Р Е Ш Е Н И Е
№ 918/15.12.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на
петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 587 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) и е
образувано по жалбата на И.А.Д. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Д.,***,
срещу Разпореждане № 4506-40-33
от 10.05.2022 г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците
и служителите“ гр. София, с което на основание чл. 26, ал. 3, във връзка
с чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР, е отказано изплащане
на гарантирано вземане на И.А.Д..
В
жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, поради нарушение на
материалния закон, постановен при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и
неспазване на установената форма. Моли се да бъде отменено оспореното
разпореждане, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане и преписката
да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище с вх. № 9061/11.11.2022 г. от адв. Д., която по изложени
съображения моли съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно оспореното
разпореждане. Претендира присъждане на сторени по делото разноски по приложен
списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът
– Директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, редовно призован, се представлява от юриск. М.,
която по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба
като неоснователна и потвърди оспорения административен акт като правилен и
законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По
делото е безспорно и това се установява от представените по преписката и от
страна на жалбоподателя писмени доказателства, че същият е бил в трудово
правоотношение с работодател ДКЦ
„ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД.
Установява
се от доказателствата, представени
с административната преписка, че със заявление-декларация вх. № 4502-12-49/02.11.2021 г.,
подадено по образец до директора на ТП на НОИ – Пазарджик (л. 28-35),
жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВСНР,
като е декларирал, че е работил при
работодател ДКЦ
„ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД от дата 26.09.2009 г.
до 31.05.2020 г. на длъжност „Заместник-управител по административната и
стопанската част“ и е посочил банковата си сметка за изплащане на вземането.
На 26.11.2021 г.,
след като органът е констатирал, че към заявлението-декларация на И.А.Д. *** е
липсвала приложена справка по образец за размера на начислените, но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и
други нормативни актове, изготвена от работодателя по реда на чл. 4,
съгласно Приложение № 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя (наричана по-долу за краткост Наредбата) или изпълнителен лист, с
писмо с изх. № 4502-12-49#1 (л. 35) жалбоподателят е уведомен, че следва
да представи информация за изплатени и неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения, дължими му от работодателя ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД.
В указания едноседмичен срок от И.А.Д. *** не е представена
справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други
нормативни актове, или други документи (изпълнителен лист, съдебно решение),
доказващи неизплащане/частично изплащане на дължими трудови възнаграждения и
парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други
нормативни актове за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г.
Въз основа на Заповед № ГИ-5-12-01014156 от 08.10.2021 г.
на ръководителя на ТП на НОИ – Пазарджик от контролните органи на НОИ са
предприети и действия за извършване на проверка по реда на Наредбата, като са
направени посещения на адреса по седалище на дружеството, но не е открит д-р К.
Н. – управител, или упълномощено лице, което да представлява осигурителя. На
основание чл. 108, ал. 6 от КСО е потърсено съдействие от органите на
МВР, но д-р К. Н. не е установен на постоянния и настоящия му адрес. Осъществен
е контакт с г-жа В. З. – ръководител финансов отдел в ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“
ООД, която е представила декларация с вх. № 4005-12-303#13 от 10.11.2021 г.
В същата лицето е декларирало, че не притежава необходимото пълномощно, с което
да представлява осигурителя ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД и че счетоводната
документация се намира в сградата на ул. „Свети Арахангел“ № 19а в гр.
Пазарджик.
От страна на административния орган е изискана информация
относно наличие на ведомостите за заплати на работниците и служителите и други
трудовоправни документи, доказващи изплащане на трудови възнаграждения от
Окръжен съд – Пазарджик, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик и частния
съдебен изпълнител, наложил възбрана на имота, собственост на ДКЦ
„ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД. Получени са отговори, че в образуваните преписки не се
съдържат гореописаните документи.
Също така до д-р К. Н. – управител на дружеството, са
изпратени задължителни предписания за осигуряване на достъп на контролните
органи на ТП на НОИ – Пазарджик до сградата на ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД за
издирване на необходимите документи в архива на дружеството. Достъп до сградата
е осигурен, поради което на 21.01.2022 г. контролните органи на НОИ са
посетили сградата на ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД в гр. Пазарджик, ул. „Свети
Арахангел“ № 19а. Открити са ведомости за работни заплати и други документи,
свързани с дейността на дружеството, но само за периода от 2017 г. до 2018 г.
За релевантния период от 2019 г. до 2021 г. не са открити ведомости
за заплати и каквито и да е други документи, свързани с начисляването и
изплащането на трудови възнаграждения на служителите, в това число за И.А.Д. ***.
При извършената проверка от контролните органи на ТП на НОИ –
Пазарджик, обективирана в констативен протокол № КВ-5-12-01068238 от 31.01.2022 г.,
не са събрани документи и доказателства за определяне на правото и размера на
гарантираното вземане във връзка с неизплатени/частично изплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на
труда и други нормативни актове на И.А.Д. *** за периода от 01.10.2018 г.
до 30.09.2021 г.
В мотивите на издадения административен акт административният
орган е приел, че доказателства за размера на начислените, но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и
други нормативни актове, не могат да бъдат извлечени и от наличните данни в
Регистъра на осигурените лица, тъй като те съдържат информация за осигурителния
доход, броя на отработените дни и обхвата на осигурените рискове, но не дават
отговор на въпроса – начислени ли са и неизплатени ли са трудовите
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на
труда и други нормативни актове на работниците и служителите, които са били в
трудово правоотношение с работодателя ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД.
С Разпореждане № 4506-40-33/10.05.2022 г. на директора
на Фонд ГВРС е отказано изплащането на гарантирано вземане на И.А.Д. ***
на осн. чл. 26, ал. 3,
вр. чл. 3 от ЗГВРСНР, тъй като по отношение на И.А.Д. *** не са се проявили
всички заложени в закона материалноправни и процесуално-правни предпоставки за
изплащане на гарантирано вземане по реда на ЗГВРСНР. По тази причина на И.А.Д. *** е
отказано отпускането на гарантирано вземане като е посочено, че същият може да
обжалва разпореждането в 14-дневен срок от получаването му пред
административния съд по седалището на ТП на НОИ гр. Пазарджик.
Разпореждането е връчено на 18.05.2022 г., видно от
приложената по делото обратна разписка (л. 29) и в законоустановения срок И.А.Д. ***
е упражнил правото си на
жалба пред Административен съд – Пазарджик.
По делото е приета съдебно-почеркова експертиза, която, като
неоспорена от страните, съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на
поставените въпроси вещото лице е отговорило, че подписът, положен за
„Управител“ в Справка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения на И.А.Д.
***, не е изпълнен от управителя на дружеството К. Н. Н..
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен
орган съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, съгласно
която директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато
не са налице условията по този закон, но при неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно чл. 3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на
работниците и служителите по този закон са начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и
парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Правото на гарантирано вземане възниква при кумулативното
проявление на предпоставките на чл. 4 и чл. 6 от същия закон, а именно:
вписано в ТР съдебно решение за: 1) откриване на производство по несъстоятелност;
2) откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в
несъстоятелност; 3) откриване на производство по несъстоятелност, постановяване
на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в
несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на
имуществото за покриване на разноските по производството; наличие на трудово
правоотношение или прекратено такова, независимо от срока му и от
продължителността на работното време; работодателят е осъществявал дейност
най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.
Редът и начинът за информиране на работниците и
служителите, както и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, са уредени в
Наредбата.
Не е спорно между страните, че с Решение № 20/01.10.2021 г.,
постановено по дело по несъстоятелност № 49/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Пазарджик е обявена неплатежоспособността на работодателя ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, като е определена началната
ѝ дата – 31.01.2019 г.; открито е производство по несъстоятелност;
обявено е дружеството в несъстоятелност; спряно е производството по несъстоятелност,
като е указано на длъжника и кредиторите, че производството може да бъде
възобновено в едногодишен срок от обявяване на решението в ТР по молба на
длъжника или кредитор, ако е депозирана необходимата сума за предплащане на
началните разноски в размер на 2 500,00 лева. С оглед на което е налице
първата предпоставка.
От приетите по делото и неоспорени от ответника
доказателства – Трудов договор № 14/25.09.2009 г., сключен между ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД, от една
страна, и И.А.Д. ***, от друга, е видно, че е налице и втората предпоставка, а
именно: жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с дружеството от 25.09.2009 г.
до 31.05.2020 г., когато правоотношението е било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Относно наличие или липса на обстоятелството дали
работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата
на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл. 6, съдът констатира, че в процесното разпореждане липсва произнасяне.
Както вече се посочи, с разпореждането е отказано от административния орган изплащане на гарантираното вземане,
приемайки че не са се
проявили всички предвидени в закона материалноправни и процесуалноправни предпоставки,
тъй като не е установен
размерът на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения.
Този извод съдът намира за неправилен.
Невъзможността да се извърши проверка по определен
нормативен ред от контролните органи на НОИ не е въведена като елемент от
фактическия състав на публичното право на отказ по отпускане на гарантирано
вземане. Аргумент за подобно законодателно решение е обстоятелството, че
задължение на юридическото лице в ликвидация или несъстоятелност, а не на
неговите работници и служители, е да предостави своя архив, ведомости и книжа
пред НОИ. Неизпълнението на такова задължение не следва да бъде вменено в тежест
на трети правоимащи лица, каквито са неговите работници и служители.
Административният орган, в нарушение на чл. 35 от АПК,
не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил
задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички
доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил
основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК, да събира всички необходими
доказателства, независимо дали има искане от страните за това.
Напротив, разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР
предвижда, че директорът на фонда издава
разпореждане за спиране на производството, когато 1) са налице доказателства,
които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ и 2) не могат да
бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното
вземане.
Цитираната законова разпоредба е ясна и недвусмислена.
При затруднения по събиране на доказателствени
източници, производството не следва да бъде финализирано, а трябва да се спре,
за да се осигури възможност по събиране на относими доказателства, дори и това
да доведе до удължаване срока за произнасяне. Тази правна норма свидетелства,
че законодателят не е поставил като приоритет бързината на производството по
заявления за отпускане на гарантирани вземания, а събирането на доказателства
за начислени и неизплатени трудови възнаграждения. Спирането на
административното производство осигурява събирането на доказателства,
включително чрез способа на административнонаказателното санкциониране.
Издаденото разпореждане е незаконосъобразно и поради
неспазена форма на акта. Произнасянето на административния орган е обективирано
в изискуемата писмена форма по чл. 59 от АПК. В обстоятелствената му част има
позоваване на чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСН, т.е. има посочено правно основание на
отказа, но разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисква в мотивите на
акта да фигурира и фактическото основание за издаване на същия, т.е. следва да
се обективират юридическите факти, от чието съществуване ответникът извежда
извод за несъществуване на право на гарантирано вземане в полза на И.А.Д. ***.
В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че не са се проявили
всички, заложени в закона материалноправни и процесуалноправни предпоставки за
изплащане на гарантираното вземане. В оспорения акт липсва посочване кои
материалноправни и процесуалноправни предпоставки не са налице.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че оспорваният
акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като не са
изяснени всички относими факти и обстоятелства.
Следва да бъде отбелязано, че доказването в
административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите
факти. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт, е в тежест на административния
орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което
да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху правото
на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл. 4 от
ЗГВРСНР.
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че
оспореното разпореждане на Директора на Фонд „ГВРС“ – София е неправилно, като
постановено в нарушение на материалните и процесуалноправни разпоредби и като
такова следва да бъде отменено. Доколкото естеството на акта не позволява
делото да се реши по същество, същото следва да се изпрати като преписка на
Директора на Фонд „ГВРС“ – София за ново произнасяне по заявлението на И.А.Д., при съобразяване с мотивите
на настоящото решение.
При новото разглеждане на преписката органът следва да
осъществи контакт с работодателя и да изиска необходимата информация, както и
да направи проверка, където е необходимо, в т. ч. и при необходимост да спре
производството в хипотезата на чл. 26, ал. 2, т. 2 от ЗГВРСНР, и едва тогава да
формира извод за наличието или не на документи, доказващи начислените, но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения на жалбоподателя от работодателя ДКЦ „ЕСКУЛАП-ЦИТОМЕД“ ООД.
Предвид
изхода на делото и своевременно направеното искане, съдът намира, че ще следва
да бъде осъден ответникът да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10 лева –
заплатена държавна такса и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4506-40-33/10.05.2022 г. на Директора на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, с което на основание чл.
26, ал. 3 от ЗГВРСНР е отказано изплащане на гарантирано вземане на И.А.Д. с
ЕГН ********** ***.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на Фонд „Гарантирани вземания
на работниците и служителите“ – София за ново произнасяне по заявление-декларация
с вх. № 4502-12-49 от 02.11.2021 г. на И.А.Д. с ЕГН ********** ***,
при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
– София да заплати от съответния бюджет на И.А.Д. с ЕГН ********** ***, сумата
от 410 (четиристотин и десет) лева, представляващи разноски за първа инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
СЪДИЯ: