Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005 24.01.2023
год.
Гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен
съд, първо гражданско и търговско отделение,
На дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Михаела
Петрова
Като разгледа
докладваното от съдия Иванова дело по несъстоятелност №264 по описа за 2013 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл. 750 вр. чл. 747,
ал. 2 от Търговския закон.
Постъпила е молба от бившия управител С.М.Н.
с ЕГН ********** *** за възстановяване на правата му като физическо лице,
участвало в управлението на дружеството, и за заличаване и отменяне занапред на
последиците, които законът свързва с обявяването на дружеството в несъстоятелност.
Представя писмени доказателства.
С разпореждане от 27.09.2022г. в приложение
нормата на чл. 752 ТЗ съдът по несъстоятелността е постановил да се извърши
обявяване в
Търговския регистър на депозираната молба, което е сторено на
следващия ден.
Едномесечният срок за подаване на
възражения срещу молбата е изтекъл на 28.10.2022г., но такива не са упражнени
от заинтересовани кредитори.
В с.з. процесуалният представител на
молителя поддържа искането.
Бургаски
окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и всички представени по делото писмени доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от служебна справка по партидата в
Търговския регистър на „Дима – Д.С.” ООД, ЕИК ********* – заличен търговец,
молителят С.М.Н. е бил вписан като управител на дружеството.
С Решение № 341 от 20.09.2013 г., постановено по настоящото
дело, е обявена неплатежоспособността на
„Дима – Д.С.” ООД и е открито производство по несъстоятелност по
отношение на дружеството, като е определена начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2008г.
Със същото решение това дружество е обявено
в несъстоятелност по реда на чл. 632 от ТЗ
С Решение № 75 от 06.03.2019 г.
производството е било спряно по реда на чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от Търговския
закон.
С Решение № 90 от 10.03.2020 г. на
основание чл. 632, ал. 4 от Търговския
закон е постановено прекратяване на производството (поради невнасяне на
разноски по чл. 629б от ТЗ) и заличаване на дружеството от търговския регистър.
Към молбата си бившият управител е
представил справка за издадени данъчни документи, потвърждаващи вземания на
дружеството от клиенти за периода 207-2009г., както и копие от обявените ГФО за
същия период.
От представения по реда на чл. 733,т.2 ТЗ доклад на синдика се
установява, че след осребряване на имуществото на дружеството, към 05.11.2018г.
са останали непратени вземания в размер на 2 839 865.81лв.
Настоящият съдебен състав намира
молбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 747, ал. 2 от ТЗ, физическо
лице, което е участвало в управлението на обявено в несъстоятелност търговско
дружество, може да поиска с писмена молба да бъде възстановено в права и да
бъдат заличени и отменени занапред последиците, които законът свързва с
обявяването в несъстоятелност. Такива законовоустановено ограничения в
Търговския закон са предвидени например в чл. 57, ал. 4, чл. 141, ал. 8, чл.
234, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Нормата на чл. 748 от ТЗ урежда две
хипотези, в които може да бъде постановено възстановяване в права - когато
несъстоятелното дружество е изплатило напълно приетите в производството по
несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях (ал. 1) или без
да е изплатило напълно всички задължения, но изпадането в несъстоятелност се
дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия (ал. 2).
В
случая молителят поддържа, че се е осъществила втората хипотеза, като
обосновава това свое виждане с неблагоприятните условия за дружеството, дължащи
се на Световната икономическа криза през 2008г.
С решение № 977/31.01.2008 г. по т. д. №
579/2007 г. на ІІ т. о на ВКС е прието, че неблагоприятно изменилата се след
регистрацията на търговеца стопанско-икономическа ситуация в страната, не се
явява самостоятелно установена от закона предпоставка, обуславяща сама по себе
си възстановяване на правата на длъжника в хипотезата на чл. 748, ал. 2 ТЗ, а е
необходимо същата да е обусловила настъпилата несъстоятелност, като в тежест на
молителя е да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване
изискуемата от закона причинна връзка, която оправдава и невъзможността
търговецът, дори и да е добросъвестен, да продължи търговската си дейност.
Доказване от подобно естество не е проведено
от молителя в настоящото производство. Проверката на събраните от съда по
несъстоятелността доказателства, в това число и събраните във фазата
предхождаща откриването на производството не показва, че търговското дружество
е влошило финансовото си положение, изключително поради настъпилата в периода
след 2008 г. международна финансова и икономическа криза.
Няма никакви данни, че дружеството е
разполагало със значителни активи,
съсредоточени под формата на парични вземания от клиенти, несъбирането на които
да е провокирало състоянието му на неплатежоспособност. Напротив основната
причина за невъзможността си да посрещне изпълнението на текущо настъпващите
свои парични задължения се състои в това, че краткотрайните му активи са в
изключително нисък обем, за сметка на дълготрайните такива.
Анализът на основните задължения сочи това,
че те произтичат от отпуснато кредитиране-47.977%, натрупани задължения с
публичен характер-49.957% и такива по търговски сделки-1.332%. Тоест няма
никакви данни, че неспособността на търговеца да покрива
регулярно формираните от него задължения във връзка с дейността му е последица
от влошения в международен аспект финансов климат, заради реализиралата се
криза.
Приобщените по делото доказателства не са в състояние
да формират единствено възможния извод,
че неблагоприятното изменение на стопанско-икономическите условия в Република
България в областта, в която дружеството е оперира, е в причинна връзка с негативното развитие на
дейността му и са
довели до нейното
преустановяване и спиране на плащанията.
Довод в тази насока е и доклада на синдика /който е лице с икономическо образувание/ по чл. 668 ТЗ относно причините за
неплатежоспособността, в който е застъпено становище, че част от причините се дължат и на липсата на добър финансов анализ на
дейността през годините и движението на паричните потоци, оценка на риска от
поемането и обслужването на финансови
задължения по банкови заеми.
При посочените мотиви, съдът намира, че не
са осъществени предпоставките по чл. 748, ал. 2 от ТЗ, поради което и молбата
от бившия управител на заличения търговец се явява неоснователна и недоказана и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С.М.Н. с ЕГН ********** *** като управител на обявеното в несъстоятелност „Дима
– Д.С.” ООД, заличен търговец с ЕИК *********, за възстановяване на правата му като физическо лице,
участвало в управлението на дружеството и за заличаване и отменяне занапред на
последиците, които законът свързва с обявяването на дружеството в
несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски
апелативен съд в седмодневен срок от връчването му
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила,
да се изпрати за вписване на Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на молителя.
Съдия: