08.06.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на петнадесети май две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№166 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.26, ал.4 от Закон за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя. Образувано е по жалба на Е. М. Н. против Разпореждане №4506-40-8/23.01.2019г.
на Директор на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите. Твърди
се, че оспореният акт е незаконосъобразен и се навеждат доводи за неяснота на
мотивите му. От отказа не ставало ясно дали и въз основа на какви доказателства
НОИ приема, че вземането на жалбоподателя е гарантирано, както и дали била извършена от страна на НОИ проверка на
дружеството за потвърждение на вписания от жалбоподателя пред НОИ в заявлението
размер на дължимото трудово възнаграждение. В акта се говорило за обявена
свръхзадълженост на Фиеста Ентъртеймънт АД, каквато не била обявена от съда. До
влизане в сила на разпореждането била настъпила промяна във фактите и
обстоятелствата, описани в него. Бивши служители на дружеството обжалвали
Решение №113 от 07.11.2018г. на Хасковски Окръжен съд, постановено по търговско
дело №84 по описа за 2018г., с което била обявена неплатежоспособността на
дружеството и обявена начална дата на същата 01.07.2017г. пред Върховния
касационен съд. Окончателното произнасяне на ВКС имало отношение към
съответствието на оспорения акт с целта на закона. Иска се отмяна на оспореното
разпореждане или се прави искане на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката да
бъде изпратена на административния орган със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Ответната страна - Директор на Фонд ГВРС
- София, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление–декларация за отпускане на
гарантирано вземане вх.№4502-26-9/10.01.2019г., Е. М. Н. е отправила искане до
Директора на ТП на НОИ - Хасково да ѝ бъде отпуснато гарантирано вземане
по ЗГВРСНР. Декларирала е, че е работила при работодателя Фиеста Ентъртеймънт
АД, гр. С., от 09.11.2016г. на длъжност крупие, като трудовото правоотношение
било прекратено от 01.09.2017г. – л.10 от делото. С Разпореждане №4506-40-8 от
23.01.2019г., издадено от Директор на Фонд ГВРС към НОИ, на основание чл.26,
ал.3 във вр. с чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, на Е. Н. е отказано изплащане на
гарантирано вземане. В мотивите за отказа е посочено, че съгласно разпоредбата
на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР работниците и служителите, които са или са били в
трудово правоотношение с работодателя по чл.2 от закона могат да ползват права
по този закон, при условие, че работодателят е осъществявал дейност най-малко
12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6. Посочено е също, че при
проверка в Търговски регистър е установено, че с Решение №113 от 07.11.2018г.
на Хасковски Окръжен съд, вписано в Търговски регистър на 07.11.2018г., е
открито производство по несъстоятелност на Фиеста Ентъртеймънт АД и е обявена
свръхзадълженост на дружеството, като е определена начална дата на
свръхзадължеността – 01.07.2017г.
От представения Устав на Фиеста
Ентъртеймънт АД от 23.06.2016г., вписан в Търговския регистър на 04.07.2016г.,
и подадената декларация Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Наредба за реда и
начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, било видно, че
дружеството не осъществявало дейност най-малко 12 месеца преди началната дата
на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, поради което не било
налице условието на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР за ползване от работниците и
служителите на права по този закон.
Разпореждането е връчено на Е. Н. на 29.01.2019
г. с известие за доставяне – л.9, а жалбата до съда е подадена на 01.02.2019г. чрез
ТП на НОИ Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-48/01.02.2019г.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
административен акт, включително Решение №113 от 07.11.2018г. на Хасковски
окръжен съд, постановено по т.д.№84/2018г., с което съдът обявява
неплатежоспособността на Фиеста Ентъртеймънт АД, определя начална дата на
неплатежоспособността – 01.07.2017г., открива производство по несъстоятелност на
дружеството и постановява обща възбрана и запор върху имуществото, както и назначава
временен синдик в производството по несъстоятелност. Насрочва се първо събрание
на кредиторите на 03.12.2018г.
По подадена жалба вх. №670/21.01.2019 г.
на Окръжен съд Хасково – л.47 и сл., за отмяна на влязлото в сила Решение
№113/07.11.2018г. на ХОС в частта на определената начална дата на
неплатежоспособността, е образувано т.д.
№2028/2019г. по описа на ВКС, приключило с Определение №211 от 10.10.2019г., с
което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение. Последното
е потвърдено с Определение №55/30.01.2020г., постановено по ч.т.д.№2977/2019г.
на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за
обжалване административен акт, от надлежна страна – адресат на оспореното
разпореждане, чийто права и законни интереси са засегнати. Жалбата е подадена в
срока по чл.26, ал.4 от ЗГВРСНР, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното разпореждане е издадено от
компетентен орган по чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР. Постановено е в изискуемата
писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването му,
съответно отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателката за немотивираност на оспореното разпореждане. В последното
действително е посочено, че е обявена свръхзадълженост на дружеството с начална
дата 01.07.2017г., а съгласно решението на ОС Хасково по т.д. №84/2018г. е
обявена неплатежоспособност със същата начална дата. Касае за допусната
фактическа грешка в разпореждането, която в случая по никакъв начин не оказва
влияние върху законосъобразността на оспореният акт, тъй като не е довела до
неразбираемост на фактическите съображения или волята на административният
орган. Отделно от това свръхзадължеността обикновено води и до
неплатежоспособност. Според ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите
на административния акт да предхождат издаването му и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В случая такива
подготвителни документи са съдържащите се в административната преписка и видно
от тях 01.07.2017г. е началната датата на неплатежоспособността на дружеството.
Относно неизлагането на съображения дали
и въз основа на какви доказателства вземането на жалбоподателя се приема за
гарантирано, както и дали е извършена проверка при дружеството за потвърждаване
на вписания в заявлението размер на възнаграждението ѝ, следва да се
посочи, че тези обстоятелства са от значение, респ. подлежат на изследване само
ако е установено условието по чл.4 ал.2 от ЗГВРСНР, доколкото наличието му
обуславя ползването на права по закона. В случая именно това условие е прието
за неналично, поради което липсата в оспореното разпореждане на фактически
съображения в горния смисъл не обосновава извод за немотивираността му.
В хода на административното производство
не са допуснати процесуални нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на
оспореният акт само на процесуално основание. Разпореждането е издадено след
като е извършена проверка и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение
за случая.
Оспореният акт е издаден и в
съответствие с материалния закон.
Условията и редът за изплащане на
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя са регламентирани в ЗГВРСНР. За да възникне правото на гарантирано
вземане, следва да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в
закона. Съгласно чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР, когато не са налице условията по този
закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с
разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя. В
чл.6 от ЗГВРСНР е предвидено, че субективното право на гарантирани вземания за
работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър
на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, за
откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в
несъстоятелност или за откриване на производство по несъстоятелност,
постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на
длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на
имуществото за покриване на разноските по производството. Съгласно чл.4, ал.1
от ЗГВРСНР, право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и
служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по
чл.2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, а
според ал.2 от същата разпоредба лицата по ал.1 могат да ползват права по този
закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца
преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността,
посочена в решението по чл.6. С влизане в сила на разпоредбата на §41, ал.1 от
ПЗР на ЗПФИ е предвидено да се гарантират и вземанията на работници и служители,
които са били в трудово правоотношение с работодател по чл.2 от ЗГВРСНР и
правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди
датата на вписване в търговския регистър на решението по чл.6 от същия закон,
при условията и до размера на чл.22 от същия закон, които вземания са
начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015г. Тези гарантирани
вземания се отпускат, съгласно разпоредбата на §41, ал.2 и ал.3 от ПЗР на ЗПФИ,
въз основа на заявление - декларация по образец, подадена от работника или
служителя до ТП на НОИ по седалището на работодателя в тримесечен срок от
влизането в сила на този закон, т.е. до 16.05.2018 г. или подадено в периода от
22 декември 2017 г. до влизането в сила на този закон.
В случая отказът е мотивиран с обстоятелството,
че не са налице условията предвидени в чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, тъй като
работодателят на жалбоподателя не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца
преди началната дата на неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността. По
делото между страните не е спорно обстоятелството, че жалбоподателката е била в
трудово правоотношение с Фиеста Ентъртейнмънт АД в периода 09.11.2016г. - 01.09.2017 г., а и същото
се установява от приетото като писмено доказателство извлечение от регистъра на
трудовите договори при НОИ за жалбоподателката.
От Решение № 113/07.11.2018 г.,
постановено по т.д. № 84/2018 г. по описа на ОС Хасково се установява, че е
обявена неплатежоспособността на работодателя и като начална дата на е
определена 01.07.2017г. След произнасянето на ВКС по молбата за отмяна на
влязло в сила решение следва да се приеме, че тази посочената дата решение на ОС
Хасково не се променя. Така към момента на издаване на оспореното разпореждане,
а също и към настоящия момент, тази дата е 01.07.2017г. Съобразно чл.297, ал.1
от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и
за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, поради което правилно
е прието от административния орган, че началната дата на неплатежоспособността е
именно 01.07.2017г. Видно от приложеното извлечение от ТР дружеството е вписано
в същия на 04.07.2016г. По отношение на търговските дружества вписването им в
ТР има не само декларативно и оповестително действие, но съгласно чл.67 от
Търговския закон, то има и конститутивно действие. Това означава, че
дружеството се счита за възникнало от деня на вписването му в ТР, т.е. в случая
от 04.07.2016г. При това положение и предвид началната дата на
неплатежоспособността на дружеството, явяващо се работодател на жалбоподателя,
е видно, че от възникването му на 04.07.2016г. до 01.07.2017г. не е изтекъл
минимално изискуемия за осъществяване на дейност 12-месечен период. В този
смисъл по отношение на жалбоподателката не е налице условието на чл.4 ал.2 от
ЗГВРСНР, поради което и няма право на гарантирано вземане. С оглед материалната
законосъобразност на акта оспореният акт се явява постановен и в съответствие с
целта на закона.
Поради изложеното оспореният
административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по
смисъла на чл.146 от АПК, а подадената срещу него жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При този изход на спора основателна се
явява претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, чл.37
от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ същото следва да
се определи в размер на 100,00 лева, платими от жалбоподателя.
Мотивиран така и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. М.
Н. против Разпореждане №4506-40-8/23.01.2019г. на Директор на фонд Гарантирани
вземания на работниците и служителите – София.
ОСЪЖДА Е. М. Н., ЕГН ….,
да заплати на Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите – София
при НОИ, юрк.възнаграждение в размер 100,00
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: