Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.01.2012 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти
състав, гражданска колегия в публично заседание на осми декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря росица
илиева
в
присъствието на Прокурора
като
разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 834 по описа за 2011 год., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство е по чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.
С
решение № 1019/16.05.2009 г. по гр.д. № 3110/2007 г. на Районен съд – гр.
Плевен са отхвърлени като недоказани и неоснователни предявените от Ц.Ц.Д.
против Й.И.И. искове както следва: иск с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС за
сумата от 1 990,40 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на частта на ищеца от 50,800 дка земеделските имоти от възстановените с решение
№ 01-А/17.08.1994 г. на ПК – Долни Дъбник по заявление вх. № *** г. на
наследници на И.И.Н., б.ж. на гр. Долни Дъбник за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.2006
г. и иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата от 913,12 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 1990,40 лв. за
периода от 01.01.1997 г. до датата на предявяване на иска – 24.09.2007 г.. С
решението Ц.Ц.Д. е осъден да заплати на Й.И.И. сумата от 200 лв. за направени
по делото разноски.
Недоволeн от така постановеното решение е
останал въззивника Ц.Ц.Д., който го обжалва в законния срок. В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Моли се въззивния
съд да постанови решение, с което да отмени решението на ПРС и да постанови
ново, с което да уважи предявените искове.
В
срока по чл. 201 ал. 1 ГПК /отм./ не са постъпили писмени възражения срещу жалбата от
въззиваемата Й.И.И.. Редовно призована, същата не се явява в о.с.з. и не взема становище по жалбата.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
и въззивната инстанции доказателства в
тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 197 от ГПК /отм./, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Производството
пред ПРС по гр.д. № 3110/2007 г. е образувано въз основа на искова молба от Ц.Ц.Д.
против Й.И.И.. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 12,800 дка
земеделска земя в землището на гр. Долни Дъбник, собствеността върху която му е
призната с решение на ПРС по гр.д. № 610/1996 г.. Твърди, че ответницата владее
съсобствената му част от тази земя от 01.01.1997 г. до 31.12.2006 г., поради
което претендира обезщетение за лишаването му от ползване на тази земеделска
земя. Твърди също, че собствеността върху земята му е призната с решение по
гр.д. № 610/1996 г. на ПРС. Моли съда да постанови решение с което да осъди
ответницата да му заплати сумата от 1 990,40 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на частта на ищеца от 50,800 дка
земеделските имоти от възстановените с решение № 01-А/17.08.1994 г. на ПК –
Долни Дъбник по заявление вх. № 566/12.09.1991 г. на наследници на И.И.Н., б.ж.
на гр. Долни Дъбник за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.2006 г. и да му
заплати сумата от 913,12 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 1990,40 лв. за периода от 01.01.1997 г. до датата на предявяване
на иска – 24.09.2007 г..
С
определение № 821/07.10.2009 г. по настоящото дело въззивният съд е оставил
исковата молба без движение на основание чл. 100 ал. 3 вр. ал. 1 ГПК /отм./ и е дал 7 – модневен
срок на ищеца да конкретизира земеделските имоти в землището на гр. Долни
Дъбник съгласно действащия план за земеразделяне, върху които счита, че
притежава право на собственост в съсобственост с въззиваемата, в качеството на
наследник на И.Н.П. и претендира обезщетението по чл. 31 ал. 2 ЗС в размер на
исковата сума, като посочи всички индивидуализиращи имота данни - № , площ,
категория, граници, решение на ОбСЗГ – Долни Дъбник, с което имотът е
възстановен на наследници на И.Н.П. С определението си съдът е указал на ищеца
в същия срок да представи решението на ОбСЗГ – Долни Дъбник, издадено въз
основа на решението по гр.д. № 610/1996 г. на ПРС, на което основава правата
си. С определението си въззивния съд е указал на ищеца, че при неотстраняване
на нередовностите в срок производството по делото ще бъде прекратено, а
решението на първоинстанционния съд обезсилено.
Установява
се от заявления на жалбодотеля /ищец в първата инстанция/, че по независещи от
него причини същият не би могъл да отстрани посочените от съда нередовности,
тъй като ОбСЗГ – Долни Дъбник отказва да издаде решение по реда на чл. 18ж от
ППЗСПЗЗ въз основа на решението по гр.д. № 610/1996 г. на ПРС, поради което
същият не би могъл да конкретизира възстановените на наследниците на общия
наследодател И.Н.П. земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр.
Долни Дъбник.
Установява
се от приложеното към доказателствата по делото административно дело № 989/2009
г. на АС – Плевен, че решението по същото № 433/01.07.2010 г. е влязло в
законна сила на 14.09.2010 г. като необжалвано от страните. Видно е, че с
решението по делото е оставена без разглеждане жалбата на Ц.Ц.Д. в частта й
против мълчаливия отказ на ОСЗГ гр.
Долни Дъбник да издаде решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ за възстановяване на
собственост в нови реални граници с план за земеразделяне в землището на гр.
Долни Дъбник в съответствие с решение № 2790/24.02.2003 г. постановено по гр.д.
№ 610/1996 г. на ПлРС и е прекратено производството по делото в тази му част.
Установява се, че със същото решение съдът е осъдил ОСЗГ Долни Дъбник да проведе
заседание, на което да разгледа и реши въпроса за издаване на решение по
подаденото от Ц.Ц.Д. заявление № *** г., като е определил 14 - дневен срок за извършване на действието,
считано от влизане на решението в сила.
Установява
се от приложеното към доказателствата по делото административно дело № 337/2011
г. на АС – Плевен, че с влязло в законна сила на 01.07.2011 г. определение по
делото е оставена без разглеждане жалбата на Ц.Ц.Д. срещу бездействието на ОСЗГ
Долни Дъбник да се произнесе по
заявлението му № *** г. и е прекратено производството по делото.
Установява
се от депозираното по делото писмо от Началника на ОСЗГ – Долни Дъбник, изх. №
143А/04.05.2011 г., че към датата на подаването му не е налице решение по чл.
18ж от ППЗСПЗЗ, като според Службата е налице неизпълнение на дадени от тях
указания към Ц.Ц.Д.
Установява
се от приложеното към доказателствата по делото определение № 536/25.07.2011 г.
по административно дело № 698/2011 г. на АС – Плевен, влязло в законна сила на 13.09.2011 г., че
със същото е оставена без разглеждане жалбата на Ц.Ц.Д. срещу неоснователното
бездействие на ОСЗГ Долни Дъбник, изразяващо се в неизпълнение на решение №
433/01.07.2010 г. по адм. дело № 989/2009 г. на АС – Плевен и е прекратено
производството по делото.
Установява
се от приложеното към доказателствата по делото гр.д. № 610/1996 г. на ПРС, че
с влязло в законна сила на 01.04.2005 г. решение по същото е признато за установено
на основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на наследниците на И.И.Н., б.ж. на
гр. Долни Дъбник, починал
С оглед
фактическите твърдения на ищеца, въззивник в настоящото производство, че е
съсобственик на земеделски имоти, заедно с ответницата, въззиваема в настоящото
производство, които същата ползва изцяло, като частта му от съсобствената земя
е с площ от 12,800 дка от цялата земя, съдът приема, че искът за претендираното
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената на ищеца част от земята
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 31 ал. 2 ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване
За да възникне
в полза на един от съсобствениците на един имот право на обезщетение по чл. 31
ал. 2 ЗС, следва да са налице следните предпоставки: съсобственост по отношение
на конкретния недвижим имот между страните, ползване на съсобствения имот от
един от съсобствениците лично през процесния период, отправяне на писмена
покана от ищеца за предоставяне на ползването, респ. за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на имот, от който момент за ползващия
съсобственик възниква задължението да осигури ползване на имота съобразно
правата на лишения от ползването съсобственик или да заплати обезщетение за
лишаване от ползването на имота съобразно правата му. В тежест на въззивника /ищец по предявения иск/
е да докаже, че между страните е налице съсобственост по отношение на конкретни
земеделски имоти през процесния период, че въззиваемата е ползвала тези имоти
лично през периода, че е отправил на писмена покана по смисъла на чл. 31 ал. 2
ЗС и размера на дължимото му обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС.
Безспорно
се установи от представените по делото доказателства, че с решението по гр.д. №
610/1996 г. на ПлРС се признават права на наследниците на И.Н.П. върху земи,
съществували към момента на образуване в ТКЗС. Според въззивният съд посоченото
решение не е титул за собственост върху земеделски земи, съществуващи към
момента, още повече, че правото на собственост върху тези земи е следвало да се
възстанови с план за земеразделяне. Към момента с оглед липсата на произнасяне
от страна на ОСЗГ – Долни Дъбник по реда на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ ищецът,
въззивник в производството е в невъзможност да конкретизира съсобствени
земеделски земи между наследниците на И.Н.П., което е пречка съдът да изследва
останалите спорни въпроси по предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС.
С оглед гореизложеното съдът приема, че за процесния период, за който се
претендира обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС безспорно не е налице първата
предвидена от закона предпоставка, а именно наличие на съсобственост между
страните по отношение на конкретни недвижими имоти, останали в наследство от
общия наследодател И.Н.П., поради което искът се явява недоказан по основание и
следва да бъде отхвърлен със законните от това правни последици.
Въззивният
съд обсъди основателността на предявения иск за сумата от 913,12 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 1990,40 лв. за
периода от 01.01.1997 г. до 24.07.2007 г. /датата на завеждане на делото/,
намиращ правното си основание в чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. С
оглед неоснователността на предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗЗД
по изложените по – горе съображения въззивният съд намира, че въззиваемата не е
изпаднала в забава по отношение на заплащането на посочената като главница
парична сума, поради което не дължи обезщетение за забавеното й плащане. Искът
с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД се явява недоказан по основание и следва да
се отхвърли като неоснователен без да се обсъждат събираните доказателства
относно неговия размер.
При
тези правни изводи въззивният съд намира, че въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение на ПРС потвърдено.
С
оглед цената на всеки от предявените искове, която е под 5 000 лв. при
условията на чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Водим
от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
потвърждава решение № 1019/16.05.2009 г. по
гр.д. № 3110/2007 г. на Плевенския Районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.