Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Велина Цонева, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№722 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от Община Белене, чрез юрисконсулт Р.Д. против А.Н.Й. *** с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че със Заповед №****г. на Кмета на
Община Белене бил изменен частично застроителният и регулационният план на
централна градска част на град Б., с което било определено изграждането на 18
броя гаражи. След проведен търг бил сключен Договор №**** от *********г. за
отстъпено право на строеж върху общинска земя. Твърди се, че Община Белене
учредила за срок от 2 години на А.Н.Й. право на строеж (суперфиция) за гараж №6
със застроена площ от 20 кв.м. върху поземлен имот – УПИ *** в стр. квартал ***
по плана на град Б., понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор ******,
актуван с Акт за частна общинска собственост №****** Като клауза в договора
било посочено, че заедно с другите собственици на отстъпено право на строеж на
гаражи, следвало да се изгради в груб строеж – гараж, в срок от две години.
Наведен е довод, че двугодишният срок започвал да тече от 09.01.2006г., когато
се твърди да бил сключен последният договор за отстъпено право на строеж на
гараж. Посочено е, че срокът на договор №215 бил изтекъл на 09.01.2008г., с
което било погасено и правото на строеж по давност. Твърди се, че строителство
изобщо не било започвало. Посочено е, че Община Белене била собственик на
земята, върху която било учредено правото на строеж и като такъв имала правен
интерес от водене на отрицателен установителен иск за установяване, че върху
земята нямало отстъпено право на строеж.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника А.Н.Й., че последният не е
носител на право на строеж, отстъпено с Договор №*** от **** вписан в службата
по вписванията с вх. рег.№************.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е
връчен на ответника, който в законоустановения срок не е депозирал писмен
отговор. В проведеното по делото съдебно заседание се явява лично и изразява становище
за неоснователно на иска. Заявява, че строителството не било започнало, тъй
като не успял да намери другите лица, с отстъпено право на строеж, с които
трябвало да направи кооперация, същите били в чужбина, ходил при кмета на
общината и не получил съдействие.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от Акт за частна общинска собственост №********г.
на Община Белене, Удостоверение от Общинска техническа служба при Община Белене
и скица на поземлен имот №********г. от СГКК, гр.Плевен, че ищецът Община
Белене е собственик на поземлен имот – УПИ ****
в стр. квартал *** по плана на град Б., понастоящем представляващ поземлен
имот с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед ************г. на Изпълнителен директор на АГКК.
Установява се от Договор №*** от ******г. за отстъпено
право на строеж върху общинска земя, вписан в службата по вписванията гр.Левски
с вх. рег. №************, че ищецът
Община Белене е отстъпил на ответника А.Н.Й. правото на строеж върху процесния
недвижим имот, представляващ частна общинска собственост, за изграждането на гараж №6, със застроена
площ от 20 кв.м. възмездно, за сумата от 460,00 лв.
По силата на посочения договор суперфициарът се е
задължил съвместно с останалите собственици на отстъпено право на строеж да
регистрират гаражна кооперация и да изгради в груб строеж гаража (тип монолитно
строителство), съгласно одобрен архитектурен проект, в срок от две години от
сключване на договора. С клаузите на договора е предвидено, че правото да
се построи сграда на чужда земя се
погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в
продължение на 2 години.
Договорът е сключен на основание чл.37, ал.7 от ЗОС,
чл.58, ал.1, т.6 от Наредба по чл.8, ал.2 от ЗОС и Заповед №**********г. на
Кмета на Община Белене, с която е одобрено частично изменение на Застроителния
и регулационен план на Централна градска част на гр.Б., представена по делото.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим,
а по същество основателен.
Безспорно установено по делото е, че в полза на
ответника е било учредено вещно право на строеж върху процесния недвижим имот,
частна общинска собственост на Община Белене, по силата на сключения договор.
Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.1 ЗС правото да се
построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по
давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
Съдът намира, че релевантен за преценката дали правото
на строеж е погасено е именно законоустановения
в чл.67, ал.1 ЗС срок от 5 години. Неоснователен е наведения в исковата молба
довод, че правото на строеж е погасено с изтичане на установения в договора
двугодишен срок. Разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗС е императивна и същата не
може да бъде дерогирана от страните с уговарянето на по-кратък давностен срок,
с изтичането на който вещното право на строеж да се погасява. Клаузата от
договора противоречи на закона, поради което следва да бъде заместена с
императивната разпоредба на чл.67, ал.1 ЗС за погасяване правото на строеж при
нереализирането му в 5-годишен срок. По силата на свободата на договаряне е
допустимо предвиждане на срок, в който сградата да бъде построена, но при
неизпълнение на задължението за изграждането й в уговорения срок, правото на
строеж не се погасява по давност, а е
налице неизпълнение на договора, което е основание за развалянето му, едва при
реализиране на което, ще отпадне правното действие на отстъпеното право на
строеж.
Съгласно
дадените разяснения в т.2 от Тълкувателно решение №****** по тълк.д.№******. на
ОСГК на ВКС, когато правото на строеж се учредява с договор между страните, срокът
за упражняването му започва да тече от момента на сключване на договора или от
момента, в който те са уговорили, че ще породи действие. Съдебната практика
приема, че началото на давностния срок по чл.67 ал.1 от ЗС не е датата на
придобиване на ограниченото вещно право на строеж, а момента, в който
реализирането на строителството стане обективно възможно.
В процесния случай съгласно клаузите на договора правото
на строеж не е обусловено от сбъдването на предварително условие. Не са събрани
доказателства за възпрепятстване от страна на собственика на земята, или други
пречки от обективен характер, поради които за ответника практически да не е
било възможно започване реализирането на строителството след отстъпване правото
на строеж. Предвид на изложеното 5-годишния давностен срок по чл.67, ал.1 от ГПК е започнал да тече от датата на придобиване на ограниченото вещно право на строеж,
а именно от 04.08.2005г.
От ответника, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство, не се твърди и не са представени каквито да
било доказателства за започване и реализиране правото на строеж – изграждане на гаража в „груб строеж“, в установения от
закона срок, както и към настоящия момент. Предвид на изложеното, отстъпеното
му право на строеж се е погасило с изтичане на 5-годишен срок, считано от 04.08.2005г.,
а именно на 04.08.2010г. На основание изложените доводи ответникът не е носител
на учреденото му вещно право. Предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен от съда.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
държавна такса в размер на 50 лв. и за такса за вписване на исковата молба в
размер на 10 лв. По отношение на претендираното със списъка за разноски
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., съдът съобразявайки, че
делото не е с фактическа и правна сложност и същото е приключило в едно съдебно
заседание, на основание разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37
от ЗПП и чл.25 от НЗПП, приема, че на ищеца следва да бъде присъдено
юрисконсулстко възнаграждение в минималния предвиден размер, а именно сумата от
100 лв. С оглед така изложеното, следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца деловодни разноски общо в размер на 160 лв., от които 50 лв. внесени като
д.т., 10 лв. внесени като такса за вписване на и.м. и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1
от ГПК по отношение на страните Община
Белене, обл. Плевен, представлявана от М.П.Д. – кмет на Община Белене, с
ЕИК ************, и А.Н.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***,
че А.Н.Й. не е носител на право на строеж, отстъпено му с Договор №**********г.
за отстъпено право на строеж върху общинска земя, вписан в службата по
вписванията гр.Левски с вх. рег. №**************.
ОСЪЖДА А.Н.Й., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на Община Белене, обл. Плевен, представлявана от М.П.Д.
– Кмет на Община Белене, с ЕИК **********,
деловодни разноски в общ размер на 160
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: