РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330102445 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ЕВН „България
Електроснабдяване” ЕАД против М. В. Х. ЕГН ********** иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, вр. член 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17265/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІV граждански състав, представляващо претендирана
продажна цена за доставена за периода от 23.05.2019-22.07.2019г. до обект с ИТН ***,
находящ се в ***, електрическа енергия в размер на сумата от 110,30 лв., както и за
установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за
периода от 11.07.2019-1.11.2021г. в размер на сумата от 24,69 лв., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 2.11.2021 г. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа
енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ***, електрическа енергия
за периода от 23.05.2019-22.07.2019г. Твърди, че ответникът има качеството на
потребител по отношение на процесния имот, в качеството му на битов клиент и
собственик на недв. имот. Последният бил клиент на електроснабдителното
предприятие с открит кл. № ***. Поради забава в заплащането на главницата,
претендира обезщетение за забава на основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия за
1
всеки ден забава в размер на законната лихва.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответната страна, чрез назначения й от съда особен представител адв. А. Ч., е
депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на
исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.
Твърди, че в производството по делото не се установява, че ответната страна
представлява потребител на електрическа енергия в качеството й на собственик или на
титуляр на ограничено вещно право по отношение на процесния обект.
Поддържа, че ищецът не е представил доказателства за извършената доставка на
ел. енергия в обект на ответника. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказ. тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена, както и че продавачът е доставил електрическа
енергия в твърдяното количество на купувача.
По делото е представено извлечение от сметката на потребителя за обект с ИТН
***, от което се установява, че задълженията по издадените фактури са прехвърлени
служебно от страна на ищцовото дружество на ответника, за която е открит клиентски
номер ***. Така представените документи представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти.
Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в
случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител
електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите.
В приложеното по делото заповедно производство са представени в препис
Общите условия, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ013/10.05.2008 г. чрез копие от
ежедневника, в който последните са били публикувани при приемането им. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ Общите условия са част от поетите задължения по
учреденото договорно правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено,
2
че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без
изрично им писмено приемане, като в ал. 5 е установена възможност за клиентите в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да
внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия. От приложените по делото доказателства се установява,
че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ, ето защо съдът
намира за установено, че между страните е възникнало валидно облигаторно
правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия.
Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е битовият клиент
или този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ. С
разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия е установено, че потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Следователно, страна по сключения договор за доставка на електро
енергия до процесния имот, представляващ обект с ИТН ***, е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. В
производството по делото е представен *** за покупко-продажба на недв имот от ***,
в който за купувач на процесния имот е посочен ответника, а от справка, изготвена от
АВ Пловдив за периода 1.1.2019-14.02.2022г. не са налице други вписвания на
последващи сделки с имота.
От ответната страна не са представени доказателства, оборващи извода, че в
периода, за който ищецът претендира цената на доставена електрооенергия, ответникът
продължава да е собственик на този имот.
От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество електроенергия след
доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се
задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в
Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да заплаща
на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е
предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10- дневен за всички
фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ.
3
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебнотехническа
експертиза, се установява, че за процесния период е доставена до електроснабдения
имот общо 585 кВтч електрическа енергия, от която 405 кВтч по дневна тарифа и 180
кВтч по нощна тарифа. Вещото лице е установило потребената електрическа енергия
след посещение на имота, както и при справка от показанията на електромера, взети от
базата данни на дружеството. Вещото лице е посочило, че размерът на доставената
електрическа енергия отговаря на фактурираната съгласно издадените от страна на
електроснабдителното предприятие фактури. Експертизата е установила, че
електромерът, монтиран на обекта е произведен през 2013 г., преминал е успешно
проверка на извадков принцип, с която срокът му на работа се удължава до 2025
година.
Вещото лице е установило, че електромерът отговаря на изискванията на
нормативната уредба. Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно изготвено, отговорило в пълнота на поставените въпроси.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, дължимата цена за консумираната ел. енерия и достъп до
мрежата по процесните фактури е определена правилно. Съдът цени заключението на
вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, отговорило в пълнота на
поставените въпроси.
Следователно установи се, че за процесния период е доставено посоченото в
издадената фактура количество електрическа енергия, поради което и в полза на
ответника в качеството му на потребител е възникнало насрещното задължение за
заплащане на доставената и потребена електрическа енергия в размера, претендиран от
ищеца.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски за държавна такса от 75 лв., депозит за изслушване на съдебно-техническа
експертиза от 180 лв., депозит за ССЕ от 150 лева, 150 лева юрк. възнаграждение и
депозит за особен представител от 300 лв, или общо разноски в исковото производство
в размер от 855 лв. Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от
заповедното производство – по установяване съществуването на удостовереното в
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно
да се произнесе по дължимите по производството разноски, които са в размер на 75
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК по
4
отношение на М. В. Х. ЕГН **********, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, е носител на парично вземане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17265/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV граждански състав, както следва: сумата от
110,30 лева главница за доставена за периода 23.05.2019г. -22.07.2019 г. до обект с
ИТН ***, находящ се в ***, електрическа енергия; мораторна лихва върху главното
парично задължение за периода от 11.07.2019г. - 1.11.2021г. в размер на сумата от
24,69 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 2.11.2021 г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА М. В. Х. ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал;. 1 ГПК сумата от
75 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 855 лв. – разноски в
исковото производство.
НА адв. Ч. да се издаде РКО за сумата от 300 лева възнаграждение в качеството
й на особен представител на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5