РЕШЕНИЕ
№ 1072
гр. Пазарджик, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102941 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба с правно основание чл.200 КТ от В. Б. М.,
ЕГН-********** от гр....................., ул. „.....................“№....., срещу
„Строймонтаж“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.Пазарджик, ул. „Черноризец Храбър“№1, представлявано от управителя К.
Н. В., с цена на исковете от 30 050.00 лв., от които се претендира 30 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди , болки и страдания, причинени на
ищеца вследствие на претърпяна трудова злополука на 08.04.2021г., както и
50.00лв. – обезщетение за имуществени вреди.
В подадената искова молба се твърди, че в резултат на трудова
злополука са причинени телесни увреждания на ищеца В. Б. М.. Пострадалият
е бил нает на трудов договор от „СТРОЙМОНТАЖ“ ЕООД, гр. Пазарджик на
пълен работен ден на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона“ с месторабота обект „Закриване и рекултивация на
съществуващо общинско депо за твърди битови отпадъци на община Плевен“
в землището на с. Буковлък.
Твърди се, че на 08.04.2021 г. В. М. е бил на работа на обичайното си
работно място, а именно общинско депо за твърди битови отпадъци на
1
община Плевен в землището на с. Буковлък. Около 09:00 часа ищецът е
изпълнявал курс при депониране на отпадъци и при разтоварване товарният
автомобил се обръща и поляга на дясната си страна, вследствие на което
ищецът получава телесни увреждания.
Сочи се, че за настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр. Пловдив е
подадена декларация вх. № 5101-12-20/ 14.04.2021г. и е издадено
Разпореждане № 31/ 22.04.2021 г., с което злополуката, станала с В.
Б. М. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през
време и във връзка с извършваната работа.
Сочи се, че съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря
имуществено за претърпените от работника вреди, които са в причинна
връзка с настъпила трудова злополука, която е правопораждащият
юридически факт. Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна,
независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за
настъпването на вредите. В случая е налице валидно трудовоправно
правоотношение към датата на трудовата злополука, същата е причинена по
време и при извършване на възложена от работодателя работа, като има
причинна връзка между трудовата злополука и телесните увреждания. Ето
защо, съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следва да плати
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяната трудова
злополука.
Твърди се, че в резултат на претърпяна трудовата злополука В. Б. М. е
получил следните травматични увреждания: Фрактура клавикуле декстра;
Фрактура косте VIII- IX; Фрактура на дясна ключица; Фрактура на второ
ребро вдясно; Контузия на гръдния кош и други. Твърди се, че след
инцидента пострадалият е откаран в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр.
Плевен с оплаквания от болки в дясна раменна става, гърдите, гръдния кош и
гърба. Направени са му необходимите параклинични и образни изследвания,
от които се установи фрактура на дясна ключица и фрактура на второ ребро
вдясно. Направена му е имобилизация с ортеза на дясна ръка и му е
предписана медиК.тозна терапия. Твърди се, че на 23.04.2021 г. М. е
прегледан от ортопед - травматолог поради оплаквания от силни болки в
дясна гръдна половина. При прегледа е установено, че веднага след
инцидента на В. М. са му открити фрактура клавикуле декстра и фрактура
2
косте VIII-IX, във връзка с което му е направена имобилизация с ортеза на
дясна ръка, изпитва болки при дишане, както и има затруднени движения. От
направената графия се установило фрактура клавикуле декстра и фрактура
косте VIII-IX. Поставена му е диагнозата Фрактура клавикуле декстра;
Фрактура косте VIII - /X и му е продължен периодът на имобилизация с
ортеза за още 30 дни.
Твърди се, че в резултат на процесната трудова злополука В. Б. М.
търпи силни болки и много страдания, като същият не се чувства добре
физически и емоционално. Възстановяването му от получените увреждания
продължава и до днес, като оплакванията за болка в наранените области не са
отшумели. Налице е функционален дефицит на травмираните участъци, които
пострадалият не може да движи в пълен обем. Вследствие на получените
травми, ищецът е следвало да спазва за дълъг период от време режим на
покой и да не се натоварва. През този период той не е бил в състояние да се
грижи за себе си, поради което е разчитал на помощта на близките си за
своето обслужване и задоволяване на елементарни нужди от ежедневието.
Преди процесната трудова злополука ищецът е бил в отлично здравословно
състояние, работоспособен мъж с динамично ежедневие. След инцидента
обаче е лишен за дълго време от обичайния си начин на живот. Ищецът е бил
дълго време в болнични и не е бил в състояние да изкарва прехраната си. И
към настоящия момент В. М. продължава да изпитва болки в пострадалите
области, като състоянието му не е добро. В резултат на всичко описано до
момента ищецът М. е лишен от възможността да води нормален трудов и
социален живот, както и да поддържа начина на живот, който е водил преди
злополуката. Твърди се, че в резултат на процесното ПТП и получените при
него увреждания, ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 50,00
лв., които също следва да му бъдат възстановени. Посочените разходи са
направени за снабдяване с медицински документи. Твърди се, че причинените
болки и страдания на ищеца следва да бъдат компенсирани. Безспорно е, че
неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но
то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от инцидента.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
3
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от инцидента. Предявения
иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително търпените болки и страдания от ищеца, а от друга страна със
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „СТРОИМОНТАЖ“ ЕООД, гр. Пазарджик, да
заплати на В. Б. М. обезщетение в размер на 30 000 лв. частичен иск от 70 000
лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания, неудобство и дискомфорт, вследствие на претърпяната
трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането - 08.04.2021 г. до нейното окончателно изплащане, както и
обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на
50,00 лв.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като пълномощника на ищеца
е регистриран по ЗДДС. Сочат се доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество, чрез процесуалния му представител, в който
заявява, че предявеният срещу дружеството иск за обезщетение на
неимуществени вреди е допустим, но недоказан и неоснователен
(включително и завишен по размер спрямо описаните в исковата молба
вреди) и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Счита се, че подадената искова молба следва да бъде оставена без
движение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.2 от ГПК (
в частта относно посочване на тел. номер), както и чл. 127, ал. 1, т.4. Моли
съдът да задължи ищеца да представи доказателства за размера на получените
от него обезщетение за временна нетрудоспособност и застрахователно
обезщетение от сключената в негова полза застраховка „Трудова злополука“,
тъй като без наличието на данни по делото за тези суми, съдът не може да
постанови решение, съобразно нормите на чл. 200, ал. 3 и 4 от КТ.
Моли се съдът да бъде оставен без разглеждане като недопустим иска за
имуществени вреди в размер на 50 лв., тъй като описаните в исковата молба -
4
разходи за копия на медицинска документация не представляват пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Сочи се, че няма спор относно това, че към момента на процесния
инцидент ищецът се е намирал в трудово-правни отношения със
„Строймонтаж“ ЕООД, както и че този инцидент е станал в работно време, по
време и във връзка с извършваната от ищеца работа на длъжност шофьор на
тежкотоварен автомобил. В конкретния случай обаче има категорични
доказателства за това, че трудовата злополука е станала изключително и само
по вина на ищеца В. М., който, поради груба небрежност, липса на внимание
и елементарно старание, както и пренебрегване на основни технологични
правила за работа и безопасност, е нарушил основни негови задължения,
записани изрично, както в действащото законодателство, така и в
длъжностната му характеристика и във вътрешните инструкции за
безопасност при управление на товарни автомобили.
Изложени са фактите, както следва: Ищецът В. М. е сключил трудов
договор със „Строймонтаж“ ЕООД на 12.03.2021 г. По силата на този договор
той е трябвало да започне работа на 07.04.2021г. Денят на злополуката е бил
вторият ден, в който той е бил на работа в дружеството. При започване на
работа М. е бил запознат с длъжностната характеристика за заеманата от него
длъжност, а именно - управление на товарен автомобил за превоз на стоки и
товари. Проведен е и начален инструктаж по безопасност на лицето и е бил
запознат с инструкциите за безопасна работа при управление на товарен
автомобил и за безопасна работа при товаро-разтоварна дейност с автомобили
и ремаркета, за което той е подписал служебна бележка №6/07.04.2021 г.
Проведени са ежедневни инструктажи по безопасност и за двата дни, в които
е работил. Също на 07.04.2021 г. при започване на работа на обекта ищецът е
бил запознат (и се е подписал в потвърждение на това) с оценката на риска и
инструкциите за работа на обекта, както и с мерките за преВ.я на риска от
разпространение от коронавирус.
Сочи се, че за установяване на правоспособността и квалификацията на
лицето от работодателя са били изискани и съответно получени следните
документи - диплома за средно образование на В. М., заключение за
пригодност изх. № Ст. 110/12.03.2021г. от СТМ към „Медико-инженеринг“
ЕООД, карта за квалификация на водач на МПС, контролен талон,
5
свидетелство за управление на МПС, удостоверение за психологическа
пригодност от 29.08.2020г., карта за предварителен медицински преглед от
08.03.2021 г.
Твърди се, че превозното средство, поверено на ищеца е било товарен
автомобил ............, модел „..........“, категория ........, с peг. №.................,
Същото е минало технически преглед, който установява техническата му
изправност на 03.02.2021 г. Твърди се, че работодателят е изпълнил всички
свои задължения като такъв спрямо ищеца - наел е на работа лице,
правоспособно и квалифицирано да изпълнява възложените му задължения,
предоставил му е технически изправно превозно средство и го е запознал с
изискванията и мерките за безопасност на обекта. От своя страна обаче, с
поведението си в деня на злополуката ищецът В. М. грубо е нарушил основни
норми, регламентиращи здравословните и безопасни условия на труд, а
именно:От Кодекса на труда: чл. 126, т. 5 - не е спазил техническите правила
за работа с поверения му автомобил; чл. 126, т. 6 - нарушил е правилата за
здравословни и безопасни условия на труд; чл.126, т. 7 - не е изпълнил
законните нареждания на работодателя (в частност инструкцията за безопасна
работа при управление на товарен автомобил -т. 4.7. и 4.12.); чл. 126, т. 10 -
нарушил е вътрешните правила за работа в предприятието - инструкцията за
безопасна работа при управление на товарен автомобил; От Закона за
здравословни и безопасни условия на труд - чл. 34, ал. 1, т. 1 - не е използвал
правилно според техническите спецификации и инструкциите на
работодателя повереното му МПС. От Правилника за вътрешния трудов ред -
чл. 29, т. 1, 2, и 3. От Инструкцията за безопасна работа при управление на
товарен автомобил -т.4.7 и 4.12.
Твърди се, че реално злополуката е настъпила поради грубата грешка от
страна на шофьора (ищеца М.) да не отвори задния капак на камиона, преди
да задейства повдигането на ремаркето, в резултат на което наклоненият
товар е изнесъл центъра на тежестта на превозното средство и е довел до
неговото обръщане на една страна. Такива са наблюденията и на
присъствалите на обекта очевидци, такова е и заключението на длъжностните
лица, приели злополуката за трудова. За инцидента има и достатъчно
количество снимков материал (снимки, направени, както от очевидци, така и
от длъжностните лица, пристигнали на място за разследване на злополуката),
от който се вижда същото положение - камионът е обърнат на дясната си
6
страна, нито един от лостовете за отваряне на капак не е издърпан, а капакът
на камиона е в затворено положение като при падането товарът се е изсипал
от дясната страна. Това е в пълен контраст с обяснението, дадено от ищеца за
самия инцидент, в което той твърди, че е слязъл от камиона, за да се убеди, че
капакът е отворен, и едва след това се е качил обратно и е вдигнал коша.
Фактическата обстановка, снимките, направени непосредствено след
обръщането на камиона, и свидетелските показания на очевидците
категорично опровергават това. От тази гледна точка отговорността на
работодателя, доколкото тя е безвиновно ангажирана от закона, е в
изключително по-ниска степен съотнесена към приноса, който самият
пострадал има в конкретния случай за вредоносния резултат. На практика за
такава отговорност можем да говорим, само защото е предвидена в закона, но
в конкретния случай работодателят няма никакъв принос към настъпването
на този инцидент, тъй като е изпълнил всички свои задължения да назначи на
съответната работа квалифицирано лице и да осигури на това лице безопасни
условия за труд и технически изправно МПС. В този смисъл, дори и да се
приеме иска за частично основателен, би следвало присъденото обезщетение
да е в минимален размер с оглед реално претърпените вреди и най- вече при
съобразяване с изключителния принос, който пострадалият е имал към
вредоносния резултат.
Твърди се, че работодателят „Строймонтаж“ ЕООД е изпълнил и
задължението си да сключи задължителната застраховка „Трудова злополука“
за своите работници и служители, за което представя и заверено копие от
полица №711520121000024/ 29.04.2020г. от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД
със срок на валидност 29.04.2020г. - 28.04.2021 г. Във връзка с това и на
27.10.2021 г. на ищеца са предоставени и необходимите документи за
получаването на обезщетение от застрахователя за претърпяната злополука,
за което е съставен и подписан от него приемо-предавателен протокол. Не се
възразява относно допускането на посочените в исковата молба писмени
доказателства. Сочат се доказателства. Направени са доказателствени
искания.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие
7
за установено следното:
Не се спори по производството, че към датата на възникване на
процесната трудова злополука- 08.04.2021г. между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът М. е заемал длъжността
„шофьор на товарен автомобил над 12 тона“ в ответното дружество
„Строймонтаж“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.Пазарджик, ул. „Черноризец Храбър“№1. Няма спор между страните в
производството относно това, че към момента на процесния инцидент ищецът
се е намирал в трудово-правни отношения със „Строймонтаж“ ЕООД, както и
че този инцидент е станал в работно време, по време и във връзка с
извършваната от ищеца работа на длъжност шофьор на тежкотоварен
автомобил.
Между страните е бил сключен трудов договор №2418 от 12.03.2021 г.
/приложен по делото/, по силата на който договор, ищецът М. е трябвало да
започне работа на 07.04.2021г.
От представеното и прието по делото Разпореждане №31 от
22.04.2021г. на ТП на НОИ- Пазарджик, представляващо официален
документ, издаден на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при
НОИ, ТП- Пазарджик,както и представената Декларация за трудова злополука
№5101-12-20 от 14.04.2021г., се установява, че на 08.04.2021г. ищецът М. е
претърпял трудова злополука, която е призната за трудова по чл. 55, ал. 1
КСО. Посочено е, че процесната злополука е станала в Р. България на
08.04.2021г., докато ищецът е изпълнявал курс за предепониране на отпадъци
. При извършване на разтоварването, ищецът не е отворил задният капак на
товарния автомобил, за да разтовари товара , което е довело до обръщане на
автомобила. Вследствие на преобръщането, на М. са били причинени травми,
довели до временна нетрудоспособност. Издаден е болничен лист.
По делото е приложено и копие от Декларация за трудова злополука вх.
№5101-12-20 от 14.04.2021г., подадена от работодателя
„Строймонтаж“ЕООД, ЕИК-*********.
С представения отговор на исковата молба, ответникът е представил
Длъжностна характеристика, подписана от ищеца на 07.04.2021г.; служебна
бележка №6 от 07.04.2021г. ; списък на служителите , запознати с оценката на
риска и инструкциите за работа на обекта; извлечения от книгата за
8
инструктаж по безопасност и здраве при работа и инструкция при безопасна
работа при управление на товарен автомобил, както и инструкция за
безопасна работа при товаро-разтоварна дейност. Приети са също така от
съда диплома за завършено средно образование на М.,заключение за
пригодност, карта за квалификация на водач на МПС на името на М.,СУМПС
и карта за предварителен медицински преглед. Приети са като веществени
доказателства и 18 бр. снимки от местопроизшествието.
От представените с исковата молба и приети по делото медицински
документи /фиш за спешна медицинска помощ,болнични листа, изследвания
и др./ се установява,че вследствие на претърпяната трудова злополука,
ищецът М. е получил травматични увреждания- Фрактура клавикуле декстра;
Фрактура косте VIII- IX; Фрактура на дясна ключица; Фрактура на второ
ребро вдясно; Контузия на гръдния кош и други. След инцидента,
пострадалият М. е бил откаран в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен
с оплаквания от болки в дясна раменна става, гърдите, гръдния кош и гърба.
Направени са му необходимите параклинични и образни изследвания, от
които се установи фрактура на дясна ключица и фрактура на второ ребро
вдясно. Направена му е имобилизация с ортеза на дясна ръка и му е
предписана медиК.тозна терапия. На 23.04.2021 г. М. е прегледан от ортопед -
травматолог поради оплаквания от силни болки в дясна гръдна половина. При
прегледа е установено, че веднага след инцидента на В. М. са му открити
фрактура клавикуле декстра и фрактура косте VIII-IX, във връзка с което му е
направена имобилизация с ортеза на дясна ръка, изпитва болки при дишане,
както и има затруднени движения. От направената графия се установило
фрактура клавикуле декстра и фрактура косте VIII-IX. Поставена му е
диагнозата Фрактура клавикуле декстра; Фрактура косте VIII - /X и му е
продължен периодът на имобилизация с ортеза за още 30 дни.
В подкрепа на посоченото е и приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, която, като компетентно изготвена, настоящия съдебен състав
кредитира изцяло. От същата се установяват причинените на ищеца М.
вследствие процесната трудова злополука увреждания, а именно: контузия на
гръдния кош; фрактура /счупване на дясна ключица/ и второ ребро вдясно;
фрактура косте VIII-IX /счупване на 8-мо и 9-то ребро/. Гореописаните
травматични увреждания са били причинени по механизма на действие на
твърд, тъп предмет, чрез удар или притискане с или върху такъв и добре
9
отговарят да са получени при падане на тялото на пострадалия надясно в
момента на преобръщане на камиона на дясната си страна. Травмите са
получени вътре в кабината на товарния автомобил. Счупването на дясната
ключица , наложило имобилизация, е причинило на М. трайно затрудняване
на движенията на десния горен крайник за около 2-3 месеца от датата на
травмата при правилно протичащ оздравителен процес. Счупването на 8 и 9
десни ребра е причинило на пострадалия М. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, за около 26-28 дни от датата на травмата при
правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. След получаване на
травмата, М. е лекуван консервативно, като му е била наложена ортеза на
дясната ръка и дясното рамо. Имобилизацията с ортеза е била назначена на
08.04.2021г. и е продължила общо за 45 дни считано от датата на травмата.
На М. са били издадени общо болнични за около 75 дни от датата на травмата
при домашно-амбулаторен режим. Непосредствено след инцидента , болките
и страданията, които е търпял М. са били най-силни, като постепенно те са
намалели докъм 25- тия ден след травмата. Към момента на прегледа
/01.03.2022г./ М. има оплаквания от болки и ограничени движения в дясната
раменна става. Настъпилите след инцидента оплаквания и усложнения се
намират във връзка с причинените травми на пострадалия от 08.04.2021г.
По отношение на сумата от 50.00лв. , за която се твърди, че е била
дадена от ищеца за снабдяване с копия от медицинска документация,вещото
лице посочва ,че изготвените във връзка с прегледите на пострадалия
медицински документи и копия от тях се предоставят безвъзмездно на
пострадалия.
В качеството си на свидетели по делото са били разпитани Г. ЦВ. ЦВ. и
В. М. Ц. – служители на ответното дружество, присъствали на място при
настъпване на процесния инцидент. Съгласно показанията на св. ЦВ.,
причина за преобръщането на камиона представляват неправилните действия
на М., който е пропуснал да свали „малкия капак“ на камиона преди да
пристъпи към разтоварването му. Твоа е довело до натежаването на товара и
преобръщането на камиона на дясната му страна. Неправилните действия на
М. са били забелязани от ЦВ. непосредствено при извършването им, но
въпреки усилията си, свидетелят не е успял да предотврати произшествието.
Горното се установява и от показанията на св. В. Ц., който предният ден
10
преди настъпване на произшествието е провел инструктаж на М., вкл. и по
отношение на това какви действия следва да извърши водача на
тежкотоварния автомобил, преди да пристъпи към изсипването на товара.
Съгласно показанията на Ц., непосредствено преди настъпване на инцидента,
М. е бил без предпазен колан.
В тази насока са и показанията на св. И. Н. , от които се установява ,че
водачът не е отворил „задния капак“ на камиона от специално предназначен
за това лост в шофьорската кабина. Превозното средство е било технически
изправно към момента на настъпване на ПТП.
В качеството си на свидетел по делото е бил разпитан и Б.лав Цанев-
технически ръководител в ответното дружество, който е изготвил снимки с
личният си телефон непосредствено след настъпване на инцидента.
От показанията на св. М.. /съпруга на ищеца/ се установяват
травматичните увреждания, които ищецът е претърпял в резултат от
инцидента. Ищецът М. не е могъл да упражнява трудова дейност в период от
около 6 месеца след инцидента, станал раздразнителен, не можел да се
обслужва сам.
По отношение на болките и страданията, който е претърпял ищеца,
свидетелства е неговият брат- св. Митко М..
В хода на производството по делото е била допусната и извършена
съдебна- автотехническа експертиза, видно от заключението на която,
технически правилно е разтоварването на каросерията на тежкотоварния
автомобил да се осъществи при механизъм и последователност, подборно
описани в заключението,част от който е и процеса по задействане
хидравличния цилиндър за отваряне на т.нар. заден малък капак, при
отварянето на който се освобождава и големия заден горен капак. При
направен на място експеримент от вещото лице е било установено, че от
мястото на водача в страничното огледало за задно виждане се възприема
левия страничен край на задния малък капак при отвореното му положение.
Няма данни за възникнала техническа неизправност на товарния автомобил,
като причината за преобръщането е от субективен характер и е в резултат от
допуснато действие или бездействие на водача на автомобила. При работещ и
технически изправен автомобил / на какъвто извод сочат данните по делото/,
при условие, че водачът правилно е подходил към разтоварване на
11
каросерията /коша/ чрез правилно задействани системи, не е възможно да се
реализира преобръщане на автомобила. Установява се от извършената
експертиза, че въпросният заден малък капак на автомобила не е бил отворен
от водача на автомобила /пострадалия М./, което става и причина за
произшествието, а не характеристиката на самия товар.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, не са открити данни за манипулиране на изображенията ,
съдържащи се в изследваните 5 бр. файлове. Налице са данни за обработка
със софтуер, заложен в част от мобилните телефони с операционна
система„Андроид“, свеждаща се до добавяне на лого в долната част на
изображението без човешка намеса. Изготвен е албум с приложени снимки.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По смисъла на чл.60,ал.1 от КСО, настъпилата злополука на
08.04.2021г. в района на депо за битови отпадъци, находящо се в землището
на с. Буковлък,общ. Плевен, с участието на ищеца М. се приема за трудова
злополука по чл.55,ал.1 от КСО, тъй като процесният инцидент е настъпил
докато ищецът е изпълнявал трудовите си задължения. В подкрепа на
изложеното е и Декларацията за трудова злополука , приложена по делото,
както и останалите писмени доказателства, от които се установява,че докато
М. е изпълнявал трудовите си задължения, последният е претърпял
процесният инцидент. Не се оспорва настъпването на трудова злополука от
страна на ответника, но се твърди, че ищецът е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Видно от извършената по делото Съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, на ищецът М. са били причинени, вследствие процесната
трудова злополука, увреждания, а именно: контузия на гръдния кош;
фрактура /счупване на дясна ключица/ и второ ребро вдясно; фрактура косте
VIII-IX /счупване на 8-мо и 9-то ребро/. Счупването на дясната ключица ,
наложило имобилизация, е причинило на М. трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник за около 2-3 месеца от датата на
травмата при правилно протичащ оздравителен процес. Счупването на 8 и 9
десни ребра е причинило на пострадалия М. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, за около 26-28 дни от датата на травмата при
12
правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. След получаване на
травмата, М. е лекуван консервативно, като му е била наложена ортеза на
дясната ръка и дясното рамо. Имобилизацията с ортеза е била назначена на
08.04.2021г. и е продължила общо за 45 дни считано от датата на травмата.
На М. са били издадени общо болнични за около 75 дни от датата на травмата
при домашно-амбулаторен режим. Непосредствено след инцидента , болките
и страданията, които е търпял М. са били най-силни, като постепенно те са
намалели докъм 25- тия ден след травмата. Настъпилите след инцидента
оплаквания и усложнения се намират във връзка с причинените травми на
пострадалия от 08.04.2021г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като в тази насока са
показанията на разпитаните по делото свидетели /близки на ищеца/. В тази
насока са и приложените по делото медицински документи.
От събраният и проверен по делото доказателствен материал безспорно
се установява,че е налице трудова злополука, настъпила с участието на ищеца
М. във връзка с изпълнение на възложената му от ответното дружество
работа. Доказани са и претърпените от ищцата неимуществени вреди –болки
и страдания, които се установяват от показанията на св.М.. и св.М.. Видно от
показанията на свидетелите, след настъпване на инцидента, пострадалият се е
чувствал потиснат, ограничил е социалните си контакти, изпитвал е сериозни
затруднения с извършването на обикновени движения, нуждаел се е от чужда
помощ, за да се обслужва.М. е ползвал болнични около 6 месеца. Ищецът не
се е възстановил напълно от процесните травми и към момента на изготвяне
на експертизата, като е в невъзможност да вдигне дясната си ръка до и над 90
градуса странично и напред, има болки в дясната част на гръдния кош.
Горното се установява и от приложените по делото доказателства. Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано по несъмнен
начин настъпването на трудова злополука, наличието на причинно-следствена
връзка между злополуката и причинените на ищеца травматични увреждания,
както и претърпените от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания.
В този смисъл исковата молба на В. Б. М., ЕГН-********** от
гр....................., ул. „.....................“№..., срещу „Строймонтаж“ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пазарджик, ул.
„Черноризец Храбър“№1, представлявано от управителя К. Н. В.,, се явява
13
основателна и доказана, но отговорността на работодателя следва да бъде
намалена съобразна разпоредбата на чл.201,ал.2 от КТ, тъй като
пострадалият също е допринесъл за настъпването на трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност. Горният извод се установява от
приложените по делото писмени материали, от заключението на приетата по
делото и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, както и
от показанията на разпитаните свидетели- колеги на ищеца, присъствали на
мястото на инцидента. Съгласно заключението на вещото лице, в конкретният
случай няма данни за възникнала техническа неизправност на товарния
автомобил, като причината за преобръщането е от субективен характер и е в
резултат от допуснато действие или бездействие на водача на автомобила.
При работещ и технически изправен автомобил / на какъвто извод сочат
данните по делото/, при условие, че водачът правилно е подходил към
разтоварване на каросерията /коша/ чрез правилно задействани системи, не е
възможно да се реализира преобръщане на автомобила. Установява се от
извършената експертиза, че въпросният заден малък капак на автомобила не е
бил отворен от водача на автомобила /пострадалия М./, което става и причина
за произшествието, а не характеристиката на самия товар.
Пряко причинно-следствена връзка с инцидента има човешкият фактор-
в смисъл на подценяване спазването на необходимата процедура при
посочените обстоятелства. От показанията на разпитаните по делото Г. ЦВ.
ЦВ. и В. М. Ц. – служители на ответното дружество, причина за
преобръщането на камиона представляват неправилните действия на М.,
който е пропуснал да свали „малкия капак“ на камиона преди да пристъпи
към разтоварването му. Това е довело до натежаването на товара и
преобръщането на камиона на дясната му страна. Неправилните действия на
М. са били забелязани от ЦВ. непосредствено при извършването им, но
въпреки усилията си, свидетелят не е успял да предотврати произшествието.
Горното се установява и от показанията на св. В. Ц., който предният ден
преди настъпване на произшествието е провел инструктаж на М., вкл. и по
отношение на това какви действия следва да извърши водача на
тежкотоварния автомобил, преди да пристъпи към изсипването на товара.
Съгласно показанията на Ц., непосредствено преди настъпване на инцидента,
М. е бил без предпазен колан. В тази насока са и показанията на св. И. Н. , от
които се установява ,че водачът не е отворил „задния капак“ на камиона от
14
специално предназначен за това лост в шофьорската кабина. Превозното
средство е било технически изправно към момента на настъпване на ПТП.
Анализът на коментираните доказателства води до извод, че при
управлението на машината и при изпълнение на възложените му задачи ,
ищецът не е проявил необходимата внимателност , подценил е конкретната
ситуация и не е взел необходимите лични мерки за безопасното разтоварване
на товара на автомобила. Установява се също така от приетите
автотехническа и медицинска експертиза, както и показанията на
свидетелите, че непосредствено преди и към момента на настъпване на
произшествието, М. е бил без поставен предпазен колан, който би
предотвратил / в случай на използването му/ причиняването на съответните
травматични увреждания по тялото на ищеца.Съгласно заключението на
вещото лице по приетата медицинска експертиза,в случай на поставяне на
предпазния колан от водача на автомобила, същият щеше да задържи таза на
пострадалия да не се отделя от седалката, което не би му позволило да се
удари в дясната врата и да си причини съответните травматични увреждания.
Предвид изложените обстоятелства, в случая е налице съпричиняване
от страна на ищеца на вредоносния резултат, проявено под формата на груба
небрежност, тъй като М. е извършил съответните действия без
необходимите за гарантиране на сигурността му внимание и старание, както и
в нарушение на техническите правила и на правилата за безопасност на
труда.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът М. е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука , като е допуснал груба небрежност ,
поради което и на основание чл.201 от КТ, отговорността на работодателя
следва да се намали. Според обобщенията, дадени от ВКС в решения по чл.
290 ГПК, груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на
дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Груба небрежност е налице,
когато работникът е предвиждал вредоносния резултат от поведението си, но
е разчитал да го избегне. На такова субективно отношение към извършваното
от ищеца М. сочат събраните по делото доказателства, като тази проява на
15
груба небрежност в конкретния случай според съда съставлява
съпричиняване. Поради това съдът намира за категорично установено по
делото, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със
своята груба небрежност, като е подценил реалната опасност, а същевременно
е надценил своите възможности да се справи с непосредствения риск. Доказа
се по делото, че на ищеца е провеждан съответния инструктаж.
Съдът споделя като основателни направените от ответника възражения
за съпричиняване, тъй като от приетите по делото доказателства се
установява, че при постъпване на работа ищецът е бил запознат с
длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, а именно -
управление на товарен автомобил за превоз на стоки и товари. Проведен е и
начален инструктаж по безопасност на лицето и е бил запознат с
инструкциите за безопасна работа при управление на товарен автомобил и за
безопасна работа при товаро-разтоварна дейност с автомобили и ремаркета,
за което той е подписал служебна бележка №6/07.04.2021 г. Проведени са
ежедневни инструктажи по безопасност и за двата дни, в които е работил.
Също на 07.04.2021 г. при започване на работа на обекта ищецът е бил
запознат (и се е подписал в потвърждение на това) с оценката на риска и
инструкциите за работа на обекта, както и с мерките за преВ.я на риска от
разпространение от коронавирус.
За установяване на правоспособността и квалификацията на лицето от
работодателя са били изискани диплома за средно образование на В. М.,
заключение за пригодност изх. № Ст. 110/12.03.2021г. от СТМ към „Медико-
инженеринг“ ЕООД, карта за квалификация на водач на МПС, контролен
талон, свидетелство за управление на МПС, удостоверение за психологическа
пригодност от 29.08.2020г., карта за предварителен медицински преглед от
08.03.2021 г.
По отношение на превозното средство- товарен автомобил ............,
модел „..........“, категория ........, с peг. №.................,изготвената по делото
автотехническа експертиза не установява наличието на каквито и да е данни,
от които би могло да се направи извод за технически проблем в машината.
Товарният автомобил е минал технически преглед, който установява
техническата му изправност на 03.02.2021 г. съдът приема, че работодателят е
изпълнил всички свои задължения като такъв спрямо ищеца - наел е на работа
16
лице, правоспособно и квалифицирано да изпълнява възложените му
задължения, предоставил му е технически изправно превозно средство и го е
запознал с изискванията и мерките за безопасност на обекта. От своя страна
обаче, работникът грубо е нарушил основни норми, регламентиращи
здравословните и безопасни условия на труд, като не е спазил техническите
правила за работа с поверения му автомобил, като реално злополуката е
настъпила поради грубата грешка от
страна на шофьора (ищеца М.) да не отвори задния капак на камиона, преди
да задейства повдигането на ремаркето, в резултат на което наклоненият
товар е изнесъл центъра на тежестта на превозното средство и е довел до
неговото обръщане на една страна. Причината за обръщането на камиона е
човешка грешка, тъй като отварянето на т.нар. малък заден капак е
задължителна стъпка от процеса на разтоварване, която предшества
повдигането на коша. От приетите по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че капакът на камиона е в затворено положение като при
падането товарът се е изсипал от дясната страна. От тази гледна точка
отговорността на работодателя, доколкото тя е безвиновно ангажирана от
закона, е в изключително по-ниска степен съотнесена към приноса, който
самият пострадал има в конкретния случай за вредоносния резултат. Ищецът
лесно е могъл да предотврати настъпването на вредоносните последици, тъй
като САТЕ установява, че от мястото на водача има видимост към задния
капак през страничното огледало на автомобила, но не е направил
необходимото, за да се увери ,че капакът е в отворено положение преди да
пристъпи към изсипването на товара.
При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с принципа за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно константната съдебна
практика, справедливостта не е абстрактна или субективна категория – в
зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай
преценката следва да се основава на всички обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите /ППВС № 4/68 г/.
Обезщетението по справедливост следва да се определя за всеки конкретен
случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото. При всичко изложено
и съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване
на злополуката и промените в икономическата конюнктура през периода на
17
висящност на процеса, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 20 000.00 лева.
Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и
обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната
груба небрежност обаче /липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/,
отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен.
Тази степен се определя от обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства,
които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението.
Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за
компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на
съпричиняване е конкретният принос на увредения / решение №
252/30.09.2016 г. гр. д. № 1364/2016 г. на IV г. о. на ВКС/. В случая при
определяне на степента на проявата на груба небрежност от ищеца М., съдът
съобрази изложените по-горе съображения, като приема, че до голяма степен
ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Ето защо съдът
определя 70 % съпричиняване на вредоносния резултат. При така
определения процент на съпричиняване и приспадането на 70 % от
първоначално определените размери, обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено в окончателен
размер на 6 000.00 лв.,в какъвто размер искът следва да бъде уважен като
основателен и доказан. За разликата до пълния претендиран размер от
30 000.00 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенциите за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, предвид
основателността на главния иск, същото е основателно.
По възражението за приспадане по чл. 200, ал. 3 КТ: Съгласно чл. 200,
ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Възражението е
направено в срок, но настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно. Налице е задължителна съдебна практика, съгласно която,
18
приложението на чл. 200 ал. 3 КТ е свързано със задължението на
работодателя да обезщети една имуществена вреда /каквато в случая не се
претендира/. Тази вреда се изразява в разликата между заплащаното преди
непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатото след това
обезщетение. Приема се, че вредата трябва да се търси като разлика между
трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако
беше здрав и работеше, и полученото обезщетение и/или пенсията по
общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има
причинно-следствена връзка /в този смисъл Решение № 119 от 12.07.2013 г.
по гр. д. № 675/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали
ищецът е получавал социални помощи или обезщетения от общественото
осигуряване, тъй като те обезщетяват загубен доход, но не репарират
причинени неимуществени вреди.
По възражението за приспадане по чл. 200, ал. 4 КТ – съгласно
посочената разпоредба, дължимото обезщетение по чл. 200 КТ се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. Не са налице данни /въпреки сключената от
работодателя групова застраховка „Трудова злополука“/ ищецът М. да е
получавал каквото и да е застрахователно обезщетение, не се ангажираха и
доказателства от ответната страна в тази насока. От показанията на св. М.. се
установява, че ищецът не е предприел действия и не е получавал
обезщетение по застраховка „Трудова злополука“.
Предвид изложеното, съдът приема, че въпреки твърденията на
ответника, в хода на производството по делото не беше установено на М. да е
било заплатено обезщетение в какъвто и да е размер, поради което
възраженията на ответната страна целящи евентуалното извършване на
прихващане останаха недоказани и следва да се отхвърлят като такива.
По отношение на предявеният иск за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди- Този състав намира, че от представените от
ищеца разходни документи не може да се направи извод, че с тях са закупени
медиК.ти, необходими за лечението на ищеца.
Ищцовата страна претендира да й бъде присъдено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 50.00лв., като посочените разходи са били
направени за снабдяване с копия от медицински документи. В подкрепа на
твърденията на ищцовата страна, по делото е била представена единствено
фактура от дата 22.07.2021г., която удостоверява извършено плащане в
размер на 50.00лв. /такса- копие мед. Документация/, но от представения
19
документ не става ясно за изготвянето на какви копия е заплатена тази сума.
Дори и тези копия да са били изготвени във връзка с лечението на ищеца, при
наличието на изрично оспорване в отговора на исковата молба в тежест на
ищовата страна е било да проведе пълно и главно доказване за всяка една
сума от претенцията за имуществените вреди, че е извършена в причинно
следствена връзка с проведеното лечение. Това не е сторено и съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК недоказаният факт се счита за неосъществен. Предвид горното
претенцията за обезщетение за имуществени вреди не следва да бъде
уважавана.
Отделно от това, не се твърди претендираните разходи да са били
извършени за закупуване на лекарства, медицински изделия и ползване на
болнични и санитарно- курортни услуги във връзка с лечението и
рехабилитацията на настъпилите следствие на трудовата злополука
увреждания , а за изготвянето на копие от документация. Както бе посочено
от и от вещото лице по приетата от съда СМЕ, медицинските документи за
извършени изследвания следва да се предоставят безплатно на пациента. Не
са налице данни М. да е настанен за болнично лечение, поради което не е
налице пряка причинно-следствена връзка между заплатената сума и
лечението на ищеца.
Предвид изложеното претенцията за имуществени вреди се явява
неоснователна и недоказана.
По отношение на разноските: ищецът претендира присъждането на
разноски, като такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената
част от предявените претенции. Предвид изхода на делото , в полза на
адвокат П. К. от САК, със съдебен адрес- гр. София, ул. „Лом“№1,ап.9 се
дължи адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата за
оказаната от нея безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднено лице – ищецът В. Б. М., ЕГН-********** от гр....................., ул.
„.....................“№... Изчислен съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от
Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, размерът на възнаграждението
възлиза на 1431.50 лв, от които по съразмерност следва да се присъдят на адв.
К. 285.82 лв
Предвид изхода на делото , в полза на адвокат К. се дължи
20
адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на
285.82лв. за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднено лице – ищецът М..
Ищецът също следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. От материалите по
делото е видно,че ответникът е направил разноски в общ размер на
3180.00лв.,вкл. заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2630.00лв.
и депозит за вещи лица в общ размер на 550.00лв. Тези разноски, сторени от
ответника, следва да му бъдат заплатени съразмерно на отхвърлената част от
исковете .
Съдът следва да разгледа направеното от ищцовата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възражение, което се явява основателно.
Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ответника
процесуални действия, броя на проведените открити съдебни заседания,
доказателствата събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз
основа на направените от страните възражения, делото действително
представлява фактическа и правна сложност, но заплатеното
възнаграждение се явява прекомерно. Според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/09.07.2004г., при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. /какъвто
е настоящият случай/, минималният размер на възнаграждението е 830.00 лв.
плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.. Воден от горното, съдът намира ,че
следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, на
основание чл.78,ал.5 от ГПК. При фактическа и правна сложност на делото и
оглед множеството проведени открити съдебни заседания, на ответникът
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по гр.дело
№2941/2021г. по описа на РС- Пазарджик в справедлив размер от 1600.00лв.
По този начин, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
ответника следва да се присъди сумата от 1720.72лв. за сторените разноски.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 240.00 лева върху уважената част от претенциите,
както и сумата от 43,93 лева за приетата съдебномедицинската експертиза,
съразмерно на уважената част от иска.
21
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Строймонтаж“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - гр.Пазарджик, ул. „Черноризец Храбър“№1,
представлявано от управителя К. Н. В., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 200
КТ вр. с чл. 201, ал. 2 КТ, на В. Б. М., ЕГН-********** от гр....................., ул.
„.....................“№..., сумата от 6000.00 лв. /шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
неудобство и дискомфорт, причинени на В. Б. М., ЕГН-**********
вследствие на претърпяна на 08.04.2021г. в района на депо за битови
отпадъци, находящо се в землището на с. Буковлък,общ. Плевен трудова
злополука , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
настъпване на трудовата злополука /08.04.2021г./ до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука в останалата им
част – над присъдените размери от 6000.00 лв. до претендираните размери от
30 000.00 лв. /тридесет хиляди лева/ , представляващи частичен иск от целия
в размер на 70 000,00 лв, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. М., ЕГН-********** от
гр....................., ул. „.....................“№.., срещу „Строймонтаж“ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пазарджик, ул.
„Черноризец Храбър“№1, представлявано от управителя К. Н. В., иск с
правно основание чл.200 от КТ за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 50.00лв. /петдесет лева/ , представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на В. Б. М., ЕГН-**********
вследствие на претърпяна на 08.04.2021г. в района на депо за битови
отпадъци, находящо се в землището на с. Буковлък,общ. Плевен трудова
злополука, като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА „Строймонтаж“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - гр.Пазарджик, ул. „Черноризец Храбър“№1,
22
представлявано от управителя К. Н. В., да заплати на адвокат П. Д. К., ЕГН-
********** от САК- Пазарджик, със съдебен адрес- гр. София, ул.
„Лом“№1,ап.9, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение
в размер на 285.82 лв. /двеста осемдесет и пет лева и осемдесет и две
стотинки /
ОСЪЖДА В. Б. М., ЕГН-********** от гр....................., ул.
„.....................“№.... ДА ЗАПЛАТИ на „Строймонтаж“ЕООД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление - гр.Пазарджик, ул. „Черноризец
Храбър“№1, представлявано от управителя К. Н. В., сторените разноски по
производството съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно в
размер на 1720.72 лева /хиляда седемстотин и двадесет лева и седемдесет и
две стотинки /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Строймонтаж“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - гр.Пазарджик, ул. „Черноризец Храбър“№1,
представлявано от управителя К. Н. В. , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик, сумата в размер на 240.00 /двеста и
четиридесет/ лева , представляваща държавна такса върху уважения размер от
иска, както и сумата от 43,93 лева /четиридесет и три лева и деветдесет и три
стотинки / за приетата съдебномедицинската експертиза, съразмерно на
уважената част от исковете
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
23