда.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, именно ръководителят на съответното ТПНОИ – неговият директор, разполага с материалната компетентност да се произнесе с решение по жалба срещу разпореждане за отказ или за неправилно определяне или изменение, и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях.

Решение № 591005**** от 12.01.2023 година е издадено в предписаната от закона писмена форма (чл. 59, ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО) и съдържа всички задължителни реквизити, изисквани от чл. 59, ал. 2 от АПК, включително е мотивирано с фактическите и правни основания за постановяването му, както и е издадено в производство, съобразено с установените административнопроизводствени правила. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на оспорвания административен акт по реда на чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

По приложението на материалния закон:

Спорът между страните в настоящото съдебно производство е относно определения размер на пенсията на жалбоподателя – 523.04 лв., поради: неправилно определен размер на индивидуалния коефициент, както и размера на осигурителния доход за съответния период, обосновано с доводи за неизвършване от административния орган на всички необходими действия във връзка с потвърдените осигурителен стаж и осигурителен доход, довело до отклонения в размера на индивидуалния коефициент.

Без основание е твърдението на жалбоподателя за неправилно зачетен осигурителен стаж. С разпореждането, предмет на оспорваното в настоящото производство решение на директора на ТПНОИ – Перник, на жалбоподателя е зачетен на основание чл. 104 от КСО, общ осигурителен стаж, превърнат в III категория труд – 36 години, 04 месеца и 00 дни, от които 32 години, 04 месеца и 15 дни общ осигурителен стаж от III категория труд, и осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО – 3 години, 11 месеца и 15 дни. Зачитането на този размер на осигурителния стаж на жалбоподателя се потвърждава от заключенията на вещите лица по първата изготвена и приета по делото експертиза, като във връзка с конкретните доводи на жалбоподателя за неотчетен осигурителен стаж като земеделски производител (л. 102 от делото), кореспондира и с данните в приложения като доказателство по делото констативен протокол № КВ-5-13-01383730/26.06.2023 година (л. 25 от делото, гръб) за извършена проверка в Информационната система на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване на жалбоподателя. Видно от представения документ, за периода от 01.07.2019 година до 01.08.2022 година, в регистъра на осигурените лица няма подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО с декларации образец № 1, за Н. Т. в качеството ѝ на земеделски производител, както и няма данни за платени осигурителни вноски от земеделски производител „***“ с ЕИК: *********. Което на свой ред се потвърждава и от заключението на експерта в частта за незачетен на жалбоподателя осигурителен стаж поради невнесени осигурителни вноски за периоди – 01.07.2019 година – 01.08.2019 година; 15.07.2020 година – 18.08.2020 година; 01.08.2021 година – 01.09.2021 година; 01.07.2022 година – 01.08.2022 г. Така зачетеният общ осигурителен стаж на следващо място кореспондира и с данните в служебна бележка изх. № 21101-13-78#1/18.07.2023 г. (л. 41 от делото). Видно от представения документ, на Н. Т. е зачетен по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО, допълнително осигурителен стаж, недостигащ ѝ към датата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО – 03 години, 11 месеца и 15 дни, след внасяне от нея на 12.07.2023 година на осигурителни вноски в размер на 6 677.46 лв. Предвид изложеното правилни са изводите на по-горестоящият административен орган, че в производството по издаване на спорното разпореждане зачетеният общ осигурителен стаж, превърнат в III категория труд – 36 години, 04 месеца и 00 дни, е действителният такъв за Н. Т., установен в резултат на дължимите действия за потвърждаването му, извършени от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО – ръководител на пенсионното осигуряване в ТПНОИ – Перник.

Предвид заключенията на вещото лице и по двете СИЕ, втората неоспорена от жалбоподателя, и двете кредитирани от съда, правилно в спорното производство е изчислен и осигурителният доход Н. Т. Т. – за периода от 14.11.2002 г. до 03.04.2023 г. са ѝ зачетени 4 329 дни, при работни дни 3 016, съответно зачетен ѝ е осигурителен доход – 40 221.22 лв. С оглед това правилни са изводите на по-горестоящия административен орган и в тази част на оспореното решение.

Без основание са и доводите в жалбата за неправилно изчислен индивидуален коефициент – 0.5242.

Съгласно чл. 70, ал. 8, изр. първо от КСО, за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 година, индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 година до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Съгласно ал. 9, изр. първо и второ на посочената правна норма индивидуалният коефициент по ал. 8 се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент, а отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Кредитират се в тази връзка изцяло заключенията по извършените по делото две експертизи, втората неоспорена и от защитата на жалбоподателя, потвърждаващи стойностите на изчисления от административния орган индивидуален коефициент за определяне размера на пенсията на Н. Т. по новата Методика, приложима за пенсиите, отпускани с начална дата след 31.12.2018 г. Съгласно новата Методика индивидуалният коефициент се определя от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за времето от 1 януари 2000 г. до пенсионирането, с изключение на случаите, когато лицето има по-малко от 36 месеца осигурителен доход след тази дата. Методиката е публично достъпна на интернет страницата на НОИ (https://nssi.bg/fizicheski-lica/pensii-bg/trudova-deinost-pridobivane-pravo/razmer-na-pensiite/).

Съответно, каквото се приема и от административния орган, потвърдено от вещото лице по извършените и приети по делото СИЕ, пенсията правилно е изчислена, като:

Размерът на пенсията е определен с формиран индивидуален коефициент съгласно чл. 70, ал. 9, изр. първо и второ от КСО – 0.5242, с осигурителен доход – 40 221.22 лв., за периода от 14.11.2022 г. до 03.04.2023 г.

При средномесечен осигурителен доход за страната за м. 06.2022 г. – м. 05.2023 г. – 1 368.22 лв., е определен доход за изчисляване на пенсията 717.22 лв. (1 368.22 лв. * 0.5242).

Изчислен е % осигурителен стаж – 49.05% (за 36 години и 04 месеца * 1.35%), от които – за 36 г. * 1.35% = 48.60%; пропорционална част от % за 04 месеца = 0.45%.

Съответно е определен е размер на пенсията съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО – 351.80 лв. (717.22 * 49.05%).

Н. основание чл. 7ж от ПЗР на КСО, към този размер (351.80 лв.) е добавена сума от 60.00 лв. по ПМС № 479/30.12.2021 г., съответно изчислен общ размер на пенсията – 411.80 лв. Н. основание чл. 70, ал. 12 от КСО (съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г.) е определен минимален размер на ЛПОСВ – 467.00 лв., считано от 19.06.2023 г., съответно – 523.04 лв. ЛПОСВ (минималният размер за съответния вид пенсия), считано от 01.07.2023 г.

Във връзка с горното без основание са и оплакванията на жалбоподателя, изложени в писмени бележки, нескрепени с конкретно относими доводи, с оглед извършеното от жалбоподателя прехвърляне на „парични ресурси в гаранционния фонд към фондовете на държавното обществено осигуряване и съответното допълнително плащане, извършено на база на възможността за закупуване на осигурителен стаж при условията на чл. 9а от КСО“.

В производството, в резултат на внесени осигурителни вноски в размер на 6 777.46 лв. за недостигащ ѝ осигурителен стаж за придобиване на право на ЛПОСВ, на Н. Т. е зачетен осигурителен стаж от 03 години, 11 месеца и 15 дни, с което е съобразено правилото на чл. 9а, ал. 2 от КСО.

Относно прехвърлянето на допълнителното пенсионно осигуряване, каквото сочи в решението си и административният орган, осигурителният доход, от който е изчислена пенсията не е намаляван (чл. 70, ал. 11 от КСО), а на практика промяната на осигуряването по реда на чл. 4б от КСО в случая няма реален паричен ефект, тъй като изчисленият действителен размер на пенсията с индивидуален коефициент без намаляване на осигурителния доход е под минималния за съответния вид и на основание чл. 70, ал. 12 от КСО е приравнен на него.

Въз основа на така установеното в настоящото съдебно производство и изложените правни съображения се налага извод, че отхвърлил по същество жалбата на Н. Т. Т. срещу разпореждане [номер]**** (протокол № N01302) от 17.08.2023 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО – ръководител на пенсионното осигуряване в ТПНОИ – Перник, в частта, с която на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, считано от 19.06.2023 година до пожизнено, на Н. Т. Т. е отпусната лична пенсия ЛПОСВ в размер на 411.80 лв., преизчислена на основание чл. 70, ал. 12 от КСО в минимален размер на 467.00 лв., считано от 19.06.2023 г., съответно в минимален размер на 523.04 лв., считано от 01.07.2023 година, директорът на ТП на НОИ – Перник, е постановил материалнозаконосъобразен административен акт, поради което не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изложеното, въз основа на извършената цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, не се установи наличието на основания по чл. 146 от АПК за отмяната му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на валидно, проведено съобразно процесуалните правила административно производство, с оспореното решение компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените факти.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора следва да се остави без уважение направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед изхода на спора своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Н. основание чл. 143, ал. 4 от АПК и доколкото на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата за възнаграждението е определяема, съдът, на основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП счита, че следва да определи възнаграждението размер на 100.00 (сто) лева. Сумата следва да се заплати от жалбоподателя в полза на Националния осигурителен институт (НОИ), който съгласно чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, е юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният едноличен административен орган – директора на ТПНОИ – Перник, в полза на когото е осъществено процесуалното представителство (§ 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Т. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Брезник, област Перник, против Решение № 610501**** от 16.10.2023 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТПНОИ) – Перник, в частта, с която е отхвърлена жалба на Н. Т. Т. с вх. № 1012-13-60 от 20.09.2023 година срещу разпореждане [номер]**** (Протокол № N01302) от 17.08.2023 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО – ръководител на пенсионното осигуряване в ТПНОИ – Перник, в частта, с която е отхвърлена жалба на Н. Т. Т. с вх. № 1012-13-60 от 20.09.2023 година срещу разпореждане [номер]**** (Протокол № N01302) от 17.08.2023 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО – ръководител на пенсионното осигуряване в ТПНОИ – Перник, в частта, с която на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, считано от 19.06.2023 година, пожизнено, на Н. Т. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 411.80 лв., определена на основание чл. 70, ал. 12 от КСО в минимален размер на 467.00 лв., считано от 19.06.2023 г., съответно в минимален размер на 523.04 лв., считано от 01.07.2023 година, като неоснователна.

ОСЪЖДА Н. Т. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Брезник, област Перник, да заплати на Националния осигурителен институт, с код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление [населено място], район В., [улица], сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.