Решение по дело №619/2016 на Районен съд - Айтос

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  E  №

гр.А., 16.04.2018 г.

 

    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д   А  

А.кият районен съд - гражданска колегия, І състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                  Председател :  Таня Спасова                                                        

 

                 при секретаря Росица Марковска, като разгледа докладваното от съдията Спасова гражданско дело № 619/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.341 и следв. от ГПК - за делба и е във фазата по същинското й извършване и разглеждане на претенции по сметки.

                 С решение № 204 от 19.01.2017 г. по настоящото гражданско дело съдът е допуснал  извършване на съдебна делба между следните страни, а именно: С.М.А. с ЕГН ********** и Г.С. Х. с ЕГН ********** по отношение на съсобствения недвижим имот – дворно място, находящо се в гр. А., ул. ***, съставляващо УПИ III-596 в кв. 174 по плана на гр. А., с площ от 381 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., стая – лятна кухня от 8 кв.м. и навес без оградни стени с площ от 10 кв.м., при граници улица и поземлени имоти № II-597, X-593, V-594, VI-595, при следните квоти за страните, а именно: по 1/2 идеална част за всеки от двамата бивши съпрузи С.М.А. с ЕГН ********** и Г.С. Х. с ЕГН **********.

                  По отношение на движимото имущество, допуснато до делба, страните са постигнали споразумение, одобрено от съда с протоколно определение от 27.04.2017 г., поради което същите не са предмет на настоящото решение.

Относно способа на извършване на делбата:

Във втората фаза на делбата от заключението на вещото лице И.Б. се установява, че допуснатите до делба лятна кухня и навес не съществуват и на мястото, на което са били построени постройките, има изградена масивна едноетажна сграда с площ от 44 кв.м. Вещото лице С.Р. сочи в съдебно заседание, че се касае до постройка, която има характер на допълващо застрояване за имота. Че се касае до новопостроена сграда по време на брака на страните, различна от лятната кухня и навеса, допуснати до делба с влязлото в сила решение по допускане на делбата, се установява от показанията на свидетелите, които са участвали в разрушаването на старите постройки и строителните работи по новата постройка, като е изградена изцяло нова постройка с площ от 44 кв.м. Показанията на свидетелите се подкрепят и от заключенията на вещите лица по изготвените СТЕ. При събраните данни не може да се приеме, че новата постройка от 44 кв.м. е идентична с допуснатите до делба лятна кухня и навес, които вече не съществуват в имота. Тя не е била предмет на делбата в настоящото делбено производство. Видно е, че са касае до различни имоти – нова масивна едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ от 44 кв.м., която не е идентична със съборените от страните лятна кухня от 8 кв.м. и навеса без оградни стени от 10 кв.м. Новоизградената постройка има характера на нов обект, различен от съборените лятна кухня и навес, като е видно, че не се касае само до преустройство на вече съществуващ обект. Идентичност, само по местоположение със съществувалите в дворното място лятна кухня и навес,  които са били изцяло съборени, като в случая се касае до нова сграда с нови основи, нови стени, нов покрив и различна площ, което мотивира извода, че се касае за нова субстанция, за нова вещ, за нов обект на собственост, изграден на мястото на съществувалите обекти, допуснати до делба. Ето защо доколкото този обект не е бил предмет на решението по допускане на делбата, то няма как да бъде включен в решението по извършване на делбата, а по отношение на несъществуващите понастоящем лятна кухня и навес, доколкото такива обекти на правото на собственост не са налични, то съдът следва да постанови решение, с което да ги изключи от извършването на делбата, като прекрати производството по отношение на тях – в този смисъл Решение №58/27.04.2016 по дело №6249/2015 на ВКС, ГК, II г.о.

Относно способа на извършване на делбата, съгласно чл.348 ГПК, ако спорният недвижим имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете на съделителите, подлежи на изнасяне на публична продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността следователно се прилага, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делбата на неподеляем недвижим имот. От заключението на вещото лице се установява неподеляемост на имота, съставляващ дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда от 60 кв.м. Предвидените изключения от общовъведеното правило касаят единствено жилищните имоти, какъвто е  процесният, като процесуалният закон въвежда две отклонения в ал.1 и ал.2 на чл.349 ГПК, а именно в случай, че предмет на делба е жилище, придобито в семейна имуществена общност, прекратена със смъртта на единия или чрез развод и то при условие, че другият съпруг няма собствено жилище и на него е предоставено упражняването на родителските права спрямо родено от брака и ненавършило пълнолетие дете. В конкретния случай тази хипотеза е неприложима, тъй като макар съсобствеността да е формирана в резултат на прекратен брак, то от брака няма ненавършили пълнолетие деца. В настоящия случай е неприложима и хипотезата на ал.2, при която законодателят е предвидил възлагане в дял и на съделителя, който няма друг жилищен имот и е живял при откриването на наследството с наследодателя, тъй като същата е относима за делба на съсобственост, възникнала вследствие смъртта на общ наследодател, доколкото не се касе до съсобственост възникнала от наследяване. Следователно делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл.348 от ГПК.

Водим от гореизложеното и предвид заключението на вещото лице И.Б. относно неподеляемостта на делбения имот, съответно невъзможността от делбената маса да се обособят реални дялове, които да са равностойни на квотите в съсобствеността, съдът намира, че на основание чл. 348 от ГПК делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан, при продажна цена, определена от съдебния изпълнител, като получената от продажбата цена следва да бъде разпределена между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността.

Що се отнася до пазарната оценка на имота, същата не следва да бъде определена като начална цена, от която да започне наддаването /вж. Р №1678 – 55 – IV Определение №1 от 4.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5505/2015 г., I г. о., ГК/, а  определена от съдeбния изпълнител по реда на  ГПК.

Пазарната оценка има значение само за определяне на дължимата държавна такса от страните, както следва: недвижимото имущество, по отношение на което се извършва делбата, възлиза на 66 174 лева, поради което всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 1 323, 48 лева съобразно дела си в него.

Окончателната държавна такса, като се вземе предвид и дължимата държавна такса по отношение на движимите вещи, възлизаща на 2 % от стойността на дела на всеки от съделителите от 3 375 лева съобразно сключената спогодба или на 67, 50 лева за всеки от тях, възлиза на 1 390, 98 лева.

По претенциите по сметки, предявени от С.М.А. с ЕГН ********** против Г.С. Х. с ЕГН **********, за сумата от 22 692, 40 лева, съставляваща стойността на подобренията, извършени с труд и средства на съделителя С.М.А. в процесния имот.

   Съдебната практика е последователна относно това, че когато фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг на това имущество от другия /ТР № 35/1971 г. на ВС, Р № 43/05.04.2013 г. по гр.д.№ 802/2012 г. ІІ гр.о./. Това се отнася и за подобренията, извършени от единия съпруг в имот - съпружеска имуществена общност по време на фактическата раздяла, защото чрез тях се запазва, съхранява или увеличава стойността на съсобствената вещ. Когато за извършените подобрения или разноски в имота – съпружеска имуществена общност след трайна фактическа раздяла, която изключва приноса на другия или след развода е платил само единия съпруг, другия се обогатява за негова сметка, защото се увеличава стойността на имота. Затова той може по реда на чл.346 от ГПК да претендира съответната на квотата на другия съпруг част от стойността на подобренията и необходимите разноски.  

Подобренията, които претендира ищецът, съществуват на място, което е безспорно установено от заключението на експертизата, извършена от вещото лице С.Р.. Твърденията, на които се основава претенцията за заплащане на подобренията са, че подобренията са извършени в делбения имот изцяло със средства и труд на съпруга С.М.А. и неговите родители, като ответницата няма принос по отношение на тях. Тези твърдения останаха недоказани, поради което претенцията следва да се отхвърли като неоснователна, като съображенията на съда са следните:

Касае се до подобрения, извършени в имот, придобит от бившите съпрузи по време на брака им. Не се твърди тези подобрения да са извършени по време на фактическата раздяла на съпрузите. Такива данни не се съдържат и по показанията на свидетелите, които са единодушни, че след раздялата на страните по имота са преустановени всякакви строителни работи от двете страни и техните близки. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на брака и двамата съпрузи са полагали труд – ищецът е работил извън страната, а ответницата в страната, като е полагала труд по трудово правоотношение, за което са представени писмени доказателства – удостоверение за доходите на ответницата за периода от 2011 г. до 2017 г. и копие от трудовата й книжка. Като свидетели са разпитани близките на страните – М.А. Х. и Е. С. Х., майка и баща на ищеца и Н. С. С. и А. С. А., майка и вуйчо на ответницата. Показанията на свидетелите следва да се преценят с оглед тяхната заинтересованост по реда на чл.172 от ГПК, като се отчете близката им родствена връзка със страните. Родителите на ищеца твърдят, че средства и труд в извършените подобрения са били влагани само от тях и от сина им, докато близките на ответницата не отричат участието на съпруга, но твърдят, че основно средства и труд са влагани от тях и ответницата, която работела непрекъснато през годините, докато ищецът, макар извън страната, през по-голямата част от времето на съпружеското им съжителство стоял без работа и се обаждал на съпругата си да му изпраща пари. Показанията следва да се ценят по реда на чл.172 от ГПК, като съдът намира, че е нормално от житейска гледна точка всяка от страните да твърди принос по-голям от този на другата страна, преувеличайки вложените от нея средства и труд, съответно подценявайки средствата и труда, вложени от другата страна. Разгледани в контекста на това съждение, показанията сочат, че и двете семейства са взели участие в извършените подобрения – жилищната сграда е била ремонтирана основно, лятната кухня и навеса са съборени, като на тяхно място е построена до степен на груб строеж сграда на допълващо застрояване с по-голяма площ от заварените лятна кухня и навес. Ищецът се е намирал извън страната, а ответницата в страната, като и двамата всеки съобразно своите възможности са полагали труд и съответно са осигурявали средства за ремонтните действия. Налагало се ответницата дори да взема заеми от вуйчо си. Колкото до труда, вложен от семействата, на строежа са работили всички – родителите както на ищеца, така и на ответницата. Бащите и на двамата съпрузи са били ангажирани в стротелството, поради което са имали знанията и опита, за да се включат в строителните работи по имота, закупен от страните. Всеки от тях е допринесъл с труда си, като в строителните работи се включвал ищеца при завръщането си в страната и когато можел и брата на ответницата, който също се занимавал със строителство. Съгласно чл.21, ал.3 от ГПК съвместният принос се предполага до доказване на противното, а от страна на ищеца не се ангажираха доказателства, които оборят така предвидената законова презумпция. Не се установява подобренията да са извършени по време на фактическата раздяла на страните, като от събраните по делото доказателства може да се направи единствен извод - че това е станало по време на брачното съжителство на страните с труд и средства на двете страни и техните близки. Ето защо съдът намира, че претенцията следва да се отхвърли неоснователна.

Водим от гореизложеното, А.кият районен съд

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

На основание чл.348 от ГПК изнася на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, представляващ: дворно място, находящо се в гр. А., ул. ***, съставляващо УПИ III-596 в кв. 174 по плана на гр. А., с площ от 381 кв.м., при граници улица и поземлени имоти № II-597, X-593, V-594, VI-595, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м.

Получената от публичната продан сума да бъде разпределена между съделителите, съобразно делбените им квоти, а именно: 1/2 идеална част за С.М.А. с ЕГН ********** и 1/2 идеална част за Г.С. Х. с ЕГН **********.

Не извършва съдебна делба на постройките - стая – лятна кухня от 8 кв.м. и навес без оградни стени с площ от 10 кв.м., като прекратява производството по извършване на съдебната делба по отношение на тях.

Отхвърля претенцията за възлагане на делбения имот на основание чл.349 от ГПК, предявена от С.М.А. с ЕГН **********.

Отхвърля претенцията по сметки, предявена от С.М.А. с ЕГН ********** против Г.С. Х. с ЕГН **********, за сумата от 22 692, 40 лева, съставляваща стойността на извършени от него подобрения в делбения имот.

Осъжда С.М.А. с ЕГН ********** и Г.С. Х. с ЕГН ********** да заплатят държавна такса по сметка на РС-А., както следва: С.М.А. с ЕГН ********** - 1 390, 98 лева, от които 1 323, 48 лева съобразно дела си в недвижимото имущество, предмет на делбата и 67, 50 лева, определено в размер на 2 % от стойността на движимите вещи, възложени в дял по силата на одобрената спогодба и Г.С. Х. с ЕГН ********** – 1 390, 98 лева, от които 1 323, 48 лева съобразно дела си в недвижимото имущество, предмет на делбата и 67, 50 лева, определено в размер на 2 % от стойността на движимите вещи, възложени в дял по силата на одобрената спогодба.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     Районен съдия: