Решение по дело №726/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Д.М.Д., ЕГН **********, чрез адв. В.Д.А. от ***, срещу Решение № 2153-03-42/06.03.2023г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 031-00-5480-4/13.12.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 114 ал. 3 и чл. 114 ал. 2 т. 2 от КСО, Д.Д. е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 4046.25 лева - главница, за периода 17.03.2020г. до 16.03.2021г.

Жалбоподателката твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалноправните разпоредби на КСО за условията и реда за отпускане и получаване на обезщетение за безработица, в несъответствие и в противоречие с целта на закона. Оспорен е изводът на административния орган за това, че лицето няма качеството на осигурено лице по см. на §1 ал. 3 от ДР на КСО, тъй като са налице официални свидетелстващи документи – трудова книжка, трудов договор, подавани са надлежно декларации. Твърди, че не са налице нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото на парично обезщетение. Счита за нищожни Задължителни предписания № ЗД-1-03-01057800/12.01.2022г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Варна за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО за 31 лица, сред които е и жалбоподателката. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, представен е Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023г.

В съдебно заседание жалбоподателката, представлявана от адв. А. поддържа жалбата.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ-Варна, оспорва жалбата по съображения, изложени в отговор вх.№ 6814/05.05.2023г. Посочено е, че след проверка на „ЛЕС ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ****, гр. Девня е установено, че за лицето липсват доказателства за полагане на труд и не е възникнало основание за осигуряване, т.е. лицето не е осигурено по см. на чл. 10 от КСО и §1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО. Издадени са Задължителни предписания и са предприети действия по служебно заличаване на данните за периода от 11.06.2018г. до 02.08.2019г. Издадени са две разпореждания с адресат жалбоподателката – за отмяна на отпускане на обезщетението за безработица и за отказ за изплащане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, които са връчени на 16.11.2022г. и не са обжалвани. Сочи и че производството по издаване на задължителни предписания по реда на чл.108 ал.1 т.3 КСО е специално, в хода на което се осъществяват правомощията на контролните органи на НОИ, като целта на проверката е да се установи дали реално е упражнявана трудова дейност по сключения трудов договор, т.е. дали лицето има качеството на осигурено лице. Констатациите при извършените проверки на органите на ТП на НОИ по разходите на ДОО за периода от вписване на дружеството-осигурител „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД – 22.11.2012г. до 2021г., приключили с констативни протоколи от 16.02.2021г. и 11.11.2021г. са именно, че след 2016г. лицата, за които са подавани данни за осигуряване, не са извършвали реално трудова дейност по сключените трудови договори, за които са подавани уведомления в НАП, т.е. не са осигурени лица по смисъла на чл. 10 от КСО, вр. §1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО. Установено е, че след 2016г. дружеството не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ, т.е. не е имало необходимост от назначаване на лицата, за които са подавани данни за осигуряване и същите следва да бъдат заличени. По отношение на служебното заличаване на данните се сочи, че същите са адресирани до ликвидатора на дружеството – К.Т. и след спазване на процедурата по връчването им по реда на чл.110 ал. 4 от КСО, същите са влезли в сила и поради неизпълнението им е извършено служебно заличаване на данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, вкл. и за жалбоподателката. Изложени са съображения относно твърденията за нищожност на ЗП. Прави се искане за отхвърляне на жалбата, представени са и писмени бележки по съществото на спора.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк. Е. Л., която оспорва жалбата и поддържа писмения отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане № 031-00-5480-1/27.05.2020г. на ръководител на осигуряването за безработица, на Д.М.Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 17.03.2020г. до 16.03.2021г. в размер на 16.25 лв. дневно.

С писмо изх.№ 2920-1/22.01.2020г., във връзка със сигнал на ТП на НОИ Велико Търново за наличие на съмнения, че „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД е с роля на фиктивен осигурител, директорът на ТД на НАП-Варна уведомил директора на ТП на НОИ Варна, че след извършена проверка на 21.01.2020г. в информационните масиви на НАП, по отношение на „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД, ЕИК ****, е установено следното: няма данни за регистрирани и въведени в експлоатация ФУ и ФУДВ, респ. няма данни за извършени продажби отчетени от ФУДВ и подадени по електронен път към НАП; има подадена ГДД по чл.92 ЗКПО за 2016г. и няма подадени ГДД по чл.92 ЗКПО за 2017 - 2019г.; по данни от ПП СУП, дружеството е нямало активни банкови сметки в периода след 2016г.; в ТД на НАП-Варна няма данни за регистриран търговски обект, от който да е извършвана дейност от въпросното дружество; в Информационните масиви на НАП има данни за: отразени 3бр. фактури в дневниците за продажби след 01.2016г., в които като получател е вписано „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД и 1 бр. фактура в дневниците за покупки след 01.2016г., в които като доставчик е вписано „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД; по данни от ИС „Контрол“ към 20.11.2019г. няма възложени ревизии и/или проверки за установяване на задължения на лицето, като задълженията му произтичат от подавани от/за дружеството данъчни и осигурителни декларации, наказателни постановления на НАП и разноски по изпълнително дело.

С писмо изх.№ 1042-03-8#5/25.01.2021г. директорът на ТП на НОИ-Варна изискал от директора на ТД на НАП-Варна предоставянето на информация за периода от 01.01.2019г. до момента, за: извършване на ревизии, проверки, от които да е видно имало ли е дружеството действителна търговска или производствена дейност, какви стопански обекти, офиси и помещения стопанисва, къде са полагали труд наетите лица, установени задължения за осигурителни вноски по фондове на държавното обществено осигуряване; има ли данни за регистрирани касови апарати, на какъв адрес функционират и за какъв период от време, последно отчетени данни от ФУ; данни за лица подавали по ел. път декларации обр.1, както и подавали уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ; данни за издадени документи от регистрирани по ЗДДС лица; открити/закрити банкови сметки; подавани декларации по чл. 92 ЗКПО и посочена дейност в същите.

Във връзка с искането е постъпил отговор, според който за периода 01.01.2019г. - 03.02.2021г. декларации обр.1 и обр.6, както и уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ, са подавани по ел. път с КЕП на упълномощено лице - А.Н.Р., няма обявени покупки от регистрирани по ЗДДС лица от „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД за периода 01/2019-12/2020г., няма и обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към дружеството за посочения период и дружеството няма подадени ГДД за отчетни периоди 2019г. и 2020г.

Видно от отговор с рег. № 819000-6638/08.02.2021г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, след справка в Автоматизираната информационна система „КАТ“ не са установени данни за ППС, бивша и настояща собственост, на „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД.

С Решение № 184/21.06.2021г. по ТД № 243/2021г. на Окръжен съд - Варна, във връзка с подадена искова молба от Окръжна прокуратура - Варна по чл. 155 ал. 1 т. 3 от ТЗ, на основание чл. 376 от ГПК, „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД е прекратено по реда на чл. 155 ал. 1 т. 3 от ТЗ и на основание чл. 156 от ТЗ е открито производство по ликвидация.

Въз основа на извършена проверка за периода 02.04.2021г. - 11.11.2021г., за която е съставен Констативен протокол № КВ-5-03-01032177/11.11.2021г. е прието, че установените при проверката факти водят до извода, че „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД след 2016г. не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ и не е имало необходимост от назначаване на лицата, за които са подавани данни за осигуряване и същите следва да бъдат заличени.

При тези констатации, на основание чл. 108 ал. 1 т. 3 КСО и чл. 37 от Инструкция № 1/03.04.2015г. в ТП на НОИ-Варна, са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-01057800/12.01.2022г. за заличаване на данните за посочените в тях лица, сред които и Д.Д. за периода 11.06.2018г. – 02.08.2019г. вкл. ЗП са изпратени на ликвидатора и след изпълнение на процедурата по чл.110 ал. 4 от КСО, същите са влезли в сила и поради неизпълнението им, е извършено служебно заличаване на данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО. Прието е, че Д.Д. не отговаря на изискванията на чл. 54а ал. 1 от КСО, тъй като предвид новите обстоятелства – констатациите при проверките, според които осигурителят не е извършвал дейност – към момента на подаване на заявлението не е била осигурено лице.

С Разпореждане № 031-00-5480-2/28.10.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Варна, на основание чл. 54ж ал. 2 т. 1 КСО е отменено Разпореждане № 031-00-5480-1/27.05.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО – от 17.03.2020г. до 16.03.2021г. в размер на 16.25 лв. дневно.

С Разпореждане № 031-00-5480-3/28.10.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Варна, на основание чл. 54ж ал. 1 вр. чл. 54а ал. 1 КСО, на Д.Д., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Разпорежданията не са обжалвани и са влезли в сила.

В резултат на новите установени обстоятелства, ръководителят на осигуряване за безработица издава Разпореждане № 031-00-5480-4/13.12.2022г., с което Д.Д. е задължена да възстанови добросъвестно получените суми като обезщетение за безработица в размер на 4 046.25 лева. разпореждането е обжалвано, като с Решение № 2153-03-42/06.03.2023г. разпореждането е потвърдено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, срещу годен за обжалване административен акт – решение на ръководителя на ТП на НОИ-Варна по чл. 117 ал. 3, вр. ал. 1 т. 2 б. „д“ от КСО, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл. 146 АПК, вр. чл. 118 ал. 3 КСО, съдът констатира, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган по чл. 117 ал.3 от КСО – ръководителя на ТП на НОИ-Варна, в изискуемата от цитираната разпоредба писмена форма, съдържа всички императивно заложени реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК, вкл. правните и фактически основания за постановяването му, поради което не са налице пороци, влечащи неговата нищожност.

В хода на административното производство са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на обективната истина и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразени са приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

Съгласно чл. 114 ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на осигуряването за безработица, че по отношение на жалбоподателката са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл. 114 ал. 2 т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото на изплатените парични обезщетения за безработица.

Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съгласно чл. 10 ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването . Съгласно §1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал.1 КСО. От съдържанието на цитираната дефиниция за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.

В случая правилно е прието, че жалбоподателката реално не е упражнявала трудова дейност по смисъла на чл. 10 ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО. Само наличието на трудов договор не е основание за възникване на осигурително правоотношение, респ. не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност.

Свидетелските показания на допуснатите по искане на жалбоподателката свидетели, не успяха да опровергаят извода на административния орган за липса на реално полагане на труд. Св. М.М. потвърди, че е водил Д. ***, но там не е имало табела на дружеството „ЛЕС ТРАНС“ ЕООД или друг отличителен белег, който да указва, че Д. е полагала труд за този осигурител. Според него, Д. е работела за дружеството, но е била на обучение, което не знае докога е продължило. Напуснала е през август 2019.г, тъй като си е намерила друга работа.

Св. Г.Г. не само не установи друго, а потвърди, че Д. е имала работно място при него в офиса на неговите фирми - -------, тъй като му е помагала и на него. Не е имал връзка с работодателите й. Такава имало със счетоводителя А.Р., който й е давал заплатата в пликове.

Законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство – дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана трудова дейност през процесния период, е бил подложен на изследване и установяване в хода на административното производство. Събраните в хода на административното производство доказателства установяват по категоричен начин наличието на данни, които водят до извод за липса на реално упражняване на трудова дейност и за невъзникнало основание за осигуряване на жалбоподателката за периода при осигурителя „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД. Констатациите на органа, изложени в официалните документи по административната преписка – а именно, че дружеството не е извършвало търговска или друга стопанска дейност след 2016г. – не са опровергани от жалбоподателката в съдебното производство с надлежни доказателства, установяващи реалното извършване на трудова дейност. С оглед заличените данни правилно и законосъобразно е издадено разпореждане за отмяна на разпореждането за отпускане на ПОБ и е постановен отказ за отпускане на такова обезщетение. Като резултат от установените при проверката на дружеството нови обстоятелства законосъобразно се явява и разпореждането за връщане на добросъвестно получените суми, потвърдено с оспореното решение.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че не са налице нови доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ. Към датата на издаване на Разпореждане № 031-00-5480-1/27.05.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, лицето е отговаряло на условията на чл. 54а ал. 1 от КСО – през 18-те месеца преди прекратяване на трудовата дейност да е налице осигуряване / да са внесени или дължими осигурителните вноски/. За периода 17.09.2018г. до 26.12.2019г. жалбоподателката е имала осигурителен стаж 17 месеца и 19 дни. Извършената проверка на осигурителя „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД и констатациите за липсата на дейност след 2016г. на дружеството, представляват нови доказателства, които са дали основание на компетентния орган да постанови двете разпореждания – за отмяна на разпореждането за отпускане на ПОБ и отказа да й бъде отпуснато такова обезщетение. Разпорежданията не са обжалвани и са влезли в сила, поради което законосъобразно е издадено Разпореждане № 031-00-5480-4/13.12.2022г. за възстановяване на добросъвестно получените суми като обезщетение за безработица, потвърдено с оспореното Решение.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за нищожност на Задължителни предписания № ЗД-1-03-01057800/12.01.2022г. Предписанията са издадени на основание чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт и техен адресат е
осигурителят – в случая „ЛЕС ТРАНС 94“ ЕООД, а не осигуреното лице. Същите са изпратени надлежно на лицето, представляващо дружеството – към този момент ликвидатор е К.Т. и както съдът е посочил, след изпълнение на процедурата по чл.110 ал. 4 от КСО, същите са влезли в сила и поради неизпълнението им, е извършено служебно заличаване на данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО. Изложените в жалбата твърдения не могат да обосноват нищожност на акта.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт и потвърденото с него Разпореждане за връщане на добросъвестно получената като обезщетение за безработица сума в размер на 4 046.25 лева, са издадени при правилно приложение на материалноправните разпоредби и с целта на закона, след събиране на достатъчно доказателства за това, че Д.Д. не е полагала труд в дружеството, което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица и полученото обезщетение следва да бъде възстановено на основание чл. 114 ал. 2 т. 2 от КСО. В хода на съдебното оспорване не бяха опровергани изводите на административния орган за липса на реално положен труд от жалбоподателката.

По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на жалбоподателката не следва да се уважава, а от страна на ответника не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Д., ЕГН ********** срещу Решение № 2153-03-42/06.03.2023г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 031-00-5480-4/13.12.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 114 ал. 3 и чл. 114 ал. 2 т. 2 от КСО, Д.Д. е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 4046.25 лева - главница, за периода 17.03.2020г. до 16.03.2021г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: