Р Е Ш Е Н И Е
№___501___, 01.12.2016г., Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пазарджик четвърти граждански състав
на двадесет и четвърти ноември две
хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Магдалена Татарева
секретар : К.Рядкова.,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 798 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Обжалвани са решение № 183/17.06.2016г.,
решение № 240/09.09.2016г. и определение № 733/04.10.2016г., постановени по
гр.д.№ 872/2014г., РС, В., като с първото е допусната съдебна делба между В.Г.К. и С.К.З. по отношение на следния недвижим
имот : УПИ VІІІ-4883, кв. по плана на В.,
целият с площ от 501.00 м2, с пълен кадастрален
№502.4883, при съседи: наследници на Н.К., наследници на А.К. и улица, а съгласно
скица, издадена на 26. VІІІ. 2014 година под №990: имот №4883, за който е отреден
УПИ VІІІ, в кв. ... по кадастрален план на В., ЕКАТТЕ10450, одобрен със заповед,
издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър на 23. ІІІ. 2004 година
под №300-4-12, който имот е с площ от 501кв.м., отреден за жилищно застрояване и
с приложена за урегулирания поземлен имот регулация и съседи на имота, както следва:
имот 502.4884 – поземлен имот на А.П.А. и други, имот 502.4885 – поземлен имот на
В.ската община, имот 502.9519 – улица на В.ската община, имот 502.6964 – поземлен
имот на Т.П.Щ., имот 502.4882 – поземлен имот на М.Н.С.-П. и други, имот
502.9596 – улица на В.ската община, с административен адрес гр. В., ул. „П.“ №97,
ведно с построените в имота жилищна сграда
на един етаж с №502.4883.1 със застроена площ от 79.00 м2 и с предназначение – еднофамилна
масивна жилищна сграда и едноетажна сграда №502.4883.2 със застроена площ от
27.00 м2 и с предназначение – хангар, депо, гараж; при квоти 3/4ид.ч. за В.К. и 1/4ид.ч. за С.З.. Второто
обжалвано решение е постановено по реда на чл.250 от ГПК по молба на В.К., като
е допълнено решение № 183/17.06.2016г., като е отхвърлен иска на С.З. против В.К.
и К.З. за прогласяване недействитеността на Договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между В.К. и К.З. с НА № ,
т., рег. № , по н.д. № 277/2014 на нотариус С.Д., с рег.№ 541 от НК. С
обжалваното определение съдът е допълнил решение № 240/09.09.2016г., като е
осъдил С.З. да заплати на В. К. сумата от 600лв. разноски в производството по
съединеното за съвместно разглеждане гр.д.№218/2016, РС, В..
Жалбоподателят С.З. обжалва
двете решения и определението изцяло, като
счита, че решенията са недопустими, а евентуално че са неправилни. Основанието
за недопустимост извежда от твърдението си, че преди да се произнесе по иска за
делба, съдът е следвало да се произнесе по инцидентния установителен иск, който
е преюдициален. Твърди, че по делото са предявени два иска – основен за делба и
по присъединеното дело –по чл.76 от ЗН. Поддържа, че е направил както
възражение по чл.76 от ЗН в рамките на делбения процес, така е предявил и
нарочен иск по чл.76 от ЗН, по който е образувано отделно производство – по
гр.д.№ 218/2016г., като производството по това дело е обединено с производството
по делбеното такова. Счита, че макар и определението за обединяване на двете
дела да не подлежи на обжалване , то същото е неправилно, т.к. е усложнило
производството. Излага съображения, че е следвало делбения процес да бъде спрян
до разрешаване на спора по преюдициалния иск по чл.76 от ЗН. Освен това, счита
че при постановяване на основното решение по допускане на делбата, съдът е
извършил процесуално нарушение, като е пропуснал да се произнесе по предявения
иск за обявяване на относителна недействителност на сделката на осн. чл.76 от ЗН. Счита, че делбеното производство следва да продължи само ако с влязло в
сила съдебно решение се отхвърли предявения иск по чл.76 от ЗН. По отношение на
второто обжалвано решение също поддържа недопустимост като навежда съображения, че производството
по чл.250 от ГПК е образувано по молба на ответника по този иск, а той не е
легитимиран да предявява чужди права. Счита и че така се цели заобикаляне на
забраната по чл.246 от ГПК за неотменяемост на постановеното решение от същия
съд. По отношение на обжалваното определение поддържа, че след обединяването на
двете дела не е налице висящо производство по второто дело, респ. няма
постановено решение по него, което да се изменя в частта за разноските.
Поддържа и оплакванията за недопустимост на второто решение. Моли съда да
обезсили обжалваните съдебни актове като недопустими или при условията на
евентуалност да ги отмени и уважи претенцията по чл.76 от ЗН и отхвърли иска за
делба. Претендира разноски.
Вззиваемите страни В.К. и К.З.
оспорват подадените въззивни и частна жални. По отношение възражението за
недопустимост на първото съдебно решение поддържат, че е вярно, че съдът е
пропуснал да се произнесе по предявения иск по чл.76 от ЗН, но по тяхна молба и
на осн. чл.250 от ГПК е постановено допълнително решение, с което този пропуск
е отстранен. По отношение твърдението за неправилност, считат, че съдът е
приложил правилно материалния закон, като се е позовал на ТР№ 72/1986 ВС, в
частта, в която не е обявено за загубило сила. По отношение на частната жалба
поддържат, че същата е неоснователна, т.к. по присъединеното дело са извършили
разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбите са подадени в срока
по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирано лице – съделител, останал недоволен
от атакуваното съдебно решение, откъм съдържание са редовни, поради което и се
явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Производството по делото е въззивно –
делба І фаза, по допускането.
Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба на В.К. за делба на недвижим имот с ответника С.З.. Последният е предявил в отделно
производство иск против К. и К.З. с пр. осн. чл.76 от ЗН, като по същия е
образувано гр.д.№ 218/2016, РС, В.. Същото е присъединено към делбеното
производство с определение от 25.04.2016г. Междувременно в самото делбено
производство З. е предявил възражение по чл. 76 от ЗН, същото е прието за
разглеждане и е конституирана като страна и К. Зогорчина. При постановяване на
решението си първоинстанционният съд не се е произнесъл по иска по
присъединеното дело № 218/2016. С молба на ответниците по този иск К. и З. от
24.06.2016г. са поискали допълване на
решението, в резултат на което съдът е провел производство по реда на чл.250 от ГПК и е постановил допълнително решение № 240/09.09.2016г. .
Настоящата инстанция намира
посоченото решение за недопустимо, като развило се по молба на ненадлежна
страна. Производството по чл.250 ГПК в случая се е развило по молба на ответниците по иска. Процесуално легитимирана да
претендира за допълване на решението е единствено страната, заявила искането, по
което съдът не се е произнесъл, но не и противната страна. Нормата на чл. 250, ал.1,
изр.първо от ГПК е изрична и ясна в тази насока и не би могло да се тълкува разширително.
Ето защо съдът е развил едно недопустимо производство по допълване на своето
решение, което е завършило с постановяване на недопустимо решение. Същото
следва да бъде обезсилено, доколкото ищецът по този иск не е заявил искане за
допълване в срока по чл.250 от ГПК.
С обезсилване на допълнителното
решение № 240/09.09.2016, следва да се обезсили и определението за изменението
му в частта за разноските, т.к. е отпаднало основанието за постановяване на
този съдебен акт на осн. чл.248 от ГПК.
По основното производство за делба на
съсобствен недвижим имот от фактическа страна се установява следното :
С НА № 135, т. І, д.№ 418/1962г. на
съдия при РС, В., К. З. закупува дворно място, цялото с площ от 350.00 кв.м, находящо
се във В., в квартал Ч, при съседи: наследници на Н.К., наследници на А.К. и улица,
съставляващо по регулационния план на града парцел VІІІ, имот с пл. №358 в квартал
.С договор, материализиран в НА № , т., д./1962г. на съдия при РС, В., К.З. закупува
от К. З. 1/2ид.ч. от гореописания недвижим имот. Съгласно удостоверение №
462/14.07.2014г. на община В., имот пл.№ 4883, отреден за УПИ VІІІ, кв.... е
идентичен с част от имоти пл.№
356,358,359 по обезсиления план от 1957г. и регулацията е приложена. С НА №, том , по н. д. №/2014 на нотариус Д.
с район на действие РС В., З. прехвърля собствените си 3/4ид.ч. от гореописания
имот срещу задължение за издръжка и гледане на В. К.. Приложена е скица на имота, съгл. която като
собственици са вписани лицата К.З. и К. З.. Представено е удостоверение №
478/18.007.2014 , изд. от общ. В., в което е отразено че в имота има застроена
жилищна сграда на един етаж, таван и изби със застроена площ от 79кв.м., въз
осн. на строително разрешение от 1964г.,
гараж, със ЗП от 27кв.м. по строително разрешение от 1976г. Представено е и
удостоверение за наследници на К. З. /поч. 2009г./, съгл. като негови законни
наследници са преживялата съпруга К.З. и синът му С.З..
При така установеното от фактическа
страна се правят следните правни изводи: Процесният недвижим имот е бил
собственост на К.З. и съпругът й К. З.. След смъртта му през 2009г.
съсобствеността помежду им се е прекратила на осн. чл. 26, ал.1 от СК /85г.,
отм./. Тук е мястото да се отбележи, че независимо, че при придобиване на имота
от всеки от двамата съпрузи , не е бил приет СК от 1968г./отм./, с който е
въведен в нашето право института на съпружеската имуществена общност, то на осн.
чл.103 от ЗПР на СК/68г., отм./ правилата за съпружеската имуществена общност
се прилагат и за вече придобитото имущество. Така на осн. чл.27 от СК/85г.,отм./ дяловете на
двамата съпрузи са равни. К.З. се
легитимира като собственик на собствено основание, в резултат на прекратената
СИО на 1/2ид.ч. от процесния имот, а останалата 1/2ид.ч. е останала в
наследството на К. З.. Съгл. УН негови законни наследници са преживялата му
съпруга К. и синът му С., при което
дяловете им са по 1/2ид.ч. от наследственото имущество или по 1/4ид.ч. от
имота. Направеното възражение по реда на чл.76 от ЗН от наследника,
неразпоредил се с дела си – С.З., следва да бъде разгледано досежно
разпореждането от страна на майка му К.З. с наследствената 1/4ид.ч. По
отношение на притежаваната от нея на собствено основание 1/2ид.ч. от имота не
може да се разглежда това възражение,
т.к. тази част няма наследствен характер. Така съгл. чл. 76 от ЗН актовете на
разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни,
ако тия предмети не се паднат в негов дял. Материално-правно легитимиран да
иска обявяване на тази недействителност е само наследник, който не се е
разпоредил с дела си. Съгл. задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР
№72/86, ОСГК, ВС, т.3, Р№
228/20.10.2011, гр.д.№ 45/2011, ІІг.о., ВКС, Р № 70/15.07.2014 г., гр.д.№
7091/2013 г., Іг.о., ВКС, ако наследството се изчерпва само с една вещ и е
извършено разпореждане на наследствената идеална част от тази вещ, то това
съставлява акт на разпореждане с наследство и нормата на чл.76 от ЗН не намира
приложение. В настоящия случай никоя от страните не е твърдяла или ангажирала
доказателства за притежавани и други вещни права от наследодателя, при което
това изключение от правилото да не намери приложение. Напротив – по делото се
установява, че това е единственият имот на
К. и К. З.и, при което извършеното разпореждане от страна на преживялата
съпруга с наследствения й дял, съставлява именно продажба на наследство, при
което извършената сделка не попада в приложното поле на чл.76 от ЗН и не е
относително недействителна по отношение на другия сънаследник. Така направеното възражение се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
С оглед извършената продажба от
страна на К.З. на притежаваните от нея общо 3/4ид.ч. , то като собственик на
същата част се легитимира приобретателя В.К.. При заявено потестативно право на
делба, то такава следва да бъде допусната на осн.чл. 34 от ЗС между двамата съсобственици К. и З.
при квоти 3/4ид.ч. за първата и 1/4ид.ч. за втория.
По наведените доводи на жалбоподателя
във въззивната жалба за недопустимост на постановеното решение, съдът констатира,
че инцидентен установителен иск по делото не е предявяван по реда на чл.212 от ГПК. Доводите за неправилност на обединяването на двете дела също не се
основават на някаква законова забрана за това, а водят само до евентуалното
усложняване на производството, както твърди самата страна. Доводът, че съдът е
пропуснал да се произнесе по чл.76 от ЗН не води до недопустимост на решението,
а евентуално разкрива възможност пред страната, по чието искане съдът е
пропуснал да се произнесе да иска допълване по реда на чл.250 от ГПК, каквото
искане от страна на ищеца по този иск не е направено, т.е. той не се е
възползвал от законовия път на защита. Направено е и оплакване, че съдът не се
е произнесъл с отделен диспозитив по възражението по чл.76 от ЗН. Въззивната
инстанция намира, че доколкото това възражение не е уважено, то не възниква и
необходимостта за постановяване на отделен отхвърлителен диспозитив, т.к.
делбата се допуска между действителните собственици, сънаследникът – прехвърлител не може да
упражнява права по чл.76 от ЗН, доколкото е отчуждил правата си и не е
материално-правно легитимиран за предявява подобен иск, а с допускане на
делбата правото на съделителя, който не се е разпоредил с правата си се преклудира.
В този смисъл е и практиката по чл.290 от ГПК на ВКС - Р № 21/15.05.2013 г.,гр.д. № 741/2012 г., II г. о., Р № 35/ 24.02.2015 г., гр. д. № 5675/2014 г.,
I г. о.. Ето защо, съдът намира тези оплаквания на жалбоподателя за
неоснователни.
Постановеното от първоинстанционния
съд решение № 183/17.06.2016, гр.д.№872/2014г., е при същия краен резултат,
поради което следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК В.К. и К.З. ще
следва да заплатят на С.З. сумата от 228лв. разноски в производсгвото /
заплатени ДТ и адвокатско възнаграждение/, определени по съразменост на
уважените жалби.
На осн. чл.78 от ГПК С.З. следва да
заплати на В.К. и К.З. сумата от 400лв., разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, определени въз основа на
отхвърлената му жалба.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
240/09.09.2016г. и определение № 733/04.10.2016г., постановени по гр.д.№
872/2014г., РС, В., КАТО НЕДОПУСТИМИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
183/17.06.2016г., постановени по гр.д.№ 872/2014г., РС, В..
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН **********
и К.Г.З., ЕГН **********, да заплатят на
С.К.З., ЕГН **********, сумата от 228лв. разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.К.З., ЕГН **********,
да заплати на В.Г.К., ЕГН ********** и К.Г.З.,
ЕГН **********, сумата от 400лв. разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :