Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 959 28.06.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1154 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Б.И.В., ЕГН **********,***
Охридски 41, ет.5 и съдебен адрес *** 26, партер, офис 2, чрез адвокат С.К. срещу решение № 260026 от 02.04.2021г.,
постановено по НАХД № 274/2020 по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърден електронен
фиш серия К № 3678592 на ОД
МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 400 лв.
В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и отмяна на електронния фиш. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд,
че липсата на снимка на разположението на техническото устройство към протокола
по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. не съставлява съществено
процесуално нарушение. На следващо място се сочи, че поради извършване на
маневра „изпреварване“ водачът В. била с ограничена видимост и не забелязала знакът
за ограничение на скоростта. В този пътен участък знаците били неправилно
поставени. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. С.К.. Поддържа жалбата и направените искания.
Ответникът по касация, ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя
доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Поморие потвърдил електронен фиш серия К № 3678592 на ОД
МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП на Б.В. е наложена „глоба” в размер на 400 лв.
За да постанови решението, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приел, че обжалваният
ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа изискуемите реквизити. Отчетен е
толеранса от 3 км/ч на скоростта, което имало определящо значение за санкционната
норма. Според съда използването на заснемащото автоматизирано техническо
средство станало при спазване на изискванията за техническата изправност на
измервателния уред. Съдът обсъдил всички възражения на жалбоподателя и
изложил мотиви, въз основа на които приема, че същите са неоснователни.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
По
делото е безспорно установено, че на
25.05.2020г. в 16,30ч. с мобилна систeма
за видеоконтрол TFR1-M №503/07 бил заснет лек
автомобил с рег. №А9297МТ, движещ се със скорост от 97 км/ч при
разрешена 50 км/ч. При извършена справка била установено, че собственик на
автомобила е жалбоподателката В. и бил издаден електронният фиш. Установената
скорост била редуцирана като е съобразена допустимата техническа грешка при
измерване.
Възраженията на
касатора са неоснователни.
Възражението за
допуснато нарушение на чл.10 от от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. е било отправено и с жалбата пред районния съд, който мотивирано
намерил същото за неоснователно. Касационният състав напълно споделя изводите,
изложени в обжалваното решение и на основание чл.221, ал.1 от АПК препраща към тях. Действително, по делото не се съдържа снимка на
разположение на АТСС, в съответствие с изискванията на чл.10, ал.3 от
Наредбата, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото в протокола
се съдържа цялата необходима информация, включително и за точното
местоположение на уреда, пътния знак за ограничение, разстоянието от пътния
знак с въведено ограничение до АТСС - 200, режим на измерване - стационарен,
посока на задействане – приближаващ, номер на служебния автомобил в който е
разположен уреда, началото и край на работа, номер на първото и последно
статично изображение, като тази информация съответства на информацията
съдържаща се в приложените към електронния фиш статични изображения на лекия
автомобил собственост на касатора. По делото не се установяват обстоятелства,
опровергаващи съдържанието на протокола относно местоположението на пътния
знак, така и относно другите отразени в него обстоятелства.
Не може да бъде
споделено и възражението, че нарушението е извършено по време на извършване на
маневра „изпреварване“, при която изпреварваният автомобил ограничил видимостта
на нарушителя. Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП указва, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Законът
не съдържа разпоредби, които въвеждат изключения, включително при извършване на
маневри, в задълженията на водачите да спазват правилата за движение, пътната
маркировка и пътните знаци.
Направените измервания с АТСС имат
доказателствената стойност при наличие на всички кумулативно предвидени в
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол. Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.3 от същата Наредба техническото средство техническото
средство следва да е преминало през надлежна метрологична проверка.
В случая при разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд е Протокол от премината последваща проверка
№ 1-4-20/29.05.20 г.. Настоящият касационен състав, като съобрази, че датата на
нарушението е 25.05.2020г., т.е. преди издаване на протокола за проверка изиска
от ответника по жалбата протокол за проверка, включващ датата на нарушението.
По настоящото дело са представени Протокол за последваща проверка №
1-4-20/29.05.20г. и Протокол за последваща проверка № 1-5-19 от 21.02.2019г. Срокът
на валидност на последващата проверка е едногодишен съгласно т. 31 от Заповед №
А-616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН (приета на основание чл. 43, ал. 4
от Закона за измерванията), поради което към момента на извършване на
твърдяното нарушение – 25.05.2020 г., техническото средство не е преминало
надлежна проверка. За периода от изтичане на едногодишния срок от периодичната
проверка по Протокол
за последваща проверка № 1-5-19 от 21.02.2019г. -21.02.2020г. до началото на
едногодишния срок по извършената проверка с Протокол за последваща проверка №
1-4-20/29.05.20г. не може да се направи извод, че същото е било годен
измервателен уред, отговарящ на техническите изисквания. По посочените мотиви
направените измервания с него нямат доказателствена стойност.
Предвид изложеното не се
установява по безспорен начин, че жалбоподателката е извършила нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП вр. с чл.182, ал.2,
т.5 от ЗДвП.
Като е стигнал до изводи
различни от изложените, Районен съд – Поморие е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което
наказателното постановление да бъде отменено.
С оглед формирания извод за
основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.63,
ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК на касатора следва да се присъдят
направените разноски по делото в размер на 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. Разноските следва да бъдат възложени
на юридическото лице ОДМВР- Бургас, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразния електронен фиш, доколкото последният не може да бъде носител
на права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска
правосубектност.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260026 от 02.04.2021г., постановено по НАХД № 274/2020
по описа на Районен съд – Поморие, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3678592 на ОД МВР-Бургас.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Б.И.В., ЕГН **********,*** Охридски
41, ет.5 сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.