Р Е Ш Е Н И Е
№………./………….10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
При участието на секретаря Елена Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията
т.д. № 1349/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 24725/19.08.2019 г. от ”УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. “Св. Неделя“, № 7, с която е
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, за приемане за установено, че Е.М.Х., ЕГН **********, с
местожителство ***7 дължи сумите: - 41514.38
лв. – главница; - 1943.74 лв., лихви и неустойки, от която сумата
502.54 лв.– договорна/възнаградителна лихва за периода 21.05.2018 г. -
25.07.2018 г., сумата 963.92 лв. – лихва върху просрочена главница за периода
21.01.2018 г. - 17.01.2019 г.; сумата 4.05 лв. – неустойка за просрочена лихва
за периода 21.05.2018 г. – 17.01.2019 г., сумата 473.23 лв. – неустойка за
просрочена главница за периода 21.01.2018 г. – 17.01.2019 г., всички дължими по
Договор за ипотечен кредит №302/2160/43326473/27.09.2016 г., за които суми е
издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 769/2019 г. на ВРС, Х с.
Претендира присъждане на разноските по делото, както и на тези в заповедното
производство. В с.з. не изпраща представител.
Ищецът твърди, че с Договор за
ипотечен кредит № 302/2160/43326473 от 27.09.2016 г. е предоставил на ответника
ипотечен кредит в размер на 42400.00 лв., който бил изцяло усвоен.
Кредитополучателят се задължил да погасява кредита на месечни анюитетни вноски
при уговорени между страните условия относно вида, размера и начина на
изчисляване на лихвите, неустойките и таксите и краен срок за погасяване на
кредита – 27.09.2046 г. В чл. 17 от Договора били регламентирани и случаите, в
които кредитът става предсрочно изискуем. Въпреки усвояването на отпусната по
Договора сума изцяло, кредитополучателят не изпълнил задължението си да заплаща
изцяло и в срок месечните погасителни
вноски, поради което за периода 21.01.2018 г.– 21.07.2018 г. били налице 7 бр.
изцяло непогасени вноски по дължимата главница. За периода 21.05.2018 г. –
25.07.2018 г. били налице една частично непогасена и три изцяло непогасени
вноски по дължимата възнаградителна лихва. Поради неиздължаването в срок на
дължимата главница за съответните периоди била начислена лихва за просрочена
главница, на осн. чл. 11, неустойка за
просрочена лихва и неустойка за просрочена главница. С оглед неизпълнението,
ищецът обявил цялата останала непогасена част от кредита за предсрочно изцяло
изискуема на 25.07.2018 г. като уведомил длъжника за това с покана.
В условията на евентуалност и в случай,
че предявения установителен иск бъде отхвърлен, поради липса на обявена
предсрочна изискуемост на задълженията, предявява иск с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, за осъждане на ответника да заплати
горните суми, ведно със законна лихва от депозиране на заявлението. Претендира
разноски. Отправя искане исковата молба да се счита за валидно волеизявление на
ищеца отправено до ответника, че считано от 24.08.2017 г. задълженията по
сключения Договор за кредит са изцяло и предсрочно изискуеми в заявения размер.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът Е.М.Х., депозира
отговор, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
наличието на редовно уведомяване за предсрочна изискуемост на задълженията по
Договора. Излага, че след посочената дата на предсрочна изискуемост –
25.07.2018 г. са внасяни суми за погасяване на задълженията. Така през периода
23.08.2018 г. – 19.09.2019 г. са направени 10 бр. вноски. С оглед на
извършените плащания твърди, че неизпълнението в предходен период не е
значително с оглед срока на договора и
размера на задължението по него, поради което не би могло да бъде основание за
обявяване на предсрочна изискуемост. Сочи, че през посочения от ищеца период
21.01.2018 г. – 21.07.2018 г., били направени четири броя вноски по кредита,
съответно на 08.02.2018 г., 09.03.2018 г., 18.04.2018 г. и 17.07.2018 г. Счита,
че неправилно е формиран размера на претендираната главница, както и, че се
претендират два вида обезщетения за един и същ вид неизпълнение и за един и същ
период от време. Заявява, че не е запозната с ОУ, въпреки че е заявила
обратното, както и че се ползва от установената в ЗЗП защита на потребителите. В
с.з. чрез процесуален представител поддържа изложените възражения и доводи.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, с която оспорва изложените в отговора на ответника възражения.
Заявява, че с отговора не са представени доказателства за твърдяните като
извършени плащания в посочените от ответника размери. Излага, че в хода на
образуваното изпълнително производство № 322/2019 г., на ЧСИ № 894, ответникът
е заявил признание на иска и е отправил искане за разсрочване на задължението,
поради което отправя искане за постановяване на решение при признание на иска,
в условията на евентуалност за уважаването му.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който репликира изложеното в допълнителната искова молба. Заявява
още, че след датата на твърдяната предсрочна изискуемост – 25.07.2018 г. е
направила още 10 бр. вноски по кредита, освен посочените в отговора като тези
обстоятелства били видни от представеното от самия ищец извлечение от сметката,
по която е обслужван кредита. Счита, че депозираната пред съдебния изпълнител
молба по съществото си не представлява признание на иска, тъй като е отправено
до трето лице. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка
на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност и
при съобразяване на приложимите нормативни актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск черпи
правно си основание от чл. 422, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №
769/2019 г., по описа на ВРС, X с.
Предвид характера на предявения иск – за установяване съществуването на
вземането,
обективирано в заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се
явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за установяване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието
на такова задължение, а именно:
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по твърдяния договор за кредит, предоставянето на кредита
на кредитополучателя и размера на усвоената сума; уговорените срокове за
погасяване на задължението (погасителен план); валидното договаряне на
изменение в договорното правоотношение в т.ч. наличието на предпоставките за
обявяване на предсрочна изискуемост - изпадане на длъжника в просрочие за
определен релевантен период; надлежното обявяване на кредита за предсрочно
изискуем преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК; основанието и
размера на вземанията по отделни пера.
Не се спори между страните, а и се установява от приложеното
ч.гр.д. № 769/2019 г., на ВРС, X с., че в полза на ищеца е била издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, за осъждането на ответника, в качеството й на
кредитополучател по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 302/2160/43326473/27.09.2016
г. да заплати процесните суми.
Обвързаността на страните от Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 302/2160/43326473/27.09.2016 г. и постигнатите в
него уговорки не е била предмет на спора. Така от Договора се установява, че
ищецът се задължил да предостави на ответницата ипотечен кредит в размер на 42400.00
лв., за закупуване на недвижим имот (чл. 3 от Договора).
Ответницата се задължила да заплаща на ищеца годишен лихвен процент, който към
датата на сключване на договора бил в размер на 4.80 % и бил образуван от
тримесечния Софибор и фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс – 4.669 % (чл.
4.1). Страните се съгласили при забава, за срока на
просрочието върху всяка просрочена сума по кредита (анюитетна
вноски или вноска за главница и/или възнаградителна лихва),
да се начислява обезщетение за забава (неустойка)
в размер на действащата законна лихва, в конкретния случай – 10 %. (чл.
5.7) Кредитополучателката се задължила да заплаща на банката
такси, комисиони и разходи във връзка с обезпеченята, съгласно приложимата
Тарифа за физически лица като годишният процент на разходите при сключване на
договора бил установен в размер на 5.4833 % (чл. 5). В полза на ищеца и за обезпечаване на
вземането му по договора, кредитополучателят учредил първа по ред ипотека по
отношение на имота, посочен в чл. 8.1.
Усвояването на сумата по кредита не е било предмет на спор
между страните, а се установява и от събраните в хода на производството
специални знания. В приобщеното към доказателствата и кредитирано от съда
заключение на ССЕ, експертът посочва, че усвояването сумата по кредита е
предоставена по сметка с титуляр ответницата на 05.10.2016 г.
Претенциите на ищеца са основани на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, поради неизпълнение на задължението на ответника да
заплаща дължимите вноски изцяло и на уговорените дати на падеж. Настъпването на
предсрочна изискуемост се оспорва от ответника с твърдения, за липса на
надлежното й обявяване и, че неизпълнението на задълженията е незначително с оглед срока на договора. Условията
за настъпване на предсрочна изискуемост са уговорени между страните в чл. 17 от
Договора. По конкретно, в чл. 17.1. е посочено, че при съществено неизпълнение,
каквито са случаите посочени в Р. IX от ОУ, на което и да е от задълженията на кредитополучателя
по Договора или по ОУ и/или при пълно или частично неплащане на вяка една,
която и да е вноска, цялата непогасена част от кредита, заедно с
възнаградителните и/или обезщетителни лихви по преценка на банката може да
бъдат обявени за автоматично предсрочно и незабавно изискуеми. Съобразно чл. 29
от ОУ просрочието на всяка една от анюитетните вноски по кредита е основание за
обявяването му за частично или изцяло предсрочно изискуем. В чл. 30.2. пък
забавата за плащане продължила повече от 31 дни, считано от датата на падежа е
квалифицирана като съществено неизпълнение и основание за обявяване на
предсрочна изискуемост.
Съобразно разясненията дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. От заключението на ССЕ, се установява,
че към твърдяната дата на предсрочна изискуемост - 25.07.2018 г., ответницата, е
била в забава по отношение на 5 частично неплатени и 2 изцяло неплатени вноски,
падежирали през периода 21.01.2018 г. - 21.07.2018 г. С оглед установената
забава е била налице обективната предпоставка за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, съгласно уговорките на чл. 17.1. от Договора за кредит.
Обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника е
извършено чрез ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, per. № 894 на КЧСИ на адрес: гр. Варна,
ул. „Народни будители“, № 77, вх. В, ет. 8, ап. 67, който видно от извършената
от ЧСИ справка в НБД, съответства на отразения, считано от 16.08.2017 г.,
постоянен и настоящ адрес, непроменен и към датата на извършеното връчване. Видно
от представените пред заповедния съд доказателства на адреса са извършени три
посещения на адреса: на 15.10.2018 г.; на 27.10.2018 г. (неработен ден) и на 12.11.2018 г., в 11:00 ч. И при
трите посещения на адреса Връчителят е удостоверил, че и при трите посещения при
позвънявания на звънец с името на ответницата не му е било отворено като при
първото и второто посещение са лепени уведомления и са пускани такива в
пощенската кутия на ап. 67. При третото посещение на 12.11.2018 г., връчителят
е удостоверил, че уведомлението е залепено на вх. врата на фоайето на ет. 8, на
адреса като екземпляр от него отново е пуснат в пощенската кутия на ап. 67.
На 29.11.2018 г. ЧСИ е извършил справка в НБД за постоянен и
настоящ адрес на длъжника и за наличие на актуални трудови договори. Такива не
са били установени.
При тези данни, съдът намира, че са изпълнени изискванията
на чл. 47 ГПК и след изтичане на срока за получаване книжата – 26.11.2018 г.
предсрочната изискуемост е породила действие за длъжника. Възражението на
ответника се преценява като неоснователно.
За установяване на претенциите
по размер, начина на извършване на начисленията и заплатените суми от страна на
ответника по делото е назначена ССЕ, чието заключение и допълнително такова,
неоспорени от страните, се преценяват от съда като компетентно и безпристрастно
дадени. Дадените от експерта отговори и извършените проверки, правят възможен
извода, че към датата на която кредита е отнесен като предсрочно изискуем –
25.07.2018 г. просрочените главници по вноски с настъпил падеж са в размер на
397.97 лв., а оставащата неплатена главница 41116.41 лв. или общия размер на
главния дълг възлиза на 41514.38 лв., поради което искът се явява основателен
до този размер и следва да бъде уважен.
Освен
задължението за главница, по кредита са начислявани възнаградителна лихва,
съгласно чл. 4.1. от Договора, лихва за забава върху просрочена главница по чл.
4.1, вр. чл. 11.1., 11.1.1. и 11.1.2. от Договора (твърдения
на ищеца в уточняващи молби л. 53-55 и 69-70),
неустойка за забава върху просрочена главница, на осн. чл. 5.7 от Договор и неустойка
за забава върху просрочена лихва, на
осн. чл. 5.7. от Договора. В тази насока в процеса е въведено възражение от
страна на ответницата, че се ползва от потребителската защита, предвидена в
ЗЗП. Съдът в съответствие с вмененото му задължение извърши служебна проверка
на клаузите на договора за съответствие с разпоредбите на ЗЗП. Съобразно
разпоредбата на чл. 143, т. 10, 12 и 13
ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка в договор, сключен с потребител, в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките
на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора; предоставя изключително право на
търговеца да тълкува клаузите на договора.
От
уговорките между страните, обективирани в договора, както и от заключенията на
вещото лице безспорно се установява, че макар възнаграждението на банката да е
уговорено като „променлив“ лихвен процент, променливият компонент от него представлява
размера на тримесечния индекс Софибор. В условията по договора изменението на
лихвения процент е поставено в зависимост от ясни и независещи от волята на
кредитора критерии, свързани с колебанията на лихвения индекс на финансовия
пазар, които са извън контрола на търговеца на финансовата услуга. Поради това
не са налице основания да се приеме, че клаузите, даващи право на едностранно
изменение на БЛП са неравноправни, доколкото същите не са довели до своеволна
промяна на договорните отношения, почиваща единствено на субективната воля на
банката. Така за целия период на действие на договора лихвения процент не е
увеличаван. По посочените съображения следва да се приеме, че не налице
неравноправна клауза, а размерът на лихвата не е прекомерно висок, същият е
определен по съгласие между страните и процентната му стойност не нарушава нито
определена нормативна забрана, нито правилата на добросъвестността, предвидени
като ограничения в свободата на договаряне по силата на чл. 9 от ЗЗД. По тези
съображения се налага извода, че начислената и претендирана възнаградителна
лихва в размер на 502.54 лв., за периода 21.05.2018 г. – 25.07.2018 г. е
дължима, поради което предявеният иск в тази част следва да бъде уважен изцяло.
На
следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 11.1 и 11.1.1, вр. чл. 4.1 от
Договора, ползвания кредит (редовен и/или
просрочен) се олихвява с възнаградителна лихва, в уговорения в чл.
4.1 размер. Съобразно разпоредбата на чл. 5.7 от Договора, всяка забавена сума,
била тя аюитетна вноска или вноска за главница и/или възнаградителна лихва, се
олихвява с обезщетение за забава, имащо характер на неустойка, в размер на
законната лихва за забава за срока на просрочието, в случая 10 %. Така
формулирани договорните клаузи, водят до извода, че в случай на наличие на
просрочени суми по главница върху тях е допустимо начисляването на две вида
обезщетения и двете санкциониращи просрочието: едното - в размер на
възнаградителната лихва по договора и второто – в размер на законната лихва от
10 %. Приложението на тези клаузи в случая е довело до начисляване на две
кумулативни обезщетения за едно и също неизпълнение, чрез олихвяване на
дължимата главница по договора (просрочена и
предсрочно изискуема) веднъж с договорния лихвен процент по
т. 4.1 и повторно с неустойката за забава по чл. 5.7. като и в двата случая
начисляването е извършено за един и същ период – 21.01.2018 г. – 17.01.2019 г. като
общият им размер надхвърля размера на законната лихва. В подкрепа на този извод
са твърденията на ищеца, изложени в уточняващите молби и Приложение № 1 от ССЕ,
съдържащо всички начисления по договора.
Съобразно
разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, кредиторът може да иска обезщетение и за
по-големи вреди, свързани с неизпълнението. След като отговорността при
неизпълнение поначало не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а
кредиторът има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, то се налага извода, че уговорената в договора
неустойка за забава принципно не изключва възможността кредитора да претендира
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, вместо
договорната неустойка или разликата над нейния размер. (така
Р № 230/13.07.2011 г., по т.д. № 1088/2009 г.,ІІ ТО, ВКС).
Или
при две уговорени обезщетения за едно и също неизпълнение, кредиторът може
свободно да избере кое от тях да претендира, но не може да търси, както
обезщетение за забава в размер на законната лихва (дори
и да е наречено неустойка), така и договорната лихва,
на която е придаден характер на мораторна неустойка. При уважена претенция за
присъждане на неустойка за забава, страната може да търси единствено разликата
до размера на законната лихва. И обратно, при присъдено обезщетение в размер на
законната лихва кредиторът е удовлетворен за вредите от забавата, поради което
претенцията му за присъждане на кумулативна договорна мораторна неустойка е
неоснователна. (Р № 148/25.02.2020 г., т. д. №
219/2018 г., ВКС, II ТО, Р № 1650/16.10.1995
г., гр. д. № 2767/1994 г., ОСГК на ВС, Р № 225/29.04.2010 г., т.д. № 8383/2008
г., ВКС., Р № 68/09.07.2012 г., т.д. № 450/2011 г., ВКС и др.).
Кумулирането на двете обезщетение би довело до неоснователно обогатяване на
банката, а длъжникът би претърпял двойна имуществена санкция за едно и също
неизпълнение, което нарушава основни правни принципи и се намира в противоречие
с морала и добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно. На
горното се подчинява и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители, приет през 2016 г., в който законодателят
изключи възможността банките да претендират обезщетение по-високо от законната
лихва за забава. Поради изложеното, за процесния период 21.01.2018 г. –
17.01.2019 г. на кредитора се следва единствено обезщетението за забава,
уговорено в чл. 5.7. от Договора за кредит в размер на законната лихва, както
върху неплатената главница, което съгласно заключението на ССЕ възлиза на
473.23 лв.
Искът
за присъждане на лихва върху просрочена главница, което както бе посочено
по-горе по същността си представлява мораторна неустойка, по чл. 11.1 и 11.1.1,
вр. чл. 4.1 от Договора, възлизащо на 963.92 лв., за периода 21.01.2018 г. –
17.01.2019 г., следва да бъде отхвърлен изцяло.
В
полза на ищеца се дължи и обезщетението за забава по чл. 5.7 от Договора върху
цената по договора – възнаградителната лихва, в пълния предявен размер от 4.05 лв.,
за периода 21.05.2018 г. – 17.01.2019 г. Начисляването на последната не
представлява анатоцизъм, тъй като не се кумулират лихви с един и същи предмет,
а се обезщетява забавата на длъжника за заплащане на възнаграждението на
кредитора по предоставения кредит.
Дължима
се явява и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда – 18.01.2019 г. до окончателното изплащане.
От
страна на ответника са въведени възражения за извършени плащания по договора
след твърдяната дата на отнасянето му като предсрочно изискуем – 25.07.2018 г.,
които не са били отчетени при изчисляване на претенциите от страна на ищеца.
Това възражение се преценява като неоснователно, доколкото от заключението на
ССЕ се установява, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед 18.01.2019 г. по договора са извършени плащания общо в размер на
6091.09 лв., а от стр. 2 на Приложение № 1 към ССЕ се установява, че при
изчисляване размера на претенциите са намерили отражени и плащания извършени от
ответника до деня, предхождащ депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК.
От събраните доказателства се установява и,
че плащания от страна на ответника са извършени и в хода на принудителното
изпълнение, които обаче не следва да се съобразяват
при определяне размера на дълга. Последното в съответствие с разрешението по
въпроса дадено в ТР № 4/2014 г., тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, че съдът не съобразява принудително събраните суми по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК.
Поради несбъдване на вътрешно-процесуалното
условие, предявения в условията на евентуалност осъдителен иск не следва да
бъде разглеждан.
По
разноските:
С
оглед изхода от спора разноските в заповедното производство ще следва да бъдат
редуцирани съобразно уважената част, до размера на сумата 2236.66 лв.
На
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски съобразно уважената част
от иска. Така в съответствие с представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК претендираната сума възлиза на 4438.96 лв., от които 2569.79 лв., с ДДС,
адвокатско възнаграждение, по отношение на което от страна на ответника е
релевирано възражение за прекомерност. Последното съдът преценява като
неоснователно, тъй като съобрази, че при минимален размер по Наредба № 1/2004
г. за МРАВ, 1833.74 лв., без ДДС, претендираното 2141.49 лв., без ДДС, предвид
сложността на делото, не се явява прекомерно. Дължимостта на ДДС е удостоверено
в надлежно издаден счетоводен документ. Така на присъждане подлежи сумата
4340.50 лв.
На
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника също се следват разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. В съответствие с представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК претендираната сума възлиза на 2150.00 лв., адвокатско
възнаграждение, по отношение на което от страна на ищеца е релевирано
възражение за прекомерност. Последното съдът преценява като неоснователно,
както бе посочено при минимален размер по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, 1833.74
лв., претендираното 2150.00 лв., предвид сложността на делото, не се явява
прекомерно. Така на присъждане подлежи сумата 47.69 лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
че Е.М.Х., ЕГН **********,
с местожителство ***7
ДЪЛЖИ на ”УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. “Св. Неделя“, № 7, сумите: - - 41514.38 лв. (четирдесет и една хиляди петстотин и
четиринадесет лева и 38 ст.) – главница; - 979.82 лв. (деветстотин седемдесет и девет лева и
82 ст.), лихви, от която сумата 502.54 лв.–
договорна/възнаградителна лихва за периода 21.05.2018 г. - 25.07.2018 г., на
осн. чл. 4.1; сумата 4.05 лв., обезщетение за забава за просрочена лихва, за
периода 21.05.2018 г. – 17.01.2019 г., на осн. чл. 5.7; сумата 473.23 лв.,
обезщетение за забава за просрочена главница за периода 21.01.2018 г. –
17.01.2019 г., на осн. чл. 5.7, всички дължими по Договор за ипотечен кредит № 302/2160/43326473/27.09.2016
г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.
430 и сл. ТЗ, за които суми е издадена Заповед по реда на чл.
417 ГПК, по ч.гр.д. № 769/2019 г. на ВРС, Х с. КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА
за разликата над установения размер от 979.82
лв., лихви до предявения размер от 1943.74 лв. (хиляда деветстотин четирдесет
и три лева и 74 ст.),
която представлява сумата 963.92 лв. – лихва върху просрочена главница
за периода 21.01.2018 г. - 17.01.2019 г., на осн. чл. 11.1. и чл. 11.1.1., вр.
чл. 4.1 от Договора.
ОСЪЖДА Е.М.Х., ЕГН **********, с местожителство ***7 ДА ЗАПЛАТИ НА ”УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. “Св. Неделя“, № 7 сумата 2236.66 лв. (две хиляди двеста
тридесет и шест лева и 66 ст.),
представляваща разноски в заповедното производство и сумата 4340.50 лв. (четири хиляди триста
и четирдесет лева и 50 ст.),
разноски в съдебното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ”УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. “Св. Неделя“, № 7 ДА
ЗАПЛАТИ НА
Е.М.Х., ЕГН **********,
с местожителство ***,
сумата 47.69 лв. (четирдесет и седем лева и 69 ст.), представляваща
разноски в съдебното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
апелативен съд.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. 769/2019 г. на ВРС, Х с., да се върне на ВРС, ведно с препис от решението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: