Р Е Ш Е Н И Е
№………./....... 12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 105 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба с вх. №2554/25.01.2019г. на И.Н.Х., ЕГН **********, и С.А.Х.,
ЕГН **********,***, с която срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1407
район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, са
предявени следните искове:
1.
за заплащане на сума от по 200 000 лева на всеки един от ищците, съставляваща
общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от
всеки един от тях неимуществени
вреди от смъртта на Р И Х., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП,
настъпило на 23.11.2016 г., около 20:00 часа, на крайезерен път с. Езерово –
гр. Варна, до магазин „Тросметал” в Западна промишлена зона, преди десен завой,
с МПС „*” с рег. № * **** **, управляван от водача Т И Х., ЕГН ********** и по
негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/02/116003000669, издадена от Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД, със срок на действие от 23.11.2016г. до 22.11.2017г.
2.
за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва върху всяка от една от горните суми, считано от датата на увреждането (23.11.2016г.)
до окончателното им изплащане.
Наред с това ищците претендират осъждане на
ответника да им заплати направените разноски за производството, основаващо се
на чл.78, ал.1 от ГПК.
С искова молба, заведена с вх. №7456/11.03.2019г. по описа на ВОС, от
Т.Я.Х., ЕГН ********** ***, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО„БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, 1407 район „Лозенец”, ул.”Джеймс Баучер” № 87, са предявени
следните искове:
1.
за заплащане на сумата 50 000 лева, съставляваща общия претендиран размер на
дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на Р И Х., ЕГН **********, починал
вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2016 г., около 20:00 часа, на крайезерен
път с. Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал” в Западна промишлена зона,
преди десен завой, с МПС „*” с рег.№ * **** **, управляван от водача Т И Х.,
ЕГН ********** и по негова вина, обхванат от действието на валидна към момента
на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица № BG/02/116003000669, издадена от Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД, със срок на действие от 23.11.2016г. до 22.11.2017г.
2.
за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата 50 000 лв., считано от на
увреждането (23.11.2016г.) до окончателното й плащане.
Претендира и осъждане на ответника да й заплати направените разноски за
производството.
По исковата молба на ищцата Т.Я.Х.
е образувано търговско дело №372/2019г. по описа на Варненски окръжен съд,
търговско отделение.
С определение №2191 от 13.06.2019г.,
постановено по т.д. №105/2019г. по описа на ВОС, т.о., съдът, на основание
чл.213 ГПК е съединил двете дела (т.д. №105/2019г. и т.д. №372/2019г.) за
разглеждане в общо производство.
Твърди се от ищците, че на 23.11.2016 г., около 20:00 часа, на
крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал” в Западна
промишлена зона, е настъпило ПТП, при което Р И Х. – пътник в катастрофиралия
лек автомобил „А” с рег. ********, е получил сериозни травматични наранявания,
вследствие на което е починал. Произшествието е настъпило по изключителната
вина на водача на автомобила Т И Х., ЕГН **********, което е било надлежно
установено в хода на образуваното наказателно производство, приключило с
постановена по НОХД №508/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, НО,
осъдителна присъда, влязла в
законна сила на 16.01.2019г. Към момента на ПТП
е действала застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със Застрахователно дружество „Бул инс” АД,
ЕИК *********, по застрахователна полица №02116003000669, покриваща
отговорността на водача Т. Х..
Загиналият Р И Х. е син на ищците И. и С. Х, внук на ищцата Т.Х..
Твърди се, че
неговата смърт е причинила
на ищците огромни и трайни морални болки и страдания, силен емоционален стрес, съпроводен с
голямо напрежение и безпокойство, които неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени от ответното дружество - застраховател.
В представените отговори на исковата молба ответникът
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС” АД (ЗД „БУЛ ИНС” АД),
ЕИК *********, със седалище гр. София, оспорва
предявените искове по основание и размер, като противопоставя възражения за
недоказаност на твърденията на ищците за настъпили за тях вреди от процесното
ПТП, а в условие на евентуалност – за прекомерност по размер на претендираните
обезщетения,което противоречи на установения с нормата на чл52 от ЗЗД принцип
на справедливостта. Противопоставя и възражение за съпричиняване на вредите от
страна на увредения, обосновано с твърдение, че като пътник в лекия автомобил
същият не е бил с поставен обезопасителен колан. По отношение на иска на третия
ищец Т.Х.
противопоставя твърдения за липса на основание да претендира обезщетение поради
неустановеност на създадена изключителна, извън формалната
връзка на родство, трайна и дълбока емоционална връзка между нея и починалият й
внук, заради съдържанието на която да е оправдано да се направи изключение от
разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
В условие на евентуалност аргументира становище за приложимост на разпоредбата на § 96, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ (обн. ДВ бр. 101/2018 г„ в сила от 7.12.2018 г.), поради което
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се
определи до максималния, предвиден от законодателя праг от 5 000 лева.
Делото е разгледано в две съдебни заседания,
в хода на доказателствения процес са събрани писмени и гласни доказателства,
изслушано и прието е и заключение на комплексна автотехническа и медицинска
експертиза.
В хода на съдебните прения ищците, чрез
общия си пълномощник адвокат С.С.,
ВАК, обосновават становище за доказаност на предявените искове по основание и
размер и молят за тяхното уважаване. Оспорват като неоснователно възражението
на ответното дружество за съпричиняване като твърдят, че не поставянето на
обезопасителен колан само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че
пострадалия техен наследодател е допринесъл за настъпване на щетите, какъвто
именно е настоящия случай. Претендират присъждане на разноски като представят
списък по чл.80 от ГПК.
Ответното дружество, представлявано от
адвокат В.А.,
САК, поддържа оспорването си на предявените искове. Доводите на страната са
развити допълнително в представена писмена защита.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предявените исове се квалифицират правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно по чл.86, ал.1 във вр.
с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Обстоятелствата, свързани с настъпването на
ПТП, виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил Т И Х., ЕГН **********, както и причинната връзка между ПТП и смъртта на
пътника Р И Х. - близък родственик на ищците, не са спорни между страните по делото, същите са и надлежно установени в
процеса.
От изисканото и приложено по делото НОХД
№508/2018г. на Варненски окръжен съд, се установява, че с влязла в
сила присъда №50/12.06.2018г. водачът Т И Х., ЕГН **********, е бил признат
за виновен в извършването на престъпление по
чл.343, ал.3, б. “б”, предл.1, във вр. с ал.1, б. “в”, във вр. с чл.342, ал.1
от НК за това, че на 23.11.2016г. около 20 часа,
на крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал”
в Западна промишлена зона, при управление на МПС – л.а. „*” с ДК № * **** **,
нарушил правилата за движение, установени в Закона за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта
на две лица – Дарина Станиславова Мелидова и Р И Х., за което му е било наложено съответно наказание. С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във
вр. с чл.413, ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда има доказателствено значение
за вината, деянието на извършителя Т И Х. и неговата противоправност.
Фактът, че към датата на ПТП е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
за л.а. „А” с рег.********, като водачът Т И Х. е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, не се оспорва, а
изрично се признава от ответното дружество. С оглед на това и по аргумент за
противното основание от чл.153 от ГПК, този факт е обявен за безспорен между
страните и ненуждаещ се от доказване.
По делото няма спор между страните,
установява се по безспорен начин и от събраните по делото писмени
доказателства, в т.ч. и тези, съдържащи се в приложеното по настоящото дело НОХД
№508/2018г. по описа на ВОС, н.о. – докладна
записка, протоколи за оглед на местопроизшествие от 23.11.2016г.
и от 24.11.2016г. ведно със скица и фотоалбуми, удостоверение
за наследници изх. №УНРЗ-25/21.08.2017г. на Община Белослав, обл. Варна
(л.17-41, л.121 от ДП №472/2016г.), че в резултат на ПТП, виновно причинено
23.11.2016г.
от водача Т. Х., на пътника Р И Х., ЕГН **********, са причинени тежки
увреждания, несъвместими с живота, като впоследствие същият е починал.
Видно от приетите по делото заверени копия
на удостоверение за наследници изх. №УНРЗ-25/21.08.2017г. и удостоверение за
родствени връзки изх. №УРВРЗ-1/26.06.2018г., издадени от Община Белослав, обл.
Варна, ищците И.Н.Х. и С.А.Х. са възходащи по права линия от първа степен
на загиналия Р И Х. (негови родители - баща и майка), а ищцата Т.Я.Х. е негов възходящ родственик по права линия
от втора степен (баба).
Въз основа на
събраните по делото доказателства и заключението на комплексната съдебно –
автотехническа и медицинска експертиза съдът приема за установена
причинно-следствената връзка между виновното и противоправно поведение на
застрахования водач Т И Х. и увреждането на Р И Х., поч. на 18.08.2017г.,
Според експертното мнение на вещите лица, между получените от пострадалия
пътник наранявания и настъпилия смъртен изход е налице
причинно-следствена връзка, тъй като при такива тежки травматични увреждания на
жизненоважни органи и развилите се във връзка с тях усложнения обикновено
настъпва смърт. Това налага извода за безспорна доказаност на
основанието за ангажиране на отговорността на
ответното дружество – застраховател за обезвреда на вредите, настъпили в
резултат на виновните противоправни действия на застрахования водач, обхванат
от действието на застраховка „Гражданска отговорност”.
Възражението на ответното застрахователно
дружество,
че от страна на увредения при ПТП Р И Х. е налице съпричиняване на настъпилите в
резултат на процесното ПТП вреди, тъй като в нарушение на ЗДвП е пътувал без поставен предпазен колан, с което сам е поставил себе си в
риск от увреждания, съдът приема за неоснователно.
Съобразно задължителната практика на ВКС по
чл.290 ГПК, обективирана в решение №169/28.02.2012г. по т.д. №762/2010г.
на ВКС, ТК, II т. о. и Решение №98/24.06.2013г. по т. д. №596/2012г.,
на ВКС, ТК, II т. о., релевантно за съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е само това конкретно установено поведение на пострадалия - действие или
бездействие, чието проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат. В конкретния случай, за да е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, е необходимо да се установи, че поведението на пострадалия е в пряка
причинна връзка с получените тежки увреждания, довели до собствената му смърт.
Заключението на комплексната съдебно – автотехническа и
медицинска експертиза сочи, че непосредствената причина за смъртта на
пътника Р. Х. е двустранна гнойна, абсцедираща бронхопневмония, развила се вследствие на продължителното
залежаване в състояние на будна кома след получените при ПТП черепномозъчната травма с контузия на мозъка, контузия на
мозъчния ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, вдлъбнато счупване на
черепния покрив. Освен тежката
черепно-мозъчна травма, пътникът е получил тежки наранявания и по торса и
вътрешни органи (контузия на бял дроб, пристенен десностранен пневмоторакс /навлизане на
въздух в дясна плеврална кухина/ на нивото на дясна подмишнична ямка, далак, разкъсан черен дроб).
Тези травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети, реализирани в дясна теменна област, лява гръдна
половина, лявата половина на корема в горния етаж. Разкъсно-контузната рана в дясна теменна област и вдлъбнатото счупване на
черепния покрив в същата област са резултат на удар с или върху предмет с
ограничена повърхност с диаметър до около четири сантиметра.
Според механизма на ПТП, по отношение на
който не е налице спор между страните, същият е и безспорно установен от
влязлата в сила присъда на наказателния съд и от писмените доказателства по настоящото
дело, управляваният от водача Т. Х.
лек автомобил, в който като пътник на задна дясна седалка се е намирал
пострадалия Р И Х., се е движел по пътя от с. Езерово към гр. Варна с
несъобразена и неразрешена за конкретния път скорост (131 км/ч при разрешена
максимална скорост от 90 км/ч). Поради високата скорост, при подхода си към
предстоящ десен завой (в близост до магазин „Тросметал” в Западна промишлена зона) водачът „изтърва” завоя и като
преминава с придвижване на ляво през насрещната пътна лента напуска пътното
платно. При последвалото движение през левия банкет автомобилът последователно
се удря в няколко препятствия (мантинела; бетонни ограждания; крайпътно дърво и
др.) и вследствие на тези удари се разцепва на две части по напречната си ос. В
хронологична последователност ударите по купето са първоначално челно-странично
от ляво (в предната лява част) и впоследствие, при последвалото завъртане на
автомобила по часовниковата стрелка - странично в левия борд (в зоната на задна
лява врата). В резултат на този удар и последвалото от него разкъсване на
купето, задната част на пода, основата и задната седалка, на която е седял
пътника Р. Х., и цялата задна част на купето (без задна дясна врата) са се
отделили от предница, т.е. самото разкъсване е в зоната на обема, определен за
пътуващите на задната седалка пътници.
Според вещите лица, като се има предвид механизма на
пътнотранспортното произшествие и вида и степента на получените от пътуващия на задната дясна седалка Р. Х. телесни увреждания, може да се приеме, че основните
инерционни сили са били в посока двустранно странично и
отгоре надолу спрямо тялото на пострадалия. Същите са действали хронологично и
в комбинация от съответните посоки по време на движението на автомобила в
процеса на последователността на настъпилите удари по купето му. Травмите по главата са резултат на удари с посока отгоре надолу, а по
отношение на гръден кош и корема - странично от дясно наляво и от ляво надясно.
При поставен триточков обезопасителен колан се
обездвижва движението на основната част на тялото (торса). Този вид защита е
предвидена за противодействие рязкото „политане” на тялото напред в следствие на породеното от челен
удар отрицателно ускорение. Този вид защита не е подходяща за предпазване на
човешкото тяло от внезапно породени странични сили, каквито основно са били
налице при процесното пътно произшествие. При тези странични сили е възможно човек, дори да има поставен колан, да се
изхлузи от него, т.е. да излезе от колана. Това се отнася предимно за горната
част на колана. Долната част на тялото, която седи, е по-вероятно да остане
захваната от долната част на колана. Като имат предвид
установения механизъм на ПТП и вътрешните наранявания в коремната
област на пострадалия пътник Р. Х. вещите лица са на мнение, че е възможно
същите да бъдат оставени от долната част на колана. С оглед на това вещите лица
обосновават становище, че в конкретния случай може
да се приеме, че в момента на произшествието пътникът Р. Х. най-вероятно е бил с поставен предпазен колан. Отделно от това се сочи, че две от трите точки на обезопасителния колан са
захванати на пода под седалката, а третата е захваната на страничната колонка. В случая, предвид разкъсването на самото купе е възможно, според вещите лица, някоя от точките да бъде
откъсната и при този удар самият колан да бъде откопчан механически и вече да
не въздейства върху тялото. Като има предвид установените фактически положения,
свързани с механизма на настъпване на процесното ПТП - разцепване на купето на
автомобила при скорост над 100 км/h, вещото лице д-р В. Д. счита, че в конкретния случай коланът не би могъл да предпази пострадалия
от тежките наранявания, би могло да го предпази донякъде единствено наличието
на някакви въздушни възглавници.
Съобразявайки експертното становище на
вещите лица, съдът намира, че в конкретния случай не би могло обосновано да се приеме,
че пострадалият Р. Х. е бил без поставен
обезопасителен колан. Не би могло обосновано да се приеме и че поставеният
обезопасителен колан би предотвратил получените от него травми по
главата, съответно, че в този случай не би се стигнало до леталния изход. Ето
защо съдът приема за недоказано, че от страна на пострадалия Р. Х. са били извършени действия или бездействия, довели до съпричиняване на
вредоносния резултат.
При
определяне на размера на дължимото от ответника обезщетение за причинените на
ищците неимуществени вреди, съдът взе предвид следното:
Установено е по делото, че ищците И. и С. Х
са понесли тежко смъртта на своя син Р. и продължават да понасят много тежко
загубата. Разпитаните по делото свидетели Д.И.Ж. и Й.Ж.Й. установяват
създадената близост, разбирателство, взаимно уважение и подкрепа между
родителите и техните деца, както и голямата мъка, която ищците са понесли от
тежката загуба, психическите страдания, мъка и душевни болки, които продължават
да изпитват от смъртта на сина си Радослав. Неочакваната и нелепа загуба е
нанесло тежка травма и за двамата родители. От показанията на разпитания по
делото свидетел Ж. се установява, че след смъртта на сина си ищците са станали
затворени, трудно преживяват загубата, обезверени са, избягват социални контакти.
Семейството било много сплотено, живели в разбирателство, членовете му
разчитали един на друг. До катастрофата двамата по-големи синове – Т. и Р.,
работели заедно с баща си в една и съща фирма, помагали за общата издръжка на
семейството като отделяли пари от заплатата си, най-малкият Н. към този момент
бил все още ученик. След неочакваната и нелепа загуба на сина им Р. родителите
се променили емоционално, с ежедневно негативно преживяване на мъката от
загубата на сина си и осезателно усещане на неговата липса.
Наред с горното съдът взема предвид факта,
че ищците са загубили най-близък човек – дете, което, макар и пораснало, е било
в млада възраст (20 годишен), на чийто грижи и подкрепа ищците тепърва е
следвало да разчитат, както и обстоятелствата, при които е настъпила
злополуката с него, получените множество увреждания и настъпилата в резултат на
тях смърт. От друга страна, съдът отчита и обстоятелствата, при които е
причинено увреждането (водач на катастрофиралия автомобил е по-големият им син Т.),
както и факта, че няколко дни след катастрофата при пожар е изгорял семейният
им дом, които от своя страна са допълнителни фактори, допринесли за страданията
и тежкото емоционално състояние на ищците.
При тези
фактически данни, като отчита и обществения критерий за справедливост, съществуващите в
страната обществено - икономически условия на живот, динамиката на
икономическите процеси в страната, стояща в основата на непрекъснатото
нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и
законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване, съдебната
практика по аналогични случаи, като взема предвид и житейски оправданото, както
и обстоятелството, че установената в чл.52 от ЗЗД свобода за преценка на съда не
е безгранична, а следва да се съобразява и с принципа за забрана на
обогатяването на пострадалия, съдът
определя общият размер на обезщетението на засегната неимуществена ценност,
установена за всеки един от ищците на 120
000 лева.
С оглед на това съдът намира
предявените от ищците И.Н.Х. и С.А.Х. преки искове срещу застрахователя за
обезвреда на търпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Р
И Х., починал в резултат на ПТП, настъпило на 23.11.2016г. на на крайезерен път
с. Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал” в Западна промишлена зона,
причинено виновно от Т И Х. *** като
водач на л.а. „А” с рег. ********, обхванат от действието на валидна,
към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №BG/02/116003000669, издадена от
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, за основателни и доказани в размери от
по 120 000 лева, в които именно
размери исковете се уважават, като в останалата им част до пълните претендирани
размери от по 200 000 лева,
същите се отхвърлят като недоказани.
По отношение на ищцата Т.Я.Х..
Редакцията на чл.45 от ЗЗД
възпроизвежда принципа за забрана да се вреди другиму. Съгласно посочената
законова разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост (чл.52 ЗЗД). Според закона всеки, който е претърпял вреди от непозволено
увреждане, може и следва да получи обезщетение от виновния
причинител.
Основно при деликта е щетата и нейното поправяне (за
разлика например от престъплението в наказателното право, където в основата
стои проблемът около виновността на дееца).
Ограничителното изброяване на лицата, легитимирани да търсят
обезщетение за неимуществени вреди при
смърт на близък, причинена от деликт, направено с Постановления № 4/61 г., № 5/69 г., №
2/84 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС), е преодоляно с
Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС. Съгласно дадените с него
разрешения, правото на обезщетение се свързват с доказването на трайна и
дълбока емоционална връзка между починалия и всяко лице, което търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Следователно, с посочената задължителна за
съдилищата съдебна практика, материалната активна легитимация не е поставена в
зависимост от степента на родство, а от доказването на житейска ситуация, която
да е причина за особена близост, оправдаваща лице, което е извън кръга на
най-близките, да получи обезщетение.
В
конкретния случай за установяване на вредите, претърпени от ищцата Т.Х., чието обезщетяване се претендира
с предявения иск, съответно техния вид и обем, са ангажирани гласни
доказателства – показанията на свидетеля Йордан Й. – съсед, от които се
установява, че ищцата и семейството на нейния син И.Х. – баща на починалия Р И Х.,
са живели в общо домакинство, като родителите били в пристройка към основната
къща, а децата били с баба си, имали отделна стая. Отношенията в семейството
били много добри и хармонични, всички се уважавали, разбирали се, помежду им
нямало повишаване на тон и кавги. Бабата много обичала своите внуци, отменяла
работещите родители в грижите за децата, особено докато били малки - изпращала
ги на училище, готвела им, перяла. Особено много обичала Рабостин, а и самият
той бил много привързан към своята баба. Понесла смъртта му много тежко, била
емоционално съкрушена, плачела, не можела да повярва, че го е загубила
безвъзвратно. И понастоящем скърбяла, като всеки път, когато погледне негова
снимка, оплаквала непрежалимия си внук.
Свидетелските показания за отношенията между
ищцата и нейния внук, както и за състоянието й след неговата смърт сочат на
страдание и изживяна емоционална травма, сравнима с тези на най-близки лица,
което е резултат от изградената приживе трайна и дълбока близост между баба и
внуче. Следва да се отчете и факта, че според традиционните за българското
общество семейни отношения възрастните родители и внуците са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Изложеното важи
с пълна сила за установената връзка между ищцата и пострадалия.
Поради изложеното съдът намира, че
материалноправната легитимация на ищцата е доказана и са налице предпоставките
за уважаване на иска.
За да определи основателния му размер, освен
близката степен на родство и установените от събраните гласни доказателства
степен на близост между ищцата и нейния внук, съществувалите между тях близки
отношения и дълбока връзка, свързани с обич, взаимно уважение, ежедневна грижа
и контакт, съдът съобразява и отражението върху емоционалното състояние на
ищцата от загубата и на семейния й дом, настъпил в кратък момент след пътното
произшествие, при което е пострадал внука й, при което намира, че претърпените
от нея неимуществени вреди следва да се компенсират със сумата 30 000 лева. Съдът приема, че с
така определеното обезщетение се постигна справедливият баланс между вредите,
претърпени от деликта, и паричното измерение на нуждата от обезвреда, с което
принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД е спазен.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че обезщетението в конкретния случай следва да бъде определено
при съобразяване на въведеното ограничаване на отговорността му до посочения в
разпоредбата на чл.493а, ал.4 от КЗ размера от 5000.00 лв., на която с
разпоредбата на §. 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) е придадено
обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г. Тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума
от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/10З/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
г. досежно застраховката „Гражданска
отговорност”, чийто чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно
увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000
000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени
вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите. При констатиране на това противоречие между европейското и
националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да
приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава
на частноправните субекти като остави без приложение евентуалните разпоредби от
вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат
или са последващи общностната правна норма, както и без да е необходимо да
изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред. В тази връзка съдът съобразява и Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12, с което по отправено преюдициално запитване се
дава разрешение, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” при използването на моторни превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5. Съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, решенията по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република
България.
С оглед преценената частична основателност
на предявените главни искове, като основателни се ценят и акцесорните такива за
присъждане на обезщетения за забава.
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ
застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите
покрива и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице (по чл.429, ал.2, т.2 КЗ), какъвто именно е и настоящия
случай. В хипотезата на непозволено увреждане началният момент на обезщетението
за забава е разпореден от законодателя с нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД, като
лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона вземането към
деликвента става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане.
Неоснователно е твърдението на ищците, че в
случая датата на увреждането съвпада с датата на пътно-транспортното
произшествие - 23.11.2016 година. Претендираните от тях обезщетения са за
неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техния близък родственик, а
не от самото ПТП. Ето защо в случая за дата на увреждането следва да се приеме
датата на смъртта на увредения при ПТП пътник Р. Х., а именно 18.08.2017
година.
По изричната разпоредба на чл.429, ал.3 от КЗ началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия
застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в
т.ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). И тъй като в случая от
една страна липсва спор, че пострадалите ищци И. и С. Х са предявили пред
ответното дружество – застраховател на отговорния за вредите деликвент
застрахователна претенция за плащане на обезщетение едва на 14.06.2018г., а от друга
страна, в хода на делото нито е твърдяно, нито е установено с надлежни
доказателства, че в предходен момент застархователят е бил уведомен от самия
деликвент (водача Т. Х.) по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за настъпилото
застрахователно събитие, то именно датата 14.06.2018г.
следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ. Ето защо именно това е датата, от която
за ответника настъпва
задължението за плащане и на следващите се лихви за забава по чл. 429, ал. 2,
т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Доколкото от тази дата ответникът вече
се счита уведомен за настъпилото застрахователно събитие, то същата следва да
се приема за начален период на забавата и спрямо ищцата Т.Х., независимо от
факта, че същата е предявила писмена претенция пред застрахователя в по-късен
момент (09.07.2018г.).
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане, придружено с договори за правна помощ,
сключени при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (л.93-95),
в полза на пълномощника на ищците следва да се присъдят адвокатски
възнаграждения в минимални размери, съобразно уважените размери на исковете, а
именно в размери от по 3 930 лева – за осъществената защита на ищците И. и С. Х,
на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв и чл.7, ал.2, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно в размер на
1 430 лева – за осъществената защита на ищцата Т.Х., на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв и чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съобразно правилото, установено в чл.78,
ал.6 от ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс” АД
следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Варненски окръжен съд
следващите се държавни такси за уважените искове, определени съобразни правилото на чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1,
т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.). Размерът на дължимата държавна такса
за всеки един от уважените главни искове на ищците И. и С. Х е 4 800 лева (общо
9 600 лева), съответно в размер на 1 200 лева – по иска на ищцата Т.Х.. Или
сумата, която ответникът следва да плати, е в общ размер на 10 800 лева.
Въз
основа на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, 1407 район „Лозенец”, ул.
„Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Х., ЕГН **********,***, сумата 120 000 лева
(сто и двадесет хиляди лева),
представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р И Х., ЕГН **********,
починал вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2016г., около 20:00 часа, на
крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал” в Западна
промишлена зона, преди десен завой, с МПС „*” с рег. № * **** **, управляван от
водача Т И Х., ЕГН ********** и по негова вина, обхванат от действието на
валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/02/116003000669,
издадена от Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, със срок на действие от
23.11.2016г. до 22.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.06.2018г. до
окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда размер от 120 000 лева до
пълния претендиран размер от 200 000
лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането (23.11.2016г.)
до окончателното й изплащане, както
и предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва върху присъдената главница
от 120 000 лева, считано от датата на увреждането (23.11.2016г.) до 14.06.2018г., включително,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, 1407 район „Лозенец”, ул.
„Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Х.,
ЕГН **********,***, сумата
120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща дължимо
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на
Р И Х., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2016г.,
около 20:00 часа, на крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до магазин
„Тросметал” в Западна промишлена зона, преди десен завой, с МПС „*” с рег. № *
**** **, управляван от водача Т И Х., ЕГН ********** и по негова вина, обхванат
от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/02/116003000669, издадена от Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, със
срок на действие от 23.11.2016г. до 22.11.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.06.2018г. до
окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда размер от 120 000 лева до
пълния претендиран размер от 200 000
лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането (23.11.2016г.)
до окончателното й изплащане, както
и предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва върху присъдената главница
от 120 000 лева, считано от датата на увреждането (23.11.2016г.) до 14.06.2018г., включително,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, 1407 район „Лозенец”, ул.
„Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Я.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата 30
000 лева (тридесет хиляди лева),
представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р И Х., ЕГН **********,
починал вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2016г., около 20:00 часа, на
крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал” в Западна
промишлена зона, преди десен завой, с МПС „*” с рег. № * **** **, управляван от
водача Т И Х., ЕГН ********** и по негова вина, обхванат от действието на
валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/02/116003000669,
издадена от Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, със срок на действие от
23.11.2016г. до 22.11.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.06.2018г. до
окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда размер от 30 000 лева до
пълния претендиран размер от 50 000 лева,
ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането (23.11.2016г.)
до окончателното й изплащане, както
и предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва върху присъдената главница
от 30 000 лева, считано от датата на увреждането (23.11.2016г.) до 14.06.2018г., включително,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1407 район
„Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Б.С., ВАК, с ЕГН **********, с адрес ***, като
пълномощник на И.Н.Х.,
ЕГН **********, С.А.Х., ЕГН **********, и Т.Я.Х., ЕГН **********,
сумата 9 290 лева (девет хиляди двеста и деветдесет лева),
представляваща общ размер на дължимите адвокатски възнаграждения за
безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във
вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, 1407 район „Лозенец”, ул.
„Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 10 800 лева (десет хиляди и осемстотин лева), представляваща общия размер
на държавните такси, дължими по уважените искове за тази инстанция, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба,
предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото
на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: