Протокол по дело №610/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 230
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20215001000610
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 230
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000610 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Жалбоподателката К. МЛ. Т., редовно призована, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Ответникът по жалбата ЗД „Б.И.“ АД, редовно призован, за него се
явява адв. М. М., преупълномощен от адв. М. Г., представя пълномощно.
От жалбоподателката е постъпила молба с вх. № 4991 от 09.11.2021
г. по ел. поща, изпратена е и по куриер, и заведена с нов вх. № 5003 от
10.11.2021 г., с която се изразява становище да бъде даден ход на делото.
Препис от тази молба, ведно с приложените към нея списък с
разноските и удостоверение за регистрация по ДДС в момента се връчват на
процесуалния представител на ответника.
Адв. М.: Да се даде ход на делото. Считам, че не са налице
процесуални пречки.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
1
С решение от 23.04.2021 г. по т.д. № 38/2019 г на Окръжен съд – С. е
осъдено ЗД „Б.И.“ АД да заплати на К. МЛ. Т. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 000 лв. от смъртта на нейната баба Д. Б. В., настъпила
при ПТП на 06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 35,70 лв.
разноски за първата инстанция. Отхвърлен е иска за разликата над 25 000 лв.
до претендираните 70 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди като
неоснователен. ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на
1000 лв. и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
на процесуалния представител на ищцата адв. Д. в размер на 1 536 лв.
Ищцата К.Т. е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разноски за
първата инстанция в размер 2 518,07 лв.
Така постановеното решение е обжалвано с една въззивна жалба от
ищцата в първоинстанционното производство в отхвърлителната му част за
обезщетението над 25 000 лв. до 70 000 лв., като доводите са за
незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази част. Твърди се,
че съдът не е преценил всички доказателства, свързани с установяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди, включително и приетата по
делото съдебно психологична експертиза, и неправилно е приложил
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Оспорени са и изводите на първоинстанционния съд досежно
наличие на съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 50 %, като
се излагат доводи, че такова липсва и при условията на евентуалност, ако
въпреки всичко съдът приеме наличие на съпричиняване, то е в размер на не
повече от 10 %. Третата група доводи касаят началния момент, от който е
присъдена законната лихва върху обезщетението, като се твърди, че той
трябва да бъде посочения в чл.429 ал.3 от КЗ начален момент, а именно
датата на предявяване на застрахователната претенция - 08.03.2019г., а не
приетия от първоинстанционния съд начален момент – определен съгласно
чл. 497 от КЗ, като в тази връзка жалбоподателката е изложила подробни
съображения за вида на дължимите от застрахователя лихви и
разграничението между тях.
По тези оплаквания е формулирано искане да се отмени решението в
отхвърлителната му част и да се присъди допълнително обезщетение за
2
неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., както и да се присъди законна
лихва върху това обезщетение, считано от 08.03.2019 г.
Има и формулирано искане за присъждане на допълнителна законна
лихва на основание чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение, включващо лихвата по чл. 429 ал.3 от КЗ,
считано от 29.0.2019 г.
Претендират се разноски, включително и адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Не са направен доказателствени искания.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор.
В докладваната по-горе молба от процесуалния представител на
жалбоподателката е посочено, че се поддържа въззивната жалба изцяло и се
претендират разноски, като при условията на евентуалност е направено
възражение за прекомерност на разноските на ответника.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, оспорвам възвивнната жалба.
Няма да соча нови доказателства и нямам нови искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списък с разноските, ведно с пълномощно,
договор за правна защита и съдействие, както и удостоверение за регистрация
по ЗДДС, приложени към молбата на жалбоподателката за днешното съдебно
заседание, докладвана по-горе.
Адв. М.: Ние също сме изпратили списък с разноски, ведно с
договор за правна защита и съдействие и удостоверение за регистрация по
ЗДДС, с молба от 07.10.2021 г.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списък с разноските, ведно с договор за правна
защита и удостоверение за регистрация по ЗДДС, приложени към молба с вх.
№ 4056 от 08.10.2021 г., подадена от ЗД „Б.И.“ АД.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителя ми,
3
моля да оставите без уважение въззивната жалба. Както съдът докладва
първото оплакване във въззивната жалба е за неправилно приложение на чл.
52 от ЗЗД от първоинстанционния съд. Във въззивната жалба се твърди, че
първоинстанционният съд не бил отчел, че отношенията между
жалбоподателя и починалата й баба Д. В. били белязани с изключителна
близост, което обосновавало по-голям размер на обезщетението. Няма как да
се съгласим с този довод, защото именно поради тази изключителна близост
първоинстанционният съд е приел, че тя има право да получи обезщетение.
Първоначално доверителят ми е обжалвал решението, но впоследствие,
преценявайки именно тази близост той не е платил тази такса по жалбата си и
производството по нея е прекратено. Приел е, че е справедливо да бъде
обезщетена внучката за смъртта на своята баба. Именно този факт е отчетен и
от първоинстанционния съд, за да приеме, че тя е легитимирана съгласно
Тълк. решение № 1 на ВКС от 2018 г. Не мога да се съглася с довода във
въззивната жалба, че този факт не е отчетен от първоинстанционния съд при
постановяване на решението.
Не се съгласявам и с твърдението във въззивната жалба за
неправилно прилагане на чл. 51 ал.2 от ЗЗД – невярно е твърденето, че съдът
е кредитирал само единствено влязлата в сила присъда, където е установено
това съпричиняване. По делото има изготвена съдебно автотехническа
експертиза, която е установила, че водачът на лекия автомобил е управлявал
лекия автомобил с допустимата скорост в града от 50 км/час. При
приближаването на пешеходката, когато тя е навлязла в пътното платно той е
намалил до 23 км/час, направил е опит да я заобиколи, но въпреки това, че тя
е навлязла в платното внезапно, не е могъл да предотврати ПТП. Има
автотехническа експертиза, която установява съпричиняването - виновно и от
страна на починалата Д. В..
Считам, че доводите във въззивната жалба такова съпричиняване не
е налице, са неоснователни. Неоснователни са и доводите относно размера.
Водачът на лекия автомобил не е нарушил конкретни правила, а именно
ограничението на скоростта, предвидено за движение в града, той се е движил
с допустимата и разрешената такава. Причината за ПТП е внезапното
навлизане на пешеходката, което той не е успял да предвиди, но въпреки това
чл. 20 ал 2 от ЗДП му вменява такова задължение и затова има влязла в сила
присъда по отношение на него. Считам, че и този довод е неоснователен.
4
Определеното от първоинстанционнния съд обезщетение, считам за
справедливо и адекватно на отношенията между внучка и баба, а и адекватно
на съдебната практика при присъждане на обезщетения по сходни дела.
Считам, че с редукцията на 50 % съпричиняване, приложена от
първоинстанционния съд, той е постановил законосъобразен и правилен акт,
който моля да потвърдите.
В този смисъл, моля да постановите вашето решение, да потвърдите
първоинстанционното решение и да ни присъдите разноски на доверителя ми
съобразно представения списък.
Считам, че възражението за прекомерност на разноските е
неоснователно, тъй като е съобразен изцяло с материалния интерес, за който е
подадена жалбата.
Съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и съобщава, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 9:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5