Протокол по дело №141/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 493
Дата: 27 септември 2024 г. (в сила от 27 септември 2024 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20243100900141
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 493
гр. Варна, 27.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900141 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът А. А. Ф., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат С. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „Ф. ЕНЕРДЖИ“ ООД, редовно призован, представлява се
от адвокат Г. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. П.: Поддържам исковата молба. Поискал съм удостоверение за
снабдяване с разкриване на банкова тайна и снабдяване с удостоверение по
отношение на сметката на „Ф. Енерджи“ за периода януари-април 2019 г.
включително, от която ще се види финансовото движение по сметката и
постъпването на тези пари от третото дружество - германската фирма „
Митнец Щром“. По отношение на техния отговор на исковата молба и
направеното възражение за прихващане възразявам. Първо от приложения
документ от Районна прокуратура – Варна се вижда, че няма такова изискуемо
1
ликвидно вземане от тяхна страна към ищцата. От друга страна ако не се
лъжа, бях приложил копие от трудовата книжа, от която се вижда заверено от
тяхна страна начална и крайна дата на изпълнение на трудовите задължения.
Ако прецените, че трудовата книжка сама по себе си, заверена от тяхна
страна, не е достатъчно доказателство, моля да ми издадете съдебно
удостоверение, което да послужи пред ТД на НАП – Варна, въз основа на
което да се снабдя с друго такова от данъчната служба, от което да е видно,
изпълнявала ли е трудови задължения А. Ф. към „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК
*********, от коя дата е началото и коя дата е края на изпълнението на
трудовите задължения.
Адв. А.: Поддържам отговора. Поддържам и твърдението, че исковата
молба е нередовна и моля да я оставите без движение. По принцип към нея
няма приложени доказателства за това, по какъв начин са извършени двата
превода, както се твърди – първият на 18.03.2019 г., а другият на 16.04.2019 г.
Извлечението от някаква сметка, която е приложена, първо не установява, чия
е тази сметка. Според твърденията в исковата молба преводът трябва да е
извършен от сметка на ищцата, за да има за нея правен интерес от предявяване
на настоящия иск. Считам, че към настоящия момент това обстоятелство
изобщо не е установено, а твърдението си остава само твърдение, без да
съществуват, каквито и да е доказателства, които да го установяват.
Включително и това нещо, което са нарекли „извлечение от сметка“…Аз не
мога да разбера, нито е посочено чия е сметката, нито е посочено, за какъв
период се отнася. Да не говорим, че копието е крайно нечетливо. Поради тази
причина Ви моля, още сега да оставите исковата молба без движение и да
дадете седемдневен срок на ищцата да представи платежните нареждания, с
които твърди, че е извършила двата превода на 18.03 и 16.04.2019 г., за да се
провери първо дали тя има изобщо правен интерес в качеството си на лице,
което е платило тези средства било на основание договор за заем, било без
никакво основание.
Адв. П.: Никъде в исковата молба не сме твърдели, че тези суми са
преведени от сметка на ищцата по сметка на ответника и не твърдим. В това
точно е сложността на казуса. Ние твърдим, че трето лице за спора –
германската фирма „Митнец Щром“ дължи на А. всеки месец суми в
качеството на енергиен оператор на А. за ветрогенератор в Шьонвалде,
Германия. Всеки месец произведената електроенергия се отчита от немската
2
фирма и тя превежда на А. съответните суми за произведената енергия. А. е
посочила първоначално банкова сметка на това дружество, поради отношения
с управителя на дружеството и поради липса на финансови средства в самото
дружество. Направена е устна уговорка с управителя на дружеството. В
самите преводи така, както са написани, колкото и нечетливо да се четат в тази
справка от банката, е посочено, че те се превеждат в полза на А., а не в полза
на „Ф. Енерджи“, но са по сметка на „Ф. Енерджи“. Приложили сме
доказателства, от които се вижда, че е учредено такова право на ползване.
Германската фирма го е потвърдила, приела го е и на тази база изпраща тези
суми. В съдебното решение на германския съд, което мисля, че също съм
приложил по делото с последната молба ако не се лъжа, се посочва, че по
техния закон за енергийните възобновяеми източници това заявление до
енергийния оператор се счита за двустранен договор между страните.
Адв. А.: Госпожо съдия, при тези твърдения Ви моля да прекратите
производството по делото незабавно, защото в исковата молба се твърди, че
ищцата е дала назаем. Сега се твърди нещо друго. По същество това
твърдение представлява твърдение за плащане погрешка. Този, който е платил
погрешка е немското дружество „Митнец“, а не ищцата. Ако има някакви
облигационни претенции за неизвършеното плащане, те следва да се
адресират към платеца на дохода, а не към доверителя ми, защото при липсата
на твърдения, че ищцата е извършила плащане, няма как, този иск да бъде
гледан въобще. Освен това ако се приеме за вероятна развитата от колегата
теза, би следвало да има нареждане до длъжника на А. А.-Ф. немското
дружество „Митнец“, каквото нито се твърди да има, нито се твърди, че
изобщо е съществувало. Ако не приемете искането ми да прекратите
производството по делото, тогава ще трябва пак да оставите исковата молба
без движение, защото ще трябва да разберем как така А. е наредила на третото
лице да плати на доверителя ми.
Адв. П.: По делото има немско заявление до енергийния оператор в
превод на български език с посочване на банкова сметка, която фирмата е
приела, че по тази сметка изпълнява задължението си към А. Ф..
Адв. А.: Но това е друго твърдение. По този въпрос съм казал, че има
договор за техническо и търговско обслужване, по което тя дължи плащане.
Този договор е бил факт, още преди влошаването на отношенията между
3
страните, така че това плащане не може да се установи, за какво е било
извършено. Ако е така, както твърди колегата, в исковата молба липсват
такива твърдения. Аз няма да кажа какви трябва да са те, но трябва да бъдат
различни твърденията от това, че тя е дала назаем или че доверителят ми е
получил без основание.
Адв. П.: Не можах да разбера за този договор за техническо обслужване,
който сме имали сключен с тях. Нямаме такъв договор, сключен с „Ф.
Енерджи“. Твърденията ни през цялото време и в исковата, и в уточнителната
молба са едни и същи. Ние имаме уговорка и устен договор с „Ф. Енерджи“
чрез управителя на дружеството, а това, че сме уведомили германската фирма
да плаща тези пари директно по сметка на дружеството, това е наша устна
уговорка с управителя на дружеството.
Адв. А.: Аз съм направил твърдения, че договорите за техническо и
търговско обслужване са необходими според представените от колегата
доказателства. Тъй като това съоръжение не може да функционира без
техническа поддръжка и помощ във връзка с търговските дела, ако приемем,
че А. Ф. хипотетично има някакво право да ползва съоръжението, се е
съгласила, замествайки „Ф. Енерджи“ в отношенията му с “Митнец“ (Ако го
приемете за вярно. Да не се разбира, че го признавам, защото позицията ми е,
че тя няма учредени никакви права), тогава тя е длъжна да има техническо
обслужване и да води съответната документация на немски език, каквито
способности ищцата не притежава. Тя не може да води счетоводство на
немски език, нито може да подава декларации, нито може да пише фактури,
нито може да прави, каквото и да е.
СЪДЪТ, по отношение на искането за оставяне без движение на
исковата молба, респективно за прекратяване на делото, намира, че исковата
молба е ясна и не се нуждае от допълнителни уточнявания, като твърденията
се поддържат и в настоящото съдебно заседание от процесуалния
представител на ищцовата страна. Дали твърденията на ищцата в исковата
молба са подкрепени с писмени доказателства, съдът счита, че това вече е
въпрос по съществото на спора.
Не са налице и основания за прекратяване на делото, доколкото
правният интерес се извежда единствено и само от твърденията, изложени в
исковата молба. В случая те обосновават извод за допустимост на иска.
4
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответната страна за оставяне
без движение на исковата молба, респективно за прекратяване на делото.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА
ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в
Определение № 1009 от 30.07.2024 година, а именно:
Постъпила е искова молба от А. А.-Ф. от гр.Варна срещу Ф. ЕНЕРДЖИ
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Горен чифлик,
ул.Люлин №2А, с която при условията на обективно съединяване са
предявени иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 19170,36 евро, представляваща
главница по договор за заем от 18.03.2019г., както и сумата от 32236,64 евро,
представляваща главница по договор за заем от 16.04.2019г., а в
евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 19170,36 евро, представляваща
получена от ответника при първоначална липса на основание сума на
18.03.19г., както и сумата от 32236,64 евро, представляваща получена от
ответника при първоначална липса на основание сума на 16.04.19г.
В исковата молба се твърди, че ищцата и съпругът й - Е. Х. Ф., са
съдружници в ответното дружество, като последният е негов управител, а в
периода 31.08.2015 г. - 02.08.2019г. тя била назначена за заместник-управител
с месечно възнаграждение от 11734,98 лв. Твърди, че на 01.08.17г. Е.Ф.
учредил в нейна полза право на ползване върху ветрогенератор, намиращ се в
Германия, със заявление до енергоразпределителната компания, която
изкупувала произведената ел.енергия. Излага, че учреденото право било
безвъзмездно, като постъпленията от енергоразпределителното дружество се
изплащали в полза на ищцата. Твърди, че през м.02.18г. поради липса на
финансови постъпления в сметките на дружеството между страните била
постигната устна уговорка ищцата да предостави в заем на дружеството
постъпленията от ветрогенератора, които впоследствие да бъдат върнати, като
парите от енергоразпределителното дружество били превеждани по банкова
сметка на ответника в Райфайзенбанк България АД. Твърди, че на 18.03.19г. от
енергоразпределителното дружество била преведена сумата от 19170,36 евро,
5
а на 16.04.19г. била преведена сумата от 32236,64евро, които суми не й били
върнати. Твърди, че сумите били отразени в ГФО и счетоводните книги на
ответника, което свидетелствало, че е запознат със заемния договор и не се е
противопоставил на сключването му. С настоящата искова молба отправя
покана за връщане на дадените в заем суми. В случай, че не се установи
наличието на заем между страните, твърди, че сумите са получени без
основание от ответника. С допълн.искова молба оспорва твърденията на
ответника.
В срока по чл.367, ал. 1 от ГПК ответникът Ф. ЕНЕРДЖИ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Горен чифлик, ул.Люлин
№2А, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че имотът, ведно с ветрогенератора, били собственост
на Е.Ф., като ищцата не притежавала право на ползване върху тях, тъй като в
имотния регистър не били вписани никакви права в полза на ищцата. Излага,
че ветрогенераторът бил трайно прикрепен към земята, поради което и не бил
движима вещ, а права върху него се учредявали само с нотар.заверен договор.
Счита, че след като няма учредено право на ползване плащането от купувача
на ел.енергия се дължи на Е.Ф.. Твърди, че ищцата е имала само право да
събира от името и за сметка на Е.Ф. доходите от производството на ел.енергия
и е била длъжна да дава отчет и да му превежда приходите, което тя не
правела. Тъй като учреденият в нейна полза мандат бил само за събиране на
прихода, тя дължала всички постъпили средства, без да има основание да ги
задържа. Оспорва като неоснователни предявените в евентуалност искове,
като твърди, че плащането е извършено на основание договор за
техн.ръководство и договор за търг.ръководство, които ищцата била приела
чрез конклудентни действия и по които продължила да плаща. Твърди, че е
извършил извънсъдебно прихващане между свои насрещни вземания на обща
стойност 90000евро с вземанията на ищеца. С допълн.отговор поддържа
оспорванията си.
Предявени са при условията на обективно съединяване иск с правно
основание чл.240, ал.1 ЗЗД, а в евентуалност иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съгласно изложеното от страните съдът намира, че не са налице права и
факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
6
доказване.
С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за
установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, а именно - наличието на валиден договор за заем,
предаване на сумата по него, качеството си на изправна страна по договора,
настъпила изискуемост на задължението на ответника по него, а по
предявения в евентуалност иск – получаването от ответника на паричната
сума, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които
основава своите възражения, съгл. чл.154, ал.1 ГПК, в т.ч. твърдения мандат за
събиране на приходите от производство на ел.енергия и направеното
извънсъдебно прихващане на насрещни вземания, а по предявения в
евентуалност иск - наличието на основание, оправдаващо настъпилото
разместване на имуществени блага.
СЪДЪТ по отношение на възраженията, изложени в молбата от
16.09.2024 г. по проекта за доклад, по точка 3.1., намира, че съществените
възражения, изложени в отговора на молбата, са въведени в проекта за доклад
и в доклада, който е направен в днешното съдебно заседание, поради което и
не се налага да бъдат допълвани, като не е необходимо да се възпроизвежда в
цялост отговора.
Адв. П.: Ние изрично признаваме, че сметката, по която е трябвало да се
плати, сме я посочили.
Адв. А.: Можем да го приемем за безспорно това обстоятелство.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че сметката, по която трябва да се плаща, е
посочена от ищцата.
Адв. П.: Оспорвам извършеното прихващане. Няма такова задължение.
СЪДЪТ счита, че това обстоятелство не може да бъде прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване с оглед на оспорването от страна на
ищеца.
Адв. А.: По доказателствата и във връзка с редовността на исковата
молба по точка втора, възразявам срещу твърдението, че на 18.03
7
„Мителдойче Нецгезелчафт“ е превело сумата от не знам си колко си лева, но
не се твърди кому я е првевел, заради това считам, че тази молба е нередовна.
Адв. П.: Преведени са по сметка на ответното дружество „Ф. Енерджи“.
Поисках съдебно удостоверение, тъй като не сме титуляр на
дружеството и няма как да дадат нещо по-четливо от това. Моля да ми
издадете съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабдя с четлива
разпечатка от „Райфайзенбанк“ или настоящата „ОББ“. Не е „Уникредит“, а
„Обединена българска банка“. Вместо да искаме разпечатка за цялата година,
аз искам да е за процесния период. Тук претендираме за два месеца ако не се
лъжа - март и април. Не мога да Ви представя по-добър оригинал от
завереното копие, което представям.
Адв. А.: Вие нямате оригинал. Няма как да го заверите Вие това нещо,
като нямате оригинал.
Адв. П.: Това нещо аз съм го видял и го заверявам, че това е издадено от
банката. Моля съдебното удостоверение да е за периода от март до първи май
включително. Не мога да представя друго, освен това, което е представено.
Адв. А.: Да се изключи от доказателствата по делото. Възразявам.
Исковият период завършва на 16 април. Моля удостоверението да бъде
издадено до дата 16 април, евентуално до 17 април.
Поддържам оспорванията на преводите.
Моля да бъде прието възможно най-четливото копие, което притежавам
от извлечението от „Райфайзенбанк“ и всички останали доказателства, които
са приложени към отговора на исковата молба и допълнителния отговор на
исковата молба.
Възразявам като доказателства по делото да бъдат приети трудовата
книжка и исковата молба на доверителя ми, по която е образувано гр.д. №
1796/2022 г. по описа на ВОС, тъй като считам, че тя няма никакво отношение
към спора, както и въпросната трудова книжка.
Що се отнася до твърдението, че с нея се установявало каква заплата
била получавала А. Ф., видно от приложеното копие от трудовата книжка, там
няма никакви данни за никакво възнаграждение на ищцата и тъй като днес е
първото съдебно заседание и всички доказателства е следвало да бъдат
представени до приемането на проекта за доклад, считам, че такова
8
доказателство повече не следва да бъде допускано и моля посочените от мен
да бъдат изключени.
Адв. П.: С трудовата книжка не установяваме заплатата, която е
получавала А. Ф. от ответното дружеството, а че има сключен трудов договор,
а те твърдят, че няма трудово-правни отношения между А. и ответника.
Адв. А.: Никога не сме твърдяли такова нещо.
Адв. П.: Затова твърдите, че заплатата, която е превеждана, е без
основание. Значи да приемем за безспорно, че ищцата и ответника са били в
трудово-правни отношения.
Адв. А.: Изобщо няма да приемаме за безспорно такова нещо.
Адв. П.: Значи може да го приемем като доказателство за наличието на
трудов договор между страните. Исковата молба също моля да я приемете
като доказателство, защото в нея се съдържат признания точно за наличието
на отношения между ищцата и немското дружество за право на ползване на
ищцата върху ветрогенератори в Шьонвалде.
Адв. А.: Нищо подобно не се съдържа, защото когато не е спазена
предвидената от закона форма, 38 признания след нея не могат да доведат до
установяване на легитимно и учредено по предвидения в закона ред право на
ползване. Изложил съм аргументи защо това право на ползване не може да
бъде увредено, защото както българският, така и немският закон иска нарочна
форма плюс вписване в Имотния регистър, каквото не е извършено, затова аз
какво си признавам и какво не си признавам, няма никакво значение.
Освен това, следва от доказателствата по делото да се изключи и
въпросното решение на съда в Хале. По другото дело сте го приложили. По
това сте пропуснали. Няма как такова решение да се приеме повече. В
исковата молба, която представя колегата, се съдържат претенции за плащане
на суми, които доверителят ми е платил заради задължения на А. А. Ф.. Това
няма нищо общо с никакво признание на никакъв факт за редовно учредено
право на ползване, при положение че съм го оспорил и съм си посочил
аргументите за това.
СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по
делото, с оглед на което
9
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба, заверени преписи на: Движение по сметка; Декларация за
изплащане на възнаграждение по Закона за енергията от възобновяеми
източници; Списък на собствените генераторни съоръжения; Удостоверение за
ползване на присъединен обект и захранване на мрежата с енергия; Лист с
информационни данни за експлоатация на предавателната станция,
собственост на клиента; Удостоверение за присъединяване към мрежата.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
отговор на исковата молба заверени преписи на: Нотариален акт
регистрационен № 1593/31.08.1998 г. на нотариус Р. К. в Любен/Шпреевалд;
Брачен договор регистрационен № 0248/18.02.2015 г. на нотариус Р. К. в
Любен/Шпреевалд; Извлечение от сметка IBAN ******; Писмо изх.№
54386/28.06.2019 г. на „Райфайзенбанк" до ответника.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
допълнителната искова молба, заверени преписи на: Трудова книжка на А. А.-
Ф.; Искова молба с вх.№ 19828 от 24.08.2022 г. до ВОС.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, представения с
допълнителния отговор, заверен препис на Постановление за прекратяване на
досъдебно производство № 5341/2019 г.; от 05.02.2021 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
молба с вх.№ 22943 от 16.09.2024 г. от ответната страна заверени преводи на:
Извлечение от Имотния регистър (Grundbuch) от 06.02.2024 г.; Разрешение за
строеж № 5198/98; Договор за техническо ръководство на предприятието от
09.08.2016 г. (Vertrag iiber technische Betriebsfuhrung); Договор за търговско
ръководство на предприятието от 09.08.2016 г. (Vertrag iiber kaufmanische
Betriebsfuhrung).
СЪДЪТ намира, че искането на ищцовата страна за издаване на съдебно
удостоверение следва да бъде уважено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцовата страна съдебно удостоверение, което да
послужи пред „Обединена българска банка“ АД, по силата на което да се
снабди с разпечатка от банковата сметка на „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК
10
********* за периода от 01.03.2019 г. до 01.05.2019 г. след заплащане на
държавна такса.
СЪДЪТ, с оглед оспорване на извършените преводи на документите,
представени по делото на листи 19, 22 и 26, намира, че на основание чл.185 от
ГПК следва да бъде назначена съдебно-лингвистична експертиза, която да
даде отговор дали извършените преводи в частта на посочените в молбата на
ответника с вх.№ 22943 от 16.09.2024 г. думи, e верен, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебно-лингвистична експертиза, която да даде отговор
дали извършените преводи в частта на посочените в молбата на ответника с
вх.№ 22943 от 16.09.2024 г. думи, e верен.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за изготвяне на допуснатата съдебно-
лингвистична експертиза в размер на 200.00 /двеста/ лева, вносим от
ответната страна в едноседмичен срок от днес.
УКАЗВА на страните, че вещото лице ще бъде определено в закрито
съдебно заседание.
Адв. А.: Във връзка с оспореното възражение за прихващане, моля да
допуснете съдебно-счетоводна ескпертиза, която след проверка на
счетоводните документи на дружеството да даде заключение дали са получени
преводи на 18.03.2019 г. за 19 170,36 евро и на 16.04.2019 г. за 35 236,64 евро.
Вторият въпрос е: как са осчетоводени тези преводи ако са получени и има ли
задължение по тях в счетоводството на дружеството? Ако няма – на какво
основание е описано задължението?
Адв. П.: Не възразявам.
СЪДЪТ счита, че искането на ответната страна следва да бъде уважено,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка на
счетоводните документи на дружеството „Ф. Енержди“ ООД да даде
заключение на следните въпроси:
1. Получени ли са преводи на 18.03.2019 г. за 19 170,36 евро и на
16.04.2019 г. за 35 236,64 евро?
11
2. Как са осчетоводени тези преводи ако са получени?
3. Има ли задължение по тях в счетоводството на дружеството? Ако
няма – на какво основание е описано задължението?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за изготвяне на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 300.00 /триста/ лева, вносим от ответната
страна в едноседмичен срок от днес.
УКАЗВА на страните, че вещото лице ще бъде определено в закрито
съдебно заседание.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. А.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 22.10.2024 г. от
14:00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:16
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12