РЕШЕНИЕ
№ 1032
гр. Варна, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100501511 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О.-В., предстанвлявана от кмета на
общината, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
************** год., постановено по гр. дело № ******** год. по описа на
РС-Варна, с което общината е осъдена да заплати на И. К. Р. от гр. Варна, на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева)
– обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на непозволено увреждане при инцидент, настъпил на 13.07.2021 год.
в гр. Варна по време на придвижването на ищеца с електрически скутер
(тротинетка) в гр. Варна по бул. „Ц.О.“, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
увреждането – 13.07.2021 год. до окончателното й изплащане.
Жалбата е бланкетна. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като
сумата за обезщетение за неимуществени вреди е недоказана. Въззивникът
счита, че размерът на обезщетението следва да обезщети действителните
вреди към датата на настъпването на инцидента. Заявява, че поддържа
съображенията и доводите, наведени в отговора на исковата молба.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго, с което искът да бъде отвърлен, евентуално –
1
размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален.
Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, насрещната страна и ищец по предявения
осъдителен иск – И. К. Р., оспорва жалбата, счита обжалваното решение за
правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание страните не изпращат представители и не
изразяват становище.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът И. К. Р. от гр. Варна е навел следните
твърдения:
На 13.07.2021 год., около 13, 00 часа при управление на електрическа
тротинетка в гр. Варна по бул. „Ц.О.“ в посока бензиностанция „***“,
намираща се на кръстовището на бул. „Х.С.“ и бул. „Ц.О.“, попаднал в
необозначена и несигнализирана дупка в пътното платно и паднал. Дупката
била с размери от около 20-30 см., с отсечени ръбове, дълбока. При
управление на тротинетката ищецът е бил с каска за скутер/велосипед; движел
се със скорост от 5-10 км/ч.
При падането си ударил главата в асфалта и загубил съзнание. След
около 50 минути дошла линейка и бил откаран в Спешния център на МБАЛ
„Св. Анна-Варна“ АД, където било установено, че е наранил главата си,
лявата си ръка и левия си грак, лявата страна на гръдния кош и корема. Имал
затруднения с дишането. Движенията му били ограничени и болезнени. След
проведени изследвания е установено, че ищецът има счупване на 6, 7 и 8-мо
леви ребра по лопатъчна линия, с разместване на фрагментите. Имал
кръвонасядания по глава и крайници, както и охлузни рани. След изписването
му от Спешния център ищецът е транспортиран от съпругата си до вкъщи и с
помощта на съседи е сложен на легло. В продължение на следващите 14 дни
не е можел да става без чужда помощ, не можел да се обслужва сам, в т. ч. не е
можел сам да ходи до тоалетна, бил обслужван от съпругата си. Уринирал
кръв; изпитвал силни болки в областта на гръдния кош,поради което не могъл
да извършва движения дори в леглото. Имал силно главоболие. Болките били
денонощни и вследствие на тях ищецът не можел да спи; приемал
обезболяващи; бил в шок и изпитвал страх от безпомощното си състояние. В
следващите 6 месеца след произшествието ищецът имал силни болки в
областта на гърдите, които му пречели да се навежда, да се обръща, да става
от стол или легло без да се хване за нещо, не е можел да вдига нищо. Изпитвал
силна болка в гърдите при кихане или кашляне. Не можел да стои по-дълго
време седнал. Периодично имал главоболие. Не е можел да работи нищо.
Докато е бил в гореописаното състояние - болка и обездвижване, ищецът се
чувствал депресиран и отчаян, че е в тежест на семейството си; изпитвал страх
и тревога за бъдещето – дали ще се възстанови, дали ще бъде работоспособен,
дали ще може да осигурява прехраната на семейството си и да изплаща на
2
кредитите си. Дори след като са изминала почти година от инцидента ищецът
изпитвал болка в гърдите при всяко друсане когато се вози в автомобил. В
резултат на инцидента, ищецът чувствал, че не е предишния човек, като от
любител на бързото и удобно придвижване с тротинетки през задръстванията
на големия град, вече не помислял да се качи на такава. Повече от година
изпитвал страх да управлява автомобил. Чувствал се инвалид и безполезен,
бил обезверен, че ще може да се върне към предишния си начин на живот.
Изпитва болки в гърдите и понастоящем – при всеки опит за извършване на
физическа работа от ищеца, както и при по- рязко ставане и при навеждане.
Ищецът счита, че О.-В. не е изпълнила вменените й със Закона за
пътищата и Правилника за прилагането му задължения относно
организацията на дейността по поддържането в изправност на общинските
пътища, както и да сигнализира незабавно за препятствията по пътното
платно, в резултат на което ищецът е претърпял инцидент при който е получил
и уврежданията, описани по – горе.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на непозволено увреждане, причинено при инцидент,
настъпил на 13.07.2021 г. по време на придвижването му с електрически
скутер (тротинетка) в гр. Варна по бул. „Ц.О.", ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на увреждането - 13.07.2021 г.,
до окончателното й изплащане.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът О.-В.,
чрез процесуален представител, оспорва иска. Навежда, че не е установено
точнот очмясто, където се твърди, че е настъпил инцидентът с ищеца, няма
доказателства за дупка на пътното платно. Твърди още, че ищецът не е
управлявал внимателно превозното средство, оспорва ищецът да се е движил
със скорост от 10-15-км/ч, счита, че уврежданията, които ищецът твърди да е
получил, могат да се получат при движение с висока скорост, а не с
твърдяната от ищеца. Оспорва и наличието на причинно – следствена връзка
между твърдените да са получени от ищеца вреди и бездействието на
служители на общината. Настоява за отхвърляне на иска. В условията на
евентуалност счита, че претендиранато от ищеца обезщетение за твърдените
да са претърпени от него неимуществени вреди е твърде завишено и не
съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуален представител,
поддържа иска си.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител,
оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за усатновено следното от
фактическа страна:
От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника, а именно: фиш за спешна медицинска помощ от 13.07.2021 г.; лист
3
за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок /спешно
отделение/ при МБАЛ „С.А.- Варна“ АД; протокол от извършена образна
диагностика; протокол за ултразвуково изследване; протоколи на ЛКК на МЦ
„С.А.“ ЕООД; медицинско удостоверение и допълнение към него с № *******
г., изд. от МБАЛ „С.А. – Варна“ АД, се установява, че на 13.07.2021 г. към
14:07 ч., екип на спешна помощ посещава инцидент в гр. Варна, в района на
бул. „Ц.О.", посока бензиностанция „***", преди „К.Т.В.а". По данни от
снетата анамнеза ищецът И. К. Р. е претърпял инцидент - паднал от
електрически скутер. Около 14:14 ч., пациентът е бил откаран от екипа на
спешна помощ в МБАЛ „С.А.- Варна“ АД, гр. Варна, където е бил приет в
Спешния център и му е била оказана медицинска помощ, изразяваща се в
клинични прегледи и образни изследвания, от които се констатира естеството
на получените травми – контузия на гръдния кош, съмнение за счупване на 10-
то ребро, травми в областта на главата, гръдния кош, горни и долни крайници.
От Медицинско удостоверение № ******* г. и допълнението към него е
видно, че тези травматични увреждания са в резултат на действието на твърди,
тъпи предмети, отговарящи да са получени по указания време и начин.
Установява се още, че от представената рентгенография от 16.07.2021 г. е
налице счупване на 6, 7 и 8-мо леви ребра по лопатъчна линия, с разместване
на фрагментите, които счупвания са резултат на падането с електрическа
тротинетка и обуславят трайно затруднение в движенията на снагата за период
не по –малък от два месеца.
От амбулаторен лист № *************** г., издаден с оглед
освобождаване на ищеца от тежък физически труд за три месеца, считано от
27.07.2021 г., се установява, че на 27.07.2021 год. ищецът е бил прегледан от
специалист; при прегледа е ксонстатирано, че ищецът изпитва болки по хода
на 6, 7 и 8 ребро в лява гръдна половина, със спонтанна палапторна
болезненост в областта на травмата, с ограничени и болезнени движения.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза от 09.01.2024
год., изслушано в първата инстанция, неоспорено от страните, кредитирано от
съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице д-р Е.
Д. в съдебно заседание, се установява следното: На 13.07.2021 год., при
управление на електрическа тротинетка И. К. Р. е получил контузия на
гръдния кош, счупване на 6, 7 и 8-мо леви ребра по лопатьчна линия, с
разместване на фрагментите, контузия на лявата долночелюстна става,
кръвонасядане по горния клепач на лявото око, кръвонасядания по левия горен
крайник, ожулвания в областта на долните и левия горни крайници, които са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат по
описаните в материалите по делото време и начин, а именно: при падане от
електрическа тротинетка на ляво и удари в подлежащата настилка.
Счупването на 6, 7 и 8-мо леви ребра по лопатъчна линия, с разместване на
фрагментите, обуславят трайно затруднение в движенията на снагата за
период не по-малък от 2 месеца, а останалите описани травматични
увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че няма категорични данни,
4
които биха могли да обосноват безспорен извод, че ищецът е загубил съзнание
при инцидента.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза от 29.12.2023
год., изслушано в първата инстанция, неоспорено от страните, кредитирано от
съда като обективно и безпристрастно, се установява следният механизъм на
настъпване на пътнотранспортното произшествие: На 13.07.2021 г. около
13:00 часа Участник II с индивидуално електрическо превозно средство –
тротинетка, управлявано от И. К. Р., се е движил в гр. Варна, по бул. „Ц.О." в
посока от Юг към Север (към бензиностанция „***", намираща се на
кръстовището на бул. „Ц.О." с бул. „Х.С."). Участник II (ищецът) е носил
каска за скутер/велосипед. На 50 метра преди кръстовището за отклонението
за сервиз „К.Т.В.а", е попаднал в необозначена, необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, дълбока, с размери 20 - 30 см.
Според заключението реалният и възможен механизъм е следният: Ел.
превозното средство – тротинетка, при движение по пътното платно попада с
предното си колело в нарушение на пътната настилка, намиращо се на
платното за движение – дълбока дупка, с размери около 20 - 30 см, при което
водачът на превозното средство губи равновесие и заедно с превозното
средство пада на пътната настилка. Уврежданията, които са установени по
водача на електрическата тротинетка са вследствие на съприкосновение с
твърди и тъпи обекти, какъвто би могъл да бъде пътната настилка и е
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие.
Не са налични данни за вертикалната и хоризонталната пътна маркировка.
Вещото лице посочва, че към момента бул. „Ц.О." в тази си част се състои от
едно платно за движение, с три ленти за движение, като една лента за
движение е предвидена за движение в посока от Север към Юг (към Центъра
на гр. Варна) и две ленти за движение предвидени за движение в посока от Юг
към Север (от Центъра на гр. Варна). Към момента на произшествието
движението в този участък на бул. „Ц.О." се е осъществявало двупосочно, като
са били налице две ленти за движение, по една във всяка посока, разделени с
напречна пътна маркировка МЗ - „Единична прекъсната линия". Не са налице
данни за въведени допълнителни ограничения с пътни знаци към момента на
произшествието. От западната страна на платното за движение на бул. „Ц.О."
е наличен тротоар повдигнат с бордюр. От източната страна на платното за
движение на бул. „Ц.О." е налична тревна площ повдигната с бордюр и
крайпътно ограждение тип мантинела. Излага, че не са налице данни за
въведена времена организация на движението или за извършван ремонт в
процесния пътен участък, както и че не са налице данни дупката да е била
сигнализирана, обозначена и/или обезопасена.
От заключението на съдебно–психологичната експертиза от 13.02.2024
год., изслушано в първата инстанция, неоспорено от страните, кредитирано от
съда като обективно и безпристрастно, се установява, че вследствие на
инцидента от 13.07.2021 г. в състоянието на пострадалия са настъпили
промени, сред които освен физически страдания се нареждат и редица
психически неразположения. Изпитвал е силни болки, невъзможност да спи и
да си почива, невъзможност да се самообслужва, което го правело зависим от
5
близките. Затруднено било социалното му функциониране, комуникацията и
срещите с близък и приятелски кръг, изпитвал невъзможност да пътува и да
упражнява професионалните си задължения, което се отразило и на
финансовото състояние на семейството. Чувствал се непотребен, което
повлияло в негативен план и на самооценката му. Вещото лице излага, че
всичко това се отразило на психологичното му състояние. Променил се начина
му на живот, наложило се да се откаже от любими занимания, а също не
можел да изпълнява семейните си задължения. Налица са данни за претърпяна
травма в психичната и емоционално-волева сфера на ищеца, които не са със
същата сила и интензитет, както в първите дни и месеци след пътния
инцидент. Настъпили са изменения в начина и качеството му на живот.
Появили се промени и проблеми със съня. Ищецът се затворил в себе си, не
желаел да общува с други хора, станал раздразнителен, а в други случаи -
апатичен. Случилото се през 2021 г. го превърнало в безпомощен и зависим
човек. Изпитвал противоречиви, но по-скоро негативни чувства и настроения
по повод необходимостта от непрекъсната грижа от семейството за него, като
преди това било обратното. Чувствал се подтиснат от съпътстващите го
здравословни проблеми. Усещал силна тревожност, налична и към настоящия
момент, високо ниво на стрес и депресивно настроение. Към момента на
изследването, у ищеца И. Р. били налице ресурси за възстановяване на
психологичното му състояние. Ищецът не е провеждал консулт с психиатър,
няма данни за проведено лечение, не са приемани медикаменти. Вследствие на
инцидента е било препоръчително да се проведе консулт за установяване на
актуалното му психично състояние, както и за подпомагане в процеса на
справяне със страха от шофиране, намаляване на тревожността и стреса и др.,
но такъв не е проведен. Вещо лице сочи, че няма данни за необходимост от
лечение с медикаменти. Излага, че пострадалия се стреми да води относително
нормален начин на живот, работи, среща се с хора, активен е, но все още се
налагат и редица ограничения - невъзможност за спорт, трудно шофиране,
отказ да кара тротинетка. Възстановителният процес протича относително
нормално, въпреки наличните все още високи нива на тревожност и стрес.
От показанията на свидетеля Р.В.Д., без родство и дела със страните, се
установява следното: На 13.07.2021 г. докато управлявал автомобила си в
посока местност „П.“ по бул. „Ц.О.“, след отбивката за кв. „П.“, видял че пред
него по пътното платно се движат скутер и тротинетка. Свидетелят се движел
със кросот от около 20 км/ч и решил да предприеме действия по
изпреварването им, когато видял как тротинетката се завъртяла във въздуха.
Свидетелят спрял автомобила по начин, че да предпази падналия на земята
водач на тротинетката от преминаващите автомобили и пуснал аварийни
светлини. На мястото на инцидента отишъл и водачът на скутера – ищецът
нямал никакъв признак на живот - „…нито дишаше, нито нищо, очите му бяха
затворени…“. Свидетелят позвънил на тел. 112, но линейката доста се
забавила и за да предпазят ищеца в близост до него автомобили, заедно с
водача на скутера, го преместили на тротоара. Когато линейката пристигнала,
ищецът нямал никакви признаци на живот. Посочва, че дупката, в която е
пропаднала тротинетката, е била образувана около шахта за дъждовните води,
6
на 20-30 см. от бордюра; не е била обозначена. Според свидетеля скоростта на
движение на тротинетката е била около 10 км./ч; водачът й е носил на главата
си каска, която при падането е изхвърчала. Сочи, че пострадалият не е бил под
въздействието на алкохол.
От показанията на свидетеля И.А. И., без родство и дела със страните, се
установява следното: свидетелят познава ищеца от около 20 години. Разбрал
за инцидента от съпругата му; веднага след като ищецът се прибрал от
спешния център, свидетелят го посетил в дома му. Ищецът лежал на канапето
и трудно дишал, почти не говорел, изпитвал видимо ужасна болка и се
налагало да приема успокоителни. В продължение на около месец свидетелят
се грижел за ищеца, заедно със съпругата на последния, включително и
грижите по обслужването му, тъй като през този период ищецът не можел
нито да става, нито да се храни сам. Установява се още, че в продължение на
около една година след инцидента, ищецът изпитвал болки, което наложило
свидетелят да продължи да помага и в грижите за дома му. След злополуката
ищецът се затворил в себе си, станал раздразнителен, тревожел се как ще
продължи живота си като пълноценен човек и дали ще успее да покрие
разходите по издръжката на семейството си. Установява се още, че преди
инцидента, ищецът спортувал, след инцидента прекратил тези си занимания и
до ден днешен отказва да спортува; изпитвал страх да шофира автомобил, не
е шофирал повече от година след злополуката.
От показанията на свидетелката С.Г. Р.а, съпруга на ищеца, ценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПКь, се установява следното: Узнала за
злополуката със съпруга й на 13.07.2021 г., след като от мобилния му телефон
й се обадил непознат мъж, който й казал, че съпругът й е паднал с тротинетка
на бул. „Ц.О.“, преди отклонението за магазин „Т.“ Свидетелката веднага
отишла на мястото на инцидента и видяла как съпругът й лежи в края на
пътното платно, в безсъзнание. Имал охлузвания на лицето, на лявото рамо,
лявата ръка и крак. След като дошла линейката и го откарали в спешния
център, същия бил изписан от там с инвалидна количка, тъй като не можел да
се движи. С чужда помощ го качили в таксито и по същия начин го свалили и
в дома му. Сочи, че ищецът изобщо не е можел да става, което породило и
нуждата от чужда помощ във връзка с физиологичните му нужди, като
основно й помагали съседи, както и свидетелят Ил. И.. Ищецът изпитвал
силни болки при ставане и лягане, за което пиел силни обезболяващи, но
въпреки това болките не намалявали. Преди инцидента, ищецът спортувал,
редовно ходел на фитнес, но след зпололуката не бил в състояние за спортува
заради болките, което допълнително го натоварило психически; напълнял;
станал раздразнителен, започнал да страни от хората. Според свидетелката
ищецът не е в състояние да пътува продължително време в кола, от друсането
го болели все още гърдите.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р.В. и И. И.,
показанията им са в резултат на тхени преки впечатления, подкрупят се от
писмените доказателства, обсъдени по – горе, като от друга страна по делото
няма нито едно доказателство, което да ги опровергава или да поставя под
сериозно съмнение достоверността им.
7
Съдът кредитира и показанията на свидетелката С. Р.а в посочените по -
горе части, доколкото показанията й се подкрепят от показанията на
свидетелите Р.В. и И. И., а от друга страна – по делото липсват доказателства,
които да ги опровергават или поставят под съмнение.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предпоставя ищецът
да докаже при условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие
на следните предпоставки: извършено противоправно деяние (действие или
бездействие) от лице, изпълняващо възложена му работа; причинени вреди –
имуществени или неимуществени; причинна връзка между увреждащото
деяние и настъпването на вредите, както и вина на причинителя. В чл. 45, ал. 2
от ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността на възложителя на работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е
обективна, безвиновна. В тежест на ищеца е да установи обективните
елементи от фактическия състав на деликта.
Ищецът претендира обезщетение за вреди, настъпили от лошото
качество на пътя, следователно причина за увреждането е начинът на
поддържането и стопанисването на пътя, тъй като съгласно чл. 31 от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, в който смисъл е и нормата на чл. 48, т. 2, б. „а“ от
ППЗП. Нормата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно
състояние. Според чл. 47, ал. 1 от ППЗП поддържането включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности.
Претендираното от ищеца обезщетение е за вреди, настъпили от лошото
качество на пътя, следователно причина за увреждането е начина на
поддържането и стопанисването на пътя, тъй като съгласно чл. 31 от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, в който смисъл е и нормата на чл. 48, т. 2, б. „а“ от
ППЗП. Нормата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние. Според чл. 47, ал. 1 от ППЗП поддържането включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности.
Установено е по делото, че на на 13.07.2021 год., около 13, 00 часа при
управление на електрическа тротинетка в гр. Варна по бул. „Ц.О.“ в посока
бензиностанция „***“, намираща се на кръстовището на бул. „Х.С.“ и бул.
„Ц.О.“, ищецът попаднал в необозначена и несигнализирана дупка в пътното
платно и паднал, в резултат на което е получил контузия на гръдния кош,
8
счупване на 6, 7 и 8-мо леви ребра по лопатъчна линия с разместване на
фрагментите, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за
период не по –малък от два месеца; контузия на лявата долночелюстна става,
кръвонасядане по горния клепач на лявото око, кръвонасядания по левия горен
крайник, ожулвания в областта на долните крайници и на левия горен
крайник.
Анализът на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и
в съвкупност, обосновава извода, че вредите са причинени в резултат на
виновното бездействие на лицата, на които общината е възложила
поддържането на пътя в изправно състояние с оглед осигуряване на
целогодишната му нормална експлоатация, като възраженията и доводите на
ответника за липса на причинна връзка между противоправното поведение на
лицата, на които е възложил поддържането в изправност на пътя и
настъпилите вреди, наведени в отговора му на исковата молба, поддържани и
във въззивната му жалба, настоящият състав намира за неоснователни. С
оглед изложеното съдът намира, че са осъществени обективните елементи от
фактическия състав на деликта – вреди, противоправно поведение и причинна
връзка между противоправното поведение и вредите, което обосновава и
ангажиране на отговорността на общината за вреди, на основание чл. 49 ЗЗД.
Относно размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, съдът приема следното:
Установено е, че при инцидента на 13.07.2021 год. ищецът е получил
контузия на гръдния кош, счупване на 6, 7 и 8-мо леви ребра по лопатъчна
линия с разместване на фрагментите, обусловили трайно затруднение в
движенията на снагата за период не по –малък от два месеца; контузия на
лявата долночелюстна става, кръвонасядане по горния клепач на лявото око,
кръвонасядания по левия горен крайник, ожулвания в областта на долните
крайници и на левия горен крайник. Установено е също, че към настоящия
момент лечението е завършено, като по делото няма доказателства
оздравителният период да е бил над обичайния такъв за подобен ред травми.
Установено е също, че в резултат на получените травми в областта на гръдния
кош и счупените ребра ищецът е търпял силни болки в продължителен период
от време, за което е приемал и болкоуспокояващи медикаменти; за период от
около месец е бил трудно подвижен и се е нуждаел от чужда помощ при
извършване на елементарните ежедневни дейности, включително и за
обслужване на личната си хигиена; Установено е също, че освен силните
физически болки ищецът е търпял и психически страдания – неудобство и
унижение от безпомощното си състояние, в което се е намирал около месец
след инцидента, заради необходимостта да разчита на грижите на други хора,
макар и негови най-близки, за задоволяване на елементарните си битови и
хигиенни нужди, т. е., злополуката се е отразила тежко върху обичайния начин
на живот на ищеца за сравнително дълъг период от време. Установено е също,
че в продължителен период от време, ищецът е изпитвал силна тревога и страх
дали ще се възстанови напълно от травмата.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД.
9
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. /Раздел ІІ-ри от
Постановлението/ определянето на размера на паричното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания,
осакатявания и др.
Съвкупната преценка на установените по – горе факти, при отчитане на
възрастта на ищеца към момента на увреждането (49 год.) и на средното ниво
на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към
момента на настъпване на увреждането налага извода, че за обезщетяване на
установените неимуществени вреди ще е справедливо ищецът да получи
парично обезщетение в размер на 10 000 лева.
С оглед горното съдът приема, че справедливо по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД е обезщетение в размер на 10 000 лева.
По изложените съображения искът за заплащане на сумата от 10 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на непозволено увреждане при инцидент, настъпил на
13.07.2021 год. в гр. Варна по време на придвижването на ищеца с
електрически скутер (тротинетка) в гр. Варна по бул. „Ц.О.“, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането –
13.07.2021 год. до окончателното й изплащане, е основателен и подлежи на
уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправените исканото искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемия – ищец следва да се присъдят разноски
за настоящата инстанция в размер на 1300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция е
неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение е в рамките на
установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален
размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № ************** год., постановено
по гр. дело № ******** год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА О.-В., с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул. Осми
приморски полк“ № 43, представлявана от кмета на общината, да заплати на
И. К. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.“ № 5А, на основание чл.
10
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1300 лева (хиляда и триста лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11